РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Кюстендил, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********
насочена срещу Решение № 12/12.01.2023 г., постановено по гр.д.33/2022 г. по описа
на РС – Дупница.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, районен съд е отхвърлил иска
на „Топлофикация - Перник“ АД, предявен срещу М. Р. М. за заплащане на сумата от
416.65 лв. главница и 83.12 лв. лихва за неплатена топлинна енергия, законна лихва и
разноски..
„Топлофикация – Перник“ АД, обжалва изцяло решението на районния съд,
като го счита за неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по
делото доказателства. Счита, че по делото безспорно било установено наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос,
доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.
Твърди, че е представен пред първоинстанционния съд документ, от който се
установява, че ответникът е собственик на имота през процесния период.
Претендираните суми са фактурирани в месец юни 2019г. и месец август 2019г. , но
съдържат начисления от изравнителни сметки, касаещи периода до 31.10.2018 г., т.е.
времето, през което ответникът е притежавал право на собственост върху процесния
апартамент. Моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно, необосновано
и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, както и за постановяване
на решение, с което да се уважи предявеният иск срещу ответника. Претендира
сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната
жалба.
Постъпили са и въззивни частни жалби, подадени от адв. К. И. Б., в качеството
й на пълномощник на М. Р. М. и от адв. Н. И. И., в качеството му на пълномощник на
М. Р. М., насочени срещу Разпореждане № 630 от 10.04.2023 г., постановено по гр.д. №
33/2022 г. по описа на РС- Дупница, с което са оставени без уважение молбите им за
присъждане на разноски. В частните жалби се сочат предпоставки за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Исканията в двете
жалби са за отмяна на Разпореждане № 630 от 10.04.2023 г. по гр.д. № 33/2022 г. по
описа на РС – Дупница и за присъждане на адвокатски хонорар на адв. И., съответно
адв. Б. на по 360 лв.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
РС - Дупница е бил сезиран с предявени от „Топлофикация - Перник“ АД
против М. Р. М. искове по чл.422 ГПК за установяване вземания на ищеца, както
следва: в размер на 416.65 лева - главница, дължима от ответника за доставена от
дружеството топлинна енергия за месеците юни 2019 г. и август 2019 г. за
топлоснабден имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. П., ул. „**“, бл.*,
вх.*, ап.* и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла за периода от
08.08.2019 г. до 29.07.2021 г. в размер на 83.12 лева, ведно с обезщетение за забава
върху претендираната главница в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.09.2021 г. по ч.гр.д. №
1754/2021 г. на ДнРС.
По делото е представен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот №3, том IV, рег.№11721 дело 576 от 2018 г. От последния се установява, че
ответникът и съпругата му Е. М. М.а, в качеството им на продавачи, са прехвърлили
на Й. Х. К. - трето за спора лице, правото на собственост върху процесния недвижим
2
имот, като сделката е изповядана на 31.10.2018 г.
Не се спори между страните, че титуляр на партидата за процесния апартамент е
ответникът.
За установяване задълженията за доставяна в процесния имот топлинна енергия
ищецът е представил извлечение от сметка, от което се установява, че ответникът има
задължения към ищеца в размер на 416.65 лева главница за месеците 06.2019 г. и
08.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 83.12 лева за периода от 08.08.2019 г. до
29.07.2021 г.
Въз основа на подадено от ищеца на 17.08.2021 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на ищеца е издадена заповед от
13.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника
за сумата от 416.65 лева представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за м. 06.2019 г. и м.08.2019 г., както и за сумата от 83.12 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва изтекла за периода от 08.08.2019 г.
до 29.07.2021 г. От ответника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в
законоустановения двуседмичен срок по ГПК. Предвид това и в указания едномесечен
срок от получаване на съобщението молителят в заповедното производство - сега ищец
е предявил по реда на чл. 422 от ГПК установителните искове предмет на разглеждане
в настоящото производство.
С обжалваното решение ДнРС е приел предявените по реда на чл. 422 от ГПК
искове за неоснователни и ги е отхвърлил, аргументирайки се, че към исковия период
ответника не е бил собственик на процесния апартамент, при което не е бил в
облигационни отношения с ищцовото дружество. Решението е обжалвано от ищеца.
Исковете по чл. 422 от ГПК са допустими - предявени от надлежна страна в
законоустановения срок.
Спорен между страните е въпросът относно наличие на неизпълнени от
ответника в качеството му на длъжник парични задължения за исковия период.
Респективно спорен е и въпроса относно това бил ли е същият потребител на топлинна
енергия за исковия период в качеството на собственик на процесния апартамент.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период м. 06. 2019 г. – м. 08. 2019 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Между страните е съществувало правоотношение, по силата на което
ответникът, като собственик на процесния имот, е имал качеството на потребител на
топлинна енергия, доставяна от ищеца. Крайният момент на тази облигационна
обвързаност се определя от сключената възмездна сделка, по силата на която правото
3
на собственост е придобито от трето за спора лице, от който момент М. не е
собственик, респективно не се установява да е потребявал топлинна енергия като
ползвател или в друго качество спрямо процесния имот.
По делото липсват доказателства, установяващи твърдението на ищеца в
първоинстанционното производство, че претендираните суми, фактурирани в
месеците юни 2019 г. и август 2019 г. са начислени от изравнителни сметки, касаещи
периода до 31.10.2018 г., а именно датата, на която ответникът е отчуждил възмездно
процесния недвижим имот.
Предвид неустановяването на тези факти и обстоятелства, следва извод, че за
ответника не са възникнали задължения за заплащане на процесните суми, през който
период от време не е имал качеството на потребител на топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе мотиви, следва извод за неоснователност на
исковете, поради което обжалваното решение, се явява правилно и ще бъде
потвърдено.
По частните жалби:
С Разпореждане № 630 от 10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 33/2022 г. по
описа на РС- Дупница, са оставени без уважение молбите на адв. Н. И. и адв. К. Б. за
присъждане на разноски в заповедното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Разгледани по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира
частните жалби са частично основателни. Съображения:
Безспорно исковото производство по чл.422 ГПК е продължение на
предхождащото го заповедно производство и съдът, разглеждащ предявения
установителен иск, е длъжен да се произнесе по дължимостта на сторените в
заповедното производство разноски. В този смисъл обжалваното разпореждане е
неправилно и следва да бъде отменено, като се присъдят разноски, сторени от
ответника в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.
От приложеното ч.гр.д.№********* г. на РС Дупница се установява, че в
заповедното производство длъжникът М. Р. М. е бил представляван от адв. Б. в
хипотезата на чл.38 от ЗАдв., като последната е подала от негово име възражение по
чл.414 ГПК, т.е. безспорно е налице осъществено процесуално представителство на
страна.
Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че
това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. случаи. Нещо повече Наредба № 1/2004 г. вече не е приложима и
заложените в нея размери нямат задължителен характер с оглед приетото Решение от
25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че възнаграждение в размер на 200
лева е съотносимо към фактическата и правна сложност на извършеното от адвоката
процесуално действие, като съдът ще присъди на адв. Б. възнаграждение в този
размер.
В настоящото производство се представиха пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, от които е видно, че ответникът М. Р. М. е бил представляван в
първоинстанционното исково производство от адв. Н. И. в хипотезата на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. Същият е подал писмен отговор на исковата молба. Както беше посочено
по- горе Наредба № 1/2004 г. не е приложима и заложените в нея размери нямат
задължителен характер с оглед приетото Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-
438/2022 г. на Съда на ЕС. Вземайки предвид, обстоятелството, че адв. И. е изготвил
само писмен отговор, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът
приема, че следва му да се определи възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, Кюстендилски
4
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/12.01.2023 г., постановено по гр.д.33/2022 г.
по описа на РС – Дупница.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 630 от 10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 33/2022
г. по описа на РС- Дупница и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на адв. К.
И. Б., със служебен адрес: гр. С., п.к. **, ул. „**“ №*, ет.* сумата от 200 лева за
осъществено процесуално представителство на ответника М. Р. М. по ч.гр.д.
№1754/2021 г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на адв. Н.
И. И., със служебен адрес: гр. С., п.к. **, ул. „**“ №*, ет.* сумата от 200 лева за
осъществено процесуално представителство на ответника М. Р. М. по гр.д.№33/2022 г.
по описа на РС – Дупница.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5