РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова.
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330116902 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 и 19 от ЗПК.
Ищцата М. Д. В., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „****“ бл. № ***, вх. *, ет. *, ап.
**, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С. Н. и Ц. С., иск за прогласяване като
нищожна клауза от договор за потребителски кредит № *******/ ******г., поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на материално- правните изисквания на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушение на
предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ******/ ***** г., при следните условия: сума- 2 500 лева, ГПР- 48,
96 % и ГЛП- 41 %. За закупена допълнителна услуга „Флекси“, свързана с възможността за
промяна на погасителния план, се дължало възнаграждение в размер на 1 875 лева. С цел
заобикаляне на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити поставяли
изисквания към кандидатстващите, на които те не могат да отговорят, свързани с
ангажиране на поръчителство или банкова гаранция. Така се предвидили и санкции по
договора под формата на такси или неустойки, а по този начин се осигурявала допълнителна
печалба за финансовата институция. Клаузата от процесния кредит за допълнителната
услуга „Флекси“ била недействителна, защото при съпоставка с размера й- почти 100 % от
1
стойността на кредита, с претърпените вреди от кредитора, било видно, че таксата се
въвежда единствено с цел печалба на дружеството, тъй като тя не зависела от изпълнението
на лицето. Таксата се включвала към допълнителните вноски, водела до скрито оскъпяване
на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване.
Възнаграждението за тази услуга било в нарушение на изискванията на добросъвестността и
изцяло в ущърб на потребителя. Печалбата на кредитора трябвало да е включена в лихвата
по кредита, но в случая възнаграждението за тази услуга не било част от лихвата и така
стойността на ГЛП не отговаряла на действително посочената в договора. Моли за
признаване на тази клауза за таксата за недействителна, претендират се и разноските в
процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който оспорва иска. Твърди се, че клиентът сам пожелал да се възползва от въпросната
услуга „Флекси“, която не била задължителна за сключване на кредита, нито пък била
условие за договора. Тези допълнителни услуги не противоречали на добрите нрави, а били
израз на свободата на договаряне. Недобросъвестен в случая бил ищецът, който бил добре
информиран за тази услуга и сам поискал да се възползва от нея, а след това предявявал
съдебни претенции против кредитната компания. В преддоговорната информация клиентът
бил уведомен за допълнителните разходи, които ще понесе във връзка с тази услуга и бил
напълно наясно с това. Тези услуги не нарушавали нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а
предоставяли възможности на длъжника и затова не можели да бъдат част от ГПР.
Законодателят регламентирал изисквания, на които трябвало да отговаря кредита, като с
таксата за тази услуга не се прикривали невключени разходи по договора. Моли за
отхвърляне на иска. Също претендира разноски, като се прави и възражение за
прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание страната също не се
явява, не се представлява и не взема становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен потребителски кредит № *****/ ***** г., при
следните условия: сума- 2 500 лева, срок- 24 месеца, ГПР- 48, 96 %, ГЛП- 41 %, обща сума
по кредита- 3 666, 92 лева, плюс цена за закупена допълнителна услуга „Флекси“- 1 875
лева.
Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, ведно
с общите условия по него. Приети са още искането за отпускането на кредит, погасителния
план към договора и стандартният европейски формуляр.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
2
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за допълнителна услуга „Флекси“,
която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в
противоречие със специалния ЗЗП.
Клаузата в договора за закупуване на услугата „флекси“ предвижда възможност за
промяна на погасителния план, като за нея е посочено дължимо възнаграждение в размер на
1 975 лева. Изрично е посочено, че пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на
клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не
означава, че дадена клауза не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в
противоречие със закона. Изрично разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя
възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с
усвояване или управление на кредита. Макар и оформена като „допълнителни услуги“ по
договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни, тази услуга по естеството
си е свързана с управлението на кредита. Всяка промяна на погасителния план принципно
касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни,
като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата,
същата е невъзможна. В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска
промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед
положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т.н.), това са именно
действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете
страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма
право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по
погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на страните възможността да
предоговарят условията по договора или да променят по общо съгласие погасителния план,
поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от
кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и то в размер на повече
3
от 2/3 от стойността на отпуснатия заем. По този начин се плаща за права, които
потребителят има, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност
и справедливост. Още повече, че възнаграждението е предвидено предварително, т.е. без
дори да е ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде използвана от клиента, но
той с подписването на договора си я платил и в случай на неползване за кредитора не
възникват никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугата.
Предвид горните съображения, таксата за допълнителната услуга, която реално е
такса по кредита предвид естеството си и представлява допълнително плащане, следва да
бъде включена в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се
получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до
петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тези суми към високия
лихвен процент многократно ще надвиши границата от около 50 %, при посочен ГПР от 48,
96 %. Изрично е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски
кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно поради
нищожността им предвидените по тях суми се явяват недължими и ищецът не дължи
тяхното изпълнение.
В заключение се налага извода, че искът е основателен, като по договора се установи
наличието на нищожна клауза поради противоречието й със закона и добрите нрави, което
води като последица до уважаване на предявената претенция.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищцата е заплатила държавна такса в
размер на 75 лева, която сума следва да й се възстанови от ответника, като законна
последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в
процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 487, 50 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С. Н. и Ц. С., от една страна и М. Д.
В., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „****“ бл. № ***, вх. *, ет. * ап. **, от друга, че е
4
нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ от договор за потребителски кредит № *******/ ******* г., поради
противоречието й с добрите нрави, заобикаляне на материално- правните изисквания на чл.
19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушение на
предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С. Н. и Ц. С., да заплати на М. Д. В., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „****“
бл. № ****, вх.*, ет. *, ап. **, направените разноски по делото- внесена държавна такса в
размер на 75 лева (седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С. Н. и Ц. С., да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. Пловдив., ул. „*****“ № *, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата
М. Д. В., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на
487, 50 лева (четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), определено от съда
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5