Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                     2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на седми февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 7532 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба Г.Т.П. твърди, че на 20,01,2015г., около 12,10ч, на ПП I, Е-79, при км/340+400, в посока към гр.Благоевград, настъпило ПТП причинено виновно от М.Л.Т., при управление на л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ********, който в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и при движение с несъобразена с високата интензивност на движение скорост от 90км/ч, се блъснал в насрещно движещият се, управляван от ищеца Г.Т.П. л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********от което последният получил тежки травматични увреждания, за което е признат за виновен с Решение № 100/13.03.2018г. по НОХД № 1304/2015г. по описа на ДРС, влязло в сила на 29.03.2018г., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З.  „Б.И.” АД, с полица № 02114001793415, валидна от 07.07.2014г. до 07.07.2015г. 

Твърди, че в резултат на ПТП и получените тежки травматични увреждания претърпял множество изследвания, медицински интервенции и оперативна намеса. Претърпял тежък и продължителен възстановителен период, като и към момента има затруднения в движението и трайни поражения. Търпял физически и емоционални болки и страдания, каквито търпи и към момента.

Твърди, че в резултат на ПТП претърпял имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатените остиосинтензни средства, в размер на 2132.80лв.

Претендира присъждане на сумата 40000,00лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и на сумата 2132.80лв., представляваща стойност на претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от датата на увреждането – 20,11,2015г., и върху главницата за имуществени вреди от датата на разхода – 21.01.2015г., до окончателното им изплащане. 

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ********, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З.  „Б.И.” АД, с полица № 02114001793415, валидна от 07.07.2014г. до 07.07.2015г. 

Оспорва твърдението за изключителна вина за настъпване на ПТП от страна на водача на л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ********. Възразява, че е налице принос на пострадалия ищец Г.Т.П. при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който в нарушение на ЗДвП, при движение в насрещното пътно платно предприел неправилно маневра изпреварване, в резултат на което при условията на независимо съизвършителство е настъпил противоправния резултат.

В евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в равна степен, който в нарушение на ЗДвП управлявал л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********предприемайки неправилно маневра изпреварване.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Не оспорва претенцията за имуществени вреди.

Претендира исковете за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Решение № 100/13.03.2018г. по НОХД № 1304/2015г. по описа на ДРС, влязло в сила на 29.03.2018г., на 20,01,2015г., около 12,10ч, на ПП I, Е-79, при км/340+400, в посока към гр.Благоевград, настъпило ПТП причинено виновно от М.Л.Т., при управление на л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ********, който в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и при движение с несъобразена с високата интензивност на движение скорост от 90км/ч се блъснал в насрещно движещият се, управляван от ищеца Г.Т.П. л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********от което последният получил тежки травматични увреждания.

Видно от Споразумение по НОХД № 1305/2015г. на ДРС подсъдимият Г.Т.П. се признава за виновен в това, че на 20,01,2015г., около 12,10ч, на ПП I, Е-79, при км/340+400, в посока към гр.София, при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, и при движение с несъобразена с високата интензивност на движение скорост от 90км/ч се блъснал в насрещно движещият се л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********управляван от М.Л.Т., с което причинил на последния тежки травматични увреждания.

От заключението по СМЕ се установява следното:

В резултат на ПТП от 20,01,2015г., в пряка причинна връзка ищеца Г.Т.П. е получил травматични увреждания, а именно: фрактура на медиалния /вътрешен/ малеол на ляв голям пищял; фрактура Астлей – Купър /предно латерално лице/ на ляв голям пищял; фрактура – луксация на Лисфанк /първа ходилна кост/. По своят медико-биологичен характер травматичната уведа е довела до Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период по-дълъг от 30дни и представлява средна телесна увреда. Фрактура от такъв вид зараства за период 75 до 90 дни, като след зарастване се провежда рехабилитация за около 3-4 месеца. През първите 15-20 дни, когато започва процесът на зарастване на счупените кости, болките са били с голям интензитет, като постепенно във времето са намалявали. При лечението е извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза.

Към момента в резултат на извършеният преглед е установено, че ищецът има ограничен обем на движенията в лявата глезенна става /флексия/, поради тежките вътраставни увреждания. Налице са множество ошипявания в лявата глезенна става. Счупените кости са зарастнали, но има известен дефицит на ставната повърхност на левия голям пищял, който също допринася за ограничените движения в същата.

Съгласно заключението при вътреставни фрактури с тежестта на процесната с напредване на възрастта се получават необратими дегенеративни промени в увредената глезенна става, придружени с болеви симптоми и невъзможни движения в същата, което много често налага поставяне на изкуствена глезенна става.

От показанията на свидетеля М.Л.Т. – водач на л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ******** се установява, че не помни много за ПТП от 20,01,2015г. На втория, третия ден след ПТП му казали, че е станал инцидент на пътя. Той мислел, че са го били.

От показанията на свидетеля М.Г.Г.– дъщеря на ищеца се установява, че узнала за ПТП от майка си, по телефона, след като баща и бил откаран в болница в Благоевград. После го преместили в София. Видяла го в болницата в Благоевград в денят на ПТП. Той бил безпомощен, ревящ, много притеснен. В болница останал около 10 дни. Редували се с майка и за да се грижат за него всеки ден в болницата в София, защото той не моел да се изправя и да седне. Ищеца все се разстройвал като види дъщерите си, защото бил свикнал той да се грижи за тях. След изписването бил с медицински стол, след това с инвалидна количка, с патерици. Не можел сам да се придвижва. Майка и го къпела. Тя помагала за да го вдигнат да стане. В момента кракът му бил подут и не можел да играе футбол с внука си, и това много го разстройвало. Преди това ритал, карал ски, обичал спорта. Кракът го болял. При студено време направо пищял от болка. Променил се след ПТП коренно. Все го боляло, куцал, не се чувствал пълноценен в семейството, не можел да упражнява професията си – дърводелец. Гледал все по асфалт да се движи. Купувал си винаги два чифта обувки, едните по голям номер за болният крак.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че по отношение л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ********, управляван от М.Л.Т., е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З.  „Б.И.” АД, с полица № 02114001793415, валидна от 07.07.2014г. до 07.07.2015г. 

Въз основа Решение № 100/13.03.2018г. по НОХД № 1304/2015г. по описа на ДРС, влязло в сила на 29.03.2018г. и Споразумение по НОХД № 1305/2015г. на ДРС, на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.Л.Т. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за установени в настоящия процес. Ищецът Г.Т.П. е неглижирал установени в ЗДвП правила при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********за което се е признал за виновен с влязлото в сила Споразумение по НОХД № 1305/2015г. на ДРС или наличието на независимо съизвършителство от водача на застрахованият л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ******** и пострадалия, при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ******е установен в наказателно производство факт, което съобразно терминологията в гражданското право представлявасъпричиняване на вредите по чл. 53 ЗЗД. И двамата водачи са допуснали груби нарушения на правилата за движение довели до настъпването на противоправния резултат - управление със скорост значително превишаваща максимално разрешената и предприемане на маневра изпреварване, при която е осъществено навлизане в насрещната за движение пътна лента без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници. Допуснатите и от двамата водачи нарушения на правилата за движение и данните по делото, че от техническа гледна точка настъпване на инцидента е могъл да бъде избегнат от всеки от тях, обосновават извод за равностоен принос за настъпване на вредите.

Съдът намира заключението по приетите СМЕ за обективно и , компетентно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Цени показанията на свидетеля М.Г.Г.– дъщеря на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и кредитира изцяло, като дадени в резултат на непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Показанията на свидетеля М.Л.Т. не кредитира, т.к. не съдържат относими към предмета на делото факти.

Въз основа влезлите в сила решение и споразумение, заключението на СМЕ и показанията на свидетеля М.Г.Г.– дъщеря на ищеца съдът приема за установено, че за ищеца са настъпили като пряка, непосредствена последица, в резултат на ПТП твърдяните травматични увреждания и последвалите във връзка с тях болки и страдания, а именно: фрактура на медиалния /вътрешен/ малеол на ляв голям пищял; фрактура Астлей – Купър /предно латерално лице/ на ляв голям пищял; фрактура – луксация на Лисфанк /първа ходилна кост/, довели до Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период по-дълъг от 30дни, представляващи средна телесна увреда. Фрактурата е зарастнала за период от 75 до 90 дни, след което е проведена рехабилитация за около 3-4 месеца. През първите 15-20 дни болките са били с голям интензитет, като постепенно във времето са намалявали. При лечението е извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза. Към момента за ищеца е налице ограничен обем на движенията в лявата глезенна става и множество ошипявания в лявата глезенна става. Налице е дефицит на ставната повърхност на левия голям пищял, който също допринася за ограничените движения в същата. Налице е голяма вероятност с напредване на възрастта да се наложи поставяне на изкуствена глезенна става. В резултат на травматичните увреждания за продължителен период от време ищецът е бил на постелен режим, с постепенно раздвижване посредством подходящи помощни средства, през което време е бил в невъзможност сам да задоволява ежедневните си нужди, което го е поставило в зависимост от помощта на трети лица. Изпитвал е страх, чувство за безнадежност, безпомощност и безполезност.

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.

По отношение на размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж на 59 години към датата на произшествието, претърпял тежки травматични увреждания на лявата глезенна става, трудни за лечение; по повод уврежданията ищеца  е претърпял продължително лечение съпътствано с множество изследвания, оперативна намеса и тежък възстановителен период с рехабилитация; общо лечебният и възстановителен период е бил продължителен – около 180дни, през който е търпял болки и страдания, първите 15-20 дни непосредствено след злополуката - с интензивен характер; наред с претърпените болки ищеца е провеждал лечението си първоначално при постелен режим, без да може да натоварва и стъпва на долните крайници и да се придвижва с патерици, а по късно – с помощни средства, поради фрактурите в тази област, което го е поставило в зависимост от помощта на трети лица за да осъществява ежедневните си нужди; към момента за ищеца са налице трайни увреждания изразяващи се в ограничен обем на движенията в лявата глезенна става и множество ошипявания, дефицит на ставната повърхност на левия голям пищял, който също допринася за ограничените движения в същата; налице е голяма вероятност с напредване на възрастта да се наложи поставяне на изкуствена глезенна става.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 20000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 20000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 10000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на 10000,00лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата 10000,00лв., представляваща горница над присъдените 10000,00лв. до определеният размер от 20000,00лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, а за горницата от 20000,00лв. до пълният предявен размер от 40000,00лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увредата – 20,01,2015г., до окончателното изплащане на главницата.

Безспорно е между страните и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че ищецът е претърпял в резултат на ПТП имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатените остеосинтезни средства, в размер на 2132.80лв.

Следователно искът за присъждане на имуществени вреди е доказан по основание и размер.

Съобразно направеното искане главницата от 2132.80лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от датата на обедняването - 21,01,2015г., до окончателното и изплащане.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 2076,00лв., формирани от хонорар за защита от адвокат определен по правилата на чл. 38 ЗА с включен ДДС, както и сумата 400.00лв. представляваща заплатен хонорар за вещо лице или общо 2476.00лв. Ответникът е направил разноски в общ размер 2400.00лв., представляващи платен хонорар за защита от адвокат с включен ДДС.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата 747.00лв., а ищеца на ответника сумата 1790.43лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 485,31лв. Разноски от бюджета на съда не са реализирани.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З.  „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата 10000.00 /десет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, както и сумата 2132.80 /две хиляди сто тридесет и две, 0.8/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатените остеосинтезни средства, претърпени вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 20,01,2015г., около 12,10ч, на ПП I, Е-79, при км/340+400, причинено виновно, при условията на независимо съизвършителство от М.Л.Т., при управление на л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ******** и от ищеца Г.Т.П., ЕГН **********, при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ********в резултат на което ищецът Г.Т.П., ЕГН ********** получил тежки травматични увреждания, за което е постановено Решение № 100/13.03.2018г. по НОХД № 1304/2015г. по описа на ДРС, влязло в сила на 29.03.2018г. и Споразумение по НОХД № 1305/2015г. на ДРС, като отговорността на л.а. марка „Волво“, модел „С-40“, per. № ******** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З.  „Б.И.” АД, с полица № 02114001793415, валидна от 07.07.2014г. до 07.07.2015г.,  ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от датата на настъпване на деликта -  20,01,2015г., а върху главницата за имуществени вреди считано то датата на извършване на разхода - 21,01,2015г., до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди за сумата 10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 10000,00 /десет хиляди/лв. до определеният размер от 20000,00 /двадесет хиляди/лв. поради установено съпричиняване, а за горницата от 20000,00 /двадесет хиляди/лв. до пълният предявен размер от 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З.  „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата 747.00 /седемстотин четирдесет и седем/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З.  „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата 1790.43 /хиляда седемстотин идеветдесет, 0.43/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА З.  „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 485,31 /четиристотин осемдесет и пет, 0.31/лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: