Р Е Ш Е Н И Е №72
гр. Габрово,
10.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
тринадесети септември ................. през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №90 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 268 във вр. с чл.
267, ал. 2, т. 5 ДОПК.
Жалбоподателят „******“АД гр. Габрово ЕИК*****
обжалва Решение №62/04.05.2022г. на и.д.Директор на ТД на НАП В. Търново, с
което е потвърдено Разпореждане №С220007-137-0005169/19.04.2022г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП В. Търново, с което е отказано частично прекратяване
на производството по изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че неправилно била
преценена от административния орган, издател на оспорения административен акт
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като давността по отношение на
установените задължения за Дружеството следвало да бъде прекъсната предвид
наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№2269/2009/000202/18.09.2015г. и Постановление №С160004-022-005876/22.12.2016г.
и на осн. чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК приложима била разпоредбата на чл. 171, ал.
2 от ДОПК, т.е. 10 годишната абсолютна давност. Така следвало да бъде за всеки
данъчен период, касаещ задължения възникнали през 2013г., 2014г., 2015г. и сл.
Според жалбоподателя в обжалваното решение не
бил коментиран факта, че отделните изпълнителни основания не били надлежно
присъединени по изпълнителното дело, като не било спорно че всяка подадена
декларация представлявала отделно изпълнително основание. В тази връзка отказът
на публичният изпълнител да се отпишат по давност публични задължения, посочени
в жалбата в пунктове от №1 до №253 на обща стойност 266246, 23лв., поради
изтекъл давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, потвърден от решаващия орган
не бил съобразен с Тълкувателно решение №7/2021г. на ВАС.
Заявено е искане за отмяна на обжалваното
Решение, с което е потвърдено Разпореждане №С220007-137-0005169/19.04.2022г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, като преписката да бъде върната
на решаващия орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт.
Претендират се разноски.
Ответникът Директор на ТД на НАП В. Търново се представлява
в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен пр. представител– гл. юрисконсулт,
който оспорва жалбата като неоснователна. В представено писмено
становище заявява, че в конкретния случай са налице множество формирани данъчни
задължения по отношение на Дружеството, на основание на което е образувано
изпълнително производство, по което същите са надлежно присъединени. По
образуваното изпълнително дело са извършени изпълнителни действия- търгове,
вземания от банки и изпълнения спрямо вземания от трети лица, като по този
начин многократно е прекъсвана давността и съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК е
започвала да тече нова петгодишна давност, която към настоящия момент съгласно
чл. 171, ал. 2 от ДОПК не била изтекла. В решението на директор на ТД на НАП В.
Търново били посочени всички издавани разпореждания за присъединяване, както и
издаваните протоколи за провеждане на публична продан. Според пр. представител
на ответника неоснователно било твърдението, че за всяко отделно задължение
следвало да се изпраща покана и съответно да се издава разпореждане на
присъединяване.
Заявява се искане жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, ведно със законовите последици включително присъждане на
разноски.
В съдебното производство не е встъпил
представител на Окръжна прокуратура Габрово.
Така оспореното решение е акт подлежащ на съдебен
контрол, а жалбата е подадена
пряко до АС Габрово в законоустановения срок от адресат на
неблагоприятен акт в конкретно обжалваната част, подлежащ на съдебен контрол,
поради което допустимо.
С обжалваното пред Директора на ТД на НАП В. Търново Разпореждане на публичен
изпълнител изх. № С220007-137-0005169/19.04.2022г. е
отказано частично прекратяване на производството по изпълнително дело
№**********/2002г. за събиране на публични вземания поради изтекла погасителна давност по отношение
на задължения на
„******“АД Габрово
за период 01.01.2010 до 30.11.2016г.
Разпореждането е издадено във вр. с
молба/възражение вх. № С220007-000-0169222/08.04.2022г. с искане за
погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност.
С решението на териториалният директор на ТД на НАП В. Търново в оспорената му част са
описани данните от административната преписка:
В ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово е
образувано изпълнително дело под № **********/2002г. за събиране на публични
вземания. С Разпореждане за присъединяване изх. №
1671/2002/306889/20.09.2013г. и Разпореждане за присъединяване изх. № 1671/2002/306953/21.11.2013г.
към изпълнителното дело са присъединени задължения по подадени
от лицето декларации по ЗДДС и декларации образец 6 за ДОО, ЗО и ДЗПО, които е следвало да бъдат платени през 2012г., поради което давностният срок
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е
започнал да тече от 01.01.201Зг. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. В
конкретния случай в периода от 2014г. до 2021 г. са проведени
множество търгове, подробно описани в обжалваното разпореждане, които представляват действия по принудително изпълнение. Същевременно през
2018г. и през 2019г. са извършени и други действия по изпълнение, а именно
изпълнение спрямо вземания от банки и изпълнение спрямо вземания от трети
лица. Чрез изброените действия се
твърди, че е прекъсвана многократно
давността и на основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК започвала да тече нова петгодишна давност, която съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК към
настоящия момент според административния
орган не е изтекла.
С Разпореждане за присъединяване изх. №1671/2002/306889/20.09.2013г., Разпореждане
за присъединяване изх. № 1671/2002/306953/21.11.201З3г. и Разпореждане за присъединяване
изх. № 1671/2002/306960/11.03.2014г. към изпълнителното дело са присъединени задължения по подадени от лицето декларации по ЗДДС, по
ЗКПО и декларации образец 6 за ДОО, ЗО и ДЗПО, които е следвало
да бъдат платени през 2013г., поради което давностният
срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2014г. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. В конкретния случай в периода
от 2014г. до 2021 г. са проведени множество търгове, подробно описани
в обжалваното разпореждане, които представляват действия по принудително
изпълнение. Същевременно през 2018г. и през 2019г. са
извършени и други действия по изпълнение, а именно изпълнение спрямо вземания от банки и изпълнение спрямо вземания от трети лица. Чрез изброените
действия се твърди, че е прекъсвана многократно
давността и на основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК започвала да тече нова петгодишна давност, която съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК към
настоящия момент според административния
орган не е изтекла.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
1671/2002/306960/11.03.2014г.,
Разпореждане за присъединяване изх. №
1671/2002/307138/13.10.2014г. и Разпореждане за присъединяване изх. № 1671/2002/307226/26.03.2015г. към изпълнителното дело са присъединени задължения по подадени от лицето декларации по ЗДДС и
декларации образец 6 за ДДФЛ, ДОО и ЗОО, които е
следвало да бъдат платени през 2014г., поради което давностният
срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2015г. В
конкретния случай в периода от 2015г. до 2021г. са проведени
множество търгове, подробно описани в постановеното разпореждане, които
представляват действия по принудително изпълнение.
През 2018г. и през 2019г. са извършени и други действия по изпълнение,
а именно изпълнение спрямо вземания от банки и изпълнение спрямо
вземания от трети лица.
Чрез изброените действия според административния орган е прекъсвана многократно давността и на
основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК започвала да тече нова петгодишна
давност, която съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК към
настоящия момент не е изтекла.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С-160007-105-0024748/09.06.2016г. към изпълнителното
дело са присъединени задължения по подадени от лицето декларация по ЗКПО и декларации образец 6 за ДОО, ЗО и ДДФЛ, които е следвало да
бъдат платени през 2015г., поради което давностният срок по чл.
171, ал. Т от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2016г.
В периода от 2016г. до 2021г. са проведени множество търгове,
подробно описани в обжалваното разпореждане, които представляват действия по принудително изпълнение. През 2018г. и през 2019г. са извършени и други действия по изпълнение, а именно изпълнение спрямо вземания от банки и
изпълнение спрямо вземания от трети лица.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С-160007-105-0024748/09.06.2016г., изх. № С-160007-105-0035840/15.07.2016г., изх. №
С-160007-105-0041078/09.08.2016г., изх. № С- 160007-105-0075903/05.10.2016г.,
изх. № С-160007-105-0139945/13.10.2016г., изх. № С- 160007-105-0186862/07.11.2016г., изх. №
С-160007-105-0209859/06.12.2016г., изх. № С- 160007-105-0008115/26.10.2017г.
към изпълнителното дело са присъединени задължения по подадени
от лицето декларация по ЗКПО и декларации образец 6 за ДДФЛ, ДОО и 30, които е следвало да бъдат платени през 2016г., поради което давностният срок
по чл. 171, ал. | от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2017г. В
конкретния случай в периода от 2017г. до 2021г. са проведени
множество търгове, подробно описани в обжалваното разпореждане, които представляват действия по принудително изпълнение. Същевременно през
2018г. и през 2019г. са извършени и други действия по изпълнение, а именно
изпълнение спрямо вземания от банки и изпълнение спрямо вземания от трети
лица.
Предмет на обжалване са и вземания за лихви в
случаите на изцяло платена главница по
подадени от лицето декларации. Същите обхващат периода от 2012г. до 2020г. и са начислени от
датата на изискуемостта на главницата до датата на плащането и не следва да се погасяват по давност, тъй като точно поради плащането на главницата
лихвата става вече самостоятелно вземане, за което са приложими
нормите и сроковете, касаещи давността, регламентирани
в ДОПК. Следва да се има предвид, че плащането на главницата
води до погасяване на лихвите за в бъдеще, поради което не следва да се приемат за погасени всички лихви, а само тези, които са били дължими преди
изтичане на давностния срок по чл. 171 от ДОПК. Въпросните задължения
за лихви са присъединени на основание чл. 217 от
ДОПК към образуваното изпълнително дело и не подлежат на погасяване по давност поради наличието на множество действия по принудително изпълнение,
които водят до прекъсване на давността.
Предявените за събиране на основание чл. 220 от ДОПК вземания от публични взискатели, подробно описани в обжалваното разпореждане,
също са предмет на оспорване. С Разпореждане
за присъединяване изх. № С-160007-105-0024748/09.06.2016г. към изпълнителното
дело са присъединени задължения за данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такса битови отпадъци по Акт за
установяване на общинско вземане, издаден от община Габрово на
09.11.2015г. Същите е следвало да бъдат платени съответно
през 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. По отношение на давността на тези вземания също е приложим ДОПК, предвид което давностният срок по чл. 171, ал. 1
от ДОПК за тях е започнал да тече съответно от 01.01.2013г., от
01.01.2014г., от 01.01.2015г. и от 01.01.2016г. съобразно
годината, през която е следвало да се плати публичното вземане. Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване
на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Присъединените към изпълнителното
дело задължения се ползват от предприетите изпълнителни действия по него.
В конкретния случай в периода от 2016г. до
2021г. са проведени множество търгове, подробно описани в
обжалваното разпореждане, които представляват действия по принудително изпълнение. Същевременно през 2018г. и през 2019г. са извършени и
други действия по изпълнение, а именно изпълнение спрямо
вземания от банки и изпълнение спрямо вземания от трети
лица.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
1671/2002/307138/13.10.2014г. към изпълнителното дело е присъединено задължение
за държавна такса по изпълнителен лист от 21.10.2013г.,
издаден от Районен съд Габрово, което е следвало да бъде платено през 2013г. По отношение на давността за това задължение също е приложим ДОПК,
предвид което давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за него е започнал да тече
от 01.01.2014г.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С-160007-105-0024748/09.06.2016г към
изпълнителното дело е присъединено задължение
за държавна такса по изпълнителен лист от 28.09.2015г.,
издаден от Районен съд Габрово, което е следвало да бъде платено през 2015г.
По отношение на давността за това задължение
също е приложим ДОПК, предвид което давностният
срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за него е започнал да тече от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Присъединеното към
изпълнителното дело задължение се ползва от предприетите изпълнителни действия
по него. В конкретния случай в периода от 2016г. до 2021г. са проведени
множество търгове, подробно описани в обжалваното разпореждане,
които представляват действия по принудително изпълнение. Същевременно през
2018г. и през 2019г. са извършени и други действия
по изпълнение, а именно изпълнение спрямо вземания от банки и изпълнение спрямо вземания от трети лица.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С-160007-105-0006433/15.01.2018г. към
изпълнителното дело са присъединени задължения
за държавна такса и за присъдени разноски по
изпълнителен лист от 30.09.2015г., издаден от Районен съд Габрово, което е
следвало да бъде платено през 2015г. По отношение на давността за тези задължения
също е приложим ДОПК, предвид което давностният срок по чл.
171, ал. 1 от ДОПК за тях е започнал да тече от 01.01.2016г. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с
издаване на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение.
Присъединените към изпълнителното дело задължения се ползват от предприетите изпълнителни действия по него. В конкретния случай в
периода от 2018г. до 2021г. са проведени множество търгове,
подробно описани в обжалваното разпореждане, които
представляват действия по принудително изпълнение. Същевременно през 201 8г. и
през 2019г. са извършени и други действия по изпълнение, а именно
изпълнение спрямо вземания от банки и изпълнение спрямо вземания от трети
лица.
В
хода на проведеното изпълнително производство са проведени множество действия
по принудително изпълнение, извършени от публичния изпълнител и изразяващи се в
проведени продажби чрез търг с тайно наддаване по реда и условията на чл. 251-
254 от ДОПК. Извършени са подробно описани изпълнения на осн. чл. 230, ал. 4 от ДОПК спрямо вземания на длъжника от трети лица, както и са извършвани действия
по принудително изпълнение- провеждане на публични продажби на движимо и
недвижимо имущество на длъжника и изпълнение спрямо вземания от трети лица.
Жалбоподателят е оспорил посочени подробно
задължения на Дружеството в 253 пункта, като се твърди, че за същите е изтекла
погасителна давност и следва да бъдат отписани на това основание. Така
посочените задължения не се оспорват, като неправилно определени по отношение
на данъчно задълженото лице, а единственото твърдение за същите е че по
отношение на тях е изтекла погасителната давност предвидена в ДОПК и на това
основание същите са погасени.
Не се оспорва и факта на образуваното
изпълнително производство №**********/20002г. за събиране на публични вземания
на Дружеството „******“АД Габрово.
С оглед на така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав на АС Габрово намира че обжалвания
административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на прамощията му
и с съответствие с изискванията на форма. Същият е мотивиран, но е налице
неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неговата
отмяна.
Съгласно чл.
266, ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото представлява и
разпореждането по молба/възражение вх. № С220007-000-0169222/08.04.2022г. с искане за
погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност/, могат да
се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Според чл.
268, ал. 1 ДОПК, в посочените случаи / чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 /, актът на
решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по постоянния
адрес или седалището на длъжника.
На основание чл.
168, т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по давност, като в посочения
случай се "отписва" съобразно правилото на чл. 173 ДОПК
и е приложим чл.
225, ал. 1 ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по принудително
изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния изпълнител в
нормативно уредените в посочения текст случаи, в т. ч. и тези по т. 7 - когато
това е предвидено със закон. Общ принцип в прилагането на института на
погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада
дългът, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването на
възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не
упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната
хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически
факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното
изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на
настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото
става недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен
да съобрази този факт при наведенено възражение /давността не се прилага
служебно/, а в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна
давност - решаващият орган по чл.
266, ал. 1 ДОПК, като инстанция по същество следва да констатира изтичането на
давностния срок, респективно - настъпването на основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, при което да отмени евентуално извършените
действия по принудителното изпълнение на такова вземане. Следователно,
възраженията за недължимост на публично държавно вземане поради настъпване на
някой от фактите от обхвата на чл. 168 ДОПК,
в т. ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва да
бъдат заявени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за
предприемане на действия по смисъла на чл.
225, ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК,
те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния
изпълнител по принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в
случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл.
266, ал. 1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при
условията на чл. 268 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ДОПК, давността спира в предвидените от закона случаи по т. 1 до т. 6.
Съгласно ал. 2
на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
а според ал. 3 на чл. 172 от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
Посочените в оспорената част от решение публични
задължения са за държавни
такси по съдебни дела, задължения за държавно обществено осигуряване и здравно-осигурителните вноски, задължения по ЗКПО и по
ДДФЛ установени с подадени декларации от
данъчно задълженото лице за периода 01.01.2010г. – 30.11.2016 г. Според съдебната практика по идентични
казуси, доколкото се касае за публични държавни вземания - чл.
162, ал. 2, т. 1 ДОПК, текстът следва да се тълкува във вр. с чл.
171, ал. 1 ДОПК и давността започва да тече считано от 1 януари на годината,
следваща година през която е следвало да се плати публичното задължение /вкл.
задължението за задължителни осигурителни вноски, определяно не като месечно
задължение, а годишно задължение, което се внася авансово по посочения ред и
съответно размери - в тази насока Решение № 13615 от 2013 г., ВАС/.
Съгласно чл. 105 ДОПК,
задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете
определени в съответния закон. Няма спор за наличие на изпълнително основание
от обхвата на чл.
209, ал. 2 ДОПК /декларацията/.
Съгласно разпоредбите на ДОПК, а и в
съответствие с установената съдебна практика всяко едно от така посочените
задължения от т. 1 до т. 253 представлява самостоятелно изпълнително основание.
Аргумент за подобен извод е факта и установената практика, че неподаването в
срок на всяка една дължима по данъчен закон /ДОПК, ЗДО, ЗДДФЛ и др./ декларация
обуславя осъществяване на отделен административно наказателен състав и за всяка
неподадена декларация се налага отделна санкция. В този смисъл не се споделя
изложеното от пр. представител на ответника че така установените отделни
задължения на дружеството не представляват отделно изпълнителни основания.
В разпоредбата на чл. 221 от ДОПК е описан
реда за започване на изпълнителното производство, съгласно който когато задължението не е
изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен
да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Съобщението трябва да
посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и
да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни
задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.
Няма пречка когато са налице няколко отделни изпълнителни
основания за различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело,
като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията.
В случая са налице доказателства, които не се
оспорват от страните че са възникнали задължения на Дружеството, представляващи
всяко едно от тях изпълнителни основания, които предвид посочената по- горе
разпоредба на чл. 221 от ДОПК следва да бъде спазен определеният от закона ред
за да бъдат същите присъединени по обазуваното изпълнително производство и
предприети действия по събирането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от ДОПК когато са налице няколко отделни изпълнителни
основания за различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело,
като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията. Последното в посочената законова разпоредба също
е в подкрепа на тезата, че всяко едно от така формираните и установени
задължения представлява отделно изпълнително основание и за което следва да
бъде спазен реда, визиран в посочения текст на чл. 221 ДОПК за да може същото
да бъде присъединено по образуваното изпълнително производство. В тази връзка
правилно е образувано едно изпълнително производство ИД№**********/2002г. по
което се твърди че са присъединено с цитирани и приложени като доказателства по
делото разпореждания на публичен изпълнител отделните изпълнителни основания,
представляващи задълженията на Дружеството.
За да се прецени дали по отношение на дадено задължение следва да се
приложи погасителна давност съгласно ал. 1 или ал. 2 от ДОПК, съответно със
срок 5 години или 10 години следва да се представят доказателства за това, че
по отношение на възникналото изпълнително основание е спазена разпоредбата на
чл. 221 ДОПК, а именно когато
задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към
изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава
7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението
трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и
взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок
не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Следователно за всяко едно от посочените от т.
1 до т. 253 изпълнителни основания следва да се налице доказателства, че
длъжникът е бил уведомен за тях, поканен е доброволно да ги заплати в указания
му 7дневен срок за доброволно изпълнение и след което да се пристъпи към
принудително изпълнение, като в тази връзка публичния изпълнител издава
разпореждане на присъединяване на задължението по образуваното изпълнително
производство. Изискването за спазване на така посочения ред за принудително
изпълнение по отношение на възникналите задължения освен че е законово
регламентиран в ДОПК има отношение и досежно въпроса какъв срок следва да се
прилага по отношение на дадено задължение въз основа на което да се счита че е
изтекла погасителна давност. В чл. 171, ал. 2 ДОПК е предвидено че с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността. Давността спира съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК с налагането на
обезпечителни мерки, а съобразно ал. 2 от същия текст давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
По делото са представени доказателства, а и не се спори от страните че за
посочения сравнително дълъг период от време 01.01.2010г.- 30.11.2016г. са
налагани множество обезпечителни мерки и са предприети действия по принудително
изпълнение.
В случая се съобрази възприетото в Тълкувателно
решение № 7 / 15.04.2021 г., постановено по Тълкувателно дело № 8/2019 г., ВАС. В цитираното Т Р № 7 /
15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ВАС е възприето, че образуването
на изпълнителното дело, макар да е посочено в раздел ІV "Действия" на
глава ХХV "Принудително изпълнение" от ДОПК, не представлява същинско
действие по принудително изпълнение. Същинските действия са конкретни и
насочени срещу имуществото на длъжника, те целят удовлетворяване на кредитора и
погасяване на публичното вземане. Разгледани в този аспект, ПНОМ имат присъща
цел – обезпечение и на практика не целят
прякото удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане /обезпечението служи за осигуряване на
изпълнението/. Според посоченото Т Р: "От тълкуването на чл.
172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези
действия, които са сведени до знанието на длъжника. Само те могат да послужат
за прекъсване на давността, а образуването на изпълнително дело не е сред тях.
Изпълнителното производство като съвкупност от правни и фактически действия
условно може да бъде разделено на два стадия: 1. предварителен, в който се
образува изпълнителното дело и на длъжника се изпраща съобщение за доброволно
изпълнение. 2. същински, в който се предприемат конкретни действия по
принудително изпълнение чрез изпълнителните способи по чл.
215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК. ". Налагането на обезпечителни мерки
не е в обхвата на изпълнителните способи.
В Т Р № 7 / 15.04.2021 г. е изразено разбиране
по отношение нормата на чл.
221, ал. 1 ДОПК, което е отграничено от чл.
221, ал. 4 ДОПК: "Тълкуването на разпоредбата, с оглед мястото й в раздел ІV
"Действия", е направено без да се държи сметка за това, че
употребеното от законодателя общо понятие "действия" включва в себе
си както тези, които са част от принудителното изпълнение, така и други, които
по своята същност са подготвителни и представляват администриране на постъпили
искания за събиране на вземания до публичния изпълнител или организационни по
водене на изпълнителния процес. В същия раздел са включени и действия по
отлагане и възобновяване, прихващане и прекратяване на производството, които
макар да са част от действията, предвидени в разпоредбите на раздел
ІV от ДОПК, не могат да бъдат възприети като "действия по принудително
изпълнение" по смисъла на чл.
172, ал. 2 от ДОПК.... Следва да се държи сметка и за предвиденото в ал. 4 на същия
член, че принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни
мерки, започва чрез налагане на запор или
вписване на възбрана.
При анализ на събраните по делото писмени
доказателдства се установява, че за част от формираните задължения не е спазена
процедурата предвидена в чл. 221 ДОПК съгласно който текст когато задължението не е изплатено в срок,
публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на
длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
От приложените писмени доказателства, в
табличен вид оспорените задължения на Дружеството са посочени, като е отразено
дали е налице уведомяване на длъжника за така дължимото задължение, както и за
това че са предприети действия от органа по изпълнение в съотвествие с чл. 221 ДОПК за всяко едно от задълженията представляващо самостоятелно изпълнително
основание. От представените доказателства се установява, че за част от
задълженията не е спазена предвидената процедура в посочената правна норма на
чл. 221 от ДОПК, а именно че длъжникът не е уведомяван в съответствие с
посочения законов текст за задължението и впоследствие за предприетите
изпълнителни действия от публичния изпълнител. Така е по задължения по
декларация по ЗДДС 07001030202/12.01.2011г., декларация по ЗДДС
07001032921/09.02.2011г, декларация по ЗДДС 07001036797/11.03.2011г.,декларация
по ЗДДС07001040523/13.04.2011г, декларация по ЗДДС 07001043825/13.05.2011г.,
декларация по ЗДДС 07001046087/10.06.2011г., декларация по ЗДДС
07001049740/13.07.2011г., декларация по ЗДДС 07001054510/13.09.2011г, декларация
по ЗДДС 07001057274/13.10.2011г., декларация обр.6 ЗО
070021301734685/25.03.2013г., декларация обр.6 ЗДДФЛ
070021301734685/25.03.2013г., декларация обр.6 ЗДДФЛ
070021302568899/25.03.2013г., декларация обр.6 ЗДДФЛ
070021408830033/21.10.2014., декларация обр.6 ДОО 07002140880033/21.10.2014г.,
д.декларация по ЗКПО/Данък върху представителните 700И0007876/25.03.2011г.,
д.декларация по ЗКПО/Данък върху разходите за превозни средства
700И0007876/25.03.2011г., д.декларация по ЗКПО/Данък върху представителните
700И0012258/27.03.2012г., д.декларация по ЗКПО/Данък върху разходите за
превозни средства 700И0012258/27.03.2012г., Акт за установяване на публично
държавно вземане/ДНИ 90/14.05.2012г., Акт за установяване на публично държавно
вземане/ТБО 91/14.05.2012г., Акт за установяване на разходи А001355.
При така изброените задължения,
представляващи изпълнителни основания органът по изпълнение няма данни и
доказателства да е предприел необходимите действия за всяко едно от тях в
съответствие с изискванията на чл. 221 ДОПК, като по този начин същите
неправилно са присъеднинени, а част от тях не са и присъединявани към
изпълнителното производство. По този начин е препятствана възможността за
преценка дали по отношение на тях следва да се приложи погасителна давност със
срок 5 години или такава обвързана с изтичане на 10 години, тъй като както е
изложено по- горе по образуваното изпълнително дело са извършени изпълнителни
действия които дават възможност да се напрови извод, че за част от задълженията
намира приложение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. За друга част от
задълженията, които са присъединени по изпълнителното производство в разрез с
изискванията на чл. 221 ДОПК е необходимо да се направи преценка дали не следва
да се приложи срокът за погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, а именно 5
години.
Част от оспорените публични задължения не са
присъединени по образуваното изпълнително дело, което става ясно от
представените като доказателства по делото разпореждания. Такива са описаните
задължения по декларация по ЗДДС 07001028385/14.12.2010г., декларация по ЗДДС
07001030202/12.01.2011г., декларация по ЗДДС 07001032921/09.02.2011г,
декларация по ЗДДС 07001036797/11.03.2011г.,декларация по
ЗДДС07001040523/13.04.2011г, декларация по ЗДДС 07001043825/13.05.2011г., декларация
по ЗДДС 07001046087/10.06.2011г., декларация по ЗДДС 07001049740/13.07.2011г.,
декларация по ЗДДС 07001051022/08.08.2011г., декларация по ЗДДС
07001054510/13.09.2011г, декларация по ЗДДС 07001057274/13.10.2011г.,
декларация по ЗДДС 07001061669/12.12.2011г., декларация обр.6 Универсален
0700211046439947/31.08.2011г., декларация обр.6 ЗО
0700211046439947/31.08.2011г., декларация обр.6 ДОО
0700211046439947/31.08.2011г., декларация обр.6 ЗО
070021105161413/29.09.2011г., декларация обр.6 ДОО 070021105161413/29.09.2011г.,
декларация обр.6 Универсален 070021105161413/29.09.2011г., декларация обр.6 ДОО
070021105723658/28.10.2011г., декларация обр.6 Универсален 070021105723658 от
28.10.2011г., декларация обр.6 ЗО 070021105723658/28.10.2011г., декларация обр.6
ДОО 070021106283696/29.11.2011г., декларация обр.6 Универсален 070021106283696
от 29.11.2011г., декларация обр.6 ЗО 070021106283696/29.11.2011г., задължения
по декларации обр. 6 за периода от 27.02.2012г. 30.03.2012г., 27.04.2012г.,
31.05.2012г., 31.05.2012г., 28.06.2012г., 31.07.2012г., 30.08.2012г.,
28.09.2012г. за ЗО, ДОО, Универсален /общо задължения по 24бр. декларации за
посочения период/. Не са представени по делото доказателства за надлежното
присъединяване на задължения на Дружеството към образуваното изпълнително
производство за задължения по АУПОВ/ТБО№124/23.06.2011г., 4бр. данъчни
декларации по ЗКПО от 25.03.2011г. и от 27.03.2012г., АУПОВ/ДНИ№90/14.05.2012г,
АУПОВ/ТБО№91/14.05.2012г., 4бр. данъчни декларации по ЗКПО от 25.03.2014г. и от
12.03.2016г.
Въз основа на преценка на приложените по делото писмени
доказателства, както и като съобрази доводите на страните настоящият състав на
АС Габрово намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че неправилно
административния орган е приложил разпоредбата на чл. 171 от ДОПК досежно
погасителната давност касаеща задължения на Дружеството. Пр
Правната регламентация на давността по ДОПК,
се съдържа в чл.171 от ДОПК
,според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок,.Според алинея втора,с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение,
се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отерочено или разсрочено. Според чл.172 от ДОПК, давността спира когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за
не повече от една година, когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно – за срока на
спирането, когато е дадено разрешение за разсрочване или отерочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването, когато актът,
с който е определено задължението, се обжалва, с налагането на обезпечителни
мерки, когато е образувано наказателно производство, от изхода
на което зависи установяването или събирането
на публичното задължение,а давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната и от прекъсването на
давността,започва да тече нова давност.Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК
погасяването по давност е начин на погасяване на самото
публичното вземане. Приложението на тази норма не се дерогира и от разпоредбата чл. 174 от ДОПК, която регламентира единствено хипотезата
на доброволно плащане след изтичането на
давностния срок и следващите от това правни последици.
Следва да бъде отбелязано, че в ДОПК няма легално определение на понятието давност и то следва да се използва от понятието за давност,
дадено най- вече в гражданското право. Погасителната давност
представлява период от време, определен от закона,
през който субективното право на кредитора не е погасено или казано иначе - не са настъпили юридически факти, които да погасят субективното
право на вземане на кредитора. Погасителната давност като
юридически факт (разбиран като бездействие на кредитора или ненастъпване на
други погасителни обстоятелства) не погасява
правото на кредитора, а поражда материалното право на длъжника да откаже изпълнение, което е насочено към кредитора. Това обаче не е
процесуално право, тъй като за изтекла погасителна давност може да се
изразява и извън съдебно, а не само в един
съдебен процес. Правоотношението е материално-правно, защото то произтича от материално-правното правоотношение между кредитора и длъжника.
Погасителната давност има за главна функция
привеждането в съответствие на правното с фактическото състояние - с
бездействието на кредитора фактическото положение
е, че дадено право не се упражнява и следователно трябва да му се откаже възможността да си го търси по принудителен ред.
Сроковете в крайна сметка създават дисциплина
в гражданския оборот, тъй като стимулират кредиторите да упражняват правото
си на вземане и допринасят за установяването на обективната истина. От друга
страна, неприлагането на служебното начало при
давността, дава възможност неблагоприятните Йй последици да зависят от волята на длъжника (той може и да отрече да се възползва от изтеклата придобивна давност). Предявяването на възражение за изтекла давност е право на
длъжника, което той може да не упражни, а да изплати доброволно
погасеното по давност задължение. В обратната
хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на публично държавно вземане от страна на
публичния изпълнител. От момента на настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да бъде
прекратено.
От гледна точка на данъчното право и на ДОПК
давността е период от време с
изтичането на който се преклудира правото на
държавата да събере едно вземане.
От съдържанието на чл. 221, ал. 1 от ДОПК се
налага извода, че изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника се
характеризира като действие по
пристъпване към изпълнение. Съобщението е насочено към събиране на публично
вземане, по доброволен път. Смисълът на това съобщение е, че ако не погаси
задълженията си в определения му срок, ще бъдсат предприети действия по
принудителното им изпълнение. В този смисъл изпращането на съобщението по
своята същност е подготовка за започването на същинския изпълнителен процес,
изразяващ се в действия по принудително изпълнение чрез предвидените в чл. 215,
ал. 1, т. 1-3 ДОПК изпълнителни способи.
Това са изрично посочените принудителни
действия, които може да предприеме публичният изпълнител, но сред тях не е
изпращането на съобщение.
След като в цитираното ТР7/15.04.2021г. по
ТД№8/2019г. е възприето, че по см.
на чл.
221, ал. 4 ДОПК - принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни мерки,
започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана и това са изрично
посочените принудителни действия, които може да предприеме публичният
изпълнител, в конкретиката на фактите следва да бъде прието, че ПНОМ не спират,
а биха прекъснали давностния срок при редовно връчване. Според ТР : "От тълкуването
на чл.
172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези
действия, които са сведени до знанието на длъжника. Само те могат да послужат
за прекъсване на давността,... ", което означава, че последицата –
прекъсване на давността и започването на нов давностен срок настъпва само при
доказано редовно връчване на ПНОМ.
Както беше посочено по- горе по част от
посочените задължения не са изпращани покани за доброволно изпълнение към
длъжника, а друга част от тях не са присъединени от административния орган по
надлежния ред към образуваното изпълнително производство. По този начин не може
да се извърши проверка дали по отношение на тях следва да се прилага общата
погасителна давност от 5 години или 10 годишната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Административният орган не е извършил дължимата проверка на твърдяните от
жалбоподателя факти и обстоятелства, а е приел че по отношение на всички
оспорени задължения следва да се приложи 10 годишния давностен срок и по този
начин спорните задължения не са погасени по давност.
Този извод на административния орган е
погрешен, тъй като за всяко едно от оспорените задължения, представляващи
отделни изпълнителни основания следва да се прецени въпроса дали спрямо всяко
от тях е спазена процедурата, предвидена в чл. 221 от ДОПК и ако това е така
дали същите са надлежно присъединени по изпълнителното производство
ИД№**********/2002г., по което са извършени изпълнителните действия, които не
се оспорват от страните. Няма пречка с едно разпореждане да се присъединят
няколко отделни задължения. От приложените писмени доказателства се установява,
че част от задълженията не са присъединени с Разпореждане към изпълнителното
производство.
Жалбата следва да бъде приета за основателна по изложените по горе
съображения.
При този изход на спора, а именно отмяна на
обжалваното Решение №62/04.05.2022г. на и.д.Директор на ТД на НАП В. Търново, с
което е потвърдено Разпореждане №С220007-137-0005169/19.04.2022г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП В. Търново, основателно се явява искането на пр.
представител на Дружеството жалбоподател за присъждане на разноски. Такива в случая
представляват заплатена ДТ в размер на 50 лева от страна на „******“АД Габрово
ТД на НАП В. Търново следва да заплати на „******“АД
Габрово сума в размер на 50 лева, представляващи разноски по делото /платена
ДТ/.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.
268, ал. 2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №62/04.05.2022г. на и.д.Директор на ТД на НАП В.
Търново, с което е потвърдено Разпореждане №С220007-137-0005169/19.04.2022г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново.
ОТМЕНЯ Разпореждане №С220007-137-0005169/19.04.2022г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново в частта, с която е разпореден отказ за
погасяване по давност на задължения на „******“АД Габрово за период 01.01.2010г. –
30.11.2016г., посочени
в т. 1 до т. 253 от Разпореждането.
ОСЪЖДА ТД на НАП В. Търново да
заплати на „******“АД гр. Габрово сума в размер на 50 лева, представляваща
разноски по делото.
Връща административната преписка на ТД на НАП
В. Търново за ново произнасяне по молба/възражение
№С220007-000-0169222/08.04.2022г. на „******“АД Габрово, съобразно мотивите на
отменителното решение.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :