Мотиви по НОХД № 1796/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив

 

 

            Срещу подсъдимия П.Д.П. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предложение трето във вр. с чл. 115 от НК – затова, че на 18.07.2012 г. в с. М., област П. умишлено е умъртвил Г. В. К. с ЕГН **********, чиято смърт е настъпила на 22.07.2012г., като убийството е извършено с особена жестокост.

 

            Като страна в наказателното производство – граждански ищец и частен обвинител в хода на съдебното следствие бе конституиран сина на пострадалия Г.К. – В.К.. За съвместно разглеждане в наказателния процес, съдът прие предявените от К. граждански претенции срещу подсъдимия П. за обезщетение на причинените му от инкриминираното престъпление имуществени и неимуществени вреди, оценени съответно – в размер на  1 500 лева и 50 000 лева, ведно със законните лихви от момента на увреждането – 22.07.2012г. до окончателното изплащане, както и направените в хода на наказателното производство разноски.

 

            Според представителя на държавното обвинение, събраните в хода на съдебното следствие доказателства дават възможност да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П., но не за престъплението, за което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт, а за по – леко наказуемия състав – по чл. 119 във вр. с чл.115 от НК. Счита, че анализът на гласните доказателствени източници, позволява да се отграничат три епизода в развитието на взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия в инкриминирания ден. И ако първите два се характеризират с активно агресивно поведение, демонстрирано най – вече от подсъдимия, то последният е предизвикан от действията на пострадалия, довели до поредното физическо стълкновение между двамата, началото на което е поставено с опита да бъде блъснат подсъдимия от управлявания от пострадалия автомобил. Според прокурора, различните доказателствени източници – свидетелските показания на очевидците и експертните становища на комплексната съдебно медицинска трасологическа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие и на съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства, изготвена в досъдебното производство, дават възможност за категоричен извод, че приложеният като веществено доказателство по делото – кол, с дължина 2,20 м. и сечение в единия си край 11,5 см., иззет от мястото на престъплението, по който са установени следи от кръв както от подсъдимия, така и от пострадалия, е средството, с което са причинени травматичните увреждания на пострадалия, довели до настъпване на смъртта му. Обвинителната теза обаче остава непроменена относно факта - че в нито един момент от физическия сблъсък по време на този трети етап, предизвикан от поведението на пострадалия К., той не е използвал кола като средство за нападение или отбрана. Така се обосновава становището за несъответствие на средството, с което е отблъснато нападението и се мотивира искането наказателната отговорност на подсъдимия П. да бъде ангажирана за извършено престъпление по чл. 119 от НК. Според прокурора, съответно на конкретната степен на обществена опасност на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия е - да му се определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което да се изтърпи при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Счита, че съдът следва да уважи гражданските претенции за обезщетение като доказани по основание и размер и да възложи в тежест на подсъдимия и заплащането на направените по делото разноски, включително и разноските на гражданския ищец и частен обвинител.

            Повереникът на конституирания като страна в наказателното производство син на пострадалия Г.К. –  В.К. - адв. А., счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не подкрепят обвинителната теза по чл. 116 ал. 1 т. 6 предложение трето във вр. с чл. 115 от НК единствено досежно по – тежко квалифициращият елемент - „особена жестокост”. Не споделя становището на прокурора, че съответна на анализа на доказателствените източници е правната квалификация по чл. 119 от НК. Счита, че наказателната отговорност на подсъдимия П. следва да се ангажира по основния състав на чл. 115 от НК. В този контекст, акцент поставя върху активното му агресивно поведение станало повод за възникване на конфликта с пострадалия и предизвикало физическото стълкновение между тях.  На становище е, че взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия в инкриминирания ден представляват единен процес, развил се в изключително кратък период от време, който не позволява разделянето му и обособяването на отделни етапи, така както това е направено от експертите изготвили комплексната съдебно психиатрична психологична експертиза в хода на съдебното следствие, назначена по искане на защитата, а и от прокурора - в заключителната му реч. Подкрепя тезата си със становища изразени в съдебни решения на върховната съдебна инстанция, в които е прието, че не може да се позовава на непосредствено противоправно нападение онзи, който сам е предизвикал подобно поведение спрямо личността си. Моли съда, да определи на подсъдимия наказание съответно на данните за личността му и конкретната степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Счита, че приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански претенции са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени, а на доверителя му - присъдени и направените разноски в настоящото производство.   

            Според защитата на подсъдимия, събраните в хода на съдебното следствие допълнителни доказателства, дават възможност на съда да приложи предложената от представителя на държавното обвинение вярна правна квалификация - по чл. 119 от НК. Категорично застъпва тезата за двуетапност в развитието на конфликтните взаимоотношения между пострадалия и подсъдимия в инкриминирания ден, които разделя не само във времето, но и в пространството - по отношение на местата, на които са се развили събитията. Счита, че единственият повод за възникване на словестния конфликт, стартирал с взаимна размяна на псувни и закани, прерастнал в сбиване най – напред в дома на свидетелите В.И. и М.Т., а впоследствие и на улицата – пред дома на свид. И.И., е било поведението на пострадалия Г.К. спрямо свид. С.К. и многократното неизпълнение на дадените й обещания при разговорите по телефона, проведени по време на „запоя”. Категоричен е, че средството използвано от подзащитния му за нанасяне на телесното увреждане причинило смъртта на пострадалия, най – напред се е намирало в неговите ръце, а действията на подсъдимия са пряко свързани единствено със защита на собствения му телесен интегритет, предвид причинените му до този момент сериозни травматични увреждания, някои от които обилно кървящи. На становище е, че едва след отнемането на кола от ръцете на пострадалия, доверителят му не е преценил правилно конкретно създалата се ситуация и го е използвал, за да нанесе един единствен удар по тялото на пострадалия, който се е оказал фатален. Акцент поставя върху агресивното поведение на пострадалия, демонстрирано от момента, в който е напуснал дома на свид. И. и Т. с автомобила си - насочвайки го към мястото, на което се е намирал подсъдимия, въпреки че това не е била посоката към дома му; последващото рязко спиране и оставяне на автомобила с работещ двигател и отворена шофьорска врата на кръстовището, в близост до дома на подсъдимия; насочването му към мястото, на което е бил той по улицата – до дома на свид. И., отправяйки закани за саморазправа, включително и демонстрирайки с телодвижения намеренията си за физически сблъсък. Счита, че съдът следва да определи наказание на подзащитния му при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. На становище е, че приетите граждански искове, макар и доказани по основание, следва да бъдат съобразени по размер с категоричните доказателства за сериозно съпричиняване на настъпването на вредоносния резултат от поведението на пострадалия Г.К..

 

            Пловдивският окръжен съд, след като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, прие за установено от фактическа и правна страна:

 

            Подсъдимият П.Д.П. е роден на *** ***. Към момента на постановяване на съдебния акт, а и към инкриминирания момент живее в с. М., област П. Той е българин, български гражданин. Има завършено средно образование. Регистриран като безработен през м. април 2012 год. В последните 19 години работил предимно като шофьор, включително и международен. Женен. От последния си, настоящ брак има един пълнолетен син, с който живее в общо домакинство, а от предишни бракове – още 3 деца – също пълнолетни. Не поддържа контакти с двете си деца от първия си брак. Не е осъждан за извършени престъпления.

 

            Пострадалият Г. В. К. към инкриминирания момент живеел сам в къща в с. М., област П. Има неразтрогнат брак със свид. Н.В. – К., с която не живее от 2002 г.. От предходен брак има три пълнолетни деца /л.181, том ІІ ДП/. В продължение на повече от 10 години - до м. март 2012 г.  живял във фактическо съжителство със свид. А.Б.. Четири години преди инцидента, закупили къща в с. М., област П. и се преместили да живеят в нея. Работел като международен шофьор, но към инкриминирания момент и той, както и подс. П., не бил трудово ангажиран. В хода на разследването е представена справка, съдържаща данни за водени 5 полицейски проверки срещу пострадалия К. /л. 180, том ІІ ДП/. Осъждан е за извършено в периода 10.05.2000 г. – 31.05.2002 г. престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, с влезлия в законна сила на 12.07.2007г. съдебен акт по НОХД № 953/2007 г. по описа на ПРС, ХІ н. с. на ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода, с ЧЕТИРИ ГОДИНИ изпитателен срок /л. 398 – 399, том ІІ съд. следствие/.

 

            До инкриминирания момент подсъдимият П. и пострадалият К. не се познавали, въпреки че се заселили за постоянно в с. М., почти от едно и също време.

            Около 10,30 часа на 18.07.2012 г. свид. В.И. тръгнал пеш към дома на пострадалия Г.К., за да нахрани кучетата му. Няколко дни подред той изпълнявал тези задължения, тъй като пострадалият не бил в селото. Пътят на свид. И. минавал покрай дома на подсъдимия П.,*** – перпендикулярна на улица „***”, от двете страни, на която се намират освен къщата на свидетелите Т. и И. /на № 3/ и дворните места на свид. Т.З. /на № 7/, свид. Б. П. /на № 1/ и част от това на свид. И.И. /на № 5/, което е с вход за жилищните постойки в него откъм ул. „****”, непосредствено срещу този на подс. П./фотоси №№ 1, 2, 3, 5, 13 и 14, том ІІ съд. сл. – фото – албум от проведения по реда на чл. 285 от НПК оглед на местопрестъплението/.

            Към този момент, подсъдимият подготвял документи за започване на работа през м. септември като международен шофьор. Въпреки това, проявявал интерес и към други подобни предложения и възможности. Занимавайки се с обичайните си ежедневни задължения по двора, вниманието му било привлечено от свид. И., който му предложил да го придружи до дома на пострадалия К.. Така двамата се отправили с микробуса на подсъдимия П. към къщата на пострадалия в селото. Докато пътували, пострадалият К. позвънил от своя мобилен телефон на мобилния №, ползван от свид.И. – 0889 715 891 /л. 109, том І съд. следствие/ в 11:04:01 часа, според представената официална информация от мобилния оператор /л. 371, том ІІ съд. следствие/. От разговора, с продължителност около 96 секунди, свид.И. разбрал, че пострадалият К. се е прибрал и желае да се видят, заради предстоящото му наемане на работа във фирмата, в която и той работел в момента.

            Непосредствено преди този разговор, в периода 10:27:18 часа – 10:50:37 часа /л. 371, том ІІ съд. следствие/ пострадалият К. провел няколко разговора със свид. С.К. /л. 422-гръб – 424, том ІІ съд. следствие/ – леля на свид. А.Б., с която К. живял във фактическо съжителство до началото на м. март 2012 г.. Повод за тези разговори било - обещание поето от К. да й предаде вещи, собственост на Б. - готварска печка, шкаф, килим, дрехи. Договорили се, той да ги докара до работилницата на сина му - свид.В.К. - зад кино „***” в гр. П. и да ги остави там, а свид. К. да отиде да ги вземе в следобедните часове на деня.

            След пристигането на подсъдимия П. и свид. И. в дома на пострадалия Г.К., двамата се запознали, а в хода на разговора, пострадалият споменал за възможност подсъдимият да започне работа като шофьор във фирма, чийто собственик е близък на сина му, ако той бъде нает на следващия ден от работодателя на свид.И.. По този повод, пострадалият провел разговори със сина си – свид. В.К. на мобилния му № 0894 726 625 /л. 108, том І ДП/ в 11:07:48 часа и в 11:09:26 часа /л. 371, том І съд. следствие/, в присъствието на подсъдимия П..

Същевременно, свид. И. предложил на останалите да се съберат в дома му и да се почерпят, тъй като и тримата към този момент нямали други ангажименти. Предложението било прието, макар и с неохота от подсъдимия. Това наложило преди да се върнат, подсъдимият П. и свид. И. да отидат до друг негов познат, с малко име И., от когото взели ракия – около 10 литра, в пластмасова бутилка. Пострадалият К. пък тръгнал сам с автомобила си, за да си купи цигари. Преди да стигне до дома на свид. И. той провел още един разговор с него по мобилния си телефон – в 11:28:08 часа /л. 371 том ІІ съд. следствие/, като уведомил и свид. К. /11:31:03 часа и 11:44:58 часа – л. 371, том ІІ съд. следствие/, че в този ден няма да може да занесе багажа до гр. П. – „...извинявай, такъв запой ми се открива в с. М. с едни авери тираджии, че днес няма да мога да донеса багажа при сина ми” /л. 423, том ІІ съд. следствие/.

Така, около 12,30 часа подсъдимият П., пострадалият Г.К. и свид. В.И. седнали на масата в двора, разположена непосредствено под прозореца на кухнята на къщата /фотоси №№ 2, 3, 4 и 6 – л. 43 – 45, том І ДП; фотоси №№ 23 и 24, том ІІ съд. следствие/ и започнали да пият. Подсъдимият П. занесъл зеленчуци за салата, приготвена от племенницата на свид. И.. Той като домакин седял на дългата страна на масата, откъм стената на къщата, срещу него, откъм входната врата на двора бил седнал пострадалият К., а подс.П. – седял на късата страна, отдясно на свид. И. /свид. И. – л. 107, том І съд. сл.; подс. П. – л. 127-гръб, том І съд. следствие и свид. М. Т. – л.58-гръб, том І съд. следствие/. Автомобилът на пострадалия бил паркиран в непосредствена близост до оградата на двора, ориентиран с предната си част в посока към гробищата/фотоси №№ 25, 26 и 27, том ІІ съд. следствие/.

В 12:40:40 часа /л. 371, том ІІ съд. следствие/ свид. К. уведомила по телефона пострадалия, че ще дойде в селото, за да вземе багажа и ще му се обади когато пристигне /л. 423 – гръб, том ІІ съд. следствие/. Този разговор, както и последващият със сина на пострадалия – в 12:48:06 часа и 12:48:52 часа /л. 371, том ІІ съд. следствие/, във връзка с автомобил, от който се интересувал свид. И., се провели в присъствието на подсъдимия /свид.В.К. – л. 84, том І съд. следствие/. Вниманието му било привлечено, с оглед очакваната от него позитивна информация във връзка с обещаната възможност за по – скорошно започване на работа.

В продължение на няколко часа, до около 15,00 часа тримата се черпели взаимно и водели разговори на различни интересуващи ги теми. В 15:07:10 часа /л. 371, том ІІ съд. следствие/ пострадалият К. бил уведомен от свид. К., че тя вече е пристигнала в селото и го чака. Последвали още 3 разговора между тях, проведени в периода 15:39:43 часа до 16:46:31 часа /л. 371, том ІІ съд. следствие/ докато пострадалият К. напуснал за кратко компанията, за да отиде до дома си и даде възможност на свид. К. да вземе багажа. Междувременно, в 16:06:55 часа и 16:07:44 часа провел разговори и със сина си – свид. В.К.. Към този момент, поведението и на тримата вече било видимо алкохолно повлияно, което се отразило на реакциите на подсъдимия по повод провежданите от пострадалия разговори по телефона – „... аз се намесих и казах на Г. ако иска да свърши работа на жената или пък да я отпрати да си ходи. ...След някакви разменени реплики нещо се обърка, не знам откъде се тръгна. Казах това, което споменах – Г. да не мотае жената, която толкова често му се обаждаше по телефона. Тогава се почнаха дразгите. Подпийнали бяхме.” /л. 128, том І съд. следствие/. В такъв смисъл са и показанията на свид. В.И. – „Към 15,00ч. – 16,00ч. започнаха първите конфликти. П. нещо започна да обижда Г., такива бяха моите първи впечатления. Може и нещо да е станало между тях във времето, когато съм влизал и излизал вкъщи – не знам. П. използваше думи от типа на „педераст”, „Ти ли си голям шофьор ?” и от тоя род, които звучат обидно, според мен. ...На П. към този момент абсолютно му личеше и то много, че е повлиян от алкохола, който изпи. Аз съм сигурен, че той няма да каже такива думи, ако не е алкохолно повлиян... Имал съм и друг път наблюдения, че като пийне, тогава П. се изтървава да каже някоя обидна дума. И движенията му показваха, че е повлиян от алкохола – залиташе като стане.” /л. 106-гръб – л. 107, том І съд. следствие/; на свид. Р.Т. /брат на свид. М.Т. и син на свид. И.Т./ – „Прибирам се от работа в четири часа, или четири и нещо. Като се прибрах, ги заварих на масата, че пият. ...настроението вече беше като на кавга, доброто настроение беше вече накъм края, т. е. като към кавга. В мое присъствие започнаха да спорят, за синовете си говореха, хванаха да спорят. Единият вика: „Имам двама сина”, другият вика : ”И аз имам един.”. /л. 81-гръб, том І съд. следствие/, „За работа си говореха и почнаха да спорят, и аз затова и тръгнах. И тримата спореха. Когато аз седнах при тях и на тримата им личеше, че са седнали отдавна на масата, и на тримата им личеше, че са пийнали.” /л. 81, том І съд. следствие/ и на свид. И.Т. – „П. по едно време вика: „Аз имам двама сина”. Г. каза: „И аз имам” и това беше. После вече не бях при тях, защото почнаха да се карат, аз дръпнах децата, защото се изплашиха. ...високо си говореха вече, не се обиждат, но си говорят високо и аз се махнах.” /л. 73-гръб том І съд. следствие/.

След последния проведен разговор със свид. К. в 16:46:31 часа, пострадалият К. тръгнал с автомобила си, за да се срещне с нея. Около 17,30 часа багажът вече бил натоварен и свид. К. заедно с племеника си, потеглили към гр. П., оставяйки пострадалия К. в дома му в с. М. От прекия си контакт с него, останала с впечатление, че е „...пийнал ... Беше усмихнат. Видимо си беше подпийнал вече когато дойде да ми даде багажа. Нямаше проблеми с говора и с ходенето, но си му личеше, че е подпийнал.” /л. 424, том І съд. следствие/, „Ж. беше сам в колата. Обиколи по други две улици, за да стигне до къщата. Караше бързичко.” /л. 424-гръб, том І съд. следствие/.

Малко след това, пострадалият К. се върнал в дома на свид. И. с автомобила си, паркирайки го пред входната врата по подобен начин както бил оставен и по – рано през деня. Размяната на язвителни реплики между подсъдимия П. и пострадалия отново била възобновена, като последният започнал да подканя П. да си отива да спи /свид. И. – „След това се афектира и Г.. Мисля, че почна да вика на П. да си отива да спи. И аз му говорих на П. да си отива и да си ляга, дори после го изгоних.” – л. 107, том І съд. следствие/. По това време на масата бил седнал и по – големият брат на свид. М.Т. – свид.Н.Т.. Свид. И.Т., предчувствайки, че е възможно да настъпят по – сериозни последици от развитието на конфликта между подсъдимия и пострадалия, решила да отиде до дома на подсъдимия и да потърси съпругата му, за да си го прибере. Не намерила никой, тъй като свид. А. П. /л. 491 – 492, том ІІ съд. следствие/, както и сина й – И. П. по това време били на работа в гр. П.

Междувременно, с автобуса в 17,45 часа от гр. П., около 18,30 часа от работа се прибрала съпругата на свид. В.И. – свид. М.Т.. Поздравила събралите се в дома й мъже и си влязла в къщата, отказвайки на поканата на мъжа си да седне при тях. Когато чула разменените за пореден път на висок глас псувни и обиди между подсъдимия и пострадалия, свид. М.Т. отворила прозореца и помолила мъжа си да отпрати гостите, за да не се случи нещо по – лошо между тях. Свид. И. неглижирал предупреждението й, уверявайки я, че нищо няма да се случи /л. 58-гръб, том І съд. следствие/. Въпреки това обаче, свид.М.Т. излязла на двора, защото по това време в близост до старата им къща си играели двете им, 6 годишни близначета.

По същото време – около 18,30 часа, от работа се прибрала и свид.В.К. /л. 78 – 80, том І съд. следствие/ - снаха на свид. И.И.. Влизайки в къщата си, с вход откъм ул. „***”, точно срещу дома на подсъдимия, тя чула откъм двора на свид. И. репликата: „Ще стана и ще те смачкам !”. По този повод, споделила със съпруга си: „Там пак има аларма и ще стане нещо .” /л. 78-гръб, том І съд. следствие/, тъй като била свидетел и на други случаи, при които се налагало при подобни събирания в дома на свид. И. да се намесват служители на полицията.

Докато свид. М.Т. излязла на двора, подсъдимият и пострадалият успели да си разменят взаимно юмручни удари в областта на тялото и лицето. От един от тях подсъдият П. загубил равновесие и паднал върху купа с жито /”Г. замахна и П. падна в едно жито, което е отстрани на масата, на около 3 м. разстояние. ...Дали П. успя да удари Г., не мога да кажа, но Г. след това удари П. с юмрук. В лицето или в тялото го удари – не мога да си спомня, но вследствие на този удар П. падна в житото.” – л. 107, том І съд. следствие; „...беше близо до предната част на къщата и малко настрани от входната врата на къщата” – свид. М.Т., л. 332, том ІІ съд. следствие/. Междувременно, свид. Н.Т., виждайки развитието на конфликта между подсъдимия и пострадалия, без да се намесва, се прибрал в къщата. Дъщерята на свид.Р.Т. – С. и децата на свидетелите И. и М.Т. станали неволни свидетели на побоя между пияните мъже. Силно уплашени те започнали да пищят. В този момент, свид. И. и свид. М.Т. се намесили, за да разтърват биещите се. Свид.Т. се опитала да хване подсъдимия П., а свид. И., въпреки консумираното количество алкохол, успявал да удържа пострадалия К.. Макар за кратко, конфликтът бил потушен, а пострадалият и свид. И. отново седнали на масата, въпреки че подсъдимият П. останал прав, встрани от тях.

Помирението не траяло дълго и след нова размяна на обидни реплики и псувни, подсъдимият и пострадалият започнали да си нанасят юмручни удари по тялото и лицето. Преди свидетелката М.Т. и В.И. да успеят да ги разделят, пострадалият Г.К. паднал в близост до бетонен стълб и ожулил лакътя си /фотоси №№ 2, 3 и 6 – л. 43 -45, том І ДП/, а подсъдимият П. получил нараняване в областта на лявото си око, от което започнало да тече кръв. В този момент, по улицата, покрай дома на свид. И., с колело минал свид. С.И. – син на свид. И.И. /л. 76 – 78, том І съд. следствие/. Вниманието му било привлечено от високия говор, както и от видимите наранявания в областта на окото на подсъдимия П., който продължавал да стои вътре в двора на свид. И., нежелаейки да си тръгва – „Видях, че има кръв по окото на чичо П. и се притесних и затова извиках баща ми. Чуваха се викове, не се биеха, но се чуваха викове. Чуваше се „Недейте така, бе !” /л. 76-гръб, том І съд. следствие/.

Малко след това, в дома на свид. В.И. пристигнал свид.И.И., за да окаже помощ при разделянето на биещите се. Заварил пострадалия и свид. И. седнали на масата, а подсъдимия П. в близост до вратата на двора. Междувременно, свид. М.Т. облякла децата, за да бъдат заведени от майка й – свид. И.Т. при жена в селото, която да им бае против уплаха. В това време подсъдимият и пострадалият продължавали да си разменят псувни и обиди – „Говореха си глупости, псуваха се – „боклук – моклук” такива работи си казваха. И двамата – и П., и Г. се псуваха. ...Видях, че са пияни и изобщо не исках да се разправям с тях.” /свид. И. - л. 111-гръб, том І съд. следствие/. Свид.И. успял да изведе подсъдимия от двора на свид. В.И.. В този момент обаче, той достатъчно високо казал, че ще се обади на сина си. Репликата била чута от пострадалия, който побързал да му отговори: „Извикай го, да дойде да ми направи една свирка.” /л. 112, том І съд. следствие/. Веднага след това подсъдимият тръгнал обратно към масата, на която продължавал да стои пострадалият Г.К.. Свид. И.И. направил опит да го спре, но получил категоричен отпор с думите „Бе, ти какъв си ми, та да ме дърпаш ?” /л. 112, том І съд. следствие/. Ядосал  се и си тръгнал.

В този момент, за да предотвратят поредното физическо съприкосновение отново се намесили свидетелките М.Т. и майка й – свид. И.Т.. Успели да избутат подсъдимия П. навън от двора, като свид. И.Т. тръгнала заедно с него и децата към дома му. Придружили го до входната врата на двора и продължили към къщата на баячката. Междувременно, прибирайки се от дома на свид. И., свид. И.И. видял, че другият му съсед - свид.Т.З. полива люцерната си и решил да отиде при него. Дворното място на свид. З. се намира от едната страна на кръстовището образувано от пресичането на ул. „****” и ул. „****” /фотоси №№ 3, 5, 8, 13, 14 и 15 – л. 403- 409, том ІІ съд. следствие/. Срещу него по диагонал, от другата страна на кръстовището, е имотът на свид. И.И., продължаващ до дворното място на свид. М.Т. *** ул. „***” /фотоси №№ 13 и 14, том І ДП и фотоси №№ 5, 12, 13, 14, 18 и 20, л. 404 – 411, том ІІ съд. следствие/. Точно срещу дворното място на свид. З.,*** се намира дворното място на подсъдимия П.,***, л. 408 и л. 410, том ІІ съд. следствие/. Свид. З. разбрал от свид. И., че подсъдимият П. и пострадалият К. са се сбили в двора на свид. В.И. и че все още не са се разделили. Малко по – късно свид. И. се прибрал в дома си.

След като подсъдимият П. бил отведен от свид. И.Т., свид. И. и пострадалият Г.К. продължили да пият, а свид. М.Т. намерила в двора забравените джапанки на подсъдимия. Не след дълго той отново се върнал. Виждайки го, че идва по улицата, свид. М.Т. застанала от вътрешната страна на входната врата на двора, така че да не може да се отвори и по този начин препятствала достъпа му до пострадалия, подавайки джапанките над вратата. Въпреки тази реакция, подсъдимият П. не се отказал от намерението си и се опрял на оградата точно срещу мястото, на което била разположена масата вътре в двора и продължил да отправя обиди и псувни към пострадалия, предизвиквайки го отново да се сбият. Пострадалият К. станал от масата, прекъсвайки последния регистриран проведен разговор от мобилния му № - в 19:10:16 часа, с продължителност едва 10 секунди /л.371, том ІІ съд. следствие/, оставил мобилния си телефон на масата и през оградата, въпреки намесата на свид. И., успял да си размени с подсъдимия няколко удара. В този момент, свид. М.Т. се преместила от входната врата на двора, което позволило на подсъдимия П. отново да влезе. Свид. И. направил опит да се намеси и да го избута към улицата, но получил удар с юмрук в областта на окото, поради което временно се отдръпнал. Последвало ново сбиване между пострадалия и подсъдимия, в близост до пътеката от бетонни блочки, при което взаимно си разменили удари с юмруци главно в областта на главата – „Биеха се не до масата, а пред къщи в близост до пътеката, която е от вратата на двора. Пак се биеха с юмруци и се удряха по лицето. По тялото не се удряха. П. на веждата имаше кръв, на Гошо му беше разбита устата.” /свид. М. Т. - л. 59-гръб, том І съд. следствие/.  По време на този физически сблъсък са причинени кървящото нараняване на горния и долния клепач на лявото око и охлузването в областта на лявото слепоочие на подсъдимия П., вследствие на които са оставени следите от кръв по пластмасовия стол и една от плочките на пътеката.

С общи усилия свидетелите И. и М.Т. за пореден път успели да разделят биещите се, след което подсъдимият тръгнал сам по улицата към дома си. Малко след него, от двора излязъл и пострадалият Г.К., който пък се качил в автомобила си, въпреки употребеното значително количество алкохол. Вместо да продължи направо по пътя покрай гробищата, т. е. в посоката към която била ориентирана предницата на автомобила, пострадалият, движейки се с по – висока скорост, на заден ход, въпреки неравната повърхност, тръгнал към кръстовището на ул. „***” с ул. „****”, следвайки посоката на движение на подсъдимия П. /фотоси №№ 3, 4, 5, 8, 13, 17, 18, 20, 21, 25 и 27, л.402 – 415, том ІІ съд. следствие и фотос № 13, л. 49, том І ДП/. Тези му действия били предшествани от заканата „Ей сега ще го сгазя !” /свид. В.И. - л. 69, том І ДП и л. 146, том І съд. следствие/, която предизвикала реакцията на свид. М.Т. - да извика на съпруга си да дръпне подсъдимия, за да не го удари Г.. Действията й успели да предотвратят съприкосновение между автомобила и подсъдимия, който отскочил настрани, падайки в близост до стълб на електропреносната мрежа, находящ се пред двора на свид. И. ***, том ІІ съд. следствие/.

В този момент, свид. И. поливал в двора си. Викът на съседката му предизвикал любопитството му и той излязъл до неоградената част на двора откъм ул. „***” /л. 112-гръб, том І съд. следствие; фотоси №№ 9, 10 и 12, л. 406 и л. 407, том ІІ съд. следствие/. Видял преминаващия автомобил, управляван от пострадалия К., който му махнал с ръка за довиждане. Непосредствено след това, пострадалият изненадващо спрял автомобила в средата на кръстовището, оставяйки го с работещ двигател и отворена шофьорска врата, така както е заснет на фотоси №№ 13 и 14, л. 408, том І съд. следствие, при извършения съдебен оглед на района на местопрестъплението. Слязъл и се засилил към мястото, на което в този момент се намирал подсъдимият П., отправяйки към него репликата: „Ела, да ти сменя физиономията !” /свид. И. – л. 112-гръб, том І съд. следствие/. Подсъдимият П. също се насочил към пострадалия, отвръщайки му със сходни закани, а и с псувни. Двамата се срещнали в близост до разградената част на дворното място на свид. И., което се намира в непосредствена близост до стълба на електропреносната мрежа, използван за ориентир при извършения допълнителен оглед на местопрестъплението в хода на разследването, проведен на 19.07.2012 г. /л. 40- 41, фотоси №№ 13 и 14 - л.49 том І ДП; фотоси №№ 9, 12, 16, 18, 20 и 21, л. 406 – 412, том ІІ съд. следствие/. Към това място се насочил и свид. В.И. с намерение отново да предотврати физическото стълкновение между пострадалия и подсъдимия. Докато стигне до тях обаче, двамата успели да си разменят удари с юмруци. В момента, в който свид. И. се намесил и започнал да ги разбутва и тримата паднали в купчината съчки, останали от изрязаните клони на черниците по улицата. В опитите си да се наранят, подсъдимият и пострадалият нанесли удари и на свид. И.. Това го ядосало и след като успял да се изправи, се отдалечил от биещите се.

И свид. И.И. предпочел да не се намесва, въпреки, че също бил в непосредствена близост до мястото, на което се сборичкали подсъдимият и пострадалият. Затова минал от другата страна на улицата, заставайки до свид. М.Т., по начина, заснет на фотос № 20, л. 411, том ІІ съд. следствие.

Случващото се на улицата между подсъдимия и пострадалия привлекло вниманието и на свид. Т.З., който продължавал да полива дворното си място. За да си осигури по – добра видимост той се придвижил в близост до улиците, с които граничи имотът му, така както е заснето на фотос  № 19, л. 411, том ІІ съд. следствие.

Междувременно и свид. В.К. излязла на двора, с намерение да ползва чешмата, за да мие посуда /фотоси № 9, 10, 11 и 12, л. 406 – 407, том ІІ съд. следствие/. Забелязала, че на улицата има струпани хора, но първоначално не обърнала голямо внимание на този факт. Чувайки шума от движението на телата на биещите се в близост до купчината отрязани клони от черниците в края на двора им, свид. К. преустановила заниманието си и се приближила, за да види какво точно се случва. Видяла размяната на удари с ръце между пострадалия и подсъдимия, нанасяни в различни части на телата им /л. 78-гръб, том І съд. следствие/. Боят продължил кратко, с непрекъсната промяна на местоположението им от изправено, в клекнало, легнало, придружено с опити да се изправят отново, при което и двамата ползвали като средство за защита отделни съчки от купчината, с размери сходни на приложената като веществено доказателство по делото – с дължина 0,67 м. и диаметър 3 см. – „Пръчките, с които се удряха П. и Г. бяха и като тази, която ми показвате в момента – по – малката, но имаше и по – тънки. Дължината им беше толкова горе – долу колкото е на тази, която ми показвате в момента. Когато на следващия ден полицаите дойдоха да правят оглед избираха и взеха такива, дето имаше кръв по тях” /л.113-гръб, том І съд. следствие – свид. И.И./; „... видях, че Г. удря П. с пръчки от клоните на черниците – по гърба и по краката. В седнало или в легнало положение бяха в този момент Г. и П., и се удряха взаимно по телата. ...Шаваха, удряха се, движеха се, но не бяха изправени. Никой не се предаваше.” /л. 114, том І съд. следствие/. По време на тази размяна на удари, подсъдимият П. успял да се изправи и да намери по - голям кол, сред множеството от черничеви съчки и клони струпани на куп – иззетият при извършения оглед на местопрестъплението още същата вечер – на 18.07.2012г. - приложен като веществено доказателство по делото. Хванал го с две ръце, тъй като колът е с дължина 2,20 м. и тежи около 3 кг., скосен откъм единия си край - с диаметър 11,5 см., и по – тънък - в другия – с диаметър около 3 см., и докато пострадалият К. все още правел опити да се изправи, му нанесъл силен удар с по – широката част в дясната половина на главата. Пострадалият К. изобщо не успял да реагира на тези действия на нападателя си, а след удара - изпаднал в безсъзнание. Най – бързо и адекватно в този момент реагирали свид. В.К., която силно уплашена от видяното се разпищяла „...да викаме полиция” /л. 78-гръб том І съд. следствие/ и свид. И., който извикал: „П. утрепа Г.” и по този начин привлякъл вниманието на свид. И. и съпругата си, които разговаряли помежду си. Подсъдимият П. се стреснал от тези реакции и спрял да удря пострадалия, изправяйки кола с две ръце пред гърдите си, поклащайки се под тежестта му. Свид. И. отишъл до него, погледнал тялото на пострадалия и видял, че от устата, ушите и носа му тече обилно кръв. Издърпал кола от ръцете на подсъдимия и го хвърлил настрани с думите: „Гледай какво направи бе ! Ти го утрепа ! Ставай и се махай, че ще те направя и теб като него !” /л. 113, том І съд. следствие/.

Подсъдимият се уплашил и тръгнал към дома си. Пътьом позвънил най - напред на № 160 в 19:20:18 часа /л. 365, том ІІ съд. следствие/. Обаждане прието от оператор на спешен № 112 в 19:20:24 часа /л. 91, том І съд. следствие и л. 484 том ІІ съд. следствие/, а след това набрал и № 166, правейки опит да проведе разговор с оператора на 112 отново в 19:32:21 часа /л. 91 том І съд. следствие и л. 484, том ІІ съд. следствие/.

Същевременно, свид. К. тръгнала към къщата, за да вземе мобилния си телефон и да се обади на полицията. Силно уплашена от случилото се тя позвънила на №, обслужван от мобилния оператор на „****”, след което тръгнала да търси някой от роднините си, който да й каже на кой телефон да позвъни. Такава помощ й оказал свид. С.И.. Разговорът проведен от свид. К. с оператор на № 112 е в 19:58:06 часа /л. 91, том І съд. следствие и л. 483, том ІІ съд. следствие/, съобщавайки за сбиване между две лица, на едно от които е спукана главата. Веднага след това, заедно с племеника си – свид. С.И. тя тръгнала с личния си автомобил към табелата, обозначаваща населеното място – с. М., за да изчака полицейския екип и екипа на „Бърза помощ”, които да съпроводи до местопрестъплението.

Въпреки, че станал свидетел на сбиването и последиците от него, свид. Т. З. първоначално не реагирал по никакъв начин на случилото се. От своя страна, свид. И.И., В.И. и М.Т. продължавали да стоят в близост до мястото, на което след боя, на улицата останало да лежи тялото на пострадалия. Свид. Т. за кратко се прибрала в дома си, за да се обади на жената, при която майка й завела децата, уведомявайки ги да не бързат да се прибират, заради случилото се.

Около половин час след прекратяване на боя, на улицата пред двора си излязла и свид. Б.П. /л. 328-гръб – 329, том ІІ съд. следствие/, съседка на свид. Т. и И., която цял ден слушала виковете от съседния двор, а в този момент чула репликата на свид. З.: „Викайте „Бърза помощ”, човекът ще си умре, а вие си правите мохабет !” /л. 329, том ІІ съд. следствие/. Видяла проснатото тяло на пострадалия на улицата и веднага позвънила на № 112, провеждайки разговор с оператора в 20:05:27 часа /л.91, том І съд. следствие и л. 483-гръб – л. 484, том ІІ съд. следствие/.

След като се прибрал в дома си, подсъдимият П. провел разговор със сина си И. П.Д. /л. 182, том ІІ ДП/ от мобилния си апарат и ползвания № на „***” - в 19:36:20 часа, с продължителност 147 секунди /л. 365, том ІІ съд. следствие/. Към този момент синът му отивал да вземе майка си – свид. А. П. /л. 491 – 492, ІІ съд. следствие/ от работа, за да се приберат заедно до къщата им в с. М.

Екипът на РУП – с. Т. се отзовал изключително бързо на получения сигнал от оператора на спешен № 112, предаден на дежурния в управлението. На место бил изпратен автопатрул - свид. С.А. /л.66-гръб – 68, том І съд. следствие/ и колегата му П. Д. Пристигайки на местопрестъплението и виждайки състоянието на пострадалия - неконтактен, въпреки че дишал; с течаща кръв от носа, устата и ушите, свид. А. също позвънил на ЦСМП, за да ускори пристигането на екипа. Събирайки информация за случилото се, свид.А. разговарял и с подсъдимия П., който след като се измил в дома си, се върнал на местопрестъплението. Той не отрекъл, че е ударил „...с някакъв кол” /л. 67, том І съд. следствие/ пострадалия и дори оказал съдействие за намирането му, посочвайки го на свид. А. /л.67-гръб, том І съд. следствие/ - място, фиксирано при извършения оглед на местопрестъплението /л. 31 – 32, том І ДП и приложения фото – албум – л. 34 – 37, том І ДП/. 

Пострадалият Г.К. бил транспортиран от екипа на ЦСМП до УМБАЛ „***” ЕАД и настанен на лечение в КАИЛ в състояние на кома, с тежка черепно мозъчна травма. Въпреки предприетите съответни на състоянието му животоспасяващи реанимационни интервенции на 22.07.2012г. около 19,00 часа той починал.

На местопрестъплението, малко след полицейския екип пристигнали съпругата и сина на подсъдимия П.. При отвеждането му в РУП – с. Т., на подсъдимия е извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ***, което отчело резултат - 1,75 промила.

В хода на разследването са извършени два огледа на местопрестъплението, резултатите от които са документирани по предвидения в НПК процесуален ред /л. 31 – 32; л. 33 – 37; л. 40 – 41 и л. 42 -52, том І ДП/.  Оглед на местопрестъплението бе проведен и по реда на чл. 285 от НПК по искане на защитата на подсъдимия /л. 391 – 392 и л. 401- 414, том ІІ съд. следствие/.             

След като се прибрала в дома си, свид. И.Т. намерила телефона на пострадалия К. на масата в двора и го предала на зет си – свид. В.И.. Чрез него, той уведомил свид.В.К. за случилото се с баща му още същата нощ /л.84, том І съд. следствие и л. 371 – 372, том ІІ съд. следствие/. От своя страна, свид. В.К. сметнал за необходимо и съобщил на свид. Н.В. – К. за състоянието на баща си.

 

В заключението на назначената в хода на разследването Съдебно медицинска експертиза на труп № 244/2012 г. /л. 129 – 136, том ІІ ДП/, неоспорено от страните по делото, са отразени констатираните травматични увреждания при извършеното на 23.07.2012 г. изследване на трупа на пострадалия/около 17 часа след настъпване на смъртта – 22.07.2012г. – 19,00 часа/: кръвоизлив в мозъка; кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; наличие на кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета; счупване на костите на черепната основа и покрив; тежък мозъчен оток; уголемяване на сърцето; задебеляване на стената на лявата камера; кръвонасядания по меките черепни покривки; охлузвания, кръвонасядания, травматични отоци и разкъсно – контузна рана по главата; охлузвания и драскотини по четирите крайника.

Направен е категоричен извод, че смъртта се дължи на парализа на важни за живота мозъчни центрове и пътища – резултат на тежката черепно – мозъчна травма. Взети са срезове от мозъка и белия дроб за хистологични изследвания, поради тежките отточни промени в тези органи.

            Според експерта, изготвил заключението, всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени при първоначалните данни за възникнал инцидент на 18.07.2012 г., по време на който пострадалият е удрян с дървен кол в областта на главата /л. 129, том ІІ ДП/.

            Посочено е, че събраните към момента на изготвяне на заключението гласни доказателства, данните от изследването на трупа на пострадалия, локализацията и характера на причинените травматични увреждания и особено липсата на убедителни белези за предпазни наранявания, включително състоянието, в което е постъпил на лечение в болничното заведение непосредствено след инцидента, дават възможност за извод, че смъртта НЕ Е настъпила по особено мъчителен начин.

            При изслушване на това заключение в хода на съдебното следствие /л. 119 – 120, том І съд. следствие/, вещото лице направи следните уточнения, конкретизирайки изводите си:

            1. Констатираните множество травматични увреждания по тялото на пострадалия са концентрирани главно в областта на главата;

            2. Най – тежка от всички е разкъсно – контузната рана, причинена в дясната слепоочно – теменна област с подлежащо счупване на черепния свод, което продължава в черепната основа и покрив;

            3. Тази разкъсно – контузна рана е причинена и с най – голяма кинетична енергия от всички останали травматични увреждания, а с оглед на използваното средство – кол – и със значителен замах;

            4. Няма данни за наслагване на удари в областта на разкъсно – контузната рана в дясно слепоочно – теменната област, т. е. тя е причинена от един удар, с посока отгоре – надолу – определена от линията на счупване на черепния покрив и черепната основа;

            5. Всички промени в мозъка са резултат на причинената разкъсно – контузна рана с продължаващо счупване на костите на черепната основа и покрив – двата субдурални хематома, разположени вляво и дясно слепоочно – теменно под твърдата мозъчна обвивка; мозъчният отток, както и другите тежки мозъчни изменения;

6. Констатираните при изследването на трупа еднакви увреждания на тъканите по лицевата кожа от двете страни на главата /контралитерално/, дават основание да се приеме, че най – вероятно в момента на причиняване на разкъсно – контузната рана, пострадалият е бил в легнало положение с глава обърната вляво – странично. В този момент, той не се е съпротивлявал, тъй като липсват защитни увреждания /л. 120-гръб, том І съд. следствие/;

7. Не е изключена вероятността при нанасяне на удара с кола, причинил разкъсно – контузната рана на главата, пострадалият да е бил в клекнало положение и ударът да е с посока отляво – надясно, успоредно на земната повърхност;

8. Липсата на характерните за падане от собствен ръст травматични увреждания по тялото на пострадалия, вследствие на настъпилата травматична кома от причинената разкъсно – контузна рана на главата, според експерта изготвил това заключение, прави най – малко вероятно нанасянето на удара с кола да е станало при изправено положение на пострадалия;

            9. Втората разкъсно – контузна рана - в областта на дясната ушна мида, която е причинена с по – малък интензитет е възможно да е резултат на нанесен втори удар с кола, приложен като веществено доказателство по делото, но със значително по – малка кинетична енергия;

            10. Не е изключено и двете разкъсно – контузни рани в областта на главата да са причинени от един единствен удар с кола, тъй като са разположени една под друга;

            11. Констатираните увреждания в областта на главата на пострадалия са резултат на 3 до 4 удара, нанесени с твърди тъпи предмети, от които поне 1 с категоричност е причинен със значителна кинетична енергия, с приложения като веществено доказателство по делото – кол /л. 119 – гръб, том І съд. следствие/;

            12. Установените множество повърхностни наранявания по крайниците, поради липса на данни за кръвонасядания, нямат защитен характер;

            13. След причиняване на разкъсно – контузната рана на главата – пострадалият е изпаднал в травматична кома, т. е. загубил е сетивността си и усещанията за болка и страдание. В такова състояние е приет и се е намирал през целия си престой в болничното заведение до настъпване на смъртта;

            14. Дървеният предмет – кол – приложен като веществено доказателство по делото - е с два края, с всеки от който е възможно да се причинят констатираните травматични увреждания;

           

            В заключението на назначената Съдебно медицинска експертиза на живо лице № 848/2012 год. /л. 124 – 126, том ІІ ДП/, неоспорено от страните по делото, изготвено след освидетелстването на подсъдимия П.П. на 19.07.2012 г., т. е. на следващия ден след инцидента, са посочени констатираните травматични увреждания по тялото му: контузия на главата; разкъсно – контузна рана; кръвонасядания; травматични отоци и охлузвания по главата; изкълчване на втори долен десен зъб в предно – задна посока на фона на болестно променено съзъбие; охлузване по ляв горен крайник; драскотини и охлузвания по десния горен крайник; драскотини по двата долни крайници.

            Направен е извод, че всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, така както е съобщено – от удари с ръце, стъклена бутилка и при падане на земята.

            Констатираните увреждания по кожата на гръбната повърхност на дясната длан, в областта на близко разположените фаланги на 4-ти и 5-ти пръсти – две овални охлузвания с еднаква характеристика – покрити с кафеникава коричка над нивото на околната кожа – могат да са резултат и от нанасяне на удари от П. с тази ръка.

            Разкъсно – контузната рана в областта на главата и изкълчването на втори долен десен дъб са преценени като довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота, а всички останали травматични увреждания – като причинили болка и страдание.

            При изслушване на това заключение, в хода на съдебното следствие /л.117-гръб – л. 118, том І съд. следствие/, вещото лице направи следните допълнителни уточнения:

            1. Всички описани травматични увреждания по тялото на подсъдимия П. са повърхностни, причинени със сравнително слаба кинетична енергия. Единствено по локализацията и характеристиката им не може да се даде категоричен отговор на въпроса какво е било положението на тялото му в момента на причиняването им;

            2. Разкъсно – контузната рана и кръвонасяданията по лицето, разположени в лявата половина - са причинени от директен удар, нанесен с дясна ръка;

            3. Няма увреждания със защитен характер;

            4. Кръвонасядането на горния клепач на лявото око и близко разположената до него разкъсно – контузна рана могат да са резултат на един удар;

            5. Най – малко с четири удара са причинени уврежданията в областта на главата, констатирани при освидетелстването на П.. Уврежданията по задните повърхности на крайниците са резултат от боричкането – при падане върху неравна повърхност, каквато представляват клечките.

            6. Най – силно е въздействано в областта, в която се намира разкъсно – контузната рана, като удара е нанесен директно в областта на горния и долния клепач и най – добре съответства да е резултат от удар с юмрук.

            7. Увреждането в областта на устата, причинило разклащането на зъба, не е резултат от въздействие на предмет с цилиндрична форма, какъвто може да е пръчката, тъй като в противен случай е следвало да бъдат констатирани охлузвания по вътрешните части, а при извършеното освидетелстване не е установена травматична промяна на венечната лигавица.

            8. Само въз основа на медицински критерии не може да се определи хронологията на причиняване на уврежданията, поради краткия интервал.

            9. Констатираните множество драскотини в областта на колянните стави и на двата долни крайника са характерни за падане по колене върху неравна повърхност.

 

            Предмет на изследване на назначената в хода на разследването Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 71/2012 г. /л. 164 – 171, том ІІ ДП/ са иззетите при извършените огледи на местопрестъплението обекти, приложени като веществени доказателства по делото :

– марлен тампон с червено – кафеникаво зацапване – проба от петно от червена течност на черен път пред № ** на ул. „***”– иззета при извършения оглед на 18.07.2012 г. /обект № 1 в Протокола за оглед – л.32, том І ДП/ - обект № 1 в експертизата /л. 165, фиг. № 1, том ІІ ДП/;

- три парчета кора на дърво, запечатани в хартиен плик, иззети при извършения оглед на веществени доказателства /л. 54 – 55, том І ДП/ от обозначеното в този Протокол като обект № 1 /л. 57, том І ДП/ – червеникаво – кафяво петно с неправилна форма и размери, разположено в удебеления край на дървения кол, иззет при извършения оглед на 18.07.2012 г. - обект № 2 в експертизата/л. 165, фиг. № 2, том ІІ ДП/;

- марлен тампон с бледо – кафяво зацапване и парче кора на дърво, поставени в хартиен плик, иззети при извършения оглед на веществени доказателства /л. 54 – 55, том І ДП/ от обозначеното в този Протокол като обект № 2 /л. 58, том І ДП/ – червеникаво – кафяво петно, с неправилна форма и размери, находящо се на 0,40 м. от удебеления край на дървения кол, иззет при извършения оглед на 18.07.2012 г. – обект № 3 в експертизата /л. 165, фиг. № 3, том ІІ ДП/;

- парче кора от дърво, поставено в полетиленов контейнер и хартиен плик, иззето при извършения оглед на веществени доказателства /л. 54 – 55, том І ДП/ от обозначените в този Протокол като обект № 3 /л. 58, том І ДП/ – червеникаво – кафяви петна, най – голямото, от които с размер 1 см. в диаметър, с кръгла форма, находящо се на 0,60м. от удебеления край на дървения кол, иззет при извършения оглед на 18.07.2012 г. – обект № 4 в експертизата /л. 165, фиг. № 4, том ІІ ДП/;

- два стръка от тревиста растителност с червеникаво – кафяви зацапвания по стеблото и изсъхнали листа и парченца земна маса с неправилна форма със светло кафяв и кафяв цвят, иззети при извършения оглед на местопрестъплението на 19.07.2012 г., от обозначеното в този Протокол /л. 40 – 41, том І ДП/ като обект № 3 – кафеникаво петно с неправилна форма и размери 8 см. х 6 см. / фотоси №№ 6, 7 и 8 – л. 45 – 46, том І ДП/ - обект № 5 в експертизата /л. 166, фиг. № 5, том ІІ ДП/;

- марлен тампон със светло кафяво зацапване, поставен в хартиен плик – проба от червеникаво – кафяви петна, иззети при извършения оглед на местопрестъплението на 19.07.2012г., от бетонна плочка на пътечката, минаваща покрай къщата на ул. „***” № ** – обозначени в този Протокол /л. 40 – 41, том І ДП/ като обект № 4/ фотоси №№ 6, 7 и 9 – л. 45 – 47, том І ДП/ - обект № 6 в експертизата /л. 166, фиг. № 6, том ІІ ДП/;

- марлен тампон със светлокафяво зацапване, поставен в хартиен плик – проба от кафеникаво петно с неправилна форма и размери 9см. х 14 см., разположено в средата на седалката на син пластмасов стол, облегнат на източната стена на къщата на ул. „*** „ № ** - обект №5 в Протокола  за оглед от 19.07.2012г./л. 40 – 41, том І ДП; фотоси №№ 6, 10 и 11 – л. 45, л. 47 и л. 48, том І ДП/– обект № 7 в експертизата /л. 166, фиг. № 7, том ІІ ДП/;

- марлен тампон със светлокафяво зацапване, поставен в хартиен плик – проба от червеникаво – кафяви петна, намерени върху ляв подлакътник на син пластмасов стол, облегнат на източната стена на къщата, от средата до външния му край - обект № 6 в Протокола  за оглед от 19.07.2012г./л. 40 – 41, том І ДП; фотоси №№ 6, 10 и 12 – л. 45, л. 47 и л. 48, том І ДП/ – обект № 8 в експертизата/л. 166, фиг. № 8, том ІІ ДП/;

- три парченца дървесина с червено – кафяви зацапвания, поставени в хартиен плик, иззети при извършения оглед на 19.07.2012 г. от клон от дърво с три разклонения, едно от които пречупено в края, намерен на 3 м. северно от стълба пред имота на ул. „***” № ** - обект № 8 в Протокола  за оглед от 19.07.2012г./л. 40 – 41, том І ДП; фотоси №№  14, 17 и 18 – л. 49 и л. 51, том І ДП/ – обект № 9 в експертизата/л. 167, фиг. № 9, том ІІ ДП/;

- част от дървено клонче /дървена пръчка/ с дължина 67 см. и приблизителен диаметър 1 см., отрязана в единия си край, а в другия – пречупена, с червено – кафяви зацапвания откъм пречупения край, поставена в хартиен плик, иззета при извършения оглед на 19.07.2012 г., намерена на 4,80 м. северно от стълба пред имота на ул. „***” № ** - обект № 9 в Протокола  за оглед от 19.07.2012г. /л. 40 – 41, том І ДП; фотоси №№  14, 17, 19 и 20 – л. 49, л. 51 и л. 52, том І ДП/ – обект № 10 в експертизата/л. 167, фиг. № 10, том ІІ ДП/.

На екскперта са предоставени и иззетата при аутопсията на пострадалия Г.К. течна кръв – обект № 12 в експертизата, както и иззетата с Протокол от 06.08.2012 г. течна кръв от подсъдимия П.П. /л. 161 – 162, том ІІ ДП/ - обект № 11 в експертизата.

В хода на изследването е определена кръвногруповата принадлежност по еритроцитната кръвногрупова система АВ0 на кръвта, иззета от подсъдимия и от пострадалия, като в заключението е отразено, че подсъдимия П. е с кръвна група А /β/, а пострадалият К. – е с кръвна група 0 /α,β/, т. е. двамата с различни кръвни групи, което улеснява изводите относно принадлежността на откритите при огледите на местопроизшествието следи от съмнителни за кръв места.

Констатирано е наличие на човешка кръв във всички обекти, предоставени на експерта.

Поради малкото количество не е определена кръвната група по системата АВ0 на кръвта в обекти на експертизата №№ 4 и 9 - парче кора от дърво, отделено от удебеления край на дървения кол, иззет от местопрестъплението при извършения оглед на 18.07.2012 г. /л. 165, фиг. № 4, том ІІ ДП/; три парченца дървесина с червено – кафяви зацапвания, иззети при извършения оглед на местопрестъплението на 19.07.2012 г. от клон от дърво с три разклонения, едно от които пречупено в края, намерен на 3м. северно от стълба пред имота на ул. „***” № ** /л.167, фиг. № 9, том ІІ ДП/.

 

Установено е, че в обекти на експертизата

№ 3 - марлен тампон с бледо – кафяво зацапване и парче кора на дърво, иззети от червеникаво – кафяво петно, с неправилна форма и размери, находящо се на 0,40 м. от удебеления край на дървения кол, приложен като веществено доказателство, иззет при извършения оглед на 18.07.2012 г.;

№ 5 - два стръка от тревиста растителност с червеникаво – кафяви зацапвания по стеблото и изсъхнали листа и парченца земна маса с неправилна форма със светло кафяв и кафяв цвят, иззети при извършения оглед на местопрестъплението на 19.07.2012г.;

№ 6 – проба от червеникаво – кафяви петна, иззета от бетонна плочка на пътечката, минаваща покрай къщата на ул. „***” № ** при извършения оглед на местопрестъплението на 19.07.2012г.;

№ 7 - проба от кафеникаво петно с неправилна форма, разположено в средата на седалката на син пластмасов стол иззета при извършения оглед на 19.07.2012 г.

и № 8 – проба от червеникаво – кафяви петна, намерени върху ляв подлакътник на син пластмасов стол, от средата до външния му край, иззета при извършения оглед на 19.07.2012 г.

има наличие единствено на /β/ аглутинини, което е дало основание на експерта да направи извод, че кръвта може да произхожда от подсъдимия П.П., както и от всяко друго лице от неговата кръвна група, но не и от пострадалия Г.К., който е с различна кръвна група.

 

 

По обекти на експертизата

№ 1 - проба от петно от червена течност на черен път пред № ** на ул. „***”, иззета върху марлен тампон, при извършения оглед на местопрестъплението на 18.07.2012 г., непосредствено след деянието;

№ 2 - три парчета кора на дърво, иззети от червеникаво – кафяво петно с неправилна форма и размери в удебеления край на дървения кол, приложен като веществено доказетлство по делото, иззет при извършения оглед на местопрестъплението на 18.07.2012 г.;

са установени алфа /α/ и бета /β/ аглутинини и не е доказано наличие на аглутиногени, т. е. човешката кръв по тези обекти принадлежи към кръвна група 0 /α,β/, каквато е кръвно групова принадлежност на пострадалия К.. Установената по тези обекти човешка кръв не може да произхожда от подсъдимия П.П., който е с различна кръвно групова принадлежност -  А /β/.

 

В човешката кръв, открита по обект на експертизата № 10 - червено – кафяви зацапвания откъм пречупения край на част от дървено клонче /дървена пръчка/ с дължина 67 см. и приблизителен диаметър 1см., приложено като веществено доказателство по делото, са установени „А” аглутиногени и алфа /α/ и бета /β/ аглутинини, каквото съчетание на аглутинини и аглутиногени не съществува. Затова експертът е посочил, че петната от кръв по този обект може да са се получили при смесването на кръв от подсъдимия и пострадалия.

           

            В хода на разследването е назначена и Комплексна съдебно психиатрична – психологична експертиза на подсъдимия П.П. /л. 150 – 156, том ІІ ДП/, в заключението на която, оспорено от защитата, е посочено, че:

            - не се води на диспансерен учет в ЦПЗ – Пловдив, не страда от психично заболяване и не е търсил психиатрична или психологична помощ;

            - с правилно физическо и психическо развитие, с нормални интелектуално паметови възможности за възрастта и социалния си опит;

            - със смесен темпераментов тип, от най – често срещаната комбинация от - сангвинични, флегматични и холерични черти, с най – слабо изразена характерната за холеричния тип черта – липса на постоянно волево контролиране на поведението;

            - акцентуация на личността от: емотивен тип - емоционален и чувствителен, с най – ясно изразени – хуманност, отзивчивост и съпреживяване с другите; рядко, встъпващ в конфликти с останалите; носещ обидите вътре в себе си, без да им дава външен израз; с изострено чувство за дълг и изпълнителност; дистимен тип – пряко свързан с неудачите в живота на подсъдимия /4 деца от три жени, провален първи брак, твърде рано починала втората му съпруга, от която има дете/, с прояви на подтиснато настроение, песимистично отношение към бъдещето, по – ниска контактност и изразено чувство за справедливост; ригиден тип – често страдащ от мисли за мнима несправедливост, насочена към него, в резултат на което проявява недоверчивост, чувствителност към нанасяне на обиди, подозрителен, самонадеян, със силно развито чувство за честолюбие, което води до устойчиво утвърждаване на своите интереси, поставяни с особена енергичност; основна проявна черта на този тип е склонността към афекти /истинност, обидчивост, подозрителност/.

Експертът – психолог е посочил в заключението, че в двете акцентуации, установени в личността на подсъдимия П. – от емотивен и ригиден тип има противоречие, но това определя сложността на личностовата му структура.

            Като характерови черти на личностовия профил на подсъдимия са посочени още:

- средно изразени по степен - реактивна агресивност и откритост, свидетелстващи за средно изразено агресивно отношение към социалното обкръжение и стремеж за доминиране, съчетани със среден стремеж за доверително – откровено взаимодействие с околните, съответното ниво на самокритичност и искреност, проявени и по време на освидетелстването;

и слабо изразени спонтанна агресивност – слаба предпоставка за импулсивно поведение и емоционална лабилност – висока стабилност на емоционалното състояние и добър самоконтрол.   

           

Направен е извод, че инкриминираното деяние може да се свърже с личностовите черти на подсъдимия и приетия алкохол, с оглед констатирана вредна употреба /злоупотреба/ с алкохол, без данни за употреба на психоактивни вещества.

            Според експертите, към инкриминирания момент подсъдимият е бил в ясно съзнание, макар и с алкохолно деформирано поведение, в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, дисфорично по форма, в неговата средна степен, без данни за психопаталогична симптоматика, което му е позволявало да възприема правилно обективната действителност и събития, както и да взема правилни решения. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, при запазени способности за ръководене на постъпките си. Не е установена болестна мотивация на поведението на подсъдимия. Констатирано е отпадане на морално – волевите и етичните задръжки под влияние на алкохола, намален самоконтрол и самокритичност, което е улеснило действията и вземането на решения.

На база на тези констатации е изразено становище, че е налице целенасочено нападение по отношение на пострадалия К., с проява на особена жестокост.

            Частичната амнезия, демонстрирана от подсъдимия относно инкриминираните събития, според експертите, е резултат на токсичност и защита.

 

            При изслушване на заключението в хода на съдебното следствие, експертът психолог заяви, че лично възприетите данни от проведените разпити на свидетели, дават основание за промяна в становището изразено в заключението относно наличието на особена жестокост, т. е. - няма данни за такава оценка на поведението на подсъдимия към инкриминирания момент /л. 317, том ІІ съд. следствие – становището на вещото лице В./. Според специалиста психиатър, причинената изключително тежка черепно – мозъчна травма и видът на използваното средство, позволяват да се поддържа извода за проява на жестокост от страна подсъдимия, макар и тя да не е особена жестокост, в юридическия смисъл на това понятие /л. 317-гръб – л. 318, том ІІ съдебното следствие – вещото лице С./.

            Внесе се уточнение и относно липсата на данни за афектно състояние в поведението на подсъдимия. Експертът психиатър заяви, че според новата международна класификация на психичните заболявания - МКБ 10, която е задължителна, не може да има афектно състояние при употреба на алкохол, въпреки че по време на освидетелстването е констатирана склонност на подсъдимия към афективни реакции.

            Така депозираното заключение, според защитата на подсъдимия /л.425, том ІІ от съд. следствие/, не отразява данните, съдържащи се в голяма част от събраните в хода на проведеното съдебно следствие нови доказателства и не дава отговор на съществени въпроси, пряко свързани с многоетапността на развитие на инцидента, каквито са - емоционалното състояние на подсъдимия, възможностите за самоконтрол в конкретно създадената ситуация, застрашаваща здравето и живота му, не са изследвани хипотезите на внезапно възникнал първичен афект, страх, гняв или ужас, които твърди да са били обуславящи поведението му спрямо пострадалия – все обстоятелства, с пряко отношение и значение за правилното приложение на материалния закон.

            Съдът, счете за необходимо изясняването на така поставените от защитата допълнителни въпроси, поради което назначи допълнителна Комплексна съдебно – психиатрична експертиза на подсъдимия, чието изготвяне възложи на клинични специалисти по психиатрия и психология от ЦПЗ – Пловдив – Д.К. и А.Д.. Представеното по делото заключение /л. 440 – 474, том ІІ съд. следствие/ отразява различното мнение на експертите по отношение оценката на поведението на подсъдимия П. при втория етап от развитието на инкриминирания период. Заключението е изготвено въз основа на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени източници и отразява резултатите от проведени на 08.06.2013 г. - психиатричен преглед и психологично изследване на подсъдимия.

            В последното е посочено, че в личностов план при П. е констатирана леко нарушена поведенческа адаптация с прояви на емоционална неустойчивост, високо ниво на тревожност, висока реактивност спрямо въздействията на средата, свръхконтролируемост.

Този извод е направен въз основа на установените по време на психологичнто изследване - стремеж за съпричастие за останалите, съпътстван от улеснено вживяване в различни социални роли и гъвкавост на контактите; старание да направи впечатление и да се хареса; желание за активно въздействие върху околните; завоевателска позиция и стремеж да подчинява другите на волята си.

Според преценката на психолога, като цяло П. е тревожен, емоционално лабилен тип личност. В характерово отношение, водеща при него е флегматичната компонента – отличава се с отлично уравновесено поведение, устойчиво настроение, слаби емоционални реакции, голяма търпеливост, бавна адаптивност, сдържаност и хладнокръвност, бавно, но упорито достигане на поставените цели. Има реална оценка за собствените си способности и възможности. Втори по изразеност, в равни стойности, характерови компоненти са сангвиничната и меланхоличната, които намират израз в това, че в необичайни ситуации при П. може да се наблюдава полюсно поведение и настроение за едни и същи стимули и дразнители – от добре уравновесено до много неуравновесено поведение; емоционалните изживявания могат да бъдат повърхностни или дълбоки; с устойчиво или неустойчиво настроение; с умерена или много слаба търпеливост; с отлична и трудна адаптивност; спокойно или обидчиво настроение към критика. Експертът е посочил, че в такива ситуации при П. може да се наблюдава известно надценяване на възможностите.

            За разлика от предходното заключение, при психиатричното изследване не са констатирани данни за злоупотреба с алкохол или наркотични вещества от подсъдимия. Отбелязана е единствено оценката за поведението на подсъдимия след консумация на алкохол, дадена в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.

            Направен е категоричен извод, че анализът на цялостното поведение на П. сочи на много добри възможности за адекватна самооценка и самокритичност, които не биха се променили, независимо от въздействието на субективни или обективни фактори, свързани с конкретната криминогенна ситуация. Според експертите, подсъдимият има много добри екзекутивни процеси – наблюдателност, съобразителност, комбинативност, бърза логическа рефлексия и умело използва придобития опит и знания при решаване на конкретни проблеми.

            В заключението е отразено, че в експертен план от значение за обстоятелствата, свързани с осъществяване на инкриминираното деяние са – оставането на П. без работа в продължение на около два месеца, получавайки през този период обезщетение за безработица; чувството му, че въпреки това, е здрав и активен, проявено при подготовката на актуални документи за работа като международен шофьор, търсейки съдействие и от пострадалия, представен му именно като такова лице; до инкриминирания момент двамата с пострадалия не са се познавали, въпреки че П. е имал бегла информация за Г., че е „...несретник в работата си, че са го гонили от много фирми...”.

Емоционалното състояние на П. в деня на деянието е оценено от експертите като обичайното за него – ангажиран с рутинни трудови и битови дейности, не експониран на вредни нокси, влияещи на съзнателните функции; спокоен, в естествената си среда. Мястото, на което е настъпило деянието е познато – в двора на съсед, в светлата част на деня, впоследствие и по пътя, който води към къщата на подекспертния, като и при двата епизода - в близост е имало свидетели, познати хора.

            Според експертите, събитието може да бъде разделено условно на два периода:

            Първият период – моментът, в който П. е отишъл в дома на В. и е бил ударен, по негови данни, от Г. в челюстта и под лявото око, паднал и получил наранявания на гърба.

            Вторият период – от момента, когато П. се е върнал да си вземе джапанките от дома на В. и при обратния път към дома си е бил застигнат от Г. с автомобила. Настъпило е физическо съприкосновение с размяна на реплики и удари, при което е нанесъл удар на Г. с кол.

            В заключението е отбелязано, че подсъдимият подробно и в детайли е описал разстоянията, ситуациите, шумовете, разменените думи и за двата епизода, твърдейки, че е направил опит да се защитава.

            Според експертите, анализът на създадената ситуация в дома на В. при първия период дава основание за извод, че П. е демонстрирал в поведението си понижен праг на раздразнение. В този аспект е отчетено действието на приетото количество алкохол и характеровите му особености. Експертите са оценили с необходимата важност обстоятелството, че пострадалият Г.К. е бил непознат за подсъдимия до този момент, но с поведението си – провежданите телефонни разговори и даваните неизпълнени обещания, е предизвикал намесата му. П. му е отправил забележка, раздразнен от празните приказки на Г., осъзнавайки че те остават неизпълнени във времето. Характеровите особености на подсъдимия, установени при изследванията, според вещите лица, не приемат този тип поведение на пострадалия, което е предизвикало намесата му – правейки му забележка, без да отчете, че Г. не му е близък, поради което не може да има подобно поведение спрямо него /познават се само от няколко часа/.

По същите мотиви, според вещите лица, пострадалият Г.К. не е приел подсъдимия П. като човек, който може да му прави подобен род забележки. Това е предизвикало и неговото раздразнение - че такова поведение си позволява единственият човек на масата, който той не счита за близък, довело и до негативния му ответен отговор. Това са причините за възникване на словестния конфликт между двамата на масата, последван от физическите действия, насочени към взаимно засягане на телесната им неприкосновеност.

Първопричината за физическата саморазправа е кратката вербална комуникация между двамата, предизвикана от П., който не е преценил факта, че се явява „чужд” в компанията и не е уместно да прави забележки на който и да е, още повече на непознатия за него Г.. Настъпилите негативни чувства и у двамата, е наложило да бъдат разделени, в какъвто смисъл са се намесили домакините. 

 

Според експертът психиатър, при втория епизод – завръщането на П. до дома на В. е резултат на натрупаните негативни емоции, улеснени от приетия алкохол и личностовата му структура – да търси обяснение за случилото се. Негативните емоции са кумулирани в това време /отишъл е до дома си и след това отново се е върнал до В./ и установената липса на джапанките се е явила просто повод, за да се върне на същото място и да изясни взаимоотношенията си с пострадалия. Направен е извод, че в поведението на П. се наблюдава повишен интензитет на нарастване на негативните емоции и нарушен импулсов контрол, което е нарушило и способността му да реагира самоконтролирано.

Появата на колата и Г. при обратния му път към дома, след като не е бил допуснат до дома на В., според експерта психиатър, е предизвикала елемент на изненада, която в първия момент се е проявила като страх лично за себе си, особено след слизането на Г. от автомобила и отправянето му към мястото, на което се е намирал в този момент П. по улицата, включително и в страх за семейството му, тъй като колата е била спряна близо до дома му. Подсъдимият е възприемал пострадалия като сериозна заплаха, защото е бил с автомобил, а и е бил употребил алкохол. При психиатричния преглед е констатирана сравнително добра хронологична подредба на случилото се като събития и факти, възпроизведени и твърдо отстоявани от подсъдимия, въз основа на което е направен извод, че е бил повлиян от негативни чувства – уплаха и страх, на фона на кумулирани негативни чувства, улеснени от приетия алкохол и понесените обиди и удари. Според експертът психиатър, страхът е преминал в уплаха и е довел до нарушен ситуативен контрол в момента на боричкането.

Не е установено разстройство на някой от медицинските разграничители, както към момента на инцидента, така и към момента на провеждане на психиатричното изследване. Емоционалното състояние на П. към момента на инкриминираното действие – причиняването на смъртоносното увреждане на пострадалия – е оценено като характеризиращо се с умерено понижен праг на раздраза и повишен интензитет на нарастване на негативните емоции, на фона на скъсен импулсов контрол, при категоричното отричане да е извършил заплашителни действия и да се е явявал физически или стресов фактор.

Този анализ е дал основание на експерта психиатър да направи извод в заключението, че цялостното поведение на подсъдимия при развитието на втория епизод е било водено от състоянието му на уплаха и смущение. Уточнено е, че уплахата като психиатрично понятие е чувство на внезапен страх, което възниква тогава когато човек осъзнае липсата на сила или способност да се справи. Обичайното поведение в подобна ситуация е бягство, но в конкретния казус, според вещото лице, тази възможност е била препятствана от ефекта на изненадата – опита на Г. да го блъсне с колата, довел до падането на подсъдимия на земята, за да се предпази, мястото на действието – на улицата - по пътя към дома му, характеровите особености на личността на П.. Осъзнавайки, че не може да отблъсне по друг начин пострадалия, той е използвал същите средства, за да му противодейства. Това е довело до нарушение в ситуативния контрол, вследствие на което, според експерта, подсъдимият е изпаднал в състояние на объркване и смущение.

Въпреки това състояние на страх и уплаха, вещото лице е категорично, че те не са лишили подсъдимия от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Като показател в тази насока, е отчетена запазената връзка със средата, въпреки че П. не е осъзнавал в цялост случилото се, поради липсата на прогностична способност и фактът, че действията му спрямо нападателя в този момент, могат да доведат до причиняване на смъртта му, както и че те не са необходими за отблъскване на нападението. Направена е преценка, че няма данни в тази част от развитие на инцидента П. да е искал да докаже своето превъзходство и сила, дори напротив, възприемал е пострадалият като спортен и трениран човек.

Различна оценка на тази част от развитието на конфликта между подсъдимия и пострадалия е дадена в Особеното мнение на експерта – психолог /л. 471 – 474, том ІІ съд. следствие/. В него е посочено, че изтъкнатата от П. причина за завръщането му в дома на В. /да си вземе джапанките/ предполага омаловажаване и избягване настъпването на нов словестен конфликт или физическо съприкосновение с пострадалия Г.. Това, според вещото лице, е ключовият момент, който обуславя и последващото поведение на подсъдимия, тъй като той се е върнал на място, където знае, че не е желан и на което минути по – рано е бил инициатор на конфликт. В този аспект, не са възприети твърденията на подсъдимия по време на психологичното изследване, че се е стреснал, изплашил и се е страхувал за себе си от поведението на Г., тъй като при подобни усещания, това би било основателен повод да не се връща отново в двора на съседа си и при наличието им, подсъдимият би пренебрегнал липсата на джапанките си, а ако те са от особена важност за него, би ги потърсил, но на по – късен етап от собственика на къщата, в която са гостували, тъй като те не се явяват животоспасяващи в конкретния момент, за да са водеща причина да се върне.

Това е дало основание на експерта, да направи извод, че поведението на подсъдимия към инкриминирания момент е било повлияно от натрупаните негативни емоции, кумулиращи във времето – споделените неудоволствени преживявания; неодобрението от поведението на Г., върху което не е успял да повлияе и не на последно място – невъзможността да надделее, което се извежда от личностовите му особености – старанието да се хареса и да търси признание, а е бил неоценен в професионален план, което в конкретната ситуация е особено значимо, с оглед очакваното предложение за работа именно чрез Г..

Психологът е уточнил, че като цяло подсъдимият П. е приет като нежелан дразнител, а количеството приет алкохол е улеснило последващите му действия. Затова и в двата етапа на развитие на конфликта, П. е участвал активно, без да прави опит да го предотврати или да го избегне, а точно обратното – бил е активната страна, с цел да докаже себе си и да отстоява позициите си.

Физическият фатален сблъсък между двамата, е оценен от експерта - като трети етап на пряката им борба.

Според вещото лице, изброяването от П. на множество факти от развитието на инцидента в този последен етап, не съответства на твърденията му за уплаха – обърнал е внимание на позицията на тялото на пострадалия, как се е движил, как се е доближил и то подробно и детайлно. В подкрепа на това си становище, експертът сочи, оценката дадена от подсъдимия по време на психологичното изследване: „... трети път се върна, изскочи от колата и се втурна към мен, не за да ми стисне ръката и да ме поздрави, а за да ме нападне. Псуваше и викаше: „Ще те унищожа, ще ти сменя физиономията !”. Не е констатирана характерната реакция при възприемане на заплаха – инстинктивно бягство от източника, особено ако се касае за здравето и живота, като не се е възползвал и от опитите на свидетелите – очевидци да се намесят и да ги разтърват. Посочено е, че заявеното от подсъдимия П., че Г. е взел кол в момента, в който той се е обърнал да види какво става, чувайки лая на кучето в двора си, категорично отрича наличието на уплаха и смущение в поведението му към този момент, тъй като когато човек се намира в състояние да отбранява собствения си живот и здраве, съзнанието отхвърля какъвто и да било страничен елемент или събитие, което може да отвлече или привлече вниманието.

Описаната от подсъдимия позиция, в която твърди да е нанесъл удар с кола по пострадалия, според психолога, говори за добре организирани действия, събраност, целенасоченост и концентрация. В този аспект, е цитирана оценката, дадена лично от подсъдимия в депозираните от него обяснения пред съда – „ От злоба, мъка и безизходица съм го направил това.”. Категоричен е изводът на експерта, че през цялото време поведението на подсъдимия е в синхрон с личностовите и характеровите му особености.

Уточнено е, че уплахата е много силен, непреодолим, интензивен, внезапно настъпващ страх, израз на вродения инстинкт за самосъхранение, който до толкова завладява личността и нейните особености, че не е възможно да се проявят нейните характеристики в резултат на блокиране; страх, който надделява над трезвата мисъл. Обикновено уплахата се придружава от неконтролируемо желание за бягство. Тя е силно чувство на безпокойство, съпроводено с вегетативен дисбаланс, което не е наблюдавано при П., тъй като страхът задължително трябва да има поведенчески израз.

В заключението е посочено, че смущението е настъпваща паника и пълна дезорганизация, така че поведението да стане нецелесъобразно. При него се наблюдава неправилно възприемане на един или няколко елемента на нападението или на обстановката, в която то се осъществява, а действащият - не може обективно да прецени всички обстоятелства в конкретния случай. Експертът е уточнил, че при липса на възможност за бягство, което е основен белег при наличие на уплаха, следва да се наблюдават хаотични и дезорганизирани действия. Приведено към конкретната ситуация означава - П. да е бил лишен от реална обективна възможност да изтръгне кола от ръцете на нападателя си - действие, което само по себе си е целесъобразно и целенасочено, последвано от нанасяне на удар вследствие на който е счупен черепа на нападателя. Изрично е посочено, че времето, за което едното психично състояние – уплахата преминава в другото психично състояние – смущението, касае секунди, мигове. На тази база е направен извод, че ако П. е бил в състояние на уплаха и смущение, при него е следвало да се наблюдават хаотични и дезорганизирани действия, а не поведенчески прояви, произхождащи от неговата личностова и характерова очертаност.

Данните за алкохолното повлияване са послужили на експерта психолог, да приеме, че е налице още по – силна изразеност на тези качества, тъй като след консумация на алкохол личностовия самоконтрол се понижава и подбудите отиват на преден план, като в по – ясна степен се наблюдават характеристиките на личността. Изрично е посочено, че свидетелските показания са противоречиви по отношение на конкретните факти от развитието на инцидента, но не и по отношение поведението на подсъдимия.

 

При изслушване на експертите в хода на съдебното следствие /л. 485 – 488, том ІІ съд. следствие/ бяха направени следните уточнения:  

- краят на изречението в ситуационния анализ на заключението – на стр. 27 от същото /л. 466, том ІІ съд. следствие/ представлява анализ на думите на свид. Б., а не – изводи за когнитивните функции на подсъдимия П.;

- изводът на вещото лице – психиатър, че водещо в поведението на подсъдимия при втория епизод на съприкосновение с пострадалия е било състоянието на уплаха, а впоследствие и на смущение, е направен въз основа на:

а/данните за изключително близкото разстояние, на което са се намирали двамата;

б/използването на общи технически средства;

в/появата на автомобила, управляван от пострадалия, който е бил насочен към мястото, на което в този момент се е намирал подсъдимият;

г/ изминатото по – голямо разстояние от пострадалия до мястото на последното физическо съприкосновение, което говори за агресивност и открита нападателност, в какъвто смисъл е възприет и начинът, по който е оставен автомобила на улицата – по средата на пътя, с отворена предна врата и работещ двигател.

Най – важна е първоначалната реакция, която се е оказала водеща за поведението на подсъдимия до края на инцидента – страха и уплахата.

- понятията „уплаха”, „смущение”, „страх” и „гняв”, използвани в заключението, са нормал - психологически реакции на личността, в конкретния казус – на подсъдимия П.;

- експертът психиатър поставя акцент в становището си на състоянието на объркване и неправилна оценка на фактите и обстоятелствата, която сочи като водеща в поведението на П. към инкриминирания момент /л. 486-гръб, том ІІ съд. следствие/ – неправилно възприемане на движението на колата на пострадалия, т. е. хиперболизирането на този начин на движение, резултат на страха и смущението, без данни за психоза, част от който е и възприятието за личността на Г. – като изключително заплашителен фактор. В този аспект, е преценена и неправилната оценка на П. за намесата на свидетелите – невъзприемането им като позитивно действие, както и липсата на данни за размяна на реплики по време на боричкането - сочеща липса на процес на обработване на мисълта.

- според експерта психиатър, емоцията на страх и уплаха може да премине в гневни отреагирания, но за да се даде цялостна оценка на поведението, съществен е въпросът кое от тях е първичното. В конкретния казус, като първично и водещо в поведението на подсъдимия са възприети именно страха и уплахата, а на тази база не е отхвърлена възможността и за агресивни и гневни действия.

- моментът на уплаха е настъпил у подсъдимия много по – рано от физическото съприкосновение – тогава когато Г. е спрял автомобила внезапно на кръстовището и е тръгнал към мястото, на което се е намирал П.. Дори и реакцията на П. в този момент – насочване към мястото откъдето към него приближава пострадалият, според експертът психиатър следва да се възприема като последица от преживения страх и уплаха.

- дори и да е имало спиране на физическото съприкосновение, така както твърди свид. К., тъй като е протекло за изключително кратко време, това не може да промени изводите за емоционалното състояние на подсъдимия, тъй като емоциите са продължителен във времето процес, който не може да стихне или да се промени коренно за толкова кратък период.

- ако колът, приложен като веществено доказателство по делото, е използван единствено от подсъдимия, според експертът психолог – това в още по – голяма степен потвърждава становището за липса на уплаха и смущение в поведението му, тъй като установява по – активни действия /л. 488, том ІІ съд. следствие/;

- дори и използваните от двамата, по време на физическото съприкосновение, средства да са били еднакви, това изключва състоянието на уплаха и смущение, тъй като показва категорично, че са били активни, няма бягство, характерно за състоянието на страх и уплаха, както и на дезорганизираност, хаотичност, паника

- възможността на подсъдимия да се обади на спешен номер 112 и използването й преди настъпване на конфликта, според психолога, също е доказателство за липса на психичните състояния на уплаха и смущение, в поведението му, тъй като времето, което реално е могло да бъде използвано за бягство бива уплътнено с телефонния разговор. А ако обаждането на подсъдимия е по време или след сбиването – то няма отношение към емоционалното му състояние по време на физическия сблъсък, но може да има значение, ако се разбере дали е търсена помощ лично за себе си или за пострадалия.

- според експерта психиатър, изслушаните в хода на съдебното следствие разговори, проведени от ползвания от подсъдимия мобилен номер с оператор на спешен № 112, дават основание за извод, че той е реагирал адекватно на ситуацията, осъзнавайки, че се е случило нещо лошо, търсейки адекватна помощ от институциите.

 

В хода на съдебното следствие по искане на защитата на подсъдимия бе назначена и Комплексна съдебно медицинска – трасологична експертиза, от заключението на която /л. 168 – 293, том І съд. следствие/, неоспорено от страните по делото, се установява:

 - частите по приложения като веществено доказателство по делото дървен кол, по които е установено наличие на кръв, обозначени в това заключение като обекти №№ 1 – 3 /фигура № 1, л. 104 от заключението, л. 271, том І съд. следствие/ са в една равнина, с дължина от 60 см. от удебеления към по – тесния край на кола;

- червените петна от кръв по кола – обекти №№ 1 - 3 са резултат на – зацапвания, пръски и стичане.

- зацапването с кръв, каквито са констатирани и в трите обекта са резултат на плъзгащото съпротивление на предмети, между които има кръв.

- пръските кръв констатирани в обекти №№ 2 и 3 представляват капки кръв, които се отделят от различни участъци от кървяща или зацапана с кръв повърхност, като в зависимост от ъгъла на попадане върху предмета придобиват различна форма. Уточнено е, че когато са кръгли – попадането им е перпендикулярно; овални – при попадане под неголям ъгъл, а при остър ъгъл – имат форма на удивителен знак.

Конкретизирано е, че в участък № 3 на кола е установено наличие на две капки /пръски/ кръв, като са посочени и размерите им – ширина, дължина и е уточнен ъгълът на попадането им върху кола – около 40°, с посока на падане - отгоре - надолу по дължината на кола или от тънкия към дебелия му край.

- стичане на кръв е установено в участъци №№ 2 и 3 – резултат на попадане на кръвта върху отвесни или наклонени повърхности, при което са осъществени сложни физико – химични въздействия върху кръвта като течност и носещата повърхност, довело до образуване на тесни ивици, насочени винаги надолу.

Уточнено е, че стичането на кръв по кола е в посока - отгоре надолу и може да се получи по два начина:

а/ като се изправи кола с широката част надолу към земята при незасъхнала кръв по него и

б/ след замахване с кола, когато се държи в изтънения край и се удря с удебеления, също при незасъхнала кръв по него.

 

- зацапването с кръв в края на удебелената част на кола /участък № 1/ е от пострадалия К. и е получено при контакта на кола с кървящата рана на кожата в дясно теменно на главата му ;

- зацапването с кръв в участък № 2 на кола е от подсъдимия П.П. и е от раната на кожата в областта на лявото му око, от която е било възможно да има по – обилно зацапване и по ръцете му. По този начин кръвта е останала по кола, а стичането на кръв в този участък, според експертите, е настъпило вследствие именно на по – обилното зацапване на ръцете, от които кръвта се е стекла при нанасяне на удар или при държане в изправено положение на кола. Капките кръв също са от раната на П. и са попаднали под остър ъгъл по кола;

- зацапването в участък № 3 с човешка кръв, чиято кръвно групова принадлежност не е определена, поради незначителното й количество, според експертите, също не е изключено да произхожда от подсъдимия П., като начините, по които е останала по кола съответстват на описаните в участък № 2.

 

В заключението е посочено, че уврежданията причинили смъртта на пострадалия са разположени в областта на главата, двустранно слепоочно – теменно. Настъпването на смъртта 4 дни след инцидента е отбелязано като фактор, отразяващ се на промяната в големината на някои от уврежданията. Конкретизирано е, че през времето на пролежаване е възможно известно разширяване на кръвонасяданията по кожата и по вътрешната повърхност на меките черепни покривки. Уточнено е, че оперативната намеса - отварянето на черепа вляво слепоочно теменно е причинила допълнително кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки в областта на оперативната рана.

Подробно са описани два възможни механизма за причиняване на кръвоизливите под твърдата мозъчна обвивка на пострадалия К.:

1. Директен удар с причиняване на разкъсно – контузна рана и счупване на костите на черепа с настъпило кървене от разкъсване на кръвоносни съдове на меките мозъчни обвивки или от такива в областта на кората на мозъка.

По този механизъм, според експертите, е причинен кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка вдясно слепоочно – теменно на главата. Раната е на 4 см. над върха на ушната мида, а на 2 см. под върха на ушната мида е установена втора разкъсно – контузна рана, като разстоянието между двете е около 6 см.. Посочено е, че удрящата повърхност на кола в удебелената част е около 8 – 9 см. , което съответства на посоченото разстояние между двете рани. Тези данни са послужили на експертите, за да приемат, че е напълно възможно и двете рани да са резултат на един удар нанесен с кола, при хоризонтално или вертикално действие.

2. След ускорение и извиване на главата /акцелерационно/ ротационен механизъм – може да се прояви и след падане и удар на главата в широка твърда повърхност /земята/, а кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка - да настъпи вследствие на разкъсването на съединителните /мостови/ вени на мозъка.

По този механизъм, според експертите, е възможно да е причинен кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно – теменно – базално. В подкрепа на този си извод, вещите лица са посочили, че вляво челно, а и в лявата половина на лицето са установени травматични увреждания, които могат да се получат след падане по лице на пострадалия. Наред с това, е уточнено, че поради извършената операция не може да се даде категоричен отговор дали е имало първично кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки  от директен удар, а от местоположението на оперативния разрез – челно – слепоочно, се прави заключение, че кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка е разположен и челно, т. е. наплъно е възможно да е причинен след падане на земята и удар на главата в лявата половина на челото и лицето.

Този механизъм на причиняване на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка вляво обаче, не дава възможност да бъде обяснен начина на причиняване на кръвонасядането на лявата ушна мида. Същото е възможно да е резултат от удар с ръка /юмрук/ при размяна на ударите между П. и К., за каквито има данни.

 

Въз основа на така описаните два възможни механизма на причиняване на кръвоизливите под твърдата мозъчна обвивка на пострадалия К., експертите са направили извод, че уврежданията в областта на главата са причинени от не повече от два удара с кола.

По отношение разположението на тялото на пострадалия спрямо земната повърхност в момента на причиняване на увреждането, експертите са приели, че това е възможно във всяко положение – както в изправено, така и в клекнало, а и в положение, при което главата на пострадалия е била на земята.

Отразено, че всички останали увреждания в областта на крайниците са повърхностни и нямат отношение към леталния изход, като могат да са резултат на падане на земята върху различни предмети /пръчки/, които са се намирали на мястото на нанасяне на ударите при движения на тялото на пострадалия.

Направен е извод, че захващането на кола в областта на участъци №№ 2 и 3 на кола е неудобно за нанасяне на удар с крайната му удебелена част в областта на главата на пострадалия, въпреки че не е изключено като възможност, с оглед на направените изчисления за силата, с която следва да бъде нанесен удара, така че да причини смъртоносното увреждане в областта на главата.

Изследвани са и другите възможни хипотези за попадане на кръв от подсъдимия в тези участъци на кола, а именно :

1. при държане на кола по - назад, към изтънената му част – могат да се нанесат удари /един или два/ с достачно голяма сила, така че да бъдат причинени уврежданията в областта на главата на пострадалия, довели до настъпване на смъртта.

Уточнено е, че при държане на кола по този начин е възможно по време на нанасяне на ударите или по – късно да е изпаднала част от кората от местата, на които е бил държан, вследствие на което на тези места да не са останали следи от кръв.      

2. зацапванията от кръв в областта на участък № 2 - да са настъпили след причиняване на нараняването на пострадалия или при опитите на П. да хване кола по начина, по който обяснява - да го изтръгне от ръцете на пострадалия.

Изрично е посочено, че за да се нанесе удар с голяма сила и да се приложи голяма енергия в областта на главата на пострадалия е бил необходим голям размах /замах/ с кола, като по този начин се придава по – голяма скорост, която има основно значение за определяне на големината на енергията.

 

При изслушване на това заключение в хода на съдебното следствие /л. 322 – 325, том ІІ съд. следствие/, експертите уточниха:

- с оглед данните, установени при изследването на веществените доказателства в хода на разследването, че кръв от подсъдимия П. е установена и на други места – по пластмасовия стол, както и по плочките, намиращи се в двора на свид. В.И., може да се направи извод, че подсъдимият е кървял още преди да стигне до мястото, което самият той сочи, че е удрян с кола;

- категорично удрящата повърхност на кола е обозначеният в заключението участък № 1 т. е. дебелата му част, където е установена кръв, съвпадаща с кръвно груповата принадлежност на пострадалия.

- оперативната  интервенция в лявата област не позволява такава категоричност на изводите относно механизма на причиняване на уврежданията, тъй като не може да се каже дали е имало първично кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки, т. е. дали е налице директен механизъм на причиняване от нанесен удар с кола. Това именно обуславя като по – вероятен, според експертите, инерционният механизъм на причиняване на това увреждане.

- от значение за причиняване на травматичното увреждане на пострадалия довело до настъпване на смъртта, според експертите, е не взаимното разположение на телата на подсъдимия и пострадалия, включително и съответствието на това разположение, а в момента на нанасяне на удара дясната част на главата на пострадалия да е била открита към удрящата повърхност на кола.

- с оглед установеното тегло на кола – 3 кг., необходимият замах с него, със съответната изчислена сила, е около 23 см., за да се причини травматично нараняване в областта на главата, от вида на констатираното по пострадалия К. – вдясно челно теменно

- кората по кола е много отлепена от ствола и е напълно възможно да е имало захващане и на други места, но те да не са фиксирани, защото кората в тази част междувременно е паднала

- извън тези три участъка, които са посочени в заключението, по приложения като веществено доказателство по делото кол, няма други места, по които да има следи от кръв

- водещото при определяне силата на удара е счупването на черепните кости

- най – удобно е колът да се държи с две ръце по средата, но тъй като след участък № 3 в посока към по – тънкия край на кола, кората в значителната си част е изпадала, експертите са направили изводите си в заключението, единствено въз основа на обективните данни за местата по които е установено наличие на кръв

- кръвта на пострадалия в участък № 1 на кола е попаднала при съприкосновението с кървящата разкъсно – контузна рана

- следите от кръвта на подсъдимия по кола са оставени при съприкосновението му с него - при държането на кола или най – общо казано при хващането му въобще. Те не са резултат на въздействие на тези части на кола като удрящи повърхности по тялото на подсъдимия. По неговото тяло е установена само една рана, от която може да изтече повече кръв – разкъсно – контузната рана, която явно е причинена още в дома на И., защото там е намерена кръв от подсъдимия.

- изключена е възможността разкъсно – контузната рана на подсъдимия да е резултат на няколко насложени един върху друг удара, отдалечени във времето на причиняване, поради изключително малката й повърхност - около 1 см. – площ, върху която не може да има наслагващи се удари, тъй като това би довело до причиняване на увреждане в областта на окото, поради изключително тънката повърхност на клепача. Това увреждане на подсъдимия също е резултат на директен удар в тази област, който е нанесен преди ударите с кола.

- увреждането в областта на горния и долния клепач на лявото око на подсъдимия е повърхностно, защото в противен случай той е следвало да влезе по - надолу и да засегне и някаква част от окото.

- според критериите на съдебната медицина, съсирването настъпва в рамките на около 2 – 3 минути, но в конкретния случай следва да се има предвид, че се касае за кървяща открита рана, а за да се съсири кръвта при подобен род нараняване, от вида на получената от подсъдимия разкъсно – контузна рана е небходимо да минат няколко часа, така че тя сама да се затвори. В случая има данни за продължително кървене на тази рана, защото кръв от подсъдимия е установена на различни места в района на местопрестъплението.

 

В заключението на допълнителната Съдебно медицинска експертиза, изготвено в хода на съдебното следствие /л. 156 – 266, том І съд. следствие/, неоспорено от страните по делото, е отразено, че:

Травматичните увреждания, констатирани при освидетелстването на подсъдимия П., непосредствено след деянието, в областта на главата са разположени:

- по кожата на горния и долния клепач на лявото око – кръвонасядане с червеникав цвят и оток с размери 5/4,5 см.;

  - по кожата на горния клепач на лявото око във външната половина – хоризонтално разположена рана с неравни, кръвонаседнати ръбове, цепковидна форма, покрита частично с коричка от съсирена кръв и с дължина 1 см.;

- по кожата в областта на лявата скула – охлузване с овална форма с размери 2/1 см., покрито с червеникаво – кафява коричка, разположена над нивото на околната кожа;

- по кожата в областта на лявото слепоочие на 1 см. от външния ъгъл на лявата очна цепка – охлузване с размери 1,5 см./1 см.

 - по кожата на гърба на носа в срединната област – овално кръвонасядане с червеникав цвят и отток с размери 1 см./0,8 см.

- втори долен десен зъб – разклатен в предно задна посока, без промени във венечната лигавица от травматичен характер.

 

Така описаните увреждания, включително и установените по крайниците, са резултат от действието на твърд, тъп предмет, като:

а/ разположените по лицето – са резултат на предмет с ограничена повърхност;

б/драскотините по задната повърхност на дясната предмишница с общо вертикално разположение – са резултат на тангенциално долно – горно или горно – долно действие на такъв предмет с неравна повърхност;

в/драскотините по предните повърхности на двете коленни стави, разположени в различни направления, най – вероятно се дължат на действието на твърд предмет с неравна повърхност;

Всички описани травматични увреждания по тялото на подсъдимия П. са преценени като причинени в резултат на въздействия на слаби по степен травматични сили.

Характерът и локализацията на уврежданията в лявата половина на лицето на подсъдимия са дали основание за извод, че са резултат от нанесени два удара с юмрук /фигура №№ 4 и 5 л. 164, том І съд. следствие/.

Телесното увреждане в областта на гърба на носа, според експерта, е възможно да бъде причинено от слаб по сила удар с гладка травматична повърхност /без чепове/на кола, тъй като не са установени охлузвания и драскотини в тази област.

Ограниченото увреждане на съзъбието, изразяващо се единствено в разклащане в предно – задна посока на втори долен десен зъб е резултат на директно действие на твърд тъп предмет със силно ограничена удряща повърхност и със слаба сила, като е малко вероятно да е причинено от удар с кол, поради липсата на констатирани други увреждания в съседство. Такъв твърд, тъп предмет представлява човешкия юмрук, а удрящата повърхност – основата на ІІІ пръст, в най – изпъкналата му част. Експертът е уточнил, че зоната на удар с приложения като веществено доказателство по делото кол, независимо от това, коя негова част ще се ползва за причиняване на увреждането - е много по – широка от повърхността на един зъб /фигури №№ 7, 8 и 9, л. 165, том І съд. следствие/, поради което може да се направи категоричен извод, че това увреждане не е причинено от удар с кол.

Като съответен на заявения в обясненията на подсъдимия механизъм на причиняване е възприет, този на констатираното охлузване по задната повърхност на лявата лакетна става – при падане върху купчина жито.

Експертът е посочил, че уврежданията по десния горен крайник на подсъдимия е възможно да бъдат причинени по два механизма:

- вследствие на коси или тангенциални удари с кола, приложен като веществено доказателство по делото - при предпазване с дясната ръка;

- при падане върху земната настилка.

Като механизъм на причиняване на констатираните увреждания по двете коленни стави, експертът е посочил – падане върху земната настилка.

Уточнено е, че липсата на констатирани травматични увреждания в областта на гърба и гърдите на подсъдимия, не отхвърля възможността за нанасяне на удари в тези области, но те е следвало да бъдат с много слаба сила.

 

При изслушване на това заключение, в хода на съдебното следствие /л. 319-гръб – 321, том ІІ съд. следствие/ експертът уточни:

- 19 часа след деянието, когато е извършено освидетелстването на подсъдимия – всички травматични увреждания – отоци, кръвонасядания, синини стават видими и локализирани в съответните области на тялото и не могат да не бъдат констатирани по време на прегледа. Няма травматични увреждания, които могат да бъдат заличени за такъв кратък период от време от момента на причиняването им, дори и следи от шамар/плесница.

- възможно е травматичното увреждане констатирано в областта на гърба на носа да е резултат на нанесен удар с кола, приложен като веществено доказателство по делото, тъй като се касае за изпъкнала повърхност със значително по – голяма площ от зъба.

            - няма медицински критерий, по който да може да се разграничи кои увреждания са причинени в резултат на удари с юмрук и кои – с кол, тъй като и двате представляват – твърд тъп предмет

            - под „кървяща рана” в съдебната медицина се разбира – обилно кървящата;

- констатираните охлузвания, покрити с червеникави корички могат също да кървят, макар и оскъдно, т. е. при заздравителните процеси се отделят известно количество лимфа и кръв, тъй като е налице увреждане в капилярния слой на кожата. Тези увреждания също могат да доведат до зацапване с кръв, макар и да не са обилно кървящи, за разлика от разкъсно – контузната рана, която е най – кървяща от всички останали констатирани травматични увреждания по тялото на подсъдимия.

             Най – тежка, респективно най – болезнена, според обективните медицински критерии, е причинената на подсъдимия разкъсно – контузна рана.

 

            Съдът кредитира с доверие при постановяване на съдебния си акт всички депозирани експертни становища, като обстойни, изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област, кореспондиращи с информацията, съдържаща се в останалите доказателствени източници. Различното становище на експертите дали заключенията на двете комплексни съдебно психиатрични – психологични експертизи по отношение на подсъдимия, съдът ще обсъди при правните си изводи, доколкото същите имат отношение към правилното приложение на материалния закон.

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин частично от депозираните от подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните свидетели – С.И. /л. 76 – 78, том І съд. следствие/; В.К. /л. 78 – 80, том І съд. следствие/; С.А. /л. 66-гръб – 68, том І съд. следствие/; Я.Б. /л. 68-гръб – 70, том І съд. следствие/; Н.Ш. /л. 83, том І съд. следствие/; Р.Т. /л. 79 – 81, том І съд. следствие/; Н.Т. /л. 81-гръб – л. 83, том І съд. следствие и л. 334-гръб, том ІІ съд. следствие/; А.Б. /л. 71 том І съд. следствие и л. 327 – 328, том ІІ съд. следствие/; В.К. /л. 83-гръб – 84 и л. 134, том І съд. следствие и л. 330, том ІІ съд. следствие/; Н.В. – К. /л. 72-гръб – 73, том І съд. следствие/; В.К. /л. 71- гръб – 72, том І съд. следствие/; С.К. /л.422-гръб – 424, том ІІ съд. следствие/; Б.П. /л. 328-гръб – 329, том ІІ съд. следствие/; Б.М. /л. 490-гръб том ІІ съд. следствие/ и Атанаска П. /л. 491 – 492, том ІІ съд. следствие/, частично от депозираните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите М.Т. /л. 58 – 65, том І съд. следствие и л. 331 - 333 том ІІ съд. следствие/; В.И. /л. 105-гръб – 111 том І съд. следствие и л. 330-гръб – л. 331 том ІІ съд. следствие/; И.Т. /л. 73 - 75, том І съд. следствие и л. 333-гръб – л. 334 том ІІ съд. следствие/; И.И. /л. 111 – гръб – 117 том І съд. следствие и л. 334-гръб – 336, том ІІ съд. следствие/, Т.З. /л. 121-гръб – 125, том І съд. следствие/, както и от надлежно приобщените по реда на чл. 281 от НПК, дадени от тези свидетели в хода на разследването и при извършените в съдебното следствие очни ставки /л. 336 – 348, том ІІ съд. следствие/, преценени в контекста на информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени доказателства – справка съдимост за подсъдимия П.П. /л. 26 и л. 27, том І ДП/; справка от унифицираната информационна система на прокуратурата към 19 юли 2012г. за висящи наказателни производства спрямо подсъдимия П. /л. 28, том І ДП/; характеристична справка за подсъдимия /л. 29, том І ДП/; Протоколи за оглед на местопрестъплението /л. 30; л. 31 – 32; л. 38 – 39; л. 40 - 41 том І ДП/ и приложените към тях фото – албуми /л. 33 – 37; л. 42 – 52 том І ДП/; Протокол за оглед на веществени доказателства /л. 53; л. 54 – 55, том І ДП/ и приложеният към него фото – албум /л. 56 – 58, том І ДП/; Удостоверение за наследници на пострадалия Г.К. /л. 106 и л. 112, том І ДП/; препис – извлечение от Акта за смърт на пострадалия /л. 111, том І ДП/; заверено копие от удостоверение за раждане на сина на пострадалия - В.К. /л. 113, том І ДП/; служебна бележка издадена от Началника на КАИЛ при УМБАЛ „***”***012г. /л. 140, том ІІ ДП/; медицинска документация оформена при стационарното лечение на пострадалия К. /л. 141 – 148, том ІІ ДП/; Протокол за вземане на образци за сравнителен материал /л. 161, том ІІ ДП/ и Декларация от подсъдимия П. /л. 162, том ІІ ДП/; справка за регистрации в МВР за пострадалия Г.К. /л. 180, том ІІ ДП/; справки от АИС „БДС” за пострадалия и подсъдимия /л. 181 и л. 182, том ІІ ДП/; заповед за задържане на подсъдимия П. по ЗМВР /л. 183, том ІІ ДП/; справка от отдел „Информационна сигурност” при *** относно ползваните към инкриминирания период мобилни №№ от съпругата на пострадалия – Н.В. – К. /л. 212, том ІІ ДП/; официална информация от Началник РЦ 112 – К. с приложени към нея 6 броя електронни картони и 1 брой компакт диск, съдържащ 6 броя аудио – записи на повикванията /л. 90 – 98, том І съд. следствие/; официална информация от Директора на Дирекция „Сигурност” *** АД относно ползвания към инриминирания момент мобилен №, регистриран на името на свид. А.Б. /л. 150 – 151, том І съд. следствие/; официална информация от Отдел „Корпоративна сигурност” при *** относно ползвани към инкриминирания период мобилни №№ от пострадалия Г.К. и свид. А.Б. /л. 153, том І съд. следствие/; официална информация от Специалист „Защитена информация” при „****” ЕАД относно ползваните към инкриминирания момент мобилни №№ от свид. С.К. и подсъдимият П.П. /л. 363 – 365, том ІІ съд. следствие/; официална информация от Директор Дирекция „Сигурност” – *** АД относно мобилни телефонни №№ ползвани от свидетелката С.К., пострадалия К. и подсъдимия П. към инкриминирания момент /л. 368, том ІІ съд. следствие/; официална информация и детайлна справка за проведените телефонни разговори от мобилните №№ използван от пострадалия Г.К. към инкриминирания момент – 18.07.2012г. /л. 370 – 373, том ІІ съд. следствие/; справка съдимост за пострадалия К.  /л. 388 – 389, том ІІ съд. следствие/; фото – албум, изготвен при извършения оглед по реда на чл. 285 от НПК на 21.05.2013г. /л. 401 – 415, том ІІ съд. следствие/, както и от приложените към делото като веществени доказателства – вещи иззети при извършените процесуално следствени действия в района на местопрестъплението.

 

            При преценка на обективността и достоверността на гласните доказателства, посредством които се установяват правно значимите факти в тяхната взаимовръзка и хронологична последователност, съдът взе предвид:

            - единствено свид. В.И. е очевидец на всички събития от деня, в които е участвал и подсъдимият П.;

            - консумираното значително количество алкохол се е отразило съществено върху възможностите на свид. И. за точно възприемане на фактите от обективната действителност и последващото им възпроизвеждане при проведените разпити в качеството му на свидетел. Възприятията му касаят главно събитията, свързани с неговото лично активно участие, без да се отличават с точност по отношение на участието на лицата, с които живее в едно домакинство /в кой момент от развитието на конфликта между подсъдимия и пострадалия се е прибрала съпругата му; къде са били децата му по време на сбиванията в двора; участието на тъщата – свид. И.Т./ и останалите, с които е контактувал през деня /неглижиране на проведените множество телефонни разговори от пострадалия, с изключение на единствения, в който самият той е взел участие - със свид. В.К. – „Баща ми, ми се обади по телефона, защото каза, че е у В. и той искал да ме пита за някаква кола. Проведох този разговор с баща ми и В. чрез мобилния телефон на баща ми някъде по обяд. Кратък беше този разговор.” - л. 84, том І съд. следствие; невъзприемане на напускането на дома му, макар и за кратко, от пострадалия, за да се срещне със свид. С.К.; невъзприемането на намесата на свид. И.И. за разделяне на пострадалия подсъдимия при едно от физическите им съприкосновения в двора/;

            - свидетелите М.Т., И.Т., Р.Т., Н.Т., И.И., С.И., В.К. и Т.З. са очевидци на отделни части от развитието на конфликта между подсъдимия и пострадалия, което рефлектира върху обема на възпроизведената чрез показанията им информация за включените в предмета по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства, и обяснява причината за част от несъответствията при съпоставката им относно пресъздаването на тези факти;

- показанията на свидетелите С.А., Н.Ш., Я.Б., А.Б., В.К., В.К., Н.В. – К., Б.П., С.К., Б.М., Б.Т., А. П. – не са източник на информация за поведението на подсъдимия и пострадалия в инкриминирания ден непосредствено преди и по време на инцидента, а съдържат данни за събития настъпили в предходни периоди, непосредствено след деянието или междувременно /контактът между свид.К. и пострадалия по повод вземането на багажа на свид. Б./, както и за характеристични данни за двамата;

- пряката заинтересованост от изхода на делото на свидетелката А. П. – съпруга на подсъдимия, рефлектираща върху начина на възпроизвеждане на фактите, за които депозира показания в хода на съдебното следствие, подкрепяйки изцяло лансираната в обясненията на П. теза, че мобилният телефон, който е ползвал към инкриминирания момент е останал в района на местопрестъплението след деянието;

- констатираните множество несъответствия в показанията на свидетелите – очевидци, дали основание за провеждане на очни ставки в хода на съдебното следствие, в преобладаващата си част касаят несъществени за правилното приложение на материалния закон обстоятелства /присъствала ли е свид. М.Т. на сбиванията между пострадалия и подсъдимия в дома й; по какъв начин се е движил управляваният от пострадалия автомобил – на преден или заден ход; имало ли е взаимна размяна на удари с черничеви съчки по време на сбиването на улицата/, а досежно релевантните факти – използван ли е приложеният като веществено доказателство по делото дървен кол с чепове от пострадалия за нанасяне на удари по тялото на подсъдимия - противоречията са преодолими чрез съвкупния им анализ с всички останали доказателствени източници;

- обясненията на подсъдимия П. са годен обективен източник на информация за включените в предмета на доказване факти, но и средство за защита, което предполага задълбочения съвкупен анализ на предоставената информация с данните в останалите доказателствени източници.

 

 Хронологията на събитията в инкриминирания ден, описана във възприетата фактическа обстановка, съдът счете за категорично установена въз основа на обективните източници на информация - данните приложени към делото от различните мобилни оператори и РЦ - 112 - К.

Отразените в справката входящи и изходящи разговори от мобилния №, ползван от пострадалия Г.К. /л. 371 – 373, том ІІ съд. следствие/ дават възможност за следните изводи:

1. на 18.07.2012г. той е разговарял 4 пъти със сина си – свид. В.К. чрез мобилния му № – 0894 72 66 25 - в: 09:24:45 ч.; 09:26:07 ч; 11:07:48 ч.; 11:09:26 ч.; 12:48:06 ч.; 12:48:52 ч.; 16:06:55 ч. и 16:07:44 ч.;

2. пострадалият и сина му са провеждали по два последователни разговора - изходящ от мобилния № на пострадалия, последван от входящ от мобилния № на свид. В.К., обичайно с по – голяма продължителност;

3. разговорите след 22:52:44 часа от мобилния № на пострадалия, с мобилния №, ползван от сина му свид. В.К., са проведени от свид. В.И., уведомявайки го за случилото се с баща му, транспортирането му в болнично заведение в гр. П. и състоянието му /л.331 том ІІ съд. следствие/;

4. разговорите проведени от мобилния № на пострадалия с мобилния № ползван от свид. С.К. са в периода – 10:27:18 часа до 16:46:31 часа;

5. по – голямата част от разговорите със свид. К. - 9 са проведени между 10:27:18 часа – 11:44:58 часа, т. е. преди събирането в дома на свид. В.И.;

6. последващите 7 разговора между пострадалия и свид. К., в периода 12:39:16 часа – 16:46:31 часа, с прекъсване от около 2 часа и половина между 12:40:40 часа и 15:07:10 часа, съответства на заявеното в показанията й „Аз се обадих на Ж., че съм пристигнала в селото към 15,00 часа, но го чаках около два часа, два часа и нещо докато дойде, за да вземе багажа”/л. 423-гръб том ІІ съд. следствие/ и хронологията на последващите телефонни разговори между 15:07:10 – 16:46:31 часа;

7. последният разговор, проведен от мобилния № на пострадалия е в 19:10:16 часа и с оглед неопроверганият факт, че телефонът на К. е останал в дома на свид. В.И., може да се направи категоричен извод, че към този момент, пострадалият все още е бил в дома му;

8. Свид. В.И. е разговарял с пострадалия чрез мобилния си № 0889 715 891 в 10:39:41 ч. /54 сек./, 10:41:08 ч. /107 сек./, 10:59:43 ч. /62 сек./, 11:04:01 ч. /96 сек./ и 11:28:08 ч. /61 сек./.

Тези данни опровергават твърденията в показанията му, както и заявеното в обясненията на подсъдимия П., че още преди 10,00 часа двамата са се отправили към дома на К. в селото. Непротиворечивата теза в същите гласни доказателствени източници, че когато са пристигнали в дома на пострадалия, той си е бил в къщи – факт, станал известен на свид. И. по време на придвижването им с подсъдимия, след проведен разговор с К., съпоставена с хронологията и съдържанието на разговорите със свид. К. – уведомяването й за промяната в първоначалната им уговорка от сутрешните часове, настъпила след предложението на свид. И. да се съберат в дома му, за да пият /11:31:03часа и 11:44:58 часа/, даде основание на съда да приеме за категорично установено, че подсъдимият и свид. И. са отишли в дома на пострадалия К. малко след проведения разговор в 11:04:01 часа.

Справката, предоставена от РЦ – К. на спешен № 112 /л. 90 – 98, том І съд. следствие/ сочи, че първите две обаждания – съответно в 19:20:24 и 19:21:14 часа са от мобилния № ползван от подсъдимия П. – 0894 403 514.

Съпоставката на тази информация с данните в справката от обслужващия мобилен оператор „*****” ЕАД /л. 365, том ІІ съд. следствие/ за проведените в инкриминирания ден телефонни разговори от мобилния № ползван от подсъдимия дава възможност за следните изводи:

- всички регистрирани на 18.07.2012г. телефонни повиквания – входящи и изходящи - от и към СИМ картата, с която е ползван мобилният № на подсъдимия, са проведени от един и същ мобилен телефон – с посочения в справката уникален IMEI №, т. е. заявеното в показанията на свид. А. П., че е ползвала СИМ картата с друг мобилен телефон не отговаря на истината /л. 492, том ІІ съд. следствие/.

- твърденията на подсъдимия П., че мобилният му телефон е останал в дома на свид. И. противоречи на всички останали гласни доказателствени източници, включително и на показанията на съпругата му – свид. Атанаска П., но най – вече на обективната информация, съдържаща се в справката от мобилния оператор, сочеща проведен разговор не само с оператор на 112, но и със сина му – Илия Д. /виж справка от АИС „БДС” - л. 182 том ІІ ДП/, непосредствено след инкриминираното деяние - в 19:36:20 часа, с продължителност около 2 минути и половина /147 секунди/, каквито данни се съдържат и в показанията на свид.П. /л. 491, том ІІ съд. следствие/, а и съответстват на информацията, че към този момент свид. Д. ***.  

- първото от регистрираните обаждания – в 19:20:18 часа е позвъняване от мобилния № на подсъдимия на № 160, а в 19:21:18 часа – на № 166;

- в 19:34:09 часа е отчетено обратното позвъняване на оператор на спешен № 112 към мобилния № на подсъдимия с оглед прекъснатата връзка.

Анализът на посочената информация даде основание на състава на съда да приеме, че събраните по делото обективни данни сочат по категоричен начин, че физическото съприкосновение между пострадалия и подсъдимия, довело до причиняване на травматичното увреждане на пострадалия, вследствие на което е настъпила и смъртта му няколко дни по – късно, е осъществено в периода 19:11 часа – 19:20 часа на 18.07.2012г., а първият физически сблъсък между тях - в двора на свид. И. - около  час по – рано към 18,30 часа, малко след като свид.М.Т. се е прибрала от работа.

В синхрон с показанията на свид. М.Т. относно този факт са твърденията на свид. С.И. – „Около пет и нещо излязох от къщи и се прибрах около шест часа, вечерта. Нямаше с кого да играя и затова се прибрах толкова бързо, само един час, след като бях излязъл.” /л. 76, том І съд. следствие/; свид. Т.З., - „Мисля, че беше към 18,00 – 18,30 часа. Чуха се някакви викове от къщата на И.” /л. 121-гръб, том І съд. следствие/, включително и на свид. И.И. – „Към 17,30 – 18,00 часа дойде големия ми син и каза...” /л. 111-гръб, том І съд. следствие/. Косвена информация в този смисъл се съдържа и в показанията на свид. С.К., които освен, че определят периода на контакт с пострадалия – между 17,00 и 17,30 часа /л. 423 –гръб, том ІІ съд. следствие/, съответен на хронологията на проведените телефонни разговори помежду им в този ден, последният от които - в 16:46:31 часа /л. 372, том ІІ съд. следствие/, съдържат информация и за състоянието, в което се е намирал пострадалия – „Весел беше, оставихме си го в къщата. Беше лекичко пийнал когато отидох да взема багажа. Личеше му. Беше усмихнат.”.

            Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която твърди, че преди да нанесе удар с приложения като веществено доказателство по делото кол, той е бил използван от пострадалия и е удрян с него няколко пъти – в носа, зъбите и гърба /л. 129-гръб, том І съд. следствие/. Макар и подкрепени с показанията на свид. Т.З. относно този факт, съдът възприе тази част от обясненията на подсъдимия като проявна форма на ефективно упражнено право на защита, целящо да смекчи наказателната му отговорност, а не като обективен източник на информация за релевантните факти от значение за правилното приложение на материалния закон, поради противоречието им с всички останали доказателствени източници. Показанията на свидетели – очевидци – М.Т., В.И., И.И. и В.К. са непротиворечиви и еднозначни, че единствено подсъдимият е използвал кола, за да нанесе удар с него по тялото на пострадалия. Нещо повече, не съществува противоречие в тези доказателствени източници и относно положението, в което се е намирало тялото на пострадалия в момента на нанасянето на този удар от подсъдимия – легнал на земята, с глава обърната настрани върху лявата част на лицето си, без да се съпротивлява. Тази информация съответства изцяло и на експертните заключения относно механизма на причиняване на травматичните увреждания, констатирани при освидетелстването на подсъдимия, включително и на резултатите от изследването на приложеното към делото веществено доказателство – кол при изготвянето на Комплексната съдебно медицинска трасологическа експертиза. Експертите са абсолютно категорични, че следите от кръвта на подсъдимия по кола са оставени при съприкосновението му с него -  държането на кола или най – общо казано при хващането му въобще, а не са резултат на въздействие на тези части на кола като удрящи повърхности по тялото на подсъдимия /л. 325-гръб, том ІІ съд. следствие/. Тези изводи допълват становището на двете съдебно медицински експертизи, изследвали травматичните увреждания на подсъдимия и механизма на причиняването им, според което единствено кървящите наранявания - констатираните разкъсно – контузна рана по кожата на горния клепач на лявото око; кръвонасядането по гърба на носа и драскотините по дясната предмишница - могат да са резултат на удари с кол, но с гладката му повърхност без чепове, със значително слаба кинетична енергия.  

От съществено значение в този аспект е и съответствието между доказателствените източници – показанията на свидетелите М.Т., С.И. и И.И. с описания в експертните заключения механизъм на причиняване на травматичните увреждания на подсъдимия, позволяващ да се направи категоричен извод и за местата на които това се е случило, при съпоставката им с обективните данни отразени в Протоколите за оглед относно местоположението на следите от кръв, съответстващи на кръвно груповата принадлежност на подсъдимия в района на местопрестъплението, установени при изследването на приложените към делото веществени доказателства както в досъдебната фаза, така и в хода на съдебно следствие.

Факт, възпроизведен по различен начин в показанията на свидетелите очевидци, от значение за правилното приложение на закона е броят на нанесените от подсъдимия удари с кола по тялото на пострадалия. Според показанията на свидетелите В.И., И.И. и Т.З. се касае за един удар по главата на пострадалия, каквото е и твърдението на подсъдимия П., докато свидетелките М.Т. и В.К. говорят за повече удари, а последната единствена твърди, че при първия от тях, подсъдимият и пострадалият са били в изправено положение. Противоречията в тези доказателства, съдът преодоля при постановяване на присъдата си, чрез съвкупния им анализ с изводите на експертите изготвили заключенията на съдебно медицинската експертиза на трупа на пострадалия и комплексната съдебно медицинска трасологична експертиза. Вещите лица са категорични, че няма данни за наслагване на удари в областите в които са установени травматичните увреждания и от двете страни на главата, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия летален изход. Разясненията, дадени в хода на съдебното следствие, относно невъзможността да се направи категоричен извод за механизма на причиняване на констатираните увреждания вляво, предвид извършените при лечението на пострадалия оперативни интервенции, дадоха основание на съда да кредитира с доверие заявеното в обясненията на подсъдимия и свидетелите И., И. и З. относно този факт.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            Въз основа на посочените, приети за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства, съдът счете за основателно и съобразено с изискванията на закона, становището изложено от представителя на държавното обвинение, подкрепено и от защитата на подсъдимия, в хода на съдебните прения, че инкриминираното поведение на подсъдимия П.П. следва да бъде квалифицирано по чл. 119 във вр. с чл. 115 от НК – умишлено причиняване на смъртта на пострадалия при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

            И според съдебния състав, конкретиката в развитието на конфликтните взаимоотношения между пострадалия и подсъдимия в инкриминирания ден дава възможност за разграничаване на три отделни епизода във времето и пространството, последният от които безспорно предизвикан след прекъснато нападение по смисъла на т. 5 от Постановление № 12/73 г. на Пленума на ВС, именно с активните действия на пострадалия.

Първият епизод обхваща възникването на словесния конфликт между подсъдимия и пострадалия още в ранните следобедни часове – около 16,00 часа, предизвикан от подсъдимия, приключил с отвеждането до дома му от свид. И.Т., след провокирания физически сблъсък и размяната на удари в двора на свид. И..

Вторият - обхваща действията на подсъдимия след завръщането му в дома на свидетелите М.Т. и В.И. – взаимното отправяне на закани, псувни, включително и размяната на удари в непосредствена близост до оградата и в двора. Този епизод приключва отново с разделянето на подсъдимия и пострадалия от домакините, като подсъдимия си тръгва пеш към дома си, а пострадалият - остава известно време след него в двора на свид. И. преди да се качи в автомобила си.

Третият епизод  - започва с отправената реплика от пострадалия „Ей сега ще го сгазя !” /свид. В.И. - л. 69, том І ДП и л. 146, том І съд. следствие/, преди да се качи в автомобила. Сериозността на намеренията е демонстрирана в начина на потегляне и движение на автомобила, управляван от пострадалия, включително и насочването му именно в посоката, в която се е движил към този момент подсъдимия – към дома си. Тези действия на пострадалия не са предизвикани по какъвто и да било начин от подсъдимия П., дори напротив. След поредната размяна на удари в двора на свид. И. и получените кървящи наранявания, подсъдимият сам е решил да се оттегли към дома си, без дори да е било необходимо както при първия път някой да го съпровожда. Решението на пострадалия да си тръгне с автомобила, въпреки употребеното значително количество алкохол, също не е предполагало възможност за създаване на нов контакт, респективно – повод за конфликт с подсъдимия. Автомобилът му е бил паркиран с предната си част в посока противоположна на тази, в която се е движил П. и в която не е съществувала обективна пречка за движението му. Реакцията на свид. М.Т. - да извика на съпруга си да дръпне подсъдимия, за да не го удари Г., предизвикала не само любопитството на свид. И., но и съответните действия от подсъдимия, с цел да се предпази – отскачайки встрани от пътя, след като е осъзнал реалната опасност автомобилът на пострадалия да го блъсне. Съответна на кумулираните негативни емоции е размяната на псувни между пострадалия и подсъдимия в този момент.

Последващите активни действия на пострадалия – рязкото спиране на автомобила в кръстовището, оставянето му с работещ двигател и отворена шофьорска врата, насочването му към мястото, на което се е намирал подсъдимия с демонстративно поведение за физически сблъсък, допълват и завършват картината на непосредственото противоправно нападение, насочено спрямо телесния интегритет на П., срещу което той съвсем съзнателно е избрал да се защити, предприемайки активни съответни действия до момента, в който е решил да използва приложения като веществено доказателство по делото кол по начин, надхвърлящ необходимите предели за отблъскване на нападението.

Безспорно подсъдимият е разполагал и с други възможности в конкретно създадената ситуация – да потърси помощта на свид. И.И., който вече е бил на улицата и за когото твърди, че са в изключително близки приятелски взаимоотношения; да използва мобилния си телефон и потърси съдействие от компетентните органи – полиция или друга помощ, включително и да направи опит да избяга. Той е разполагал с достатъчно време, за да вземе решение как да действа в създадената явно застрашаваща го ситуация - докато пострадалият се е придвижил с автомобила си до кръстовището и е изминал впоследствие това разстояние пеш до мястото, на което се е намирал в този момент П.. Избраният от него начин на защита не противоречи на закона, но категорично опровергава становището изложено от експерта психиатър в заключението на допълнителната комплексна съдебно психиатрична психологична експертиза, че е резултат на уплаха и смущение. И според състава на съда, както се твърди от психолозите, участвали при изготвянето на двете експертизи, този начин на поведение на подсъдимия напълно съответства на характеровите му особености, установени по време на проведените психологични изследвания, подробно описани в експертните заключения, под влияние на консумираното количество алкохол и е доказателство за съзнателно и целенасочено поведение, а не на неправилно възприемане на фактите от обективната действителност или дезорганизираност и неадекватност на реакциите.

В този контекст, особето показателен е фактът на взетото решение за използване на кола като средство за нанасяне на удар по пострадалия, въпреки че към този момент той се е намирал в положение, което не му е позволявало не само да противодейства, но и да се защити от действията на подсъдимия. Ударът е насочен не просто към част от тялото, която би могла да бъде травмирана, а в жизнено важен орган какъвто е главата – доказателство за намеренията на подсъдимия – не просто да отблъсне нападението на пострадалия, а да причини смъртта му.

Ето защо, съдът счете, че подсъдимият П.П. следва да бъде признат за ВИНОВЕН за умишленото умъртвяване на пострадалия Г.К. в следствие на превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Законосъобразно е становището на всички страни, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не установяват проява на особена жестокост от страна на подсъдимия при реализиране на съставомерния престъпен резултат – смъртта на пострадалия. Безспорно тя е настъпила вследствие на причинената тежка черепно мозъчна травма, последица от нанесения един удар с приложения като веществено доказателство по делото кол – в главата. Веднага след реакцията на очевидците, осъзнавайки последиците от извършеното, подсъдимият е прекратил агресивното си поведение и се е оттеглил от местопрестъплението, завръщайки се в момента, в който са пристигнали служителите на полицията. В този аспект, съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК и оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116 ал. 1 т. 6 предложение трето във вр. с чл. 115 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Въпреки консумираното значително количество алкохол, подсъдимият не само е разбирал смисъла и значението на извършваното, но и адекватно и целенасочено е ръководил действията и постъпките си.

 

Въз основа на приетата съответна на доказателствата по делото правна квалификация на извършеното от подсъдимия П.П. престъпление, както и като отчете степента му на обществена опасност, данните за личността на подсъдимия и най - вече за реализиране целите по чл. 36 от НК, съдът счете, че следва да му се определи наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК. В противовес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство непосредствено след деянието, посочвайки използваното средство за причиняване на смъртта на пострадалия,  като отегчаващи, определящи сравнително по – високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление в сравнение с други сходни деяния, съдът отчете – изключително активното поведение на подсъдимия, предизвикало възникването на конфликта, демонстрирано в продължителен период от време в различни форми – не само словестно – чрез отправяне на обиди, нецензурни изрази и закани, но и явно търсещо физически сблъсък с пострадалия; проявата на агресия и спрямо лицата, намесили се, за да предотвратят настъпването на по – неблагоприятни последици – използваната реплика спрямо свид. И. –„Бе, ти какъв си да ме дърпаш?”, нанасянето на удар в областта на окото на свид. И. при един от поредните му опити да ги разтърве, както и при последващото физическо съприкосновение в третия етап; реакцията и спрямо свид.И.Т., която се е наложило да го съпроводи до дома му; завръщането в дома на свид. И. с явно демонстрираното поведение за физическа саморазправа с пострадалия. Така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства дадоха основание на съда да счете, че най - справедливо е на подсъдимия П.П. да бъде наложено наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съобразно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим в Затворническо общежитие от открит тип.

Налице са основанията за приложение на разпоредбата на чл. 59 ал.1 т. 1 и ал. 2 от НК, поради което съдът ПРИСПАДНА от така наложеното на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за ЧЕТИРИ ГОДИНИ, периода на предварителното му задържане по ЗМВР и НПК, считано от 18.07.2012 г. до влизане на присъдата в законна сила като един ден задържане се зачита за един ден Лишаване от свобода.

Приложените към делото веществени доказателства – дървен кол с чепове по него с дължина 2,20 м. и сечение в единия си край 11,5 см.; дървен прът с дължина 0,67 м. и диаметър около 3 см.; хартиен плик със снопче влакна; хартиен плик с изследвано ВД – парче от дървен предмет, част от клон с червеникаво кафяви петна по него, запечатан със стикер за изследвано ВД; хартиен плик запечатан със стикер за изследвано ВД; хартиен плик запечатан с три броя стикери за изследвано ВД; 3 парченца от дървесина с червеникаво кафяви зацапвания; два стръка тревисто растение; три броя марлени тампони със светло кафяво зацапване; един брой марлен тампон с червеникаво кафяво зацапване; три парченца от кора на дърво; марлен тампон с бледокафяво зацапване; парченце кора от дърво - съдът разпореди да бъдат УНИЩОЖЕНИ, след влизане на присъдата в законна сила като вещи без стойност.

   

ПО  ГРАЖДАНСКИТЕ  ИСКОВЕ

    

Предявените и приети за съвместно разгреждане в наказателния процес граждански искове от наследника на пострадалия Г.К. – сина му В.К. са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

С оглед на приетата за установена по категоричен начин фактическа обстановка, същите се явяват доказани по основание. По отношение на размера, в който следва да бъдат уважени, съдът взе предвид:

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че пострадалият Г.К. не е преставал да поддържа контакти със сина си В.К., независимо, че след развода с майка му родителските права са били предоставени на нея. Нещо повече, такива отношения той е имал единствено с него, но не и с останалите родени от първия му брак две дъщери, видно от показанията на свид. В.К., А.Б., Н.В. - К.. Двамата взаимно са си оказвали необходимата материална и морална подкрепа, въпреки че живеят отделно. Смъртта на пострадалия е рефлектирала крайно неблагоприятно на сина му, в резултат на това той е изпитал значителни по размер болки и страдания, лишавайки се от единствената си морална опора в живота, след смъртта и на рожденната му майка. Съобразявайки се с принципа за справедливо обезщетяване на така причинените неимуществени вреди, отчитайки значителното съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на пострадалия, съдът счете, че предявеният от В.К. граждански иск срещу подсъдимия П.П. за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от момента на увреждането – 22.07.2012 г. до окончателното им изплащане, а в останалата си част – за разликата до пълния предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева – ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Доказана по основание, а и в претендирания размер е гражданският иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди от сина на пострадалия – направените разноски по погребението му. Не съществува спор в доказателствата, че единствено свид. В.К. е полагал грижи за баща си и по време на краткия му престой на лечение в болничното заведение, където е бил настанен след деянието, а и впоследствие – при организиране на погребението му. Ето защо, съдът уважи изцяло претенцията - в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, равняваща се на обичайните разходи за подобен род мероприятия, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от момента на увреждането до окончателното й изплащане.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия П.Г.П. направените по делото разноски в размер на 2 715 лева и дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, възлизаща на 1 060 лева, вносими по сметка на Окръжен съд – Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт, а така също и разноските за изготвеното в хода на разследването заключение на съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства и извършения по реда на чл. 285 от НПК оглед на местопроизшествие – в размер на 493 лева, вносими по сметка на ОД на МВР, съгласно Решение на Комисията по правни въпроси на ВСС от 21.01.2013 г..На същото правно основание подсъдимият П.П. бе осъден да заплати направените в хода на съдебното производство разноски от гражданския ищец и частен обвинител, в размер на 600 лева – възнаграждение на представлявалия го процесуален представител.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                                 

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       

                                                           ЧЛЕН – СЪДИЯ: