Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр. Перник, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 20.01.2021 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при
секретаря Златка С.ова, като разгледа търг. д. № 00068 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове от И.М., К.П. и Ю.П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, гр. С. за заплащане: 1)
на осн. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ сумата от по 200 000 лв. на
всеки един от ищците /предявени частично от по 250 000 лв. за всеки ищец/
– застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в резултат
от смъртта на С. П. на *** г. /съпруг на първата ищца и баща на втория и третия
ищец/ от пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 11,00 часа
в ***, предизвикано от К. Р. В. при управление на МПС марка “Фолксваген”, модел
„Голф“, с рег. № ***, чиято "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от *** г. - датата на настъпилата смърт, до окончателното
плащане на обезщетенията.
В
срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Релевира
възражение за съпричиняване от починалия наследодател на ищците към настъпилия
за него негативен резултат, като оспорва твърдението, че е пресичал пътното
платно на пешеходна пътека, поради което е налице принос и съотношение в което
има принос от починалия към настъпването на деликта, респ. – към настъпването
на негативните последици от деликта – основание съответно на приноса да се
приложи коефициент на съпричиняване към определеното като справедлив размер
обезщетение. Оспорва твърдението за тежестта на неим. вреди, претърпени от
ищците вследствие настъпилата смърт на наследодателя им, специално по отношение
на синовете, чиято възраст предполага, че отдавна би следвало да са се отделили
от родителите си и да живеят отделно и имат собствени семейства, което според
ответника оборва твърдението за „особен интензитет на търпените болки и
страдания“. Оспорва претенциите по размер, като завишени с оглед съдебната
практика, и несъобразени с приноса на починалия. Оспорва дължимостта на законна
лихва върху застр. обезщетение, поради неоснователност на главния иск,
евентуално – оспорва началния момент на забава.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
С влязла в сила Присъда № 7/30.04.2019 г. по
нохд № 41/2019 г. на Окръжен съд – Перник, К. Р. В. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343, ал.
3, б. "б", пред. 1 во, вр. ал. 1, б.
"в", вр. чл. 342, ал.
1 от НК за това, че на *** г. в ***, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ***, на пешеходна пътека тип
М8.1 нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал.
1 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходната пътека не спрял, за
да пропусне преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост е причинил
смъртта на С. С. П.. По силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на
наказателния съд са задължителни за гр. съд относно преценката на гражданските
последици от престъплението, извършено от прекия делинквент К.В. относно осъществяването на
деянието, противоправността и виновността на същия.
Освен от горецитираната
присъда, конкретният механизъм на
ПТП се установява и от съдебно – автотехническата
експертиза по настоящото дело. Л.а. „Фолксваген Голф", управляван от К. В.
се е движил по *** в дясната лента за движение с посока на движение от *** към ***
със скорост около 50км/ч. Пешеходецът С. П. се е
намирал от лявата страна (в посоката на движение на л.а.) на тротоара на *** и
е изчаквал преминаването на неустановения товарен автомобил. След
преминаването на товарния автомобил пешеходецът навлиза на платното за движение
на ***, като се е движил в зоната на пешеходна пътека тип М8.1, обозначена с
хоризонтална пътна маркировка. Водачът на л.а.
„Фолксваген Голф" вижда намиращия се на пешеходната пътека пешеходец и задейства
спирачна система на автомобила. В процеса на спиране
л.а. „Фолксваген Голф" удря с предна лява част пресичащия платното за
движение пешеходец. Установява се, че в конкретната
обстановка разстоянието (37,3 м) от мястото, където водачът е имал възможност
да възприеме намиращия се на платното за движение пешеходец е по-голямо от
дължината на опасната зона (35,26 м). Пешеходецът не е попадал в тази зона, тъй
като водачът на л.а. „Фолксваген Голф" е разполагал с около 0,14 сек преди
автомобилът да навлезе в опасната зона, като е имал техническата възможност да
види намиращия се на платното за движение пешеходец на разстоянието 37,3 м
преди мястото на удара и е имал техническата възможност да избегне удара чрез
спиране преди мястото на произшествието.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство доказателства следва,
че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ,
а именно: причинени на ищците
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща С. П. на *** г. от ПТП
на *** г., причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на
моторно превозно средство К.В.. С оглед на това, прекият иск срещу
застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера
на обезщетението съдът съобрази освен горецитираната присъда и установеното от
съдебно - психологичната експертиза и гл. доказателства /обясненията на ищците
по реда на чл. 176 ГПК и св. показания/. Претърпените болки и страдания от
загубата на близък са изключително интензивни, както на емоционално ниво, така
и на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. Налице са обстоятелства,
значително завишаващи интензитета на неим. вреди на ищците, а именно, че
загубата на съпруг и баща е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за ищците,
с трайно и неотменимо проявление във времето. В семейството на починалия, между
него и неговите съпруга и деца е била създадена силна, искрена, сърдечна връзка
между съпрузи и родител и деца. Смъртта на съпруга и баща им е необратима
загуба за тях, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна на живота. Смъртта
не може и не е изживяна, като животът им изцяло се променил и реорганизирал. В
ситуация на смърт в семейството, усещането е, че без него нищо не е вече
същото. Овладяването на случилото се е трудно и мъчително. Акцент е тревожността
и депресията, която ги съпътства, която не могат да преодолеят. Разклатена е
базисната им сигурност. Времето не лекува от смъртта, притъпява и трябва да се
свиква да се живее с болката. При тримата се налага лекарска консултация, която
да помогне да се справят с ежедневните си задължения. Към момента се
регистрират сериозни емоционални проблеми, които е възможно да повлияят на
физическото здраве и да нарушат социалния живот. Освен посочените по-горе
морални измерения на болката на ищците, се отчитат и конкретните
обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили
стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити
на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на
автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на
принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика
ориентир по аналогични случаи /субективната преценка за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка да пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност/.
При съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС
№ 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищците неимуществените
вреди от смъртта на съпруга и баща им следва
да бъде определено обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях.
Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищците,
съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в
съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
страната.
Относно възражението за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Възражението на ответника за съпричиняване от починалия е обосновано конкретно единствено
с оспорването, че е пресичал пътното
платно на пешеходна пътека. С горецитираната присъда приложеното право и установените факти за
извършеното от прекия делинквент К.В. престъпление относно осъществяването на
деянието, вкл. и че е извършено на пешеходна пътека тип М8.1 са задължителни за
гр. съд, поради което не може
да се повдига възражение за съпричиняване на това основание. Независимо от това
съдът съобразява и следното:
От изложения механизъм
на произшествието, не е установено специфично и изненадващо за водача поведение
на пострадалия пешеходец С. П. –
да е изскочил внезапно на платното без да се огледа или да се е спрял при вече
започнало пресичане и докато се е колебаел да е удължил ненужно престоя си,
така че да се превърне сам в опасност за движението. Напротив пострадалият
пешеходец е предприел пресичане при нормална видимост, пресекъл е
перпендикулярно на пътя на специално очертана с маркировка върху пътното платно
пешеходна пътека, не е навлязъл внезапно на платното за движение – не е бягал,
с оглед на което като пешеходец не е нарушил забраната на чл. 113, ал. 1, т. 1,
2 и 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДП. В тази връзка следва да се има предвид, че
според § 6, т. 54, изр. първо от ЗДвП "пешеходна пътека" е такава
специално очертана с маркировка върху пътното платно или неочертана, но само в
последния случай изискването е да е сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека, което следва от граматическото тълкуване на разпоредбата, както и от
логическото и систематичното тълкуване с изр. последно на § 6, т. 54 от ЗДвП „На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение“, като правото на пешеходеца при пресичане на пешеходна
пътека е абсолютно /т. 6 от ТР № 2 от
22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК/.
Наличието на пешеходец
на пешеходна пътека или ограничената видимост към приближавана пешеходна пътека
е видима и реална опасност за движението, с която водачът е длъжен да се
съобрази и е следвало да изостри в максимална степен вниманието на водача на
МПС и да съобрази реалната опасност. Оттогава за водача на МПС се поражда
задължението по чл. 119, ал. 1 и 2 ЗДП
- при приближаване към пешеходна пътека или при заобикаляне на спряло
пред пешеходна пътека пътно превозно средство, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, съответно да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци. Ако водачът се бе съобразил с възникналата и
възприета от него опасност за движението (приближава към пешеходна пътека и по
нея преминава пешеходец), той би намалил скоростта си, а при необходимост - и
да спре. Вместо това предписано от закона отговорно поведение, водачът е извършил
въпросната маневра по един несъобразен с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост условията начин. Следва, че
ирелевантно за настъпване на процесното ПТП е това дали пешеходецът попада в коридора на движение на МПС,
щом като водачът на последния не е изпълнил нито едно от вменените му
задължения като водач, както те бяха изброени по-горе. Безпредметна в тази
връзка е и преценката за необходимото време за реакция на такъв водач, още
повече че се установява, че пешеходецът
не е попадал в опасната зона, и водачът е имал техническата възможност да
избегне удара чрез спиране преди мястото на произшествието. Дори и пешеходецът да е попадал в опасната зона,
това не води до противоправност на действията или бездействията на пострадалия,
тъй като както се посочи по-горе опасността за движението не е възникнала от
този момент, а значително по-рано: от момента, в който водачът е възприел, че
приближава към пешеходната пътека и по нея преминава пешеходец. Съпричиняване,
основано върху разбирането на т. нар. "достатъчен обективен
каузалитет", по никакъв начин не предпоставя на пешеходна пътека да няма
пешеходци, а още по-малко всички те да не се движат. При тези обективни данни,
в причинно-следствената верига не следва да се включва поведение на самия
пострадал-пешеходец. Затова и действието на пешеходеца не може да се отчита в
някаква степен с този на водача или като самостоятелен причинен фактор за
пораждането на самото ПТП, докато именно поведението на водача е поставило
началото на опасността и без него пресичането и то на обозначеното място –
пешеходна пътека, е можело да завърши без сблъсък. В заключение, водачът на
автомобила се е единствен причинител на този деликт, тъй като изцяло във
възможностите му е било да предотврати удара на пешеходеца, ако не бе игнорирал
основното си задължение по 119 от ЗДвП. Освен това съгл. чл. 119, ал. 5 от ЗДвП
при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е нарушил правило от ЗДвП, пешеходецът не се счита
за съпричинител за настъпване на съответното произшествие, поради което не може
да се повдига възражение за съпричиняване..
С оглед гореизложеното, възражението
за съпричиняване е неоснователно и липсва
основание за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД на
определеното на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000
лв. Предявените искове са основателни за претендираните от ищците частични
размери от по 200 000 лв.
По претенцията за лихви:
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава. В случая ищците са сезирали ответника-застраховател с искане за
заплащане на обезщетение на 15.08.2018 г. и като взе предвид, че в срока по чл. 496, ал.
1 КЗ липсва произнасяне и/или плащане на обезщетение от
застрахователя, съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от 15.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за който период претенцията за лихви е
основателна /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І
т. о., ТК/. Съответно за периода 08.08.2018
г. – 14.08.2018г. претенцията за лихви е неоснователна.
По разноските
Ищците не претендират и
не доказват направени разноски (ищците са освободени от внасянето на такси и
разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна защита е
посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1 ЗА), поради
което такива не им се дължат.
При направено искане, на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищците има право на възнаграждение, което
съдът определя на 13530 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.,
което с оглед изхода на спора му се дължи от ответника изцяло.
С оглед изхода на спора,
на ответника не се дължат разноски.
Ответникът трябва да бъде
осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в
размер общо на 24000 лв. (4% върху уважения размер на исковете), както и
възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в общ размер на 450
лв. – възнаграждения на вещи лица.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, ***, да
заплати на И.Б.М.,
ЕГН **********, К.С.П., ЕГН ********** и Ю.С.П., ЕГН ********** – всичките със
съдебен адрес: ***, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата
от по 200 000 лв. на всеки един от ищците /предявени частично от по
250 000 лв. за всеки ищец/ – застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на С. С. П., ЕГН ********** на ***
г. /съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец/ от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** г. около 11,00 часа в ***, предизвикано от К. Р.
В., ЕГН ********** при управление на МПС марка “Фолксваген”, модел „Голф“, с
рег. № ***, чиято "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от *** г. - датата на завеждане на доброволната претенция пред застрахователя,
до окончателното плащане на обезщетенията, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на законната лихва върху сумите
от по 200 000 лв. за периода от *** г.
- датата на настъпилата смърт, до ***г.
ОСЪЖДА ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, ***, да
заплати на адв. Ж. В. Т., сл. адрес: ***, сумата 13530 лева – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищците по производството.
ОСЪЖДА ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата
24 000 лв. – държавна такса
върху уважената част на исковете, както и сумата 450 лв. – разноски за производството, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия: