РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 30.01.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4070 по описа за 2012 година, за да се произнесе,
съобрази:
Ищеца М.Т.К. *** твърди, че на 22.04.2008г. е
сключил с ответника ЕТ „Шогун- К. И.” договор за наем по силата на който
предоставил на търговеца за ползване микробус. За периода от 01.06.2009г. до
29.02.2012г. ответникът не заплатил на ищеца наемна цена в размер на 6600 лева,
поради което в настоящото производство се претендира тази сума със законната
лихва.
Ответника К. И. депозира отговор с който оспорва
предявеният иск. Твърди, че не е сключвала договор за наем с ищеца и не е
подписвала приложения по делото договор. Твърди също така, че е била
регистрирана като едноличен търговец само формално, за да може внукът й М.К. да
упражнява търговска дейност от нейно име.
Предявеният иск е с правно основание чл. 232 ал.2
от ЗЗД. От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че ответника К. И. е баба на ищеца М.К..
По делото е
представен писмен договор от 22.04.2008г. между страните с който М.Т.К. предоставя
на ЕТ „Шогун- К. И.” микробус марка „Ситроен Джъмпер” с рег. № ...... срещу
месечна наемна цена в размер на 200 лева.
Назначена е
почеркова експертиза при която вещото лице дава заключение, че подписът положен
за наемателя в договора не е изпълнен от К. И.. Следователно договорът е
неавтентичен и това е основание за да бъде отхвърлен предявеният иск. По делото
се установи, че бусът е ползван в дейността на ответния търговец, но това не е
достатъчно за да бъде уважен искът. При близката родствена връзка между
страните ползването на буса би могло да е и безвъзмездно.
Съществува и
друго самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Твърдението на К. И.
заявява, че е била регистрирана като едноличен търговец само формално, за да
може внукът й М.К. да упражнява търговска дейност от нейно име представлява възражение
персонална симулация по отношение на лицето упражняващо търговска дейност. Това
възражение съдът намира за доказано по делото, поради което процесният договор
дори да беше подписан от К. И. би бил недействителен тъй като е привиден- чл.
26 ал.2 предл. последно във връзка с чл. 17 от ЗЗД. К. И. само привидно е била
регистрирана като едноличен търговец, като търговската дейност е упражняване от
ищеца и съпругът на майка му. За всички добросъвестни лица сключвали сделки с
едноличния търговец, както и за държавните институции именно К. И. е търговецът
и при тези отношения тя не може да се позовава на симулацията. Ищеца обаче е
страна по съглашението за симулативна регистрация на баба му К. И. като
едноличен търговец, за това в отношенията между страните всички права и
задължения на едноличния търговец са права и задължения на М.К.. Така
задължението за заплащане на наем по договора е на М.К. и доколкото в случая
кредитора и длъжника съвпадат, то задължение няма. Изводите за посочената
персонална симулация съдът прави при следния анализ на доказателствата:
К. И. е
направила генерално пълномощно на М.К. да представлява фирмата пред всички лица
и институции, да управлява фирмата и да организира и осъществява търговската
дейност. Свидетелят С. е работил 4 години като шофьор по трудов договор с
едноличния търговец и за това време той е бил на подчинение на Недко Славов-
съпруг на майката на ищеца. Именно Славов е ръководел търговската дейност във
фирмата, той е назначил свидетеля на работа, поставял му е задачи и е изисквал
изпълнение. За 4 години работа св. С. не е станал свидетел на нито един случай
в който К. И. взема решения по управлението на фирмата или разпорежда на някой
от работниците нещо свързано с търговската дейност.
От показанията
на св. С. се установява също така, че след като отношенията между страните по
делото се влошили и К. И. оттеглила пълномощното, което е дала на ищеца,
търговската дейност е преминала веднага на името на търговско дружество
собственост на М.К.. Ако К. И. упражняваше търговската дейност за себе си, то
логично би било да продължи да упражнява дейността си чрез собствената си
фирма. Това обаче не се случва, а дейността се продължава от ищеца К., чрез
собственото му търговско дружество. Изброените факти сочат, че К. И. е била
подставено лице на внука си М.К., който е извършвал търговска дейност
използвайки своята баба. Договорът за наем представен по делото дори и да беше
подписан от К. И. е симулативен и по отношение на страните по договора (които
знаят за симулацията), тази сделка е нищожна и не поражда правно действие.
Предвид
изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 550
лева възнаграждение за адвокат и 100 лева възнаграждение за вещо лице. По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на М.Т.К., ЕГН ********** против ЕТ „Шогун- К. И.”, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул. „Ст. Стамболов” № 54 за заплащане на сумата
6600 лева представляваща наемна цена за периода 01.06.2009г. до 28.02.2012г. по
договор за наем на микробус марка „Ситроен Джъмпер” с рег. № ....., сключен на
22.04.2008г. със законната лихва от 21.05.2012г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Т.К., ЕГН ********** да заплати на ЕТ „Шогун- К.
И.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Ст.
Стамболов” № 54 сумата 650 лева разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: