Р Е Ш Е Н И Е № 538
гр. Сливен, 09.12.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ
при секретаря
РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 1305 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ПАМ ТРАНС”
ЕООД , представлявано от Ж.Т.П., срещу НП № 40 - 0000057/04.09.2019 г. на Началник ОО „АА” гр. Сливен, с което на
основания чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 7а, ал. 1 във вр. с
чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвПр, му е наложено
административно наказание: ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., с която иска НП да бъде
отменено или изменено в предупреждение по чл.28 от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателя, чрез своя пълномощник –
адв. Х. иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззимаемата страна – наказващият
орган, не изпраща представител.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни
и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 01.08.2019 г. около 13:30 ч. в сградата на ОО
„АА” – Сливен инспектори извършили
тематична проверка на жалбоподателя в качеството му на фирма за международни
превози на товари с лиценз № 4066 за
периода 01.02.2019 г. до 30.04.2019г. Било установено, че на 12.03.2019 г. в
Кралство Испания, жалбоподателя в качеството си на превозвач е допуснал да се
извърши международен превоз на товари от водача Димитър Д. с ЕГН ********** с
автомобил „Волво ФХ”, категория N 3 с рег. № СН 2213 АТ, /ЧМР от
12.03.2019 г. /, който не бил вписан в регистъра на автомобилите към лиценза на
фирмата – жалбоподател и нямало издадено заверено копие, което било установено от информационната
система на ИА „Автомобилна
администрация” – Лицензи. На 11.03.2019 г. на посочения автомобил му била
извършена контролна проверка на територията на Кралство Испания, видно от писмо
с рег. № 12-00-00-831/02.07.2019 г. от властите на Кралство Испания., което
доказвало, че с този автомобил се извършват превози. Автомобилът бил вписан в регистъра към лиценз
№ 4066 на 12.06.2019 г.
За
извършените нарушения на ТД на жалбоподателя бил съставен АУАН № 250864 от 01.08.2019 г., с който деянието
било квалифицирано като нарушение по чл. 7а, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, изр.
2 от ЗАвПр.
Актът бил предявен на
жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието му е отбелязал,
че има възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и НП № 40 - 0000057/04.09.2019 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от представените и
събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН и НП, кредитира
показанията на разпитаните по делото актосъставител Д.Д. и свидетелите С.Д. и
Йордан Маринов Панайотов.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/.
Разгледана по същество, тя е основателна. НП е необосновано, тъй като приетата в него за
установена фактическа обстановка не се подкрепя със събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при
спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по
чл. 42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена
на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с. з.,
а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. Административно наказващия
орган след като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства,
е направил извода, че соченото административно нарушение, неговото авторство,
както и вината на нарушителя са доказани, извод, който е неправилен. По делото се установи, че жалбопод. е извършила
деянието в което е обвинена а именно: 7а.
Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на
територията на Република България само с моторни превозни средства, за които
има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в
случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.За така
констатираното АНО е наложил на основание чл. 96. от ЗАвП. Наказва се с
глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който:1. допусне или разпореди
извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство,
водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността;
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е "превозвач" по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр,
който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари
с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество
не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава
Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари
№ 4066.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на
въведените с чл. 42
и чл. 57 ЗАНН
изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за
установено от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при
които е извършено не са формулирани конкретно и ясно в такава степен за да
стане ясно в какво е обвивен и да какво е наказан той.
Съдът установи, че с изписания от актосъставителя и наказващия орган състав
на нарушението не става ясно какво точно задължение не е изпълнил превозвачът,
а оттам и коя е разпоредбата, за чието нарушение следва да бъде санкциониран.
С така направеното описание на нарушението в АУАН и НП се създава пълна
неяснота относно релевантни елементи от обективната страна на административното
нарушение, за което е санкциониран жалбопод.
В диспозитива на АУАН и НП е посочено като нарушение че на 12.03.2019 г. в Кралство
Испания, жалбоподателя в качеството си на превозвач е допуснал да се извърши
международен превоз на товари от водача Димитър Д. с ЕГН ********** с автомобил
„Волво ФХ”, категория N 3 с рег. № СН 2213 АТ, /ЧМР от
12.03.2019 г. /, който не бил вписан в регистъра на автомобилите към лиценза на
фирмата – жалбоподател и нямало издадено заверено копие, което било установено от информационната
система на ИА „Автомобилна администрация”
– Лицензи. Това нарушение е било констатирано едва през м. август, когато бил и
съставен АУАН- на 01.08.2019г.
В случая е нарушено правото на жалбопод.
да разбере в какво точно е обвинен, което е нарушение на правото му на защита.
В АУАН и НП като нарушение е изписано, че гореописаното МПС нямало издадено
заверено копие, като не е посочено копие на какво. В случая най вероятно се
касае за МПС, което не е включено в списъка към удостоверението за регистрация,
или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено
копие на лиценз на Общността. Съда може само да гадае за какво копие иде реч. В
случая нормата се отнася за две различни нарушения. Един осъдителен акт не може
да почива на основата на предположения.
Предвид изложеното, съдът прие, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърнили с висока степен правото на защита на наказаното дружество
и водещи до отмяна на издаденото НП.
От друга страна съда следва да посочи, че към датата на
констатиране на нарушението – 01.08.2019г. автомобила вече е бил вписан в
лицензията, и то още на 12.06.2019г. При извършената проверка в Кр. Испания
тамошните власти не са констатирали това нарушение или то по техните закони не
е нарушение. Това прави деянието класически пример за маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от
него да не са настъпили никакви вредни
последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е
незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на
засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго
индивидуална. Преценяващия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както
и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да
се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова.
Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и
обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи
чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато
съдът намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да
бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК,
постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа
на ВКС.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 40 - 0000057/04.09.2019 г. на Началник
ОО „АА” гр. Сливен, с което на „ПАМ ТРАНС” ЕООД, Булстат: *********, представлявано
от Ж.Т.П. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, пл. Х.Димитър № 6, чрез адв.
Х.Х., му е наложено административно
наказание: ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ размер на 3000 лв. на основание чл. 96 ал. 1, т.
1 от ЗАвПр, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ