РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Смолян, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от *Административно наказателно дело №
20225440200146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от Р. ТР. Г. от гр.Смолян жалба против
наказателно постановление № РД-05-02-4/17.03.2022 г. на директора на *, с
което за нарушение на чл.63, ал.4 във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето (ЗЗ), на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. В жалбата се сочи, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска
отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Поддържа жалбата, ангажира доказателства.
В с.з. ответникът по жалбата директора на *, редовно призован, се
представлява от пълномощник адв.*, която от негово име моли жалбата да
бъде отхвърлена.
*, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище.
След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните
доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
1
делото, от фактическа и правна страна съдът намира за установено
следното:
На 12.01.2022 г. свидетелите по делото С. Сл. М. и Ир. З. М.,
инспектори в *, било възложено извършване на проверки по спазване на
въведени противоепидемични мерки със Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г.
на Министъра на здравеопазването. За оказване на съдействие на екипа бил
определен свидетелят * Б. - *в *. Около 10-11 ч. на 12.01.2022 г. тримата се
намирали на спирката на автогарата в кв.*в посока към гр.*. Забелязали, че от
стоянката на такситата срещу тях, намираща се в дясно от автогарата, пред
печатница „*“ потегля лек автомобил „*“ с рег. № * с обозначения, че е такси.
Таксито не било със закрита табела и проверяващите възприели, че е в
работен режим. Сигнал за спиране на спирката на водача подал свидетелят Б..
Свидетелките М. и М. влезли в таксито, лигитимирали се и обяснили на
водача повода за проверката. Констатирали, че шофор е жалбоподателят Р.Г.,
който нямал поставена защитна маска на лицето си. Касовият апарат отчитал
1,50лв. До водача пътувал пътник, който бил с шапка и маска на лицето. Р.Г.
обяснил на проверяващите, че таксиметровия превоз се извършва от името на
„*“ * гр.*.
Зад таксито спрял автобус, шофьорът на който подал сигнал, че
таксито пречи, което наложило свидетелката М. да отиде при водача и
обясни, че се извършва проверка. Тъй като водачът на автобусът бил без
маска, жалбоподателят Р.Г. възразил, че и по отношение на него следва да се
вземе отношение.
Инспекторите съставили констативен протокол от проверката, с който
поканили жалбоподателя да се яви в *на 14.01.2022 г. в 15,00ч. за съставяне
на АУАН. На въпросната датата Р.Г. се явил в * *и свидетелката И.М. му
съставила акт за установяване на административно нарушение № АН-01-3 за
това, че при извършена проверка на 12.01.2022 г. на транспортно средство за
обществен превоз - такси с рег. № *, стопанисвано от „*“ *, спряно за
проверка на спирка в гр. Смолян, кв. *, срещу печатница „*“ от инспектор Ир.
З. М. в присъствието на свидетеля С. Сл. М. – инспектор, лицето Р. ТР. Г.,
като шофьор на транспортно средство за обществен превоз - такси с рег. № *,
нарушава въведените с пункт I, т.7 на Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като няма
2
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
при превоз на пътник- нарушение на чл. 63, ал. 4 във връзка с чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето. В акта било отразено, че към момента на инспекцията
касовият апарат е включен с отчетена стойност 1,50 лв; обозначителната
табела такси не е заличена. Актът бил предявен на жалбоподателя Г.. Той го
подписал и получил копие от него. Свидетел присъставянето му била
инспектор С.М..
Срещу АУАН № АН-01-3/14.01.2022 г. в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
постъпило писмено възражение от страна на нарушителя.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което за
нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ във връзка с чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на основание
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 209а ал.1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв. Разпоредбата на чл.63 ал.4 ЗЗ предвижда при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването
да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област.
Съгласно пункт I т.7 от № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3.
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
3
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по
установявана на административното нарушение и съответно, налагане на
наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата
си.
От показанията на свидетелите М., М. и Б., които съдът кредитира като
еднопосочни и взаимнодопълващи се, безспорно се установява, че на
12.01.2022 г., жалбоподателят Р.Г. като водач (шофьор) на транспортно
средство за обществен превоз - такси с рег. № *, стопанисвано от „*“ *,
спряно за проверка на спирка в гр. *, кв. *, срещу печатница „*“ няма
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
при превоз на пътник. По този начин Р.Г. нарушава въведените
противоепидемични мерки по пункт I т.7 на Заповед № РД-01-968/26.11.2021
г. на министъра на здравеопазването. Р.Г. като шофор на такси, с което се
извършвна обществен превоз на пътник е следвало да шофира с поставена
защитна маска на лицето си и като не е направил тава е осъществил състава
на вмененото му нарушение по чл.63, ал.4 във връзка с чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Поради това съдът приема, че административно-наказателната му
отговорност правилно е била ангажирана. Деянието е осъществено чрез
бездействие.
Жалбоподателят навежда доводи, че на 12.01.2022 г. по време на
извършената му проверка не е извършвал обществен превоз на пътник с
таксиметровия автомобил. Сочи, че той е негов собствен и го ползва и като
личен. В подкрепа на защитната си тези ангажира гласни и писмени
доказателства. Свидетелят * -негов баща излага, че именно той е бил
пътникът присъствал на проверката; пътували от кв.*за „*“*, където
свидетелят работи. Сочи, че на спирката срещу автогарата в кв.*около 8,00ч.
сутринта ги спрали за проверка инспекторите от *, на които синът му Р.Г.
казал, че пътникът не е клиент. Признава, че и двамата били без маска,
защото освен като такси, синът му използва автомобила и за личен превоз.
Излага, че отпред на прозореца на автомобила имало табела, че таксито не
работи; но не си спомня дали тази горе била закрита и дали касовият апарат
работел. Твърди, че слезнал от автомобила по време на проверката и отишъл
да говори с други хора на спирката.
4
Съдът намира, че защитната теза на жалбоподателя, че на 12.01.2022 г.
не извършвал обществен превоз с такси не се подкрепя от събраните
доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля * Г. и приема, че
не той е бил пътника в такси с рег. № *. На част поставените му въпроси той
дава отговори, които не кореспондират с показанията на останалите
свидетели М., Б. и М.. Последните твърдят, че проверката на Р.Г. е извършена
около 10,00ч-11,00ч.; таксито тръгнало от стоянката с таксита пред печатница
„*“; пътникът в автомолбила не е слизал от него, а по време на цялата
проверка останал в таксито; водачът не им обяснил, че не работи и ползва
автомобила за лични нужди; нямало табела с указание, че таксито не работи.
Свидетелят * Г. твърди, че проверката е била около 8,00ч., когато отивал на
работа, че със сина му пътували от кв.*; на предното стъкло имало табела, че
таксито не работи, което Р.Г. съобщил на проверяващите. Съдът кредитира
покаданията на инспекторите и полицая, защото са еднопосочни и
непротиворечиви. * Г. като баща на жалбоподателя е заинтересуван от изхода
на делото и затова съдът не кредитира неговите.
Жалбоподателят представя пътна книжка за таксиметровия автомобил,
в която на процесната дата не е отразено извършване на таксиметров превоз.
Доколкото обаче попълването й зависи единствено от волята на Р.Г., съдът
намира, че липсата на запис за въпросната датата не означава непревменно, че
таксито не е работило. Това доказателство не кореспондира с показанията на
свидетелите, които твърдят, че апарата в таксито е отразявал сума от 1,50лв.,
т.е. таксито е било в работен режим.
Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на
здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и
здравето им от епидемично разпространение на заразна болест. По делото не
се твърдят и не се доказват обстоятелства, които да понижават обществена
опасност на деянието.
Административно-наказващият орган е приложил правилно и
санкционна норма на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ. В случая е наложена глоба в
минималния предвиден от закона размер от 300лв.
5
По отношение на възраженията във връзка с правния характер на
заповедите на министъра на здравеопазването, съдът намира, че същите са
неправилни. Безспорно е, че заповедите са общи административни актове и за
тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в
сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК. Освен това, със
законодателна промяна на Закона за здравето с ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020г, изрично е прието, че заповедите на министъра на
здравеопазването са общи административни актове- чл. 63, ал. 11 от ЗЗ.
Съгласно тази разпоредба заповедите по ал.4 и 7 са общи административни
актове, които се издават по реда на чл.73 от Административно-процесуалния
кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна
инспекция и подлежат на предварително изпълнение. Не е спорно по делото,
че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ по реда на чл.
73, вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК, поради което съдът намира, че относимата за
казуса т.11а е породила правно действие и съответно въведената с нея
противоепидемична мярка е задължителна.
Така мотивиран, съдът счита, че обжалваният санкционен акт е
законосъобразен, а жалбата неоснователна. С оглед изхода от спора
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-05-02-
4/17.03.2022 г. на директора на *, с което на Р. ТР. Г. ЕГН **********, с
адрес: *, за нарушение на чл.63, ал.4 във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Р. ТР. Г. да заплати на * сумата 360лв. разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6