Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 2964 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск за развод
с правно основание чл.49 от СК.
Ищцата П.Ц. *** в исковата молба
твърди, че с ответника С.И.Н. *** са сключили граждански брак на 08.08.2017г.,
за което е съставен акт за граждански брак № 3168/08.08.2017г. по описа на
Община Столична. Поддържа, че от брака имат родено едно дете: Б.С.Н., роден на ***
г. в гр.София. Посочва, че след раждането на сина им, отношенията с ответника
рязко се влошили, като основната причина за настъпилото отчуждение били
различията в характерите и вижданията им за добро семейно съжителство, за
приятелство, за отговорностите в семейството, за лично пространство и други
важни обстоятелства и ценности от живота. Неразбирателството им станало ежедневие,
при което изчезнали доверието, уважението и обичта. Престанали да споделят и
общуват, а от месец август 2018 година са окончателно разделени. Изтъква, че за
състоянието на брачните им отношения допринесли най-вече различните им виждания
за общ живот и професионална реализация: докато тя поставяла на първо място
детето, семейството и дома, то основният приоритет на ответника била работата,
която често била свързана с много пътувания и командировки. Твърди, че съпругът
налагал единствено своите решения и виждания, без да зачита мнението на
съпругата си или да се съобразява с доводите й, че и най-обикновените битови
проблеми го мотивирали за разправия и че често, докато живеели под един покрив,
ответникът провокирал безпочвени конфликти, не се съобразявал от присъствието
на близки и познати при скандалите и многократно я е обиждал пред тях. Обидното
му и грубо отношение се задълбочило до степен, че вече изпитвала страх за
живота си и този на детето. Поддържа, че ответникът е проявявал и физическо
насилие спрямо нея. Не поддържат никакви съпружески и лични контакти и счита,
че съвместното им съжителство е напълно изчерпано. Връзката им е сведена
единствено по повод сина им. Посочва, че ответникът е устроил живота си
самостоятелно и не се чувства обвързан от съпругата си и детето; в материалното
обезпечаване на семейството, разходи по домакинството и консумативи, в т.ч. и
грижите за сина им, ответникът е участвал символично и инцидентно. Счита, че
бракът им с ответника е изчерпан, липсват обич и разбирателство, общи семейни
интереси и ангажименти, подкрепа и доверие и няма никаква възможност за
заздравяване на брачната им връзка. Твърди, че притежава необходимите
родителски качества и винаги се е грижила за детето си. Привързани са един към
друг. За отглеждането на Б. е подпомагана от родителите си, към които детето
също е много привързано, в социално обкръжение и обстановка, които способстват
за правилното му израстване и добро възпитание. Поддържа също, че детето е в
бебешка възраст, спи само с майка си, храни се почасово с бебешка храна и не
може да се отдели от майка си през нощта, защото това ще му причини силен
емоционален стрес. Посочва, че живеят заедно с детето в жилище под наем, като
всички разходи /наемна цена, постоянните и консумативните разходи/ се поемат
само и единствено от нея, като месечно заплаща около 350 лева, което заедно с
цялостната издръжка за детето, се явява значителна сума за нея. Изтъква, че
семейното им жилище с ответника е ведомствено жилище, предоставено на нея, в
качеството й на военнослужещ в Българската армия към Министерството на
отбраната, находящо се в общежитие ,,*******от жилищния фонд на Министерството
на отбраната в град София, бул. ”Цариградско шосе” № 111, етаж 10, състоящо се
от две стаи и сервизно помещение, с полезна площ от 65.61 кв.м., на който адрес
са адресно регистрирани с детето. Понастоящем то е напуснато от ответника и в
него живеят майката и детето. Твърди също, че с ответника нямат МПС-та и
недвижими имоти, придобити по време на брака им в режим на СИО. Моли съда, като
установи изложеното, да постанови решение, с което да прекрати сключения
помежду им с ответника брак, поради неговото дълбоко и непоправимо
разстройство, по изключителна вина на ответника; да определи местоживеенето на
малолетното дете Б.С.Н. при нея; да
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното им
дете Б.С.Н., на нея; да постанови режим на лични контакти между детето Б.С.Н. и
баща му С.Н., а именно: 1. до навършване на
В молба от 19.08.2019г. твърди,
че е преместена и работи като военнослужещ във военно поделение с. Крумово,
обл. П., напуснала е ведомственото жилище в гр.София и понастоящем живее заедно
с детето в дома си в гр.П., бул. ********
Ответникът С.И.Н. ***, в писмения
отговор по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
твърди, че предявения иск е основателен, но недоказан по отношение на
твърдените в исковата молба причини за разрушаване на брачната връзка, поради
което оспорва изложените в исковата молба твърдения в тази насока. Поддържа, че
причина за разрушаване на брачната връзка с ищцата е създадената от последната
през 2018г. в гр. П. по времето, когато той е работил в чужбина, извънбрачна
връзка с бивш приятел, поради което счита, че вина за прекратяване на брака има
ищцата. Оспорва направеното искане от съпругата му за предоставяне на нея
родителските права по отношение на малолетното дете Б. и заявява, че желае
родителските права по отношение последното да бъдат предоставени на него.
Счита, че притежава необходимите родителски и възпитателски качества, за да
получи упражняването на родителските права, а освен това и съобразно полът на
детето ще бъде биологично по-пригодния родител за неговото отглеждане и
възпитание. Заявява, че ще се прибере и ще работи в България, където ще се
грижи и отглежда сина си с помощта на своята майка, която е млад пенсионер и е
готова да му помага в грижите за Б.. Изтъква, че ищцата не може да разчита на
своята майка при отглеждане на детето, тъй като е на възраст над седемдесет
години и самата тя се нуждае от грижи, тъй като е със заболяване паркинсон и
във влошено здравословно състояние. Предвид на изложеното моли родителските
права по отношение на Б. Н. да бъдат предоставени на него, а на майката да се
определи режим на лични отношения с детето, при което тя да има право да го
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в
събота до 17 часа на неделния ден с преспиване, както и един месец в годината
през месеците юни, юли или август, който месец да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата. Моли също ищцата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка на Б. Н. чрез неговия баща в размер на 150 лв., платима до 10 число на
всеки месец, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
възникване на обстоятелства за прекратяване или изменението й, заедно със
законовата лихва при просрочване на всяка една вноска. В случай, че искането му
за предоставяне на родителските права не бъде уважено и последните се
предоставят на ищцата, заявява, че е готов да продължи да заплаща както и до
момента, предвид възрастта и нуждите на детето, месечна издръжка в размер 200
лв. Възразява да се налагат ограничения в режима на общуването му с Б. - детето
не е в кърмаческа възраст и нормалното му развитие и израстване изисква
нормално общуване с неговия баща. За това желае да му бъде определен режим на
лични отношения, при който да взима сина си всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10 часа в събота до 17 часа на неделния ден с преспиване, както и
един месец в годината през месеците юни, юли или август, който месец да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли да бъде определено да взима
детето и за Коледа и Великден на всяка нечетна година по три дни, както и за
рождения ден на детето всяка нечетна година. Възразява срещу направеното в
исковата молба искане ползването на семейното жилище да се предоставя на
майката.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:
Установи се, от представеното по
делото удостоверение за сключен граждански брак от 08.08.2017г. на Община
Столична, район Студентски, обл. София, че ищцата П.Ц.Ц. и ответника С.И.Н. са
съпрузи, сключили граждански брак с акт № 3168 от 08.08.2017г. на Община
Столична, район Студентски, обл. София, като от брака си имат едно дете – Б.С.Н.,
роден на *** г. в гр.София, ЕГН: **********, видно от приложеното удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № 0323 от
29.09.2017г. на Община Столична, район Изгрев, обл. София. Семейното жилище на
съпрузите е било в
общежитие ,,*******от жилищния фонд на Министерството на отбраната в град
София, бул. ”Цариградско шосе” № 111, етаж 10, където страните са живели заедно с
детето до фактическата им раздяла.
За установяване на отношенията
между съпрузите преди и след фактическата им раздяла и грижите и отношенията
към детето им по делото са разпитани две групи свидетели: доведените от ищцата Н.Ц.Д.
и В.Л.И.и ангажираните от ответника С.Й.Б.и А.Б.Д..
От разпита на свидетелката Н.Ц.Д.,
сестра на ищцата, се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла от месец
юли
При преценка на показанията на свидетелката съдът отчита
наличието на опосредяване на личното й възприятие, което само по себе си
поставя под съмнение достоверността на показанията й относно личните отношения
между съпрузите.
Свидетелката В.Л.И., съседка на
ищцата в блока, в който живее в гр.П., установи с показанията си, че от
миналата година ищцата живее в гр.П. и основно тя се грижи за детето. От
миналата година до съдебното заседание свидетелката е виждала ответника три
пъти: първия път когато се запознали, след това на детска площадка, седял
отстрани и третия път пак бил дошъл да види детето и съпругата си и пак стоял
така отстрани. Показанията на тази свидетелка, доколкото установяват относими
към предмета на делото обстоятелства, съдът цени като обективни, достоверни и
непосредствени.
Свидетелката С.Й.Б.е управител на
Военно общежитие на ****** в гр. София, където съпрузите са живеели и познава
страните по делото от близо 10 години. Страните са посещавали нейното жилище и
тя също е ходила при тях. Свидетелката твърди, че отношенията между съпрузите
започнали да се влошават след раждането на детето им, поради това, че
ответникът бил пренебрегнат от ищцата и последната не разрешавала на ответника
да контактува с детето. След раждането на детето свидетелката и ответника
отишли в болницата, за да го видят, но ищцата не му дала да вземе детето. Свидетелката
е присъствала на много случаи, при които ищцата е давала детето на други хора,
а не е позволявала на ответника да го взима и се е карала с него пред други
хора. Според нея ответникът заминал за чужбина, за да избяга от този проблем. След
заминаването на ответника в чужбина съпрузите не живеят като семейство. Отношенията
между С. и детето били прекрасни. Свидетелката не е била свидетел на физическо
или психическо насилие от страна на С. над П.. Свидетелката установи случай
през месец март
Свидетелят А.Д.също живее във
Военното общежитие в гр. София, където съпрузите са живеели, един етаж под
тяхното жилище, и познава С. от 8 години, а П. - откакто е заедно с него. Същият
ежедневно е контактувал със семейството, а след заминаването на ответника в
чужбина често е виждал ищцата в общежитието. Свидетелят също установи, че
допреди една година съпрузите са живеели заедно и през този период отношенията
им били нормални. Същият не знае да е имало физическо и психическо насилие от
страна на С. над П.. Според свидетеля ответникът е заминал да работи в чужбина,
за да изкара пари, с които да си купи жилище в гр.София. Отношенията между
страните по делото се влошили след раждането на детето. С. се отнасял нормално
с детето, като баща към сина си. Свидетелят също установи, че по време на
инцидента с изгарянето на детето тази година за него се е грижила майката на
ищцата и че след този инцидент е закарал П. и майка й до болницата, където било
детето, а след това ги закарал в Седмо районно полицейско управление, за да
дават показания. Свидетелят също е виждал непознат за него мъж да помага на
ищцата да изкарва багаж от общежитието, където живеели. С показанията си
свидетелят установи, че в периода, в който ответникът е в Г., по молба на
последния, лично е давал пари на ищцата - около 700-800 лева, както и че в края
на месец май тази година ответникът изпратил по негов колега на него 400 евро,
които дал на П. лично. Свидетелят твърди, че за периода, в който ответникът
работи в чужбина, същият се е връщал един път в България, когато възникнал
инцидента с детето му. Свидетелят е виждал майката на П. и твърди, че тя е
възрастна и й треперят ръцете. Ходил е също в дома на С. ***, и смята, че в
него има условия за отглеждане на детето и че майката на ответника е млада
пенсионерка, на около 55-56 години.
Показанията на последните двама
свидетели съда кредитира като непосредствени и достоверни, същите са в резултат
на личните и непосредствени техни възприятия, взаимно се допълват и съвпадат.
По делото е представен социален
доклад на отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално подпомагане, гр.П.,
изготвен след проведена среща и разговор между социален работник и ищцата П.Ц.,
в който е отразено, че към настоящия момент за детето Б. Н. се грижи майка му
по подходящ за възрастта на детето начин; че майката задоволява базовите,
емоционалните и образователните потребности на момчето и че между детето и
майката има изградена силна емоционална връзка. Според доклада, в жилището, в
което към момента живеят майката и детето в гр.П., живее и бабата на детето по
майчина линия. Апартаментът се състои от спалня, хол, детска стая, трапезария и
кухненски бокс, две тераси и санитарен възел. Същият е обзаведен с всички
необходими мебели и уреди за едно домакинство, обезопасен е и детето няма
достъп до перилни и почистващи препарати. Хигиената в жилището е много добра,
за детето е обособен кът за игра и има богато разнообразие от играчки. В
доклада е отразено, че майката работи като военнослужеща в поделението в
с.Крумово, обл. П. с месечно възнаграждение от 1400 лв. и с работно време от
8,30 ч. до 16,30 ч. от понеделник до петък, като в момента е в едногодишен
платен отпуск. От доклада се установява, че контактът между детето и бащата към
момента не е прекъснат, същите се виждат през около 4 месеца и комуникират по
интернет на всеки три дни. Социалните работници, изготвили доклада считат, че е
в интерес на детето да поддържа емоционална връзка и с двамата си родители и
размерът на издръжката да бъде съобразен с възрастта и потребностите на детето
за осигуряване на неговата финансова стабилност в ежедневието.
Установи се, от представените по
делото три броя вносни бележки, че ответникът е превеждал по сметка на ищцата
по 200 лева на датите: 16.11.2018г., 23.05.2019г. и 21.01.2019г.
При така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Разпоредбата на чл.
49, ал.1 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбоко е това разстройство на
брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а
брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно,
икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изисква закона и морала.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят
нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските
отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за
неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната
привързаност, уважение и доверие между съпрузите.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен
факт, извод за който съдът прави въз основа на конкретните факти от живота на
съпрузите.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните. Безспорен е фактът, че страните повече от година се намират
във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за заздравяване
на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има свой
собствен личен живот. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните
принципи, установени в Семейния кодекс. Бракът им е изпразнен от съдържанието,
което закона и добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения –
на взаимност, доверие, взаимопомощ. Съдът намира, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения, тъй като дълбокото
разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив, брачната връзка съществува
само формално, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в
интерес на съпрузите, детето им и обществото.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан, поради което
следва да се допусне прекратяването на брака с развод.
По делото всеки един от съпрузите
твърди, че вина за разстройството на брака им има другия съпруг. В
производството не се установиха нито твърденията на ищцата за грубо отношение
на ответника спрямо нея, за провокирани от него безпочвени конфликти и
скандали, за многократни обиди и за прояви на физическо насилие спрямо нея,
обуславящи изключителна вина на ответника, нито твърдяната от последния
извънбрачна връзка на съпругата му, обуславяща изключителна нейна вина.
С оглед установените факти и
обстоятелства по делото, съдът намира, че вина за разстройството на брака имат
и двамата съпрузи. От една страна съдът намира, че продължителното отсъствие на
ответника от дома и поемане тежестта на домакинството и отглеждането на детето
от ищцата е косвена причина за отчуждаването между съпрузите и в значителна
степен е повлияло на здравината и целостта на брака. Действително отсъствието
на ответника от дома е обусловено от необходимостта да осигури средства за
семейството и отглеждането на детето, но същия не е проявил необходимото
разбиране, че съпругата му се нуждае от неговото присъствие и помощ в
семейството, т.е. налице е определена вина на ответника. Определена вина за
разстройството на брака, по разбиране на съда, има и ищцата, която след раждането
на детето започнала да пренебрегва съпруга си и да ограничава контактите му с
детето, с което обективно е поставила на изпитание взаимността, доверието и
взаимопомощта между съпрузите и е способствала за подриване на отношенията на
близост, взаимопомощ и разбиране в семейството. С оглед на това вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи.
За да вземе решение по отношение
предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от
обстоятелства, посочени в чл.59, ал.4 от СК, и действа в интерес на правилното
развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е
длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички
обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие
на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да
съответстват на нуждите му.
В разглеждания случай, решаващият
състав на съда приема, че е в интерес на детето Б.С.Н. да бъде отглеждано от
майката (ищцата по делото).
На първо място следва да се
изтъкне възрастта на детето – Б. е на 2 години - възраст, в която има нужда от грижите
на майката, свързани с израстването му. Според установеното от социалния доклад
майката притежава нужния родителски капацитет и възможности да осигури
физическото и емоционално-псохологическото развитие на детето. Същата има
поведение, подчинено изцяло на интереса на детето. Настоящият съд приема, че
отделянето на детето от неговата майка, която до момента е полагала грижи за
него, и с която то има изградена емоционална връзка, по-скоро ще е в негова
вреда, тъй като ще бъде лишено от нейните непосредствени майчини грижи и ласки,
необходими и значими за неговото развитие и израстване. Съдът при разбора на
доказателствата прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на
спора, като жилището на ищцата, където са създадени подходящи условия за
отглеждане и възпитание на детето и наличието на собствени доходи, което
обезпечава финансово отглеждането на детето. По делото липсват доказателства,
от които да се установи с каква физическа и психо-емоционална възможност да
осъществява непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, от
които то се нуждае ежедневно, разполага бащата.
От друга страна, в интерес на
детето е към настоящият момент да не променя средата, в която е израсло и в
която живее. Тази среда се характеризира със стабилност и с добри възможности
за отглеждане и възпитание на детето. По делото липсват доказателства относно
жилището, където живее бащата на детето към настоящия момент, респ. как би се
отразило преместването на детето в жилището на бащата и в среда, различна от
тази в която е свикнало да живее.
С оглед изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Б.С.Н. следва да бъде предоставено на майката П.Ц.Ц..
При решаването на въпроса за
упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от
съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът
следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но
да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на
лични контакти с другия родител.
Упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Б.С.Н. от майката П.Ц.Ц. по необходимост
определя и местоживеенето на детето при майката-ищца на адреса на който живее
понастоящем - в гр.П., бул. ********
Интересът на детето е основание,
както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на
лични отношения с другия родител.
Съдът намира, че предлаганият от ищцата-майка режим на лични отношения на бащата
с детето е твърде ограничителен. Събраните по делото доказателства сочат, че от
раждането на детето и понастоящем бащата има желание и е силно мотивиран да се
грижи за него, но отношенията с ищцата и установяването на детето при
последната са го лишили от тази възможност. Само по себе си ограничаването на
режима на лични отношения на бащата с детето не е в интерес на последното, тъй
като би задълбочило и в крайна сметка прекъснало и без това нарушената връзка
помежду им и би довело до пълното им отчуждаване. Съгласно разпоредбата на
чл.122, ал.2 от СК, родителите имат равни права и задължения, поради което
контактите между бащата и детето не следва да се ограничават. Общуването на
детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно
е в негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са решение № 291 от 9.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и решение по гр. д. № 433/73
г. на второ г. о. на ВС.
По същество липсват данни бащата да има лошо отношение към детето или да
има риск да влияе отрицателно върху живота, здравето и възпитанието му. Следва
да се отчете и това, че един стандартен режим на лични отношения би бил в
изключителен интерес на детето, тъй като би позволил заздравяването на
емоционална и дори чисто физическа връзка с бащата. С оглед възрастта на детето
(две години), неоснователни в тази насока са доводите на ищцата-майка, обуславящи
ограничителен режим на лични контакти, че детето е в бебешка възраст, храни се
почасово с бебешка храна, спи само с майка си и не може да се отдели от нея
през нощта, защото това ще му причини силен емоционален стрес.
По така изложените съображения съдът намира, че следва
да бъде определен и режим на лични отношения между бащата и неговия син, съобразно
критериите по чл.59 от СК, включващ правото му да го вижда и взема при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в съботния ден до 17 часа на
неделния ден с преспиване, както и един месец в годината през месеците юни, юли
или август, който месец да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а
така също да взима детето и за Коледа и Великден на всяка нечетна година по три
дни, както и за рождения ден на детето всяка нечетна година.
Съдът намира, че така
определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент
защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия
родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и
правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята
обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да
участва във възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че
законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените
мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и
това е в интерес на самото дете.
Предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката и определянето на
местоживеенето на детето при същата налага и присъждане на издръжка.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие
към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че Б.С.Н. - на 2 години, е дете на
ответника С.И.Н.. Към момента на предявяване на иска и понастоящем същия не е
навършил пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за
присъждане на издръжка.
За определяне на нейния размер
следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на
детето от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.
По делото не се твърди и не са представени доказателства,
установяващи специфични нужди на детето, различни от обичайните такива на
двегодишно дете. С оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на
детето Б.С.Н. като обичайни за неговата възраст, включващи нужда от дрехи, обувки,
храна и други ежедневни разходи, необходими за правилното му физическо,
интелектуално и духовно развитие.
Родителите не са представили
писмени доказателства за своите доходи. От социалния доклад на ДСП-П. се
установява, че майката е с месечно трудово възнаграждение от 1400 лв.
Установи се също, от приложените
по делото справки за актуално състояние на всички трудови договори от
29.08.2019г. и за осигуряването на НАП - ТД - Велико Търново, че към посочената
дата ответникът С.И.Н. няма регистрирани трудови договори в страната и не е
осигуряван. От показанията на свидетелите обаче и от изложеното от ответника в
отговора на исковата молба, се установи, че бащата работи в Г. и с оглед
възнагражденията, които получават работещите в тази държава, съдът приема, че
същия има доходи не по-малки от средната за нашата страна работна заплата
(около 1260 лв. по данни на НСИ).
Не се установи страните да имат и
други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения.
При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение
нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС № 320 от 20.12.2018г.
е определен от 01.01.2019г. нов размер на минималната месечна работна заплата
за страната 560 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно е
140 лв. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца
цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират
нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха
заедно.
Съдът намира, че присъждане на
издръжката в претендирания от ищцата размер от 300 лева месечно, би било не
само завишено, но и в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо
при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък
дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите в домакинството, част
от които са в полза на детето; следователно, бащата следва да поеме по-висок
размер на паричната издръжка на детето.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че месечната издръжка
за малолетното дете Б.С.Н. следва да бъде не по-малко от 450 лева. Съгласно
чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно
с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от
нея месечни помощи за деца. Ответникът - баща има възможност да заплаща издръжка
на малолетния си син в размер 250 лв. месечно, който размер е съобразен с
възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Така
определеният размер на издръжката не би създал неоправдани затруднения за
бащата и ще допринесе за срочното изпълнение на задължението, което също е от
особена важност с оглед характера на този вид престации, осигуряващи
ежемесечното битово и социално осигуряване на издържаните. Останалите
необходими средства ще се дават от майката, която ще продължи да полага преки и
непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето.
Определената сума за издръжка се
присъжда, считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2019г., до
настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане, и следва да се изплаща до 10-то число
на месеца, за който се дължи.
На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение в частта му относно
присъдената издръжка.
По делото не стои за разрешаване
въпроса за ползването на семейното жилище, находящо се в общежитие ,,*******от
жилищния фонд на Министерството на отбраната в град София, бул. ”Цариградско
шосе” № 111, етаж 10, тъй като към момента на устните прения в същото вече не
живее никоя от страните.
Страните нямат и претенции за
издръжка един към друг, поради което съдът не следва да се произнася и по този
въпрос.
По отношение на фамилното име на ищцата,
с оглед искането й, след прекратяването на брака същата следва да продължи да
носи предбрачната си фамилия - Ц..
Разноските по делото следва да
останат в тежест на всяка от страните, както са ги направили, съгласно чл.329,
ал.1, изр. второ ГПК, като ответникът следва да заплати и допълнителна държавна
такса за прекратяване на брака от 25,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца и
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните
платежи в размер 360, 00 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от изложеното, на основание
чл.49 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между П.Ц.Ц.
с ЕГН ********** *** и С.И.Н. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански
брак № 3168 от 08.08.2017г. на Община Столична, район Студентски, обл. София,
поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете – Б.С.Н., роден на *** г. в гр.София, ЕГН: **********,
на майката П.Ц.Ц..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Б.С.Н.
при майката П.Ц.Ц. на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
между бащата С.И.Н. с ЕГН ********** ***, и детето Б.С.Н., роден на *** г. в
гр.София, ЕГН: **********, като бащата има право да вижда и взема при себе си
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в съботния ден
до 17 часа на неделния ден с преспиване, както и един месец в годината през
месеците юни, юли или август, който месец да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, а така също да взима детето и за Коледа и Великден на всяка
нечетна година по три дни, както и за рождения ден на детето всяка нечетна
година.
ОСЪЖДА С.И.Н. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАЩА на Б.С.Н., роден на *** г. в гр.София, ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законна представителка П.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка по 250 лв., платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано
от датата на предявяване на иска – 20.05.2019г., до настъпването на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по
отношение на присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след развода П.Ц.Ц.
да продължи да носи предбрачното си фамилно име - Ц..
ОСЪЖДА С.И.Н. с ЕГН ********** ***,
да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца допълнителна
държавна такса за развода в размер 25,00 (двадесет и пет) лева, държавна такса върху
присъдената издръжка в размер 360, 00 (триста и шестдесет) лева, както и 5 (пет)
лева такса при издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: