Решение по дело №128/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.143 ал.13 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от В. Б. Г., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощника му адв.К. М. от ***, против отказ, обективиран в писмо рег.№365000-87197/27.12.2024г на директора на ОДМВР- Варна, по негова жалба УРИ 365000-83963/06.12.2024г за пререгистрация на л.а. „Нисан Терано“ с рег. №[рег. номер] като негова собственост.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения отказ като постановен в противоречие с материалния закон. Твърди, че сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна представлява учреждение по см.АПК, и като такова съгл.чл.297 от ГПК е длъжно да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение, с което Г. е признат за собственик на л.а., а отказът да стори това и да регистрира промяната в собствеността може да доведе до значително накърняване на правата му като собственик, например при налагане на нови запори на стария собственик, или дори продажба на автомобила на публична продан. Жалбоподателят също така счита, че съобразно принципа за пряко действие на конституционните норми, разпоредбата на чл.17 ал.3 от КРБ дерогира действието на чл.143 ал.13 от ЗДвП, на който се е позовал административният орган, за да откаже пререгистрацията. С тези аргументи настоява за отмяна на оспорения отказ. В съдебно заседание по същество, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Ответникът директорът на ОДМВР-Варна, редовно призован, се представлява от гл.ю.к. Г. Г., който оспорва жалбата като неоснователна с аргумент, че с писмото на ТД на НАП – Варна се разрешава промяна на данни относно адреса на регистрация на МПС, но в същото време запорът остава в сила, което според него не представлява съгласието по см.чл.143 от ЗДвП, което трябва да е дадено от компетентен орган. Счита, че жалбоподателят е следвало да се снабди с документ, с който ТД на НАП – Варна вдигат запора и нямат претенции относно извършване на промяната в собствеността на МПС. Моли за решение в тази насока, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщените като доказателства по делото документи в административната преписка се установява, че първата регистрация на л.а. „Нисан Терано“ с рег. №[рег. номер] е през м.01.2006г като внос от чужбина; през м.03.2006г е променена регистрацията му поради промяна на собствеността и зачисляване в региона на ОДМВР-Варна. През м.02.2012г е вписан наложен запор на това МПС на осн.писмо изх. № 6276/26.01.2012г от ТД на НАП-Варна.

На 21.11.2018г в 16:17ч е снет така наложения запор въз основа на писмо изх. №С180003-178-0028621/05.11.2018г от ТД на НАП-Варна (л.27 по адм.преписка); в 16:21ч е извършена промяна на регистрацията чрез вписване на нов собственик С. И. З., [ЕГН]; и в 16:45ч на същата дата 21.11.2018г отново е извършена служебна промяна в регистрацията чрез вписване на наложения запор на осн.писмо изх. № 6276/26.01.2012г от ТД на НАП-Варна.

С решение №2736/17.07.2024г по гр.д. №3729/2024г на ВРС, 51 с-в, е обявен за окончателен сключения между С. И. З. и жалб.В. Б. Г. предварителен договор от 05.03.2024г за покупко-продажба на л.а. „Нисан Терано“ с рег. №[рег. номер]. Според служебното отбелязване върху него решението е влязло в законна сила на 26.09.2024г.

Началото на настоящото производство е поставено с жалба рег. №УРИ 365000-83963/06.12.2024г от жалб.Г. до директора на ОДМВР-Варна, (л.18 по адм. преписка), в която е описано горецитираното решение на ВРС, и е посочено, че незабавно след влизането му в сила В. Г. се е явил в сектор „Регистрация“ на ОДМВР-Варна с молба за пререгистрацията на МПС на свое име, но получил отказ от служителката на гишето. Г. е поискал адресатът на жалбата му да укаже на сектор „Регистрация“ да извърши пререгистрацията на л.а., или да им отговори писмено защо отказва да го стори.

Резулатите от извършената по жалбата проверка са обективирани в Докладна записка рег. №819р-51348 от 13.12.2024г, изготвена от началник гр.“РОПС“ на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, и тя отразява гореописаните данни за регистрация и пререгистрация на МПС, както и на наложения запор, с предложение за отговор с позоваване на чл.143 ал.13 от ЗДвП.

В отговор на В. Г. с оспореното понастоящем писмо рег. №365000-87197/27.12.2024г ответникът е посочил, че към момента наложеният от ТД на НАП-Варна запор върху МПС не е вдигнат, каквото е изискването на чл.143 ал.13 от ЗДвП за допустимост на поисканата пререгистрация. Обяснено е, че промяната на регистрацията може да бъде извършена след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган, както буквално гласи цитираният текст на ЗДвП. Указано е също, че съгл.чл.37а ал.1 от Наредба №І-45/24.03.2000г, удостоверения за регистрирани или с прекратена регистрация МПС се издават след заплащане на съответна държавна такса.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализиран в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, в удължения двумесечен срок по чл.140 ал.1 от АПК (предвид липсата на указание в писмото пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване), считано от датата на издаването му 13.12.2024г до 10.01.2025г – датата на депозиране на жалбата против него, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

В тази насока съдът счита за нужно да обоснове защо приема, че писмо рег.№365000-87197/27.12.2024г на директора на ОДМВР- Варна не представлява уведомление, а конкретно – индивидуален административен акт по см.чл.21 ал.4 от АПК. Вярно е, че писмото няма оформление на акт – с мотивна част и диспозитив, в този смисъл – и не съдържа изрично формулиран отказ за извършване на поисканата пререгистрация на МПС. Доколкото обаче съдържа обосновка защо такава пререгистрация няма да бъде извършена, според настоящият съдебен състав то засяга непосредствено и отрицателно правото на жалб.Г. да бъде регистриран като собственик на МПС, поради което по съществото си представлява индивидуален административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК. Писмото не представлява и уведомление по чл.30 ал.2 от АПК, понеже с него не е определен конкретен срок за отстраняване на недостатъци, нито са указани негативните последици за жалбоподателя от бездействието. Поради изложеното съдът приема, че жалбата на В. Г. против това писмо е допустима като насочена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, допустимата жалба е неоснователна.

Съгл.чл.3 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000г.), моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността. Съгл.ал.4 на текста всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в месечен срок от настъпването й. Съобразно императивното предвиждане на чл.8 ал.3 от Наредбата промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. В идентичен смисъл са и съответните текстове на чл.143 от ЗДвП, и конкретно този на ал.13 – относно наличието на писмено разрешение от органа, постановил обезпечението, или друг компетенен орган като задължителна положителна материалноправна предпоставка за извършване на промяна в регистрацията на МПС с наложен запор.

Между страните няма спор и по делото липсват твърдения и доказателства наложеният през 2012г запор върху л.а. „Нисан Терано“ с рег. №[рег. номер] да е бил отменен. Същевременно жалб.В. Г. не е представил пред сектор „Пътна полиция“ - Варна писмено разрешение от ТД на НАП, постановил обезпечението, или от друг компетентен орган за промяна в регистрацията на запорирания л.а. чрез вписването му като негов собственик. След като не се е снабдил с такова разрешение и не го е представил пред компетентния орган по регистрацията, за последния е налице законова пречка да извърши поисканата му административна услуга – промяна на регистрацията на л.а. чрез вписване на жалбоподателя като негов собственик. В този смисъл постановеният отказ на директора на ОДМВР – Варна да извърши пререгистрация на МПС при липса на императивно изискуемо от специалния Закона условие за това, е законосъобразен. Отказът е мотивиран с позоваване на изричната правна норма, която е достатъчно ясна и изчерпателна и не се нуждае нито от граматическо, нито от друг вид тълкуване. Той е издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество по искането за извършване на административна услуга, както и в съответствие с целта на чл.143 ал.13 от ЗДвП. Изложеното квалифицира жалбата на В. Г. против същия като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.

В заключение следва да бъде посочено становището на настоящия съдебен състав за неоснователност на твърдението, че чл.17 ал.3 от КРБ дерогира действието на чл.143 ал.13 от ЗДвП. В конкретния казус жалб.В. Г. е придобил движима вещ, обременена с тежест – наложен по надлежния ред запор върху автомобила за обезпечаване задължението на предишен негов собственик. Прехвърлянето на собствеността върху запорирания л.а. няма за резултат отпадане на запора и освобождаването му от тази вещна тежест – тя следва движимата вещ независимо от промяната в собственика. В случая упражняването на правото на собственост на жалб. Г. върху л.а. е ограничено още при придобиването му, защото промяната в собствеността не препятства евентуалното бъдещо изпълнение спрямо тази вещ, и няма да рефлектира отрицателно върху законосъобразността на изпълнението.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане в негова полза на сума в размер на минимума от 100 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвид ниската фактическа и правна сложност на производството.

Предвид изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б. Г., [ЕГН], от гр.Варна, против отказ, обективиран в писмо рег.№365000-87197/27.12.2024г на директора на ОДМВР- Варна, по негова жалба УРИ 365000-83963/06.12.2024г за пререгистрация на л.а. „Нисан Терано“ с рег. №[рег. номер] като негова собственост.

ОСЪЖДА В. Б. Г., [ЕГН], от гр.Варна, да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.