Присъда по дело №169/2023 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 53
Дата: 2 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20232310200169
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 53
гр. Елхово, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
и прокурора П. Г. Р.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20232310200169 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. П. (M A P), роден на **********г. в гр. Кабул,
Афганистан, гражданин на Афганистан, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с адрес: гр. Кабул, Афганистан, без документи за самоличност за ВИНОВЕН в
това, че на 27.03.2023 г. в района на гранична пирамида №232, находяща се в землището на
с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи па властта –
престъпление по чл.279, ал.1 Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279,
ал.1 във вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА
в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия М. А. П. (M A P) наказание три месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на органа който
ги е направил – РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 53/02.05.2023 година по НОХД № 169/2023 година по
описа на ЕРС.
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия М. А. П. (M A P), роден на **********г. в гр. Кабул, Афганистан,
гражданин на Афганистан, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 27.03.2023 г. в района на гранична пирамида №232,
находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначения му служебен защитник – адвокат С. М., тъй като подсъдимият,
редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Поради това и по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че
присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за
тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимия
обвинение не е, съдът, приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е
задължително, както и че разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за
разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е
обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и
участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия М. А. П. (M A P) обвинение като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и съдът му
определи наказание при условията на чл. 54 от НК, в размер на минимума предвиден от
закона, а именно три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от
НК бъде отложено за срок от три години и глоба в размер на 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. С. М. от АК – Ямбол в хода на
съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението, пледира за определяне
на наказание на подзащитния му при условията на чл.54 от НК, по вид и размер идентично
с предложеното от прокурора. Моли при определяне на наказанието на подзащитния му
съдът да вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и
обясненията, които е дал в хода на досъдебното производство.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е М. А. П. (M A P), роден на **********г. в гр. Кабул,
Афганистан, гражданин на Афганистан, със средно образование, с адрес: гр. Кабул,
Афганистан.
Подсъдимият М. А. П. (M A P) по неустановено по делото време преди месец март
2023 година влязъл на територията на република Турция. По време на пребиваването си в
република Турция подсъдимия решил да достигне република Сърбия не по установения за
това начин. В изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с неустановено по
делото лице, с което се договорил срещу парично възнаграждение това неустановено по
делото лице да организира придвижването му до република Сърбия през република
България, без необходимото за това разрешение и не през определените за това места. В
изпълнение на договореното подсъдимият М. А. П. (M A P) вечерта на 26 срещу
27.03.2023г. заедно с други 24 негои сънародници, бил придвижен от неустановени по
делото лица в близост до турско - българската граница. На 27.03.2023 година около 11.00
часа подсъдимия и сънародниците му водени от несустановени по делото лица достигнали
1
до възпрепятстващото съображение на българо - турската граница. Около 21.00 часа на
27.03.2023 г. водачите на групата, в която се намирал и подсъдимия поставили стълба на
възпрепятстващото съоръжение на границата на република България с република Турция в
района на 232 гранична пирамида, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ.
Елхово, обл. Ямбол, по която подсъдимия и спътниците му преминали. По този начин на
27.03.2023 година подсъдимия, влязъл на територията на република България от република
Турция в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Голям Дервент,
общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. След влизането
си в страната подсъдимия продължил движението си към вътрешността на република
България заедно с 24 - мата негови сънародници, първоначално пеш, а по - късно и с
моторно превозно средство.
На 31.03.2023 г., подсъдимия бил установен заедно с другите 24 лица, чужди
граждани, афганистанци, в автомобил спрян в началото на гр.Ямбол, на пътя от с.Чарган,
общ. Тунджа, обл.Ямбол към гр. Ямбол от св. К. М. - старши полицай в РУ – Ямбол. На
място на установяване на подсъдимия и сънародниците му пристигнали и служители на
ГПУ – Елхово между които и св. К. М. - командир на отделеше в 04 Група за охрана на
държавната граница. Служителите на ГПУ - Елхово изискали документи от чуждите
граждани, вкл. и от подсъдимия, като никой от тях, вкл. и подсъдимия не представил
такива. След това подсъдимия заедно с останалите чужди граждани бил задържан и отведен
в ГПУ – Елхово.
Видно от извършения на подсъдимия обиск при задържането му, обективиран в
протокол за обиск на лице от 31.03.2023 година, в подсъдимия не са били открити никакви
документи.
При извършени на 31.03.2023 година оперативно-издирвателни мероприятия от
служители на ГПУ – Елхово, между които свидетелят К. Х. М. е установено, мястото на
нарушение на държавната граница от подсъдимия - в района на гранична пирамида № 232, в
землището па с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият М. А. П. (M A P) не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите К. М. и К. М., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия
макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат
твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно
формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели
са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите
доказателства, дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от
свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република
България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и
кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М. А. П. (M A P) е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 27.03.2023 г. в
района на гранична пирамида №232, находяща се в землището на с.Голям Дервент,
2
общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи па властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият М. А. П. (M A P) е осъществил фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Афганистан.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в
случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на
подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са и мястото и начина, по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза,
както и документ за самоличност, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава
преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М. А. П. (M A P) за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало, младата му възраст и направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото. Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито
като многобройни, нито като изключителни, поради което липсват основания за определяне
на наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона
минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
3
100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на органа който
ги е направил – РДГП - Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни