Определение по дело №232/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК и е
образувано по жалба от адвокат С. от АК - С. упълномощен защитник на Х. Н. АП. -
обвиняема по досъдебно производство № 54„ИП“/2022г., вх. № 1847/2022г. на РП – С.
срещу протоколно определение от 16.05.2022г. по ЧНД № 544/2022г. на РС - С., с което е
оставена без уважение като неоснователна молбата на обв. А. за изменение на взетата
спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под стража" в по-лека.
В жалбата се твърди, че не е доказано по безспорен начин, че обвиняемата
извършила престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност. Такива
съображения били изложени пред първоинстанционния в съд, но той не ги съобразил в
достатъчна степен. Твърди се още, че нямало опасност обвиняемата да извърши друго
престъпление, да се укрие и същата щяла съдейства на разследването. Настоява се за по-лека
мярка за неотклонение.
Представителят на ОП - С. в съдебно заседание пледира жалбата да бъде оставена без
уважение, а атакуваното определение на първоинстанционния съд - потвърдено.
Аргументира наличие на законовите предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК, обосноваващи
продължаване срока на задържане на обвиняемата.
В съдебно заседание обвиняемата се представлява от упълномощения си защитник,
който поддържа жалбата ведно със съображенията, изложени в нея. Твърди, че повдигнатото
обвинение на А. е необосновано и недоказано. Моли за промяна на мярката за неотклонение
на обв. А. от „Задържане под стража" в по-лека, за да може тя да се грижи за майка си,
която имала здравословни проблеми; да съдейства на пострадалите да си получат парите,
които им се дължат. Твърди, че нито една стотинка не била постъпила по сметката на А., а
всички пари постъпили по сметките на Й. Й., на когото не било повдигнато обвинение.
Обвиняемата имала постоянен адрес и независимо, че била осъждана, нямало опасност да се
укрие, или да извърши друго престъпление, щяла съдейства с всички законови средства за
установяване на обективната истина. Здравословното й състояние не било добро, тъй като
била с извадени зъби и не можела да се храни. Искането е въззивният съд да измени мярката
за неотклонение в по-лека, тъй като задържането на обвиняемата нямало да допринесе с
нищо, а напротив – щели да бъдат ощетени още повече фирми. Също така се иска да бъде
отменена забраната по чл.65, ал.6 от НПК.
Обв. А. моли съда да й наложи по-лека мярка за неотклонение.
Пред настоящата инстанция защитникът представи писмени доказателства за
здравословното състояние на майката и дъщерята на обв. А. и затова, че сестра й живее и
работи в Гърция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по делото
доказателства, включително и пред настоящата инстанция, намира СЛЕДНОТО:
Досъдебно производство № 54„ИП“/2022г., вх. № 1847/2022г. на РП – С. е
започнало на 12.04.2022г. за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, т.1, вр. чл. 26, ал.1 от
НК.
С постановление на разследващия орган от 13.04.2022г. Х. Н. АП. е привлечена в
качеството на обвиняемо лице по същото досъдебно производство за престъпление по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода март-април 2022г. в гр. С.,
в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила у А.Д.Г. от гр. Д., представляваща „Амадеа БГ“ ЕООД и у А.Л.А. от гр. П.,
представляваща „Логистика Илиев СД 84“ ЕООД, с. Д.Л., общ. И., заблуждение и с това им
причинила имотна вреда в особено големи размери – 267 000 лева, представляваща особено
тежък случай.
За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три
1

до десет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на виновния.
С протоколно определение от 14.04.202 г. по ЧНД № 419/2022г. по описа на РС -
С., потв. с Определение от 21.04.2022г. по ВЧНД № 179/2022г. по описа на ОС - С. спрямо
обвиняемата е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Обв. А. е на 48 години, със средно образование, вдовица. Има настоящ адрес в с.
Самуилово, общ. С., ул. „В.Л.“ № **. Видно от приложената по досъдебното производство
характеристична справка на обв. А. последната е безработна, срещу нея има регистрирани
заявителски материали за извършени престъпления чл. 209, ал.1 от НК.
Осъждана с влязло в сила на 01.10.2021г. споразумение по НОХД № 131 / 2020г.
на РС – С. за извършено в периода 18.05.2016г. – 02.06.2016г. престъпление по чл. 212, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години. Освен това, с влязла в сила на 03.12.2019г.
присъда по НОХД № 122 / 2019г. на ОС - С. на основание чл. 78а от НК е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
лв. за извършено на 14.01.2017г. престъпление по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Атакуваният понастоящем пред ОС – С. акт на първоинстанционния съд е
постановен по повод направено от защитника на обв. А. искане по реда на чл. 65 от НПК за
промяна на мярката й за неотклонение в по-лека. Преценявайки данните по делото и
доводите за необходимостта от изменение на мярката за неотклонение – тъй като не било
доказано по безспорен начин обвиняемата да е извършила престъплението, за което била
задържана; влошено здравословно състояние на майката на обвиняемата и необходимост да
се грижи за нея, както недобро здравословно състояние на самата обвиняема предвид
обстоятелството, че всичките й зъби били извадени и й предстояло слагането на протеза,
съдът не е намерил основание да уважи искането за определяне на по-лека мярка за
неотклонение.
Осъществявайки правомощията си по чл. 65, ал. 4 от НПК за проверка законността
на задържането, правилно РС – С. е възприел, че от датата на задържането на Апосотлова
до момента не са настъпили нови обстоятелства, които да обусловят изменение на взетата
най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу нея наказателно
производство.
Обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за законност на
задържането на обв. А., правилно се явява заключението на първоинстанционния съд, че на
основата на ангажираните по делото доказателства, не може да се направи извод за
разколебаване на предположението за авторство на деянието в лицето на обв. А..
Положителна преценка за наличие на първото условие за продължаване на задържането
спрямо А. – съществуването на обосновано подозрение за авторство на разследваното
престъпление, не накърнява по никакъв начин презумпцията за нейната невинност. От друга
страна в настоящото съдебно производство по принцип, а и предвид незавършеността на
разследването, съдът няма процесуална възможност да извърши подробна съпоставка и
анализ на събраните доказателства така, както е длъжен да стори това когато постановява
присъда и решава въпросите по чл. 301 от НПК, за да направи извод дали обвинението е
доказано по безспорен начин или не. В този смисъл доводите в жалбата, че не било доказано
по безспорен начин, че обвиняемата е извършила престъплението, в което е обвинена са
неоснователни.
Въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на първостепенния съд
досежно наличието и на втората кумулативна предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК – реална
опасност обв. А. да извърши престъпление или да се укрие. Основателно районният съд е
2

заключил, че опасността от извършване на ново престъпление, на настоящия етап от
разследване все още е реална предвид съдебното минало на обвиняемата. Освен това
обвиняемата е безработна, няма легален източник на доходи. Опасността тя да прояви
несъответно на закона поведение, ако е на свобода, все още е значителна, предвид и
регистрираните срещу нея заявителски материали за извършени престъпления по чл. 209, ал.
1 от НК. Данните по делото, че обвиняемата има настоящ адрес, също не водят до промяна в
изводите за наличие на риск от извършване на престъпна проява от страна на обвиняемата и
на опасност тя да се укрие, тъй като престъплението, в извършването на което е обвинена по
настоящото досъдебно производство е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане.
Във връзка с възраженията на обвиняемата за собственото й недобро здравословно
състояние и затова, че няма кой да се грижи за болната й майка, следва да се посочи, че
същите правилно са преценени от първата инстанция като неоснователни.
Отчитайки данните по делото, въззивният съд намира, че отсъстват обективни
показатели, на основата на които да се приеме наличие на влошено здравословно състояние
на обвиняемата до степен на несъвместимост с условията на арест. Освен това, чл. 250, ал. 2
– 6 от ЗИНЗС урежда специален ред, по който в случаите на възникнала необходимост може
да се осигури както незабавна медицинска помощ, така и настаняване на задържаното лице
в специализирано медицинско заведение.
В представените пред настоящата инстанция писмени доказателства за
здравословното състояние на майката на обвиняемата не се сочи необходимост някой
постоянно да полага грижи за нея. Няма данни по делото преди задържането й обвиняемата
да е полагала някакви специални грижи за майка си. Двете живеят в различни населени
места на значително разстояние едно от друго. От друга страна обстоятелството, че няма кой
да полага грижи за майката на обвиняемата, в случай че такива са необходими, не е
основание за изменение на взета мярка "Задържане под стража" в по-лека.
Районният съд правилно е отбелязал, че извършените действия по разследването
след постановеното задържане на обвиняемата не свидетелстват да е забавен неговия ход.
Обосновано на данните по делото, съдът е възприел, че към момента
продължителността на задържане на обв. А. установена от около един месец и половина, е в
рамките на законоустановения срок по чл. 63, ал. 4 от НПК. Този срок е и „разумен срок"
съгласно чл. 5 § 3 от ЕКПЧ.
На основание обсъденото по-горе, ОС - С. намира за правилен извода на
първостепенния съд, че на настоящия етап от разследването вземането на по-лека мярка за
неотклонение спрямо обв. А. не би способствало постигане целите по чл. 57 от НПК.
Съобразявайки изискването на чл. 56, ал. 3 от НПК, законосъобразно РС - С. е възприел
необходимостта в случая да се продължи задържането на обвиняемата, като по този начин
бъде осуетена възможността на последната да се укрие, да извърши престъпление, както и
ще се обезпечи явяването й пред органите на досъдебното производство с оглед срочното и
законосъобразно протичане на наказателното производство.
Предвид всичко изложено до тук, С.ският окръжен съд намира жалбата на
защитника на обв. А. срещу определението на РС - С., с което е оставено без уважение
искането му за изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека и е потвърдена взетата
по отношение на обв. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за неоснователна.
Правилно районният съд е упражнил правомощията си по ал. 6 на чл. 65 от НПК, като е
определил срок от два месеца, в който обвиняемата и нейния защитник да не могат да
правят нови искания за изменение на мярката й за неотклонение, освен ако това не се дължи
на влошаване на здравословното й състояние. Настоящото искане е направено на
11.05.2022г. – едва 20 дни след като на 21.04.2022г. СлОС е потвърдил определението на
3

СлРС за първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на обвиняемата, а по делото следва да се извършват още действия по
разследването, без да се забавя срока за обезпечаване на срочното и качествено
приключване на досъдебното производство. Атакуваното определение като законосъобразно
и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложените съображения С.ският окръжен съд постанови
определението си.

Председател:

Членове: 1.

2.

4

Номер на акта:	189
Дата:	23 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200600232
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 май 2022 г.

Определение по дело №232/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите