Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 537 по описа за 2020 година
на РС Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано
е по
искова молба, подадена от К.Е.К. срещу „Ч.м.“ АД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните парични суми - сумата от
1417.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците
10.2018 г. (609.50лв), 11.2018 г. (609.50лв) и за шест работни дни за месец
12.2018 г.- до 10.12.2018 г. (198.78лв); сумата от
609.50 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал.1 от КТ; сумата от
33.13 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ; 232.83 лева,
представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка дължима
работна заплата до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху
гореописаните суми (главници) от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът твърди, че е полагал труд в ответното дружество за
периода 20.11.2017 г.10.12.2018 г. на длъжност „организатор производство“ с
основно месечно възнаграждение от 533.00 лева и допълнително такова за владеене
на компютър и чужд език. Заявява, че трудовото правотношение между страните
били прекратен, считано от 10.12.2018 г. в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 1
от КТ- поради забава в плащанията на трудовите възнаграждения. Посочва, че за
периода септември, октомври, ноември, и декември до 10-число, на 2018 г не е
получил месечно възнаграждение (основно и допълнително) по 609.50 лева на
месец, а за декември 2018 г, до 10-то число – 198.59 лева. В тази връзка
претендира заплащането им, както и обезщетение за един ден неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224 от КТ и обезщетение в размер на срока на
предизвествието в хипотезата на чл. 221, ал. 1 от КТ.
Ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор
в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът прави изменение на претенциите, чрез
увеличаване както следва – общият размер на възнагражденията е в размер на
1417,78 лева, обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ е в размер 705,92 лева,
обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер 33,13 лева и обезщетението за
забава върху трудовите възнаграждения е в размер 232,83 лева.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото Трудов договор № 041/20.11.2017 г. се установява, че
между ищеца и ответника е сключен индивидуален трудов договор, по силата на
който ищецът е назначен в дружеството-ответник на длъжност организатор
производство, на месечно възнаграждение 530 лева, възнаграждение за изпълнение
на целите 42,40 лева, допълнително възнаграждение за компютърна грамотност и
владеене на чужд език в общ размер от 79,50 лева, с падеж на възнаграждението
25 число на следващия месец, платен годишен отпуск 23 работни дни и
допълнителен платен годишен отпуск до 3 дни.
По
делото са представени длъжностна характеристика и трудова книжка на работника.
На
10.12.2018 г. ищецът е заявил на ответника, че желае да прекрати трудовото
правоотношение, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, поради неизплащане на
трудовото му възнаграждение, съобразно уговореното.
С
Заповед № 061/10.12.2018 г., на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, трудовото
правоотношение е прекратено, като в нея е разпоредено на ищеца да се изплатят
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за един ден платен отпуск за 2018 г. и
обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер едно брутно трудово възнаграждение.
Представени са ведомости за месеците от септември
до декември на 2018 г., от които се установява
какви начисления за работна заплата са били правени от ответника, както и
ползването на какъв по вид и размер отпуск е бил осчетоводен от ответното
дружество. Според представените фишове за заплати,
начисленото на ищеца трудово възнаграждение за периода октомври - декември 2018 год. е както следва: за месец октомври 2018 год. за отработени 23 работни дни /при осем часов работен ден/ брутно трудово възнаграждение в размер на 705,92 лева /в което са включени – основно трудово
възнаграждение в размер от 588 лева, трудов стаж и професионален опит в размер
52,92 лева, доплащане на допълнителна работа в размер от 48 лева и
възнаграждение за постигнати цели в размер от 17 лева и нетно трудово възнаграждение в размер на 547 лева. Върху фиша
са положени подписи за получени от работника суми в общ размер от 500
лева; за месец ноември 2018 год. за отработени 17 дни /при осем часов работен ден/ брутно трудово
възнаграждение в размер на 692,71 лева /в което са включени – основно трудово възнаграждение в
размер от 454,36 лева, трудов стаж и професионален опит в размер 40,89 лева,
заплатен отпуск в размер от 161,13 лева и възнаграждение за постигнати цели в
размер от 36,32 лева и
нетно трудово възнаграждение в размер на 537,52 лева; за месец декември 2018 год. няма отразени отработени ни дни, като на ищеца е
начислена сумата в общ размер от 762,71, в включваща обезщетение по чл. 224 КТ за 1 работни дни в нетен размер от 110, 48 лева, обезщетение по 221 от
КТ в размер от 640,92 лева и болнични дължими от работодателя в размер от 90,52
лева, като след
приспадане на дължимите осигуровки и данък върху дохода (ДД) сумата за получаване от ищеца е в размер на 683,03 лева.
Представен
болничен лист от 03.12.2018 г. на ищеца, в който е посочено, че същия следва да
ползва отпуск от 03.12.2018 г. до 07.12.2018 г.
С молба-становище от 28.05.2020 г. депозирано в съда,
ответникът прави признание, че дължи в полза на ищеца, както следва – за м.
10.2018 г. сумата от 47,78 лева, за м. 11.2018 г. сумата от 537,52 лева, за
м.12.2018 г. сумата от 78,06 лева, за обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ
сумата от 576,83 лева и за обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 28,14
лева, като се оспорват претенциите на ищеца над признатите от ответника размери
От
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че БТВ,
върху което се начисляват обезщетенията по КТ е в размер от 640,92 лева,
включващо основното трудово възнаграждение в размер от 588 лева и трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, имащо постоянен характер в
размер от 52,92 лева. Допълнителните трудови възнаграждения, нямащи постоянен
характер, поради което невключени в БТВ са различни за всеки месец са – за
владеене на компютър 10 % от основното трудово възнаграждение, т.е. в размер от
58,80 лева, владеене на западен език 5 % от основното трудово възнаграждение,
т.е. в размер от 29,20 лева и допълнително възнаграждение за постигане на
целите 8 % от основното трудово възнаграждение, т.е. в размер от 47,04 лева. Установява
се, че за месец декември ответникът е начислил в полза на работника сумата от
90,52 лева, представляваща стойността на дължимите от работодателя за първите
три дни възнаграждения, когато работникът е в болничен. За шест работни дни
през месец декември БТВ е в размер от 153,66 лева. Установява се, че за месец
октомври дължимо БТВ е в размер от 705,92 лева, като след приспадане на лични
удръжки и платените срещу подпис 500 лева, дължимият от ответника остатък от
възнаграждението е в размер от 47,78 лева, за месец ноември дължимо БТВ е в
размер от 531,57 лева, като след приспадане на лични удръжки, дължимият от
ответника остатък от възнаграждението е в размер от 537,52 лева; за месец
декември, според заключението не се дължи трудово възнаграждение, а само стойността
на болничните за три работни дни в размер от 90,52 лева, обезщетение по чл. 221
от КТ в размер от 640,92 лева и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер от 31,27
лева или общо дължимата от ответника сума за всички вземания на работника е в
размер от 1268,33 лева. В заключението се посочва, че дължимото от ответника
обезщетение за ПГО за един ден ако бъде взето за база възнаграждението дължимо
за месец септември (705,92 лева) е в размер от 39,22 лева. Обезщетението за
забава върху вземането за трудовото възнаграждение за периода от 26.11.2018 г.
до 20.01.2020 г. е в размер от 63,98 лева.
Съдът
дава вяра на заключението, тъй като същото е пълно, логично и кореспондиращо с
останалите доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с
правно основание чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ, чл. 221 ал. 1
от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на иска по
чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът
по чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ ищецът следва да установи, че
в претендирания период между страните е имало валидно трудово правоотношение,
изпълнение на собствените си задължения по него, забавата на ответника за
заплащане на претендираните суми и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да установи своите искания и възражения.
По делото няма спор, а и
от представения трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение се установи, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, прекратено на 10.12.2018 г.
Съгласно чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост, или по
писмено искане от същия - на негови близки или по банков път. При изплащане по
ведомост, полагането на подпис от страна на получилия трудовото си
възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата. В настоящия случай се установи, че
положен от ищеца подпис има единствено във фиша за месец октомври за сумата от
500 лева. От ответника не са ангажирани доказателства за извършени в полза на
ищеца други плащания, а и същият прави признание с депозираната пред съда молба
от 28.05.2020 г., че дължи в полза на ищеца, както следва – за м. 10.2018 г.
сумата от 47,78 лева, за м. 11.2018 г. сумата от 537,52 лева, за м.12.2018 г.
сумата от 78,06 лева, за обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ сумата от 576,83
лева и за обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 28,14 лева, като се
оспорват претенциите на ищеца над признатите от ответника размери.
От представените фишове и заключение
по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за месец октомври
2018 г. БТВ на ищеца е било в размер от 705,92 лева, от което са приспаднати удръжките за лични осигуровки и ДД, които са
внесени от работодателя в полза на държавния бюджет. След приспадане на платената на
ищеца срещу подпис сума от 500 лева неизплатеният в полза на ищеца остатък е в
размер от 47,78 лева. Установи се, че за месец ноември дължимата в полза на
ищеца сума след приспадане от работодателя на лични удръжки и ДД е в размер от
537,52 лева. За месец декември се установи, че трудовото правоотношение между
страните е съществувало за периода от 01.12.2018 до 10.12.2018 г. Установи се,
че в този период ищецът е бил в болнични общо пет дни, за които дължимото
възнаграждение е заплатено от работодателя и НОИ (първите три дни от
работодателя, а останалите от НОИ). За останалите пет дни (между които няма
почивни) не са ангажирани доказателства на ищеца да е заплатено дължимото му се
трудово възнаграждение. При БТВ
в размер от 640, 92 лева и 18 работни дни за месец декември, на работника се
полагат 25,61 лева на ден, тоест дължимото и незаплатено БТВ на работника за
отработените дни през месец декември 2018 г. е в размер от 128,05 лева.
По изложените съображения, съдът
приема, че искът по чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ е основателен и следва да
бъде уважен до размер на 713,35 лева, а в останалата част е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При извод за основателност на главния иск за
трудово възнаграждение, основателна се явява и претенцията за обезщетение за
забава. По отношение на размера на претендираното обезщетение за забава, от
заключението се установи, че за м. 10.2018 г. и м.11.2018 г., за периода от 26.11.2018 г. до 20.01.2020 г. е в размер от 63,98 лева. Дължимото
в полза на ищеца обезщетението за забава за месец декември изчислено с помощта
на www.calculator.bg (след приспадане на служебно изчислените от съда
лични удръжки и ДД в общ размер от 34,15 лева) е в размер от 10,61 лева или
общо дължимото обезщетение за забава за периода от 26.11.2018 до 20.01.2020 г.
е в размер от 74,59 лева.
По
изложените съображения, искът за обезщетение за забава върху главниците за
трудово възнаграждение следва да бъде уважен в размер от 74,59 лева за периода
от 26.11.2018 до 20.01.2020 г.
По
отношение на иска по чл. 221 ал. 1 от КТ.
Според чл.
221 ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, работодателят му дължи обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение.
За да бъде уважен искът
по чл чл. 221 ал. 1 от КТ ищецът следва да
установи, че между страните е имало валидно трудово правоотношение,
прекратяване на същото, размерът на обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ, както
и забавата на ответника за заплащане на същото, включително размерът на
обезщетението за забава. Ответникът следва да установи своите искания и
възражения.
Страните
не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение,
прекратено на 10.12.2020 г.
Спорът
се съсредоточава върху размера на претендираното възнаграждение. От
депозираното заключение се установява, че размерът на дължимото обезщетение по
чл. 221 ал. 1 от КТ е в размер от 640,92 лева. Според чл. 228
ал. 1
от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по чл. 221 ал. 1 от КТ е полученото от работника брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В БТВ
се включват единствено възнагражденията с постоянен характер – в случая
основаното и това за придобит трудов стаж и професионален опит, но не и тези с
непостоянен характер – владеене на компютър, език и постигане на цели. В тази
връзка неоснователни са твърденията на ищеца, че обезщетението по чл. 221 ал. 1
от КТ следва да бъде определено на база БТВ за месец септември в размер от 705,92
лева, тъй като БТВ за периода от месец септември до месец декември 2018 г. е
непроменен и е в размер от 640,92 лева, като включва основаното трудово
възнаграждение в размер от 588 лева и това за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер от 52,92 лева.
По изложените съображения, съдът приема, че искът по чл. 221 ал. 1 от КТ е основателен и следа да бъде уважен в размер от 640,92 лева, а в останалата част е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ.
Според
чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност.
За да бъде уважен искът
по чл. 224 ал. 1 от КТ ищецът следва да
установи, че между страните е имало валидно трудово правоотношение,
прекратяване на същото, претендираните дни неизползван ПГО, размерът на
обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ, както и забавата на ответника за
заплащане на същото, включително размерът на обезщетението за забава.
Ответникът следва да установи своите искания и възражения.
Страните
не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение,
прекратено на 10.12.2020 г., както и че работодателят дължи на работника
обезщетение за неползван ПГО за един ден. Спорът е по размера на дължимото
обезщетение, което съгласно изчисленията в неоспореното заключение по възложената
съдебно-счетоводна експертиза се установи в размер от 31,27 лева. В тази връзка
неоснователно е твърдението на ищеца, че размерът на обезщетението по чл. 224
ал. 1 от КТ следва да бъде изчислен на база трудовото възнаграждение през месец
септември, тъй като съгласно чл. 224 ал. 2 от КТ това обезщетение се изчислява
съобразно възнаграждението към деня на прекратяване на трудовото правоотношение
– 10.12.2018 г.
По изложените съображения, съдът приема, че искът по чл. 224 ал. 1 от КТ е основателен и следа да бъде уважен в размер от 31,27 лева, а в останалата част е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от претенцията, а именно сумата от 232,19
лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка неоснователно е
искането на ответника за определяне на разноски по реда на чл. 78 ал. 2 от ГПК
– при признание на иска. За прилагане на това правило е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки – 1) ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и 2) да е признал иска. По отношение на първата
предпоставка очевидно повод е налице след като падежа на трудовите
възнаграждения е настъпил в края 2018 г., а същите не са изплатени до 2020 г.,
тоест повече от година. Липсата на една от предпоставките изключва приложението
на правилото установено в чл. 78 ал. 2 от ГПК. Освен първата, липсва и втората
предпоставка, доколкото признанието на отделни факти (по чл. 175 от ГПК), на
които се основава искът – в случая частично признание на претенциите, не е
представлява признание на иска.
Предвид изхода на спора,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати 406,71
лева, от които 206,71 лева за държавна такса, на основание чл. 1 от ТДТССГПК и
200 лева за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** качеството
му на работодател да заплати на К.Е.К., ЕГН ********** с адрес ***, в
качеството му на работник, сумата от 713,35
лева / седемстотин и тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври, ноември и
декември 2018 г., на основание чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ, сумата от 74,59 лева /седемдесет и
четири лева и петдесет и девет стотинки/ за периода от 26.11.2018 до 20.01.2020
г., представляваща обезщетение за забава върху вземанията за трудово
възнаграждение, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 640,92 лева /шестстотин и четиридесет лева и деветдесет и
две стотинки/, представляваща незаплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ и сумата от 31,27 лева /тридесет и един
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща незаплатено обезщетение по
чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва върху главниците считано от
подаване на исковата молба в съда – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задълженията, всичките произтичащи от сключен между страните Трудов договор №
041/20.11.2017 г., прекратен със Заповед № 061/10.12.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, „Ч.м.“ АД, ЕИК *** с
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на РС Варна сумата от 406,71 лева /четиристотин и
шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, „Ч.м.“ АД, ЕИК *** с
седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Е.К., ЕГН ********** с адрес
***, сумата от 232,19 лева /двеста
тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща дължими разноски,
съобразно уважената част от иска, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :