№ 4466
гр. Варна, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. А. В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. А. И. и И. А. И. срещу Решение № 2602
от 03.08.2022г. по гр.д. № 9898/2021г. по описа на ВРС, XХVI-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 108 от ЗС по предявения от С. И. П. с ЕГН **********,
представляван от своите родители и законни представители И. С. П. с ЕГН ********** и В.
Т. Гаргова – П.а с ЕГН ********** иск срещу въззивниците е прието за установено в
отношенията между страните, че С. И. П. с ЕГН ********** е собственик на 1/13 ид.ч. от
подземен гараж, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж в сграда с
идентификатор 10135.1504.46.2, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1504.46
по КККР на гр. Варна, с площ по скица от 360 кв.м., с административен адрес: гр. Варна,
бул. „Сливница“ № 87, която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50
кв.м. /наименована като „гаражна клетка № 10“/, ведно с 10.58 % ид.ч. от маневреното
хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и 1.0356% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като
въззивниците са осъдени да предадат на С. И. П., чрез неговите родители и законни
представители владението върху така описаните идеални части от недвижимия имот.
Решението е постановено при участието на К. И. А. с ЕГН **********, К. Р. Б. с
ЕГН ********** и А. Р. Б. с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на
страната на ответниците.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи, че неправилно съдът е
основал решението си на тълкуване на волята на завещателя да дари конкретен имот,
1
независимо от описанието му в текста на завещанието. Волята на завещателя подлежи на
тълкуване, единствено когато тя е неясна. В конкретния случая тази воля е ясно изразена –
гараж № 10 на бул. „Сливница“ № 87, поради което същата не подлежи на тълкуване.
Поради строго формалния акт на завещателното разпореждане, преценката на съда е
ограничена от писмения текст, който в случая е ясен и не се нуждае от тълкуване. В
завещанието е описан обект, който не представлява самостоятелна вещ, не е годен обект на
завещателно разпореждане, поради което ищецът не е придобил гараж № 10, нито идеални
части от подземен гараж на твърдяното основание. Завещателното разпореждане от
25.12.2012г. е нищожно поради невъзможен предмет. Не е налице законодателна уредба,
уреждаща местата за паркиране като самостоятелен обект на правото на собственост. Преди
приемане на ал. 3 на чл. 37 от ЗУТ /Обн. в ДВ бр. 101/22.12.2015г. регламентация на
паркоместата липсваше въобще. Към настоящия момент чл. 37, ал. 3 от ЗУТ предвижда в
сграда в режим на ЕС, необходимите места за паркиране да се осигуряват с инвестиционния
проект в паркинг – гараж, със статут на самостоятелен обект в сградата; паркинг-гараж, със
статут на обща част в сградата и отделни места за паркиране със статут на принадлежност
съответните самостоятелни обекти в сградата. Към момента на изготвяне на завещанието,
нито към момента на открИ.е на наследството /01.01.2015г./, такава разпоредба не е била
действаща. При всички положения обаче паркоместата не са уредени като самостоятелни
обекти, като годен предмет на разпоредителни сделки. Поддържат също, че съдът не е
обсъдил възражението за качеството им на трети добросъвестни лица, придобили възмездно
спорния имот на основание договор за покупко продажба от 27.08.2019г., преди вписване на
завещанието в СВп – Варна. Завещанието е обявено на 25.05.2015г., а вписано в СВп –
Варна на 04.11.2019г. Към момента на придобИ.ето въззивниците, като трети добросъвестни
лица е нямало как да узнаят за завещанието в полза на ищеца. Поради тези съображения
отправили искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата, С. И. П., действащ лично и със съгласието на законните си
представители, оспорва доводите в нея. Поддържа, че правилно ВРС е приел, че волята на
завещателя, обективирана в завещанието е била да завещае процесния обект – идеална част
от самостоятелен обект в сграда – подземен паркинг, като тази идеална част е била описана
кратко като „гаражна клетка № 10“, доколкото завещателят бил юрист. Като е тълкувал
волята на завещателя в този смисъл, поради известна непрецизност, ВРС е процедирал
правилно и достигнал до правилни правни изводи. Тази воля на завещателя е установена и
от събраните пред ВРС гласни доказателства. Завещанието поради това е валидно и е
произвело правен ефект. Отправил искане поради изложеното, решението в обжалваната
част да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивна жалба срещу решението на ВРС в същата част е постъпила и от третите
лица помагачи на страната на ответниците – К. и К. Б.и. Жалбата е основана на оплаквания
2
за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част по аналогични
съображения на изложените в първата жалба. Отправеното искане е за отмяна на решението
в тази част и отхвърляне на предявените искове.
В отговор на жалбата С. И. П., действащ лично и със съгласието на законните си
представители, оспорил съображенията в нея с доводи, обосноваващи правилност и
законосъобразност на решението.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
жалбите са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни и лица по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, доколкото въззиваемият С. И. П. е непълнолетно
дете, съдът следва да уведоми ДСП – Варна, която чрез представител да изрази становище
по делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Варна, която чрез представител да изрази становище по делото и
ВПИСВА същата в списъка на лицата за призоваване.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.12.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото, третите
лица помагачи и ДСП - Варна.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3