№ 698
гр. Варна, 07.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500559 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на П. Н. Г. и С. С. Г. против
постановеното по гр.д. № 1126/2021г. решение № 341/18.03.2022г. на ОС –
Варна, с което е уважен предявеният против тях иск на И. В. И. с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност
на брачен договор, вписан под № 22, том 3, рег. № 4823/10.06.2016г. в
регистъра, с който С. Г. се е разпоредил в полза на П. Г. с ½ ид.ч. от
недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.310.1.16
по КК на гр.Варна и с ½ ид.ч. от л.а. „Фолксваген Туарег“, с рег. № В 83 79
ВХ.
В жалбата на П. Г., вх. № 9716/20.04.2022г., са изложени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, основани на доводи за допуснати
процесуални нарушения и направата на изводи в противоречие с
установеното от доказателствата и на материалния закон. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд, че ищецът /въззиваемия И. В. И./ е
доказал качеството си на кредитор. Твърди се, че в нарушение на
процесуалните правила не са разгледани заявените от нея възражения срещу
претендираното вземане по записа на заповед, както и че неправилно е
прието, че постановеното решение по чл.534 ТЗ срещу другия ответник я
обвързва. Сочи се също така, че съдът превратно е тълкувал събраните по
делото гласни доказателства, не е ценил всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил
неправилни изводи, че презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Направени са и искания по
доказателствата, а именно за допускане до разпит на един свидетел, с който
1
ще установява твърденията си вр. оспорването на вземането на въззиваемия
/че същото е поето симулативно с цел удовлетворяване претенциите на
бившия й съпруг – въззивника Г. за получаване на по-голяма сума за
уравнение на дяловете им при подписване на брачния договор/. Искането е
обосновано с твърдения, че същото е било направено своевременно, но не е
поддържано поради неправилните указания на съда вр. противопоставимостта
на решението по чл.534 ТЗ.
Изложените оплаквания във въззивната жалба на С. С. Г., вх. №
10338/29.04.2022г., са за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Твърди се, че изводите на съда относно
наличието на вземане и основанието за неговото възникване са
противоречиви и неправилни, че не са обсъдени всички наведени от него
възражения срещу процесната запис на заповед и доводите му, че към датата
на сключване на брачния договор той е нямал задължение към въззиваемия.
Навежда аргументи, че неправилно съдът е приел, че сключения брачен
договор уврежда интересите на кредитора, както и че по отношение на
процесните отношения намира приложение чл.135, ал.1 ЗЗД, вместо
действително приложимата правна норма на чл.135, ал.3 ЗЗД. Оспорва
изводите за знание от страна на бившата му съпруга. В тази връзка се твърди,
че съдът е извършил неправилна и превратна оценка на събраните гласни
доказателства и при допуснато нарушение на чл.172 ГПК. Наведени са
оплаквания за неправилност и на направените от съда изводи относно
възраженията му за погасяване на вземането и на исковата претенция по
давност. Твърди се също така, че извършеният от съда доклад не отговаря на
изискванията на чл.146 ГПК, в т.ч. и по разпределението на доказателствената
тежест съобразно приложимата разпоредба на чл.135, ал.3 ЗЗД. Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Конкретни доказателствени
искания не са направени, но вр. наведените оплаквания относно доклада се
иска да му бъде дадена възможност за направата на такива.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият И. В. И. е подал общ отговор по
двете въззивни жалби, с който същите се оспорват като неоснователни.
Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че
постановеното от него решение е правилно и законосъобразно.
Наред с въззивните жалби е подадена и частна жалба от въззивника С.
Г. против постановеното по първоинстанционното дело определение №
3200/26.08.2022г. по чл.248 ГПК и с което е оставено без уважение искането
му за изменение на решението в частта му относно разноските, които е осъден
да заплати на ищцовата страна. По подробно изложени оплаквания за
неправилност се иска неговата отмяна.
Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове и от легитимирани да ги обжалват страни. Същите
следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з., като произнасянето по
частната жалба е обусловено от крайния изход по съществото на предявения
иск.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване
на нови указания на страните досежно правната квалификация на иска,
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената
2
тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства. В направения в
първото по делото с.з. доклад първоинстанционният съд е посочил
твърденията и възраженията на страните, кои релевантни факти и
обстоятелства подлежат на доказване, както и правилно е разпределил
доказателствената тежест на страните. Поради това направеното искане от
въззивника Г. за нови указания по чл.146, ал.1, т.5 и чл.146, ал.2 ГПК, и
възможност за ангажиране на доказателства е неоснователно.
Неоснователно е и искането на въззивницата П. Г. за допускане на
гласни доказателства. Фактите, за които се иска събирането на това
доказателство /установяване, че след извършено от нея плащане на друг дълг
на съпруга й, последният е проучвал условия на банки за открИ.е на
спестовен влог/ са неотносими към предмета на спора, в това число и към
направеното от нея възражение за симулативно поемане на задължение от
него. Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата П. Г. за
събиране на гласни доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника С. Г. за даване на
указания по чл.146, ал.1, т.5 ГПК и чл.146, ал.2 ГПК, и за възможност за
ангажиране на нови доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 08.02.2023г. от 9:45 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Да се извърши корекция в СЛП като П. Н. Г. бъде вписана като
въззивник наред с въззивника С. Г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3