Р Е Ш Е Н И Е
№.1458
гр.Пловдив, 01.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
2048/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Ото 98” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Мусала“ № 15, срещу наказателно постановление № 36-0000111 от 13.03.2019
г., издадено от Главен инспектор към областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив,
с което на основание чл. 178а ал.4 т.1 предл. първо от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
– имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за нарушение на чл. 42 т.6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност за наличие на съществени
нарушения на административните правила, а именно, че е връчен нечетлив АУАН.
Посочва се, че в същия е записан и Протокол за извършена инвентаризация, а
такъв не е връчван на дружеството – жалбоподател. Възразява се, че
председателят на Комисията по технически преглед е разходвал процесните стикери, а не представляващия дружеството.
Възразява се, че до този момент на дружеството – жалбоподател не е налагано
административно наказание, както и че наложената санкция е във висок размер.
Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява управителят на
дружеството и адв. Б., с пълномощно по делото. По същество процесуалният
представител излага съображения, че заповедта, с която се установява
материалната компетентност на администратративнонаказващия
орган е издадена от министър, който към момента на извършване на нарушението не
е заемал посочената длъжност. Възразява се, че липса посочено ЕИК на
дружеството – жалбоподател, като се поддържат и наведените доводи в жалбата за
нечетливост на копието от АУАН. Посочва се, че за разходването на процесния стикер не следва да носи отговорност управителят
на дружеството, доколкото това задължение е било възложено на негови служители.
Излагат се съображения и че няма как да се установи кой номер стикер липсва.
Посочва, че управителят е информирал областният отдел в 24-часов срок от
узнаването за липсата на стикера. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
Управителят на дружеството
жалбоподател поддържа изложеното от процесуалния представител. В допълнение
посочва, че за всички години полаган трудов стаж, това е първото нарушение,
което му се вменява. Навежда твърдения, че председателят на комисията не го е
информирал дълго време за липсата на стикер, но веднага след извършена ревизия
е уведомил областният отдел.
Въззиваемата страна – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно уведомена за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител. Преди даване ход на съдебното
следствие от същата е депозирано становище по същество на спора. В него се
излагат съображения, че нарушението е установено по безспорен начин. По
отношение на възраженията на жалбоподателя, че не следва дружеството да носи административнонаказателна отговорност, се възразява, че
отговорност носи лицето, получило съответното разрешение за извършване на
технически прегледи. Посочва се, че при издаване на НП са отчетени целта на
закона, характера на нарушението, неговата степен на обществена значимост,
мотивите за извършването му. Поради изложеното от съда се иска обжалваното НП
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Еднолично дружество с ограничена
отговорност „Ото 98“ притежавало разрешение № 1315, валидно до 03.10.2023 г. за
извършване на периодичен преглед за проверка на ППС, категория II.
От месец август до 31.10.2018 г.
свидетелят Ф.Ч. работил при посоченото дружество, като заемал длъжността:
председател на комисия за извършване на годишен технически преглед. Същият имал
задължение да залепи на автомобила стикера за преминат годишен технически
преглед. Стикерите били предавани на свидетеля от управителя на дружеството.
Преди прекратяване на трудовото си правоотношение с дружеството – жалбоподател
била извършена инвентаризация. В хода на същата се установило, че липсва стикер
№ 1075295, издаден на 08.08.2016 г. Веднага след като
била установена липсата, свидетелят Ч. подал заявление пред Областен отдел
„Автомобилна администрация“ за липсващ стикер.
С оглед подаденото заявление пред
Областен отдел „Автомобилна администрация били изискани документи от
дружеството – жалбоподател. Свидетелят Ш. извършил проверка на същите и констатирал
липсата на процесния стикер. Поради извършените
констатации свидетелят Ш. съставил АУАН Серия А-2018 № 260142/08.02.2019 г., с
който вменил на дружеството нарушение на чл. 42 т.6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – К.Ш., Г.Р. и Ф. Ч.. Показанията на свидетелите
са преки и непосредствени, взаимно допълващите и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал, поради което следва
да бъдат кредитирани. Така пресъздадената фактическа обстановка се подкрепя и
от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: Статистика за брой
изпратени ценни образци за съответния ОО „КД – ДАИ“, Данни за разрешително на
„Ото 98“ ЕООД, Протокол за извършена инвентаризация и АУАН Серия А-2018 № 260142/08.02.2019
г.
Относно приложението на процесуалните правила и от правна страна:
При извършена служебна проверка на
НП и АУАН съдът намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП, които ограничават правото на защита на
жалбоподателя, като съображенията за това са следните:
На първо място съдът намира, че
нито в АУАН, нито в НП е налично описание на фактическа обстановка на вмененото
на дружеството нарушение, поради което липсва задължителен реквизит съобразно
чл. 42 т.6 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН. Така в двата акта е посочено като описание
на нарушението: „не е уведомил Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
в срок от двадесет и четири часа от установяването за липсващ холограмен стикер“. По този начин както актосъставителят,
така и административнонаказващият орган е възпроизвел
единствено буквалното съдържание на нормата на чл. 28 ал.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, без същата
да е запълнена с конкретно възприетите факти в настоящия случай. От така
направеното описание не може да се направи извод кога е установена липсата на
посочения стикер от дружеството – жалбоподател, респ. от кога започва да тече
срокът от двадесет и четири часа за уведомяване на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. По този начин не може да бъде определена и
датата на извършване на нарушението, която следва да е именно денят, следващ
деня, в който посоченият срок изтича. За съда остава неизяснено обстоятелството
защо административнонаказващият орган приема като
дата на извършване на нарушението именно 01.11.2018 г., при положение, че
липсват фактическа данни за установяване на липсата, въз основа на които може
да се направи изводът кога изтича срокът по чл. 28 ал.4 от Наредбата.
Посоченият порок влече и липса на друг съществен реквизит по чл. 42 т.3 и чл.
57 ал.1 т.5 ЗАНН, а именно: липса на дата на извършване на нарушението. Нещо
повече, независимо, че е недопустимо посочените пороци да се санират чрез събиране на доказателства, датата на
извършване на нарушнието не може да се установи и
чрез разпита на актосъставителя Ш..
Като процесуално нарушение следва
да се посочи и неспазването на срока по чл. 34 ЗАНН. Така нито в АУАН, нито в
НП е посочена дата на констатиране на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Както беше посочено, такава не се установи и от разпита на свидетеля Ш..
Действително, не е вменено задължение на административнонаказващия
орган да посочва дата на установяване на нарушението, а се касае за чисто
правна преценка във връзка с преценката за спазване на срока по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки изложеното съдът намира, че доколкото липсват изложени обстоятелства
кога е извършена проверката по констатиране на липсата на стикера, то такава
преценка не може да бъде извършена, респ. налице е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Такова нямаше да е налице, ако срокът между
датата, посочена като дата на извършване на нарушението – 01.11.2018 г., и
датата на съставяне на АУАН – 08.02.2019 г., не бе изтекъл тримесечният срок по
чл. 34 ЗАНН. Доколкото обаче той е изтекъл и не е посочена датата на
установяване на вмененото на жалбоподателя нарушение, то несъмнено е допуснато
съществено нарушение на процесуалните права на жалбоподателя.
Поради изложените процесуални
нарушение и доколкото липсва пълно описание на фактическата обстановка,
настоящият съдебен състав е в невъзможност да установи дали нарушението е
извършено от материалноправна гледна точка.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че не се споделят възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
издаване на НП от некомпетентен орган, невъзможност да се установи номера на
липсващия стикер и непосочване на ЕИК на дружеството – жалбоподател. Съдът
намира, че заповедта, с която е упълномощен да издава НП административнонаказващият
орган е издадена от компетентен за датата и на издаване орган, като последващи промени в заеманата длъжност не могат да
обусловят нейната отмяна. Номерът на стикера е установен в хода на административнонаказателното производство – 1075295, като е посочено и ЕИК на дружеството – жалбоподател.
От всичко
изложеното следва, че наказателно постановление следва да бъде
отменено,
доколкото е хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на
дружеството – жалбоподател, макар и различни от наведените от същия.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000111 от 13.03.2019
г., издадено от Главен инспектор към областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив,
с което на „Ото 98” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Мусала“ № 15, на основание чл. 178а ал.4 т.1 предл.
първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание – имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за нарушение на чл. 42
т.6 от Наредба № Н-32/16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства на МТИТС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС