№ 95796
гр. София, 17.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20251110131064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 180737/2025 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от Л. М. Т. срещу „************“ м.б.Х. – дружество,
регистрирано в Република ********, за следните суми: 436 306.30 лв. – цена на вещно право
на ползване върху недвижими имоти за срок от 10 години съгласно Нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване върху недвижими имоти № 113, том 1, рег. № 1504,
дело № 105/2012 г. на нотариус ********, с рег. № 031; 157 892.63 лв. – мораторна лихва за
периода от 25.07.2022 г. до 22.05.2025 г.
По аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение не се издава, респ. съдебната процедура по реда на чл. 417 е неприложима, ако
длъжникът – търговец няма седалище или място на дейност на територията на Република
България.
В случая от документите към заявлението се установява, че длъжникът е чуждестранно
юридическо лице, респ. той няма седалище на територията на Република България. Доказва
се, че той има регистрация в Регистър БУЛСТАТ, но същата е единствено за целите
данъчното и трудово законодателство, поради което наличието й не обосновава извод за
регистриран клон на чуждестранното юридическо лице, респ. за негово място на дейност на
територията на страната.
Заявителят се позовава на разпоредбата на чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Установена е практика
на СЕС по нейното приложение, според която основанията за изключителна международна
компетентност трябва да се тълкуват стеснително. Целта е да не се позволи чрез
разширително тълкуване на посоченото правило да се получи ограничаване на възможността
за избор на компетентен съд /чл. 25/ и на защитата, от която се нуждае ответникът /чл. 4/.
Според даденото от СЕС тълкуване на понятието „вещни права“ по смисъла на чл. 24 от
Регламента /Дела С-722/2017 N. Reitbdrer and others v. Enrico Casamassima; С-417/2015, W. S.
v. Christiane S.; С-433/2019, Ellmes Property S. L. v. SP; С-115/88, Reichert; C-605/2014, Komu,
и други/, изключителната компетентност се отнася за искове, които имат за цел да установят
размера /площта/, състоянието, собствеността и владението на недвижим имот или към
установяване съществуването на други вещни права върху нея, за да може да се гарантира
защитата на собственика на тези права. Разяснено е, че разликата между вещното и
1
облигационното право се състои в това, че първото, чийто обект са вещи, има действие по
отношение на всички, докато второто може да бъде предявено само на задълженото лице. Не
е достатъчно искът да се отнася до вещно право върху недвижим имот или да има връзка с
такъв имот, за да се обоснове компетентността на юрисдикцията на държавата членка, в
която се намира недвижимият имот. Прието е още, че ако вещното право не е в центъра на
спора, международната компетентност няма да се урежда от чл. 24, поради което извън
неговото приложно поле остават исковете за разваляне на договор за продажба на недвижим
имот и за обезщетение поради договорно неизпълнение, Павловият иск, искът за
унищожаване на договор за дарение на недвижим имот поради недееспособност на дарителя
и др.
В случая претенциите – предмет на заявлението, не са за „вещно право“ по смисъла на
чл. 24 от Регламента, тъй като вещното право не е в центъра – предмет е неизпълнението на
договореното между страните задължение за заплащане на възнаграждение за учредено
право на ползване, но не и самото вещно право, поради което заявлението не попада в
приложното поле посочената разпоредба.
Следователно налице са пречки по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, респ. подаденото заявление следва да бъде отхвърлено.
Заповедното производство е факултативен способ за защита на права, което може да бъде
проведено при наличие на специфични предпоставки. Липсата им не осуетява възможността
на заявителя да потърси защита на правата си по общия ред на исковото производство и
международното частно право.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 180737/2025 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от Л. М. Т. срещу „************“ м.б.Х.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2