Р Е Ш Е Н И Е № 260437
09.08.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен
състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня
Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15765 по описа
за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл.32, ал.2 ЗС;
Ищец А.С.М. и Й.М.М. чрез адв. К.К.
заявяват, че с ответниците А.И.С. и В.А.С. са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор *****, който представлява дворно място с площ от 247 кв.м с
адрес: гр. П., ул. **** № ** по действащата КК и КР на гр. Пловдив при равни за
страните квоти от по ½ ид.част. ведно с построените в имота жилищна
сграда с площ от 52 кв.м., с идентификатор *****, жилищна сграда с площ от 51
кв.м с идентификатор ***** и жилищна сграда с площ от 26 кв.м. с идентификатор
****.
Ищците заявяват, че притежават
жилищна сграда с площ от 52 кв.м., с идентификатор ****, а другите две жилищни
сграда са собственост на ответниците.
Заявява се, че ищците не могат да
постигнат съгласие с ответниците да извършат разпределение ползването на
дворното място поради което искат от съда да извърши такова съобразно
притежаваните от тях квоти в съсобственост и при съобразяване достъп до имота и
ползването му по предназначение като конкретно се иска частта от дворното
място, която ще им бъде определена за ползване да обхваща възможността за
паркиране на лек автомобил. Иска се при разпределение ползването на дворното място
да бъдат отчетени съществуващите и построени в него сгради с цел обслужването и
поддръжката им.
Ангажират се доказателства.
Ответниците А.И.С. и В.А.С. чрез
адв. В.В. и К.В. оспорва предявения иск. Поддържат, че съгласно нотариален акт
№ **, т.** по нот. дело № ***** ползването на дворното място е било
разпределено като няма новонастъпили обстоятелства, които да обуславят
необходимостта от извършването на ново разпределение. Заявява се че поисканото
разпределение ползването на дворното място засяга правата на страните, защото е
свързано със събарянето на съществуващата външна тоалетна, която е индивидуална
собственост, законно построена като ако бъде допуснато такова разпределение
ищците ще могат да паркират лек автомобил в дворното място, а ответниците – не.
Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК, за да се произнесе взе
предвид следното.
Процесния поземлен имот с
идентификатор ***** е съсобствен между страните при квоти за ищците ½
ид.част, а за ответниците – ½ ид.част като ищците притежават построената
жилищна сграда с площ от 52 кв.м., с идентификатор ***, а жилищна сграда с площ
от 51 кв.м с идентификатор **** и жилищна сграда с площ от 26 кв.м. с
идентификатор **** се притежават от ответниците. Относно собствеността в
дворното място и досежно тези жилищни постройки страните не спорят, респ.
твърденията им се установяват от представените писмени доказателства –
нотариален акт № ****, нотариален акт № **** с който е уредено реалното
ползване на дворното място от купувачите – отделен вход от улицата **** покрай
южната граница на имота с ширина 2
метра, до постройката, която се продава като се ползва и цялото останало място
навътре около постройката, нотариален акт № ****, нотариален акт № ****,
нотариален акт № ***, № **** № ***, № ****.
Установено е по делото, че след
закупуването на дворното място от ищците през 1964г. е извършено разпределение
ползването му – ищците /техните праводатели/ да ползват отделен вход откъм
улица ***** покрай южната граница на имота с ширина 2 метра до тяхната сграда
като се ползва и цялото останало място навътре около постройката, като така
оформената двуметрова пътека била обособена с ограда с мрежа към която била
долепена тоалетна като според настоящата инстанция от така установеното
разпределение е изминал значителен период от време, тоалетната не съществува /
заключението на вещото лице В.К./, разрушена е оградата от мрежа, ответниците
са навлезли в двуметровата ивица / показанията на св. С.Н./. Тези обстоятелства
дават основание на ищците да поискат ново разпределение на ползването на
дворното място поради което и възражението на ответниците затова че не следва
да се извършва ново разпределение ползването на съсобствения поземлен имот се
отхвърля като неоснователно. В тази връзка според трайната съдебна практика
значително изминалия период от време от разпределението на съсобствения имот е
факт, който сам по себе си е достатъчен всеки съсобственик да поиска ново
разпределение / така Решение № 71/19.04.2011г. по гр.д. № 727/2010г. на ВКС/
Според заключението на вещото лице
В.К. сграда с идентификатор **** – спорната тоалетна, то същата е разрушена,
вещото Г. също в заключението си констатира, че сградата е премахната. И според
двете вещи лица площта на имота е 247 кв.м като за всяка от страните следва да
се разпределят по 123.50 кв.м. Съдът не кредитира заключението на вещото лице
К. относно предложения вариант за разпределение – Вариант първи, скица-проект
на л. 61 от делото тъй като дяловете на страните не са равностойни – ищците
получават за ползване площ от 71.5 кв.м, а ответниците площ от 46,5 кв.м.
При огледа на вещото лице К. през
м.Май 2021г. не се констатира наличието на постройка, която вещото лице Г.
отразява в Приложение № 2, л. 74 от делото между точки 1-2-3-4 и което определя
като външна тоалетна, която тоалетна не е идентична с несъществуващата сграда с
идентификатор ****, като при разпита на вещото лице Г. се установява, че
стената зад ел.таблото представлява външна тоалетна като двете стени са
направени от леки материали като на това място е съществувал гараж или навес и
тази стена е останала от тогава от гаража.
Следователно, при разпределение
ползването на дворното място следва да се отчитат съществуващите в него жилищна
сграда с площ от 52 кв.м., с идентификатор *****, жилищна сграда с площ от 51
кв.м с идентификатор **** и жилищна сграда с площ от 26 кв.м. с идентификатор
***** като сграда с идентификатор **** не съществува, а постройката отразена в
Приложение № 2, л. 74 между точки 1-2-3-4 на вещото лице Г. – клозет не може да
бъде поставен в дял на ответниците, първо, защото по този начин входът за
дворното място на ищците откъм ул. **** по т.1-9 на Приложение № 4 - л. 76 ще бъде с ширина 1.81 м., което би
затруднило възможността им да ползват този вход / през него не може да влезе
лек автомобил до входа на жилищната сграда идентификатор ****/, и второ, защото
ответниците не установяват по делото за какво точно ползват този клозет предвид
наличието на съществуваща канализационна система за обратни води за Район
„****“ гр. П., който факт е ноторно известен за съда.
Следователно, ищците следва да
ползват дял Б по т.1-2-3-4-5-6-7-1 с площ от 123,50 кв.м Приложение № 5 към
Вариант № 2 на вещото лице Г. на л. 106 от делото в който случай входът за
дворното място е с ширина 2.71 м. като ищците могат да придвижат МПС до входа
на жилищната сграда /вкл. автомобил на Спешна медицинска помощ, който е със
стандартна ширина 2050 мм. https://transforma.bg/wpcontent/uploads/2018/08/AmbulanceTypeB_broshure.pdf,
а ответниците следва да ползват дял А по т. 3-8-9-10-6-5-4-3 /ограден с червено/
Приложение № 5 към Вариант № 2 на вещото лице Г. на л. 106 в който ще имат
свободен достъп до дворното място и до ползваните от тях постройки.
По въпроса за разноските.
Съгласно Определение №
62/26.03.2015г. по дело № 4351/2014г. на ВКС дължимостта на разноските в
производството по чл. 32, ал.2 ЗС съгласно утвърдената съдебна практика –
Решение № 275/30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г. е че страните трябва да
понесат такава част от разноските, която включва заплатени такси и
възнаграждения за назначени технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са
направени и доколкото съдебното решение за разпределяне ползването ползва
всички съсобственици в първоинстанционното производство същите понасят разноски
за адвокатско възнаграждение така както са направени, а при обжалване
отговорността за разноски се урежда съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК и се понася
от страната, чиято жалба е отхвърлена – така т.2 от ТР № 13/2012 от
10.04.2013г. по т.д. № 13/2012г. на ОСГК на ВКС.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.
32, ал. 2 от Закона за собствеността, ползването на поземлен имот с
идентификатор *****, който представлява дворно място с площ от 247 кв.м с
адрес: гр. П., ул. ***** № **** по действащата КК и КР на гр. Пловдив
МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ:
А.С.М.
с ЕГН ********** и Й.М.М. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: ***
и
А.И.С.
с ЕГН ********** и В.А.С. с ЕГН ********** ***
КАКТО СЛЕДВА:
А.С.М.
и Й.М.М. ще ползват дял Б по т.1-2-3-4-5-6-7-1
/ограден с жълто/ с площ от 123,50 кв.м Приложение № 5 към Вариант № 2
на вещото лице В.Г. на л. 106 от делото
А.И.С.
и В.А.С. ще ползват дял А по т.
3-8-9-10-6-5-4-3 /ограден с червено/ Приложение № 5 към Вариант № 2 на вещото
лице В.Г. на л. 106;
Приложение № 5 към Вариант № 2 на
вещото лице В.Г. на л. 106от делото става неразделна част от настоящето
Решение;
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
С.Б.