Решение по дело №2688/2017 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….02.2018 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

 МАЯ НЕДКОВА

 

при участието на секретаря ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА  

разгледа докладваното от съдията Константин Иванов

въззивно гражданско дело № 2688 по описа за 2017 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на “Енерго–Про Продажби” АД, с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ”В.В.” № …, ”В.Т.-Г”, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4393/01.11.2017 год., постановено по гр. дело № 11427/2017 год. по описа на РС-Варна, с което в производство по чл. 415, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК ………., със седалище гр. В. дължи на ищеца „Г 9“ ЕООД с ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление: гр. В., С., бл. .., ет. ., ап. .., сумата в размер на 126, 70 лева, представляваща „4-та“ по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане от 20.07.2012 г., недължимо заплатена в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, съгласно издадено дебитно известие № **********/22.02.2012 г. на стойност 816, 75 лева, начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметката за електроенергия за периода 03.03.2011 г. – 23.08.2011 г. по констативен протокол от 23.08.2011 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: с. Тополи, ул. „Овчага“ № 12, като вземането е прехвърлено с договор за цесия, сключен на 19.07.2017 г., от цедента В.Д.В. на цесионера „Г 9“ ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10179/2017 г. по описа на ВРС.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата. Настоява се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции. 

           В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

           В писмен отговор, поддържан в съдебно заседание насрещната страна, чрез процесуален представител, оспорва жабата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

           Съдът съобрази следното:

           В исковата си молба ищецът „Г 9“ ЕООД, с ЕИК …………., със седалище и адрес на управление: гр. В., С., бл. …, ет. .., ап. .. твърди, че по силата на договор за цесия от 19.07.2017 год. е придобил от В.Д.В. от с. Тополи, Варненска област негово вземане към „Енерго-Про Продажби” АД – Варна за сумата от 126, 70 лева, представляваща заплатена без основание /при начална липса на основание/ от В. В. сума, съставляваща част от сумата от 816, 75 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год. за обект, находящ се в с. Тополи, обл. Варна, ул. Овчага № 12, с аб. № **********. Ищецът твърди, че праводателят му В.В. е заплатил на ответното дружество горната сума без основание. Въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на „Г 9“ ЕООД с ЕИК ……….., със седалище гр. Варна срещу длъжника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10179/2017 год. по описа на РС – Варна за сумата от 126, 70 лева. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи посочената сума, което обуславя и правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иск за установяване на вземането му срещу ответника.

           В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа иска, настоява за уважаването му и за присъждане на разноски.

           В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна оспорва иска. Твърди, че договорът за цесия от 19.07.2017 год. е нищожен поради липса на предмет, тъй като прехвърленото вземане не съществува. Не оспорва, че с праводателката на „Г 9“ ЕООД с ЕИК …………. със седалище гр. Варна по договора за цесия са съществували договорни отношения за продажба на ел. енергия за обект, находящ се в с. Тополи, обл. Варна, ул. Овчага № 12, с аб. № **********, като твърди, че за доставена в периода 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год. до обекта на В. Вълев ел. енергия същият е заплатил процесната сума, като част от общата сума в размер на 816, 75 лева, съставляваща стойност на доставена и потребена ел. енергия за посочения по – горе период. Твърди, че сумата е платена на годно правно основание – съществуващо между страните облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия и представлява стойността на доставена и реално потребена ел. енергия за посочения период, за която ел. енергия праводателят на ищцовото дружество дължи и съответната цена. Навежда, че потребената ел. енергия е отчетена на основание Правилата за измерване на количеството ел.енергия, след извършена проверка на място на 23.08.2011 год. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД- Варна, при която е установено, че електромерът не отчита точно доставяната до обекта на абоната ел. енергия. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, която е установила нерегламентиран достъп в измервателната схема на електромера – свързани два броя допълнителни съпротивителни елемента в токовата верига, между клемовия блок и платката, в резултат на което елетромерът отчита с грешка от минус 69, 46 %, т. е., по –голяма от нормативно допустимата. Въз основа на протокола за извършената от БИМ метрологична експертиза е изготвена справка за служебно начислено количеството ел. енергия по партидата на абоната – праводател на ищцовото дружество по договора за цесия и е издадено дебитно известие № 87665574/22.02.2012 год. за сумата от 816, 75 лева, като процесната сума от 126, 70 лева е плащане по горното дебитно известие. 

           Твърди също, че процесната сума е платена от В. Вичев на основание и при условията на постигнато споразумение – Споразумителен протокол № ДР 09027/08.03.2012 год., сключен с праводателя на ищцовото дружество по договора за цесия, който споразумителен протокол по същността си е договор за спогодба. Т. е., плащането не е без основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД.

           По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му, ведно с присъждане на разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

           От представения по делото КП № 377461/23.08.2011 год. се установява, че на посочената дата служители на „Е.ОН България Мрежи” АД (сега „Енерго-Про Мрежи“ АД) са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребената ел. енергия в обекта на праводателя  ищеца, находящ се в с. Тополи, обл. Варна, ул. Овчага № 12, с аб. № **********, при която е установено, че електромерът не отчита точно доставяната до обекта на абоната ел. енергия. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, която е установила намеса в схемата на електромера – манипулирана токова верига на СТИ, свързани два броя допълнителни съпротивителни елементи в токовата верига, между клемовия блок и платката, в резултат на което електромерът е извън класа си на точност. Въз основа на протокола за извършената от БИМ метрологична експертиза, „Е.ОН България Мрежи” АД (сега „Енерго- Про Мрежи“ АД) е начислило допълнителни количества ел. енергия по партидата на абоната, съгл. справка от 21.02.2012 год. за корекция на сметка за периода от 03.03.2011 год. до 23.08.2011 год., като въз основа на справката е издадено дебитно известие с № 87665574/22.02.2012 год. за сумата от 816, 75 лева.

           Не е спорно, а това се установява и от представеното от ответното дружество извлечение за платени суми по партидата на абоната-праводател на ищцовото дружество /л. 43-46 от делото на РС-Варна/, че сумата от 126, 70 лева, съставляваща част от общата сума по цитираното дебитно известие е платена от В. В. на ответното дружество „Енерго-про Продажби“ АД – Варна на дата 20.07.2012 год.

           С договор за прехвърляне на вземане от дата 19.07.2017 год. В.В., чрез пълномощника си П.Н.К. е прехвърлил възмездно на „Г 9“ ЕООД с ЕИК ………….., със седалище гр. Варна, чрез управителя Л.Н. вземането си към Енерго – Про продажби“ АД – Варна за сумата от 126, 70 лева, представляваща заплатена без основание (при начална липса на основание) на дата 20.07.2012 год. сума, съставляваща част от сумата от 816, 75 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год. за обект, находящ се в с. Тополи, Варненска област, ул. „Овчага“ № 12, с абонатен № **********.

           Представено е и пълномощно от 24.08.2016 год., с което В.Д.В.в от гр. Варна е упълномощил П.Н.К. с описани в пълномощното права, включително и с правото да сключва договори за цесия и да уведомява длъжника за извършените цесии.

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

           Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно, по следните съображения:

           За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да установи при условията на главно и пълно доказване, че е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят му по същата е платил процесната сума като стойност служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за процесния обект, за периода 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год. В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.

           Въз основа събраните доказателства съдът намира договора за прехвърляне на вземане от дата 19.07.2017 год. за валиден. Договорът е сключен чрез пълномощник, снабден с необходимата представителна власт, съгласно обсъденото по–горе пълномощно. Предмет на договора за цесия е съществуващо, макар и спорно вземане, представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание (при начална липса на основание) от цедента В.В. на дата 20.07.2012 год. част от сума, съставляваща стойност на служебно начислено количество ел. енергия за периода 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год. за обект на потребление в с. Тополи, обл. Варна, описан по – горе.

           По делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Установено е по делото, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 126, 70 лева, съставляваща част от сумата по дебитното известие № 87665574/22.02.2012 год. за сумата от 816, 75 лева.

           Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за платената му от праводателката на ищцовото дружество сума.

           Начислената служебно (след корекция) ел. енергия е за периода 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год., в който период са били в сила Общите условия на ДПЕЕ (понастоящем отменени) на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят приложение в отношенията между страните, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ /отм./ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ /отм./ не противоречат на действащите към процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото.

           За процесния период – 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год. отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. (понастоящем отменени). В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. и приложими в случая. При липса на предвидена в действащото през периода 03.03.2011 год. – 23.08.2011 год. законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия. Горното обосновава и извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел. енергия за минал период по партидата на абоната – праводател на ищцовото дружество, съответно и за нищожност на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, вменяващи задължение на потребителя за заплати стойността на служебно начисленото количество ел. енергия.

           В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ, регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период са неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.    

          С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за потребена ел. енергия за минал период на праводателя на ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че сумата от 126, 70 лева, като част от сумата от 816, 75 лева по дебитното известие № 87665574/22.02.2012 год. е заплатена от в. В. на ответното дружество без основание – при начална липса на основание и подлежи на връщане на цесионера „Г 9“ ЕООД, с ЕИК 203902607, със седалище гр. Варна.

           Поради изложеното възраженията на ответното дружество, че договорът за цесия е нищожен, поради това, че прехвърленото вземане не съществува, съдът намира за неоснователни. Договорът за цесия е валиден и легитимира дружеството- ищец като носител на вземането.

           Доводите на ответника, че процесната сума не е платена без основание, а на основание и при условията на постигнато споразумение – Споразумителен протокол № ДР 09027/08.03.2012 год., сключен с праводателя на ищцовото дружество по договора за цесия, който споразумителен протокол по същността си бил договор за спогодба, съдът намира за неоснователни.

           Споразумителен протокол № ДР 09027/08.03.2012 год. (л. 38-39 от делото на ВнРС) е сключен с друго лице, различно от ответното дружество, поради което не може да се направи извод, че плащането на процесната сума е на основание споразумителния протокол, доколкото дружеството – ответник не е страна по това споразумение, а страна е друго дружество.

           По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и подлежи на уважаване.

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.             

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.  

           Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за настоящото производство е в същия размер – минималният, установен в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС. 

           Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4393/01.11.2017 год., постановено по гр. дело № 11427/2017 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № …, „В.Т.Г“ да заплати на „Г 9“ ЕООД с ЕИК ……………….., със седалище и адрес на управление: гр. В., С., бл. .., ет. .., ап. .., сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.  

           Решението не подлежи на обжалване.

     

 

 

 

Председател:

 

 

 

   Членове:1.

 

 

          

                  2.