№ 1658
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110144052 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Б. Б. и С. И. Б. с
искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на „Т.С.“ ЕАД при условията
на разделност при равни квоти следните суми: сумата от 1163,38 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за имот, находящ се
в гр. София, ул. "Х.П." № 9, вх. А, ап. 3, аб. № 264111, ведно със законната лихва считано от
21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 126,03 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.10.2019г. до 01.04.2022г., сумата от 54,54 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 9,88 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 01.04.2022г. върху главницата
за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.05.2022г. по ч.гр. дело № 21754/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Процесните по настоящото дело суми се разпределят, както следва:
За А. Б. Б.: сумата от 581,69 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "Х.П." № 9, вх.
А, ап. 3, аб. № 264111, ведно със законната лихва считано от 21.04.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 63,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019г.
до 01.04.2022г., сумата от 27,27 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано
от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 4,94 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.07.2019г. до 01.04.2022г. върху главницата за дялово разпределение;
1
За С. И. Б.: сумата от 581,69 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "Х.П." № 9, вх.
А, ап. 3, аб. № 264111, ведно със законната лихва считано от 21.04.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 63,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019г.
до 01.04.2022г., сумата от 27,27 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано
от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 4,94 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.07.2019г. до 01.04.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 на ЗЕ в качеството си на собственици на
процесния имот, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната
стойност. С уточнителна молба от 27.02.2023г. ищецът е посочил, че за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. претендираната сума за доставена топлинна енергия е 1163,38
лева, а мораторната лихва е 126,03 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от А. Б. и от С. Б. с
идентично съдържание, с които е посочено, че исковата молба е недопустима в една част и
подлежи на връщане. Посочено е, че за част от периода е налице друго, по-ранно образувано
производство- гр. дело № 38021/21г. по описа на СРС, 90-ти състав. Искането към съда е
производството по делото да бъде прекратено за припокриващия се период, а именно за м.
10.2018г. до 04.2019г., като се присъдят разноски съобразно прекратената част. Оспорват
предявените искове. Твърдят, че не са собственици, респ. ползватели на процесния имот. Не
оспорват начислените като дължими суми по периоди и фактури, нито техния размер.
Оспорват за процесния период дружеството да е имало валиден договор, сключен с фирмата
за дялово разпределение. Не оспорват размера на изготвените изравнителни сметки от
„Нелбо инженеринг“ ООД, нито периодите за които са изготвени. Оспорват абонатната
станция да е въведена в експлоатация. Не оспорват начисляването на сумите за топлинна
енергия да е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Оспорват сертифицирането на измервателните уреди по БДС. Оспорват общия топломер,
монтиран в абонатната станция, да е преминал през метрологични проверки. Не оспорват
отчисляването за сметка на „Т.С.“ ЕАД на технологични разходи на топлинна енергия в
абонатната станция. Не оспорват размера на дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период. Оспорват правното основание, въз основа на което са начислени сумите
за дялово разпределение и извършването на разпределението на топлинна енергия през
процесния период от страна на дружеството, осъществяващо дялово разпределение.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че претенцията за лихви на
ищеца е нищожна по смисъла на ЗЗП, както и твърдят, че няма доказателства относно
настъпването на изискуемостта на задължението. Не оспорват, че през исковия период
ищцовото дружество е доставяло стоки или услуги на процесната стойност, както и че е
доставяло топлоенергия на адреса, отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа към
2
исковия период. Не твърдят да са извършени плащания за процесния период. Не оспорват
начисления размер на законната лихва, оспорват правното основание за начисляване на
същата. Искането към съда е да прекрати делото в една част, а в останалата част да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
С влязло в сила определение от 13.03.2023г. съдът е прекратил производството по
делото в частта по предявените установителни искове за цена на топлинна енергия разликата
над 1163,38 лева до пълния претендиран размер от 1169,52 лева и за периода от 01.10.2018г.
до 30.04.2019г., както и в частта по исковете за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 126,03 лева до пълния предявен размер от 127,51 лева. Заповедта за
изпълнение е обезсилена в посочените части и с определение 23.11.2024г. са присъдени
разноски на ответниците съобразно прекратената част.
С молба от 24.01.2025г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния имот и период е
извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесния период имотът е бил топлоснабден, както и че сумите за
главници и лихви са определени математически правилно.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
3
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия по делото Договор за продажба на недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 15.06.1990г. се установява, че Благомир Тодоров
Божилов и С. И. Б. са придобили правото на собственост върху апартамент № 3, находящ се
в гр. София, ул. „Х.П.“ , бл. 96, вх. А, ет. 1. От приетото удостоверение от ГИС- София се
установява, че адресът гр. София, ул. „Х.П.“, бл. 96. е идентичен с настоящ адрес гр. София,
ул. „Х.П.“ № 9. От приетото удостоверение за наследници на Благомир Тодоров Божилов,
издадено от СО, район „Красно село“, се установява, че същият е починал на 07.01.2020г. и е
оставил за свой единствен наследник ответницата А. Б. Б.. Следователно за процесния по
настоящото дело период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., задължени за заплащане на цената
на доставената в имота топлинна енергия са двете ответници при равни квоти от по 1/2 част
от тях, доколкото С. И. Б. е собственик на 1/2 част от имота по силата на договора от
15.06.1990г., а А. Б. Б. е наследник на дела на Благомир Божилов, респективно собственик на
останалата 1/2 част от имота.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало три
броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/, щранг-лира в
банята без индивидуален разпределител и 1 бр. водомер за топла вода. Топлинната енергия
за отопление и за битово горещо водоснабдяване е начислена по реален отчет на
разпределителите и водомера, за което са представени протоколи за отчет от третото лице –
помагач. Топлинната енергия отдадена от щранг-лирата без индивидуален разпределител е
начислена по реда на т. 6.5 от Приложението към Наредба 16-334 за топлоснабдяването и
Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, приложими през процесния период. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена по реда на т. 6.1.1 от приложението
към двете наредби въз основа на инсталираната отоплителна мощност и денградусите за
периода. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия
напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са
приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на
ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е
4
извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на
ищцовото дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал
периодични метрологични проверки на 15.12.2017г., 11.12.2019г. и 22.10.2021г. и
съответства на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства. Релевираното от ответниците възражение,
че не било доказано абонатната станция да е въведена в експлоатация е неоснователно, тъй
като предмет на установяване по делото е доставката на топлинна енергия в определено
количество и на конкретна стойност, а не статута на сградата, общите части и инсталациите
в нея.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на
изравнителните резултати, само за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в имота
е доставена топлинна енергия на стойност 1163,38 лева, което съответства напълно на
начисления и претендиран общ размер на задълженията на двете ответници. Доколкото не се
твърди и не се доказва тази сума да е платена, същата е дължима в пълен размер. Всяка от
двете ответници дължи половината от тази сума или по 581,69 лева, следователно
предявените искове се явяват изцяло доказани по основание и размер.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице-помагач документи –
индивидуални справки за дялово разпределение и протоколи за отчет, услугата е
предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. С оглед на това и доколкото по делото
няма спор, че сумите осчетоводени в правилен размер /това се установява и от
представената по делото счетоводна справка/ за процесния период от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. общата стойност на услугата дялово разпределение е в размер на 54,54 лева.
Всяка от ответниците дължи половината от тази сума или по 27,27 лева за всяка от тях,
поради което така предявените искове също са доказани по основание и размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
5
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Релевираните от ответниците доводи за липса на публикуване на фактурите на интернет-
страницата на ищеца и за неравноправност на лихвената клауза, доколкото задължава
потребителя да използва електронни устройства, са неотносими към приложимата редакция
на общите условия. Същите касаят отменените общи условия на ищеца от 2014г., които в
случая са ирелевантни.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответниците са изпаднали в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради
което дължат мораторна лихва за процесния период от 01.10.2019г. до 01.04.2022г.
Доколкото, както беше изяснено, размерът на лихвата е безспорен по делото, се налага
изводът, че двете ответници дължат мораторна лихва в общ размер на 126,03 лева, т.е. по
63,01 лева всяка от тях. Следователно вземанията за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия също се явяват установени по основание и размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от общо 9,88
лева /по 4,94 лева от всяка ответница/, представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2019г. до 01.04.2022г. върху главницата за дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
На последно място, по релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
6
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /21.04.2022г./ няма погасени по давност процесни
вземания. Най-старото процесно вземане за цена на топлинна енергия /за м.05.2019г/ е
станало изискуемо на 15.07.2019г., поради което не е погасено по давност, дори да не бъде
взето предвид спирането на давността поради извънредното положение. Най-старото
процесно вземане за цена на услугата дялово разпределение /за м.05.2019г./ е възникнало на
01.06.2019г., поради което също не е погасено. Идентичен е случаят и с мораторната лихва
върху цената на топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 01.04.2022г.
Предвид гореизложеното, предявените срещу двете ответници установителни искове за
цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея, както и за цена на
услугата дялово разпределение, следва да бъдат уважени изцяло. Следва да бъдат
отхвърлени изцяло исковете срещу двете ответници за мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство на ищеца се дължат разноски съобразно разгледаните претенции в размер на
76,80 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 76,24 лева, от които всяка ответница
дължи по 38,12 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 74,65 лева, като съобразно разгледаната част от исковете същата е в размер на
74,23 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, а съобразно разгледаната част – на 99,44 лева, както и за
депозит възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева или общо 473,67 лева. С оглед
уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в исковото производство в общ
размер на 470,20 лева, от която сума всяка ответница дължи по 235,10 лева.
Ответниците не са сторили разноски. В заповедното производство ответницата А. Б. Б. е
7
била представлявана безплатно от адв. К. Б., като съдът определи дължимото й
възнаграждение на 300 лева. С оглед отхвърлената част от исковете, в полза на адв. Б. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на
2,19 лева. В исковото производство ответницата А. Б. Б. е била защитавана безплатно от адв.
С. Д., чието възнаграждение съдът определи на 400 лева съобразно материалния интерес и
вида и броя на процесуалнтие действия. С оглед отхвърлената част от исковете, на адв. Д.
следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2,92
лева.
В заповедното производство ответницата С. И. Б. е била представлявана безплатно от
адв. М. Л., като съдът определи дължимото му възнаграждение на 300 лева. С оглед
отхвърлената част от исковете, в полза на адв. Л. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2,19 лева. В исковото
производство ответницата С. И. Б. е била защитавана безплатно от адв. В. С., чието
възнаграждение съдът определи на 400 лева съобразно материалния интерес и вида и броя
на процесуалнтие действия. С оглед отхвърлената част от исковете, на адв. С. следва да бъде
присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2,92 лева.
Възнагражденията на адвокатите на ответниците съобразно прекратената част вече са
присъдени с влязло в сила определение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Б. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Х.П.“ № 9, вх. А, ап. 3, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 581,69 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "Х.П." № 9, вх. А, ап. 3, аб. № 264111, ведно
със законната лихва считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 63,01
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 01.04.2022г., сумата от
27,27 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 21.04.2022г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022г.
по ч.гр.д. № 21754/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 4,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2019г. до 01.04.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. И. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Х.П.“ № 9, вх. А, ап. 3, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 581,69 лева,
8
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "Х.П." № 9, вх. А, ап. 3, аб. № 264111, ведно
със законната лихва считано от 21.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 63,01
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 01.04.2022г., сумата от
27,27 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 21.04.2022г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022г.
по ч.гр. дело № 21754/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 4,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2019г. до 01.04.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Х.П.“ № 9, вх. А, ап. 3,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 38,12 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 235,10 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА С. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Х.П.“ № 9, вх. А, ап. 3,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 38,12 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 235,10 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б, да заплати на адв. К. И. Б., РАК, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-
партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 2,19 лева, представляваща възнаграждение
за безплатна защита на А. Б. Б. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б, да заплати на адв. С. Й. Д., САК, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-
партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 2,92 лева, представляваща възнаграждение
за безплатна защита на А. Б. Б. в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б, да заплати на адв. М. Л. Л., САК, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-
партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 2,19 лева, представляваща възнаграждение
за безплатна защита на С. И. Б. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ №
23Б, да заплати на адв. В. Ф. С., САК, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-
партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 2,92 лева, представляваща възнаграждение
за безплатна защита на С. И. Б. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10