РЕШЕНИЕ
№ 2168
гр. Бургас, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120101327 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. И., ЕГН
**********, адрес: * срещу Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: * за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1810 лева, представляваща обезщетение за нанесени
щети в апартамент в *, предоставен на ответника по силата на договор за наем от 20.04.2015
г., сключен между страните – 790 лева за климатик, 240 лева за боядисване и шпакловка, 60
лева за тапицерия на столове, 200 лева за диван и фотьойл, 160 лева за завивка на дивана, 70
лева за почистване и препарати.
Посочено е, че страните са сключили договор за наем на апартамент в
кв. Сарафово на 20.04.2015 г. Имотът бил собственост на дъщерята на ищеца. Договорът
бил сключен за 1 година – до 20.04.2016 г. Въпреки изтичане на срока му, Д. не освободила
апартамента, а продължила да държи вещите си вътре. Освободила имота едва на 16.06.2022
г. На 26.06.2022 г. И. отишла там и видяла, че апартаментът е съсипан, било невъзможно да
се влезе вътре без ремонт. Наложило се основно почистване, боя, шпакловка. Климатикът
бил свален, диван, фотьойл, столове били съсипани и непотребни.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор по
исковата молба, като е оспорил претенциите. Посочено е, че страните действително са
сключили цитирания договор за наем, но договорните отношения са продължили до
10.05.2022 г. През периода на действие на договора Д. е използвала апартамента, заплащала
1
е комунални услуги, както и договорения наем. Оспорен е размерът на претенцията.
Евентуално е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Моли съда да отхвърли претенцията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира претенцията за
неоснователна. Същата е с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД.
Безспорно се установява от приложения по делото договор за наем от
20.04.2015 г., че страните са били обвързани от валидно облигационно отношение по повод
наем на недвижим имот в *. Това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване. Договорът е сключен за срок до 20.04.2015 г., но е продължен по взаимно
съгласие на страните. Установява се от събраните гласни доказателства, че Д. Д. е
освободила имота през м. май 2022 г., което обстоятелство не се оспорва от наемодателя –
ищецът е посочил в исковата молба, че договорът за наем е прекратен през м. 06.2022 г.
Следователно и договорът за наем между страните е прекратен по взаимно съгласие през м.
05-06.2022 г.
За да бъде уважен предявеният иск с посоченото правно основание, е
необходимо установяване по делото на причинени от наемателя или от членове на
семейството му вреди, които са причинени именно по време на ползване на имота. В тежест
на ищцата бе да установи и вида и размера на вредите, съществуващи към момента на
прекратяване на договора.
В закона (чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД) е установена оборима презумпция -
до доказване на противното се предполага, че вещта е приета в добро състояние. Въпреки
липсата на приемо-предавателен протокол към договора на наем, съгласно посочената
разпоредба и доколкото липсва насрещно оспорване на презумпцията, се приема, че имотът
е предаден на наемателя в добър вид. Не е установено от ищеца по делото обаче, че при
връщане на имота същият е бил увреден от ответника, че са причинени посочените в
исковата молба щети. Не са ангажирани гласни доказателства, нито писмени такива, от
които да се установява, че при освобождаване на апартамента от Д. същият е бил в лошо
състояние – че климатикът е бил развален, че диванът, фотьойлът, столовете са били с
увредена тапицерия. В хода на производството не се установи нито вида, нито размера на
причинените вреди към момента на прекратяване на наемния договор. Представените от И.
документи, обективиращи изявления на трети за спора лица, не могат да бъдат кредитирани,
тъй като в процесуалния закон не е предвидена възможност за писмени свидетелски
показания – същите следва да бъдат изложени непосредствено пред съда в съдебно
заседание.
По отношение на претендираните от ищеца разходи за боядисване,
почистване и хигиена същите действително следва да са за сметка на наемателя съгласно
разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, но ищецът не е установил да е сторил такива, както и
размера им. Приложената от И. квитанция („касова бележка“) не носи подпис на издател,
2
поради което не е надлежен документ, удостоверяващ направа на разходите, посочени в нея.
Ищецът следваше да установи размера на претенциите си, като докаже
и стойността на заплатените от него разходи по пера, но такова доказване не е проведено.
Ищцата не успя да установи по пътя на главно и пълно доказване какви точно по вид и
размер са били причинените вреди в имота, поради което и претенцията като недоказана
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се осъди ищеца да заплати на
ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение и съдебни удостоверения в
размер на общо 1010 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. И., ЕГН **********, адрес: * срещу Д. С. Д.,
ЕГН **********, адрес: * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1810 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети в апартамент в *, предоставен на
ответника по силата на договор за наем от 20.04.2015 г., сключен между страните – 790 лева
за климатик, 240 лева за боядисване и шпакловка, 60 лева за тапицерия на столове, 200 лева
за диван и фотьойл, 160 лева за завивка на дивана, 70 лева за почистване и препарати.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН **********, адрес: * да заплати на Д. С. Д.,
ЕГН **********, адрес: * съдебно-деловодни разноски в размер на 1010 лева (хиляда и
десет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3