Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска ч.гр.дело № 12998
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнително
дело № 20168500400591 по описа на ЧСИ А. Б.- М.Г.М., чрез адв. С.М., срещу приетите
по изпълнителното дело окончателни такси и разноски.
Жалбоподателят обжалва постановлението за разноските
на съдебния изпълнител като изразява несъгласието си с размера на таксите и
разноските по изпълнителното дело. В жалбата се съдържат доводи, че съдебният
изпълнител неправилно изчислил размера на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, тъй като при определянето й включил завишен размер на законната лихва
върху главницата, което се отразило и върху размера на тази такса по
изпълнението. В тази връзка в жалбата е
направено доказателствено искане за допускане изслушването на заключение на
съдебно-счетоводна експертиза за размера на окончателния дълг по изпълнителното
дело, както и за размера на т. 26 ТТРЗЧСИ с оглед направените от длъжника по
изпълнението погасявания на дълга. На следващо място жалбоподателят поддържа,
че съдебният изпълнител приел разноски за юрисконсултско възнаграждение за
представителство на взискателя по делото в прекомерен размер – 350 лв., който
не бил съобразен нито с обстоятелството, че се касае за претенция за
юрисконсултско възнаграждение, нито с извършените по делото действия по защита
и представителство на взискателя. Сочи се, че по делото е реализиран един единствен
изпълнителен способ, довел до частично погасяване на задължението – наложения
запор върху вземанията на длъжника от работодателя „БТК К.“ ЕАД, с оглед което
недължими от длъжника били всички останали начислени от съдебния изпълнител
такси за наложени запори. В тази връзка моли съда да съобрази, че длъжникът не
следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни
способи, които не са реализирани. Искането е да се отмени постановлението на
съдебния изпълнител, с което е отказано намаляването на приетите разноски за юрисконсултско
възнаграждение до размера от 50 лева, както и да се реши въпросът относно
размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а също и да се отмени
начисляването на таксата за наложен запор на трудово възнаграждение към третото
лице „Б.И.“ ЕООД. Претендират се разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение
по жалбата от страна на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Такова е депозирано след изтичане на посочения срок, като в същото е заявено
становище, че в качеството си на цесионер дружеството е изкупило конкретното
вземане към длъжника, в това число и начисленото юрисконсултско възнаграждение.
Счита, че по време на начисляването му не е имало ограничение в размера на това
възнаграждение. Такова оспорване било преклудирано – длъжникът имал възможност
да го оспори веднага след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Искането е жалбата да се остави без уважение.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ А. Б.излага
съображения, че жалбата била лишена от правен интерес. Уведомява съда, че по
делото е постъпила сума в общ размер от 3762,86 лв. Начислените такси по
изпълнителното дело посочва, както следва: 66 лв. – авансово заплатени такси от
взискателя; 18 лв. – запор върху вземане за трудово възнаграждение на длъжника към
„БТК К.“ ЕАД; 268,81 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 24 лв. – покана за
доброволно изпълнение за присъединено публично вземане; 18 лв. – такса по т. 26
ТТРЗЧСИ за събиране на публичното задължение; 18 лв. – запор върху вземане за
трудово възнаграждение на длъжника към „Б.И.“ ЕООД. Посочва, че съгласно
направени по изпълнителното дело изчисления законната лихва върху вземането за
главница е в размер на 556,29 лв. Пояснява, че отказал да намали разноските за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото не постъпило възражение срещу същите в срока за
доброволно изпълнение. Развива съображения относно начислени по изпълнителни
дела адвокатски възнаграждения, като се позовава на практика на ВКС, която
счита за относима. В заключение посочва, че намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и намиращите се в кориците на
изпълнителното дело материали, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20168500400591 по описа на ЧСИ А.Б.,
рег. № 850 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз
основа на молба, вх. № 3030/09.03.2016 г., от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт,
срещу М.Г.М. за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя суми
съгласно представен към молбата изпълнителен лист, а също и за сумата от 350
лв. – юрисконсултско възнаграждение. От органа по изпълнение се иска да проучи
имуществото на длъжника и да предприеме мерки по обезпечаване изпълнението на
задължението чрез налагане на запори и възбрани.
Представен е изпълнителен лист от
25.01.2016 г., издаден от Видински районен съд въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 118/2016 г., видно от който
длъжникът М.Г.М. е осъдена да заплати на взискателя следните суми: 1158,64 лева – главница,
271,01 лева – възнаградителна лихва, 23,10 лева – обезщетение за забава, както
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
15.01.2016 г. до окончателното плащане, както и 29,06 лв. – държавна такса и
300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 22.03.2016
г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза освен на сумите по изпълнителния
лист, а също така 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, „сума за ТТРЗЧСИ в
размер на 666 лв.“, както и дължима сума по т. 26 в размер на 230,42 лв., както
и всички бъдещи такси и разноски, в това число присъединените публични държавни
вземания.
На 21.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „БТК
К.“ ЕАД, с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на
длъжника за трудово възнаграждение към работодателя.
С писмо от 22.03.2016 г. „Първа Инвестиционна банка“
АД уведомява съдебния изпълнител, че е наложен запор на банковата сметка на
длъжника М.Г.М. на основание запорно съобщение от 12.03.2016 г., като това
запорно съобщение не се съдържа в кориците на изпълнителното дело.
С писмо от 22.03.2016 г. работодателят на длъжника
„БТК К.“ ЕАД уведомява органа по изпълнение, че М.М. ползва отпуск за гледане
на дете по чл. 164, ал. 1 КТ, с оглед което не е налице основание за изпълнение
на наложения запор върху вземането за трудово възнаграждение.
С молба от 24.03.2016 г. длъжникът по делото иска да
бъде вдигнат запора, наложен върху банковата сметка в горепосочената банка,
доколкото по същата постъпват обезщетения по КТ и детски надбавки, като с
молбата М. е изразила готовност да погасява задължението си по изпълнителното
дело на части като всеки месец превежда сума в размер на 50 лв. за погасяване
на дълга.
С разпореждане от 24.03.2016 г. молбата е уважена,
като до „Първа Инвестиционна банка“ АД е изпратено съобщение за вдигане на
наложения запор върху сметката на длъжника.
По изпълнителното дело е приобщено удостоверение, издадено от Национална агенция за приходите на 25.03.2016
г., от което се установява, че М.Г.М. има задължение за глоба в размер на 50
лв., като с разпореждане от 29.03.2016 г. държавата е присъединена като
взискател по изпълнителното дело за събиране и на посоченото вземане за глоба
от 13.02.2012 г.
До длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която й е даден срок за доброволно погасяване на задължението към
държавата, а съдебният изпълнител е начислил разноски за изпращане на поканата
в размер на 24 лв. и 12 лв. – т.26 по ТТРЗЧСИ.
По повод присъединяването на държавата като
взискател по изпълнителното дело до работодателят на длъжника „БТК К.“ ЕАД е
изпратено още едно запорно съобщение на 11.04.2016 г., съответно е последвал
отговор 18.04.2016 г., че длъжникът продължава да ползва отпуск по чл. 164 КТ,
с оглед което запорът не може да бъде изпълняван.
С писмо от 03.04.2017 г. „БТК К.“ ЕАД уведомява ЧСИ Б.,
че М.М. вече не е служител на дружеството.
С ново запорно съобщение от 04.04.2017 г. ЧСИ Б.налага
запор върху всички обезщетения, които ще бъдат изплатени на М.М. във връзка с
прекратяването на трудовото й правоотношение с посоченото дружество.
Със запорно съобщение от 05.01.2018 г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху възнагражденията за труд на длъжника към „Б.И.“
ЕООД.
На 18.01.2018 г. съдебният изпълнител е уведомен от
страна на „Б.И.“ ЕООД, че с оглед размера на получаваното от работника трудово
възнаграждение и на основание чл. 446 ГПК не може да изпълнява наложения от
съдебния изпълнител запор.
На 07.03.2019 г. като взискател по делото е
конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание сключен с „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД договор за цесия от 31.08.2018 г. и Приложение № 1 към същия.
От новия взискател е поискано налагането на запор върху вземания по банкова
сметка ***.
На 18.03.2019 г. е наложен запор върху вземания на
длъжника от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като в запорното съобщение са посочени като
дължими сумите по изпълнителния лист, юрисконултско възнаграждение в размер на
350 лв., сума за ТТРЗЧСИ в размер на 684 лв. и дължима сума за т. 26 в размер
на 264.50 лв.
С молба от 01.10.2020 г. длъжникът по делото, чрез
адв. Миков, е поискал от органа по изпълнението, позовавайки се на заплатени по
изпълнителното дело суми в общ размер на 3762,86 лв., намаляване на разноските по
изпълнението, в това число и на юрисконсултското възнаграждение. Заявено е
искане надвнесените суми да бъдат възстановени, запорите да бъдат вдигнати, а
делото – прекратено.
Със съобщение от 05.10.2020 г. ЧСИ А. Б.е допуснал
корекция на простите такси по ТТРЗЧСИ, както следва: 66 лв. – авансови такси
при образуване на изпълнителното дело; 18 лв. – такса за запор на трудово
възнаграждение до „БТК К.“ ЕАД; 268,81 лв. – т. 26 ТТРЗЧСИ; 24 лв. – покана за
доброволно изпълнение за присъединените публични вземания и 18 лв. – т. 26
ТТРЗЧСИ, 18 лв. – запор на трудово възнаграждение до „Б.И.“ ЕООД. Съдебният
изпълнител е отказал да намали разноските за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв.
Въз основа на
горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че
процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за
направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя като разноски юрисконсултско възнаграждение настоящият състав на съда
намира следното:
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя са в размер на 350 лева. С депозиране на частната жалба срещу отказа
на съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело
цели намаляването им до сумата от 50 лв., като счита, че само тази сума е
дължима по посочените във въззивната жалба съображения.
На първо място следва да се подчертае, че в
конкретния случай не се касае за адвокатско възнаграждение, в която връзка
неотносима се явява цитираната в мотивите на съдебния изпълнител съдебна
практика.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37 ЗПрП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за
представителството в изпълнителното производство възнаграждението е от 50 до
100 лева.
Съдът намира, че приложим е посочения ред за
определяне на възнаграждението за процесуално представителство на взискателя от
юрисконсулт, доколкото в случая не се касае за направен от дружеството реален
разход, какъвто би бил случаят, ако взискателят бе ангажирал адвокат, който да
осъществява тази процесуална дейност и бе заплатил на същия адвокатско
възнаграждение. Юрисконсултът е служител на дружеството по силата на сключен с
работодателя трудов договор, по силата на който престира труд срещу заплащане
на трудово възнаграждение. Следователно съдържащото се в молбата за образуване
на изпълнителното дело искане, наред с дълга по изпълнителния лист да бъде
събрано и юрисконсултско възнаграждение, е претенция, основаваща се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Същото се определя в размер по преценка на
съда, в случая – на органа по изпълнението, като този размер следва да е
съобразен с действително извършените от процесуалния представител на взискателя
/юрисконсулт/ действия, насочени и допринесли за реализиране на изпълнението.
Тази преценка следва да се извърши с оглед фактическата и правна сложност на
делото /размер на дълга, брой на длъжници и взискатели, колко и какви способи
са приложени, за да бъде погасено задължението, каква процесуална активност е предприета
от страна на юрисконсулта и т.н./. Ето защо съставът на приема, че преценката
следва да се извърши при приключване на производството /както процедира съдът в
исковото производство/, като съдебният
изпълнител не е обвързан от искането на взискателя за този размер, а следва да
съобрази законоустановения ред за определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение и границите, в които законодателят предвижда, че същият може да
варира.
Предвид изложеното, неоснователни са застъпените
както в становището на взискателя, така и в мотивите на съдебния изпълнител
доводи, че длъжникът е следвало да възрази срещу разноските за юрисконсултско
възнаграждение след получаване на поканата за доброволно изпълнение и като не е
сторил това е настъпила преклузия по отношение на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Както се посочи, макар в поканата за доброволно изпълнение да е посочено,
че дължима е сума в размер на 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение, не се
касае за реално извършени разноски, а за такива, които следва да бъдат
определени в края на изпълнителния процес от органа, който разполага с
правомощие за това.
Неоснователни са и доводите на новоконституирания
взискател-цесионер, че юрисконсултското възнаграждение е прехвърлено като
акцесорно вземане с конкретен размер и не подлежи на намаляване от съдебния
изпълнител или от съда, доколкото макар такова да е дължимо, то както се посочи
и по-напред в решението – размерът му се
определя не от взискателя и към момента на образуване на изпълнителното производство,
а от органа, разполагащ с правомощие за това.
При извършване на собствена преценка за размера на
юрисконсултското възнаграждение, съставът на СГС намира, че конкретното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен
първоначалната молба и молбата за конституиране на нов взискател, по делото е
подадена само още една молба от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – на 20.12.2017
г., с която е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, който способ е останал нереализиран. Процесуален представител на
взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на
процесните вземания.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват
доводите на жалбоподателя, че с оглед конкретиката по изпълнителното дело сума
в размер от 350 лв., представляваща не реален разход за взискателя, а
възнаграждение за юрисконсулт, се явява прекомерна, като същата следва да бъде
определена от съда с оглед изложените по-горе съображения, с оглед отказа на
съдебния изпълнител да намали същите.
Предвид конкретните обстоятелства, които се
преценяват при заплащането на правната помощ - чл. 37 ЗПрП, и с оглед
осъществените от юрисконсулта на взискателя действия, размерът на задължението
и липсата на фактическа и правна сложност, възнаграждението в случая е
съизмеримо с минималния размер от 50 лв., в която връзка постановлението на ЧСИ
А. Б.следва да бъде съответно изменено.
Неправилно е определен и размерът на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ. Настоящият съдебен състав намира, че пропорционалната такса следва
да се изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист
без в основата, върху която същата се изчислява, да се включват такси и
разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за
събиране в производството юрисконсултско възнаграждение. В процесния случай основателно
се явява оплакването на жалбоподателя, че при изчисляване размера на
пропорционалната такса съдебният изпълнител е допуснал неточност относно
размера на законната лихва, дължима върху главницата, съобразно присъденото с
изпълнителния лист – за периода от 15.01.2016 г. до окончателното плащане.
Съставът на съда намери искането на частния
жалбоподател за допускането изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за
определяне размера на тази такса по съдебното изпълнение за ненеобходимо. От
една страна е налице законоустановен механизъм за погасяване на различните по
вид вземания на взискателя /т.е. липсва нужда от специални знания/, а от друга
страна не е спорно, че към момента на депозиране на частната жалба по
изпълнителното дело е постъпила сума в общ размер на 3762,86 лв., макар в
кориците на делото да не се съдържат данни за извършените плащания, въпреки
повторното му изискване от съдебния изпълнител. Ето защо съдът приема, че
посочената сума е постъпила по изпълнителното производство в периода 12.04.2016
г. – 02.07.2020 г., предвид липсата на други данни за това по делото.
Съдебният изпълнител е посочил, че законната лихва
върху главницата от 1158,64 лв. възлиза на 556,29 лв. Посоченото изчисление е
неправилно, като до този извод съдът достигна след като посредством онлайн
лихвен калкулатор изчисли, че дори по изпълнителното дело да не е направено
нито едно плащане за погасяване на задължението в периода 15.01.2016 г. –
01.10.2020 г. /когато съдебният изпълнител е сезиран с молба за изменение на
разноските по изпълнителното дело/ размерът на вземането за законна лихва би
бил 554,26 лв., т.е. по-нисък от приетия от ЧСИ Б.. При извършване на собствени
изчисления и при съобразяване на разпоредбите на чл. 136 и чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
които съдебният изпълнител също е следвало да прилага по реда на чл. 455 ГПК,
съдът достигна до извод, че законната лихва върху главницата е в размер на 225
лв., която взе предвид при определяне на размера на дължимата от длъжника
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Така основата, върху която следва да се
изчисли размера на тази такса, е общо 2006,81 лв. /1158,64 лв. + 271,01 лв. +
23,10 лв. + 225 лв. + 329,06 лв./. Съгласно т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ
при материален интерес от 1000 до 10 000 лева - размерът на пропорционалната
такса е 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. В конкретния случай
дължимата сума е в размер на 180,54 лв., върху която следва да се начисли 20%
ДДС (36,11 лв.) и като краен размер дължимата пропорционална такса за събиране
на вземанията по изпълнителния лист възлиза на сумата от 216,65 лв. с ДДС. Съдебният
изпълнител е приел размер на тази такса 268,81 лв., следователно
същата е изчислена, като за основа са взети и други вземания, което е
неправилно. Размерът на пропорционалната такса следва да бъде намален до
посочения с настоящото решение – 216,65 лв. с ДДС.
По отношение на пропорционалната такса, която се дължи
на съдебния изпълнител за събиране на вземането в размер на 50 лв., за което
държавата е присъединен взискател по изпълнителното дело, съдът, съобразявайки
разпоредбата на т.26, б. „а“ ТТРЗЧСИ, изчисли, че размерът на същата възлиза на
12 лв. с ДДС, а не както е приел съдебният изпълнител – 18 лв. Следователно и в
тази част постановлението на ЧСИ А. Б.следва да бъде отменено, а таксата по т.
26 от Тарифата – намалена до сумата от 12 лв.
По отношение на оплакванията за недължимост на такса
в размер на 18 лв. за наложен запор върху вземане за трудово възнаграждение на
длъжника от „Б.И.“ ЕООД, съставът на СГС приема следното:
С тълкувателно решение 3/2015 г. ОСГТК, ВКС, е
прието становището, че по своето естество отговорността на длъжника за разноски
в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на
извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за
реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на
длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки
доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото
разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да
са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът
не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо
с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени
във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като
взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. Прието е още, че в тежест на
длъжника не може да бъде възложена отговорността за извършените от взискателя
във връзка с нереализиран изпълнителен способ разноски. Същите следва да
останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР №
2/26.02.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай съставът на съда приема, че
сумите, постъпили по изпълнителното дело, са от направените от длъжника
погасявания в изпълнение на поетия с молбата от 24.03.2016 г. ангажимент, както
и в изпълнение на наложения запор върху вземания за обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение на М.М. с „БТК К.“ ЕАД. Следователно
запорът на вземането за трудовото възнаграждение на длъжника към „Б.И.“ ЕООД не
се е отразил върху погасяване на задължението към взискателя, т.е. този способ
е останал нереализиран. С оглед последното, таксата, дължима към съдебния
изпълнител за неговото налагане, следва да остане в тежест на взискателя по
изпълнението. Жалбата и в тази част се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва
да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя в изпълнителното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се намалят до
сумата от 50 лева, пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до сумата от 216,65
лв. с ДДС за вземанията по изпълнителния лист, както и 12 лв. с ДДС за събиране
на присъединеното вземане на държавата в размер от 50 лв., като постановлението
за разноски на ЧСИ А. Б.от 05.10.2020 г. следва да бъде отменено и в частта за
таксата в размер от 18 лв. – запор върху вземане на длъжника от „Б.И.“ ЕООД.
По разноските
за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен
изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. Ето защо взискателят не може да
носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. По
тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва да бъдат
присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, съдържащо се в съобщение, изх.
№ 20005/05.10.2020 г. по изпълнително дело № 20168500400591 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 в регистъра на КЧСИ, с район на
действие - СГС, в частта, с която е отказано да се намалят разноските по
посоченото изпълнително дело за юрисконсултско възнаграждение на взискателя,
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за запор на
вземане до „Б.И.“ ЕООД в размер на 18 лева с ДДС и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20168500400591 по описа на частен
съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 в регистъра на КЧСИ, за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
взискателя, от сумата в размер на 350 лева до сумата от 50 лева, както и за
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както следва:
- за вземанията по
изпълнителен лист от 25.01.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 118/2016 г. по описа
на Видински районен съд, от сумата в размер на 268,81 лева до сумата в размер
на 216,65 лева с ДДС.
- за присъединеното вземане на
държавата за глоба, съгласно удостоверение издадено от Национална агенция за
приходите на 25.03.2016 г., от сумата в размер на 18 лева до сумата в размер на
12 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.