ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 203
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
трети март , през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,частно касационно административно
дело№263/2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на § 4б, ал. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИЗНС/вр. с чл.229 и сл.от АПК.
Образувано е по подадена частна касационна
жалба от Г.В.В. ,понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в Затвора – Ловеч, против Определение без номер от 30.11.2022г.
на V състав на АС-Монтана, постановено по адм. дело № 378/2022г.по описа на
съда, в частта, с която e постановен отказ за освобождаване от държавна такса
на жалбоподателя ,с мотиви ,че същият разполага с достатъчно средства по
персоналната си партида –средно по 150лв. на месец, поради което е в състояние
да заплати и държавна такса в размер на 10лв. по делото.
Ответникът-Министерство
на правосъдието не изразява становище в срока по чл.232 от АПК.
Съдът при проверка на допустимостта и
основателността на подадената частна касационна жалба намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт на Административен съд – Монтана, от надлежна страна, депозирана е в срока
по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Определението е връчено на частния
жалбоподател на 06.12.2022 г. ,видно от приложено на л. 135 от адм. дело № 378/2022
г. съобщение. Жалбата е подадена на 14.12.2022 г., с пощ. клеймо от 13.12.2023г.,видно
от поставения върху нея печат от деловодството на ВАС ,където първоначално е
приета .
С
определение №2927/21.03.2023г.на тричленен състав на ВАС по адм.д.№1441/2023г.,
делото е изпратено по подсъдност на тричленен състав на АС-Монтана ,на основание
§4б,ал.2 от ДР на ЗИНЗС.
По
частната жалба е образувано настоящето ЧКАД№263/2023г. на доклад на ІІІ състав
на АС-Монтана.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Административен съд –
Монтана по адм.д.№378/2022г.по описа на съда е образувано по жалба,наименована искова молба
на л/св Г.В.В., понастоящем в Затвора, гр. Ловеч против Министерство на
правосъдието – София ,поради неполучаване на информация във вид на
административна услуга, касаеща изтърпяване на наложеното му наказание, в който
смисъл е чл. 76 от ЗИНЗС.
С
определение без номер от 30.11.2022г. на V състав на АС-Монтана по адм. дело № 378/2022г.по описа на съда, e
постановен отказ за освобождаване от държавна такса на жалбоподателя ,с мотиви
,че същият разполага с достатъчно средства по персоналната си партида –средно
по 150лв. на месец, поради което е в състояние да заплати и държавна такса в
размер на 10лв. по делото
Определението на Административен съд – Монтана
е неправилно постановено.
На основание §4б,ал.2 от ДР на ЗИНЗС „Постановените
от административния съд определения и разпореждания в производствата по ал. 1
подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд.
Определението на съда е окончателно“.Компетентен в този смисъл е АС-Монтана в
тричленен състав.
За да
откаже да разгледа делото по същество,поради невнесена държавна такса
,първоинстанционния съд, е приел ,че лицето разполага с достатъчно парични
средства по персоналната си партида ,да заплати държавна такса.Тези негови
мотиви настоящата касационна инстанция намира за неправилни. Константна е
практиката на съда по дела ,заведени от лишени от свобода по реда на ЗИНЗС
–чл.276 и сл.,че при подадена декларация за семейно и имуществено състояние по
чл.83,ал.2 ГПК ,съдът следва да освободи лишения от свобода от заплащане на
държавна такса. Така в определение от 19.12.2022г. по и.адм.д.№467/2022г. на
АС-Монтана, настоящият докладчик е застъпил становището ,че ищецът Г.В.В.
следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса,като се е позовал на
подадена от него декларация по чл.83,ал.2 ГПК ,както и на обстоятелството ,че няма
никакви доходи и от 13 г. е в Затвора ,не работи ,не притежава акции и дялове в
търговски дружества ,не притежава парични влогове ,поради което са налице
условията да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото.При
подадена декларация от жалбоподателя и при доказана липса на средства от
трудово възнаграждение в затвора, където пребивава от 13г. ,настоящата
касационна инстанция намира ,че първоинстанционния съд не следва да обсъжда паричните
средства ,постъпили по персоналната му сметка ,преведени от близките му за
задоволяване на месечните му нужди от издръжка ,в които влизат разходи за
храна,консумативи,здравеопазване и др.,а да освободи лицето от внасяне на
държавна такса и да разгледа делото по същество.
Предвид горното,настоящата касационна инстанция
намира ,че Административен съд – Монтана
,като първа инстанция по делото ,е следвало да освободи от заплащане на
държавна такса жалбоподателя ,като разгледа делото по същество на спора.Като е
достигнал до други правни изводи ,е постановил неправилно определение ,в
нарушение на материалния закон ,което следва да бъде отменено и делото върнато
на първоинстанционния съд ,за продължаване на съдопроизводствените действия по
него, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото определение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, във връзка с § 4б, ал. 2 от ДР на ЗИЗНС, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение без номер от 30.11.2022г. на V
състав на АС-Монтана, постановено по адм. дело № 378/2022г.по описа на съда, в
частта, с която e постановен отказ за освобождаване от държавна такса на
жалбоподателя ,с мотиви ,че същият разполага с достатъчно средства по
персоналната си партида –средно по 150лв. на месец, поради което е в състояние
да заплати и държавна такса в размер на 10лв. по делото .
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на
Административен съд –Монтана за
продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на л/св Г.В.В.,
понастоящем в Затвора, гр. Ловеч против Министерство на правосъдието – София
,поради неполучаване на информация във вид на административна услуга, касаеща
изтърпяване на наложеното му наказание, в който смисъл е чл. 76 от ЗИНЗС.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.
2.