Р
Е Ш Е
Н И Е № 2 3 4 9
гр.
Пловдив, 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Магдалена Койчева, като разгледа АНД № 4980/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 354993-F307520/23.08.2018 год., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП гр.Пловдив, с което на С.К.М., ЕГН **********, на основание чл.264, ал.1,
вр. чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 200 лева за нарушение на чл.92, ал.1, вр. чл.92,
ал.2 от ЗКПО.
Жалбоподателят с жалбата си оспорва цитираното наказателно постановление /НП/
като незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния и процесуалния
закони. Навежда твърдение за неспазени срокове по чл.34 от ЗАНН и прави искане
за отмяна на НП. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.Пловдив чрез процесуалния
си представител – юрк.К., излага доводи за правилно и
законосъобразно НП и пледира за неговото потвърждаване.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С Акт за установяване
на административно нарушение от 20.06.2017г. било констатирано, че при извършена
служебна проверка на 23.05.2017 г. в ТД на НАП Пловдив, *** към териториалната
дирекция св.В.Б.Н. установила, че жалбоподателят С.К.М., в качеството си на
представляващ „Мистър Суит“ ЕООД, ЕИК: *********, не
е подал в ТД на НАП гр.Пловдив Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2016 г. в законоустановения срок
до 31.03.2017 г. включително.
В АУАН било
отбелязано, че ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2016 г. не била подадена в
ТД на НАП гр.Пловдив и към момента на съставяне на акта.
Нарушението било
квалифицирано по чл.92, ал.1 вр. чл.92, ал.2 от ЗКПО,
с което бил осъществен състава на чл.264, пр.първо от ЗКПО.
Актът бил
съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
След съставянето
му служителите към ТД на НАП гр.Пловдив предприели
действия за издирване на нарушителя и връчване на съставения срещу него акт чрез
посещение на декларирания от М. адрес, за което бил съставен Протокол № **********/09.11.2017
г. Въз основа на доклад на *** и на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН било издадено
Разпореждане за спиране на административнонаказателното
производство № 302413-F307520/28.11.2017 г., за което било
направено отбелязване върху съставения срещу жалбоподателя АУАН.
На 16.08.2018
г. АУАН бил връчен лично на С.М., който след като се запознал със съдържанието
му, не направил възражения. Такива не били депозирани и по реда на чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така описаната
и възприета от Съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от всички писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в качеството
й на свидетел В.Б.Н. /актосъставител/, които настоящият
съдебен състав кредитира като истинни и непротиворечиви, съответни на събраните по делото доказателства.
В хода на съдебното
следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което С.К.М. като представляващ
"Мистър Суит" ЕООД, ЕИК *********, виновно е
нарушил разпоредбата на чл.92, ал.1, вр. чл. 92, ал.2
от ЗКПО, за това, че в качеството си на представляващ на посоченото по-горе
дружество не е подал в ТД на НАП Пловдив Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансова 2016 година, в законоустановения срок
до 31.03.2017 г. включително. Съгласно разпоредбите на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО данъчните субекти,
които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец
за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна
декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Такава ГДД на представляваното от жалбоподателя дружество не е била подадена от
М. за финансовата 2016 г. до 31.03.2017
г. включително, с което категорично и безспорно същият е нарушил разпоредбите
на ЗКПО, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Липсват данни това да е било сторено, както към момента на
съставяне на АУАН, така и до приключване на съдебното следствие в настоящото
производство. Впрочем същият дори не оспорва така установеното нарушение.
При разглеждане
въпроса за съответствието на наложената глоба с тежестта на нарушението следва да
се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО /относима към датата на нарушението/ представляващият данъчно
задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик
или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна
каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.
261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до
1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 261, ал.1 от ЗКПО данъчно задължено лице,
което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно
посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък
размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък,
се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. В случая правилно жалбоподателят
е бил санкциониран, като му е наложено наказание в минимално предвидения в закона
за това размер, който не подлежи на редуциране.
Случаят според
Съда не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, поради което не може да бъде определено като маловажен
случай. Касае се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява
в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен
признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Няма
съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
формално, респ. от него не настъпват вредни последици, но в случая безспорно е доказано
неизпълнение на задължение към Държавата. В разглеждания казус не би могло да се
направи извод за ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, за
което не се представиха доказателства да е било изпълнено вмененото на
жалбоподателя задължение, макар и със закъснение. Ето защо следва да се сподели
изводът на наказващия орган, че не са налице предпоставките за квалифициране на
извършеното нарушение като маловажен случай.
Въпреки
безспорно установеното нарушение, Съдът намира, че са налице основания за
отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място
по делото липсват каквито и да било доказателства нарушителят да е бил надлежно
поканен за съставяне на АУАН, а същият безспорно е съставен в негово отсъствие.
Липсва отбелязване в самия АУАН, че същият е съставен при условията на чл.40,
ал.2 от ЗАНН, не е налична и по преписката покана към нарушителя за съставяне
на акта, достигнала до него и доказваща, че същият да е бил уведомен за датата,
часа и мястото за предприетите от органите на приходите действия във връзка с
установеното нарушение. Предвид на това, Съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, при което въпреки императивното правило на чл.40, ал.1
от ЗАНН, АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, без да е изпълнено условието
на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
На следващо място
според чл.43, ал.3 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той
се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация
по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява
и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно
ал.6 на същия текст, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен,
това се отбелязва в акта и производството се спира. Тук
следва да се отбележи, че определящо за законосъобразността на посоченото процесуално
действие е да се осигури присъствието на нарушителя, за да бъде редовно предявяването
и подписването, а не надлежното отправяне на съобщения. В тази насока не случайно
законодателят е предвидил възможността да се поиска съдействие от полицейските органи
и общинската администрация, които разполагат със законоустановени
правомощия и механизми за издирването и намирането на съответно лице, за разлика
от пощенския оператор или длъжностните лица от конкретния наказващ орган. Едва след
установяването на обективната невъзможност нарушителят да бъде намерен, за административнонаказващия орган възниква възможността да спре
производството, за да не тече срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. За да спре
производството, следва нарушителят да не е бил намерен след предприето щателно
издирване, така както повелява разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Легално определение
на понятието „щателно издирване” в ЗАНН няма.
Не е налице уредба за щателно издирване и в субсидиарно
приложимите процесуални закони. Отговор на въпросът може да се търси от сходна нормативна
уредба и съдебна практика, каквато е уредбата,
регламентирана в чл.32, ал.1 от ДОПК, съгласно който връчване чрез прилагане към
досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник,
член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа,
не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
В случая от наличните по делото доказателства не може да се изведе категоричен
извод за изпълнено законовото изискване за щателно издирване на нарушителя преди
спирането на производството по чл.43, ал.6 от ЗАНН с разпореждане за спиране от
28.11.2017 г. В административнонаказателната
преписка са налични данни за едно единствено посещение на депозирания от
жалбоподателя адрес, направено след изпратено покана за връчване на съставения
в отсъствие на нарушителя АУАН, върната в цялост /неполучена/. Изложеното в
доклада на актосъставителя и издаденото въз основа на
него разпореждане за спиране на административнонаказателното
производство за предприети действия на приходните органи, изразяващи се в
„направени посещения на всички известни адреси“, не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Липсват доказателства и за посочената в тях за изпратена до жалбоподателя покана с обратна
разписка с изх.№ 70-00-8003-406/20.07.2017 г., от която би могло да се установи
касае ли същата действия по връчване на акта, на какъв административен адрес е
изпратена, получена ли е или не от С.М.. Иначе казано, в настоящото
производство не бяха представени достатъчно безспорни и категорични
доказателства, наказващият орган да е изчерпал всички възможни и необходими процесуални
действия за намиране на нарушителя, преди издаването на акта за спиране на производството.
Поради това не може да се приеме, че на 28.11.2017г., когато е издадено
разпореждането за спиране на административнонаказателното
производство, е извършено законосъобразно спиране на същото. АУАН е съставен на
20.06.2017 г., което от своя страна сочи, че давностният
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е бил отдавна изтекъл към момента на издаване
на процесното наказателно постановление /23.08.2018 г./,
поради което е била и погасена възможността да бъдат реализирани правомощията на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Констатираното нарушение в производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието е от категорията на съществените и представлява самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №
354993-F307520/23.08.2018 год., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП гр.Пловдив, с което на С.К.М., ЕГН **********, на основание чл.264, ал.1,
вр. чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходното
облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лева
за нарушение на чл.92, ал.1, вр. чл.92, ал.2 от ЗКПО.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.