Решение по дело №9006/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1186
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110209006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1186
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110209006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
011162/03.06.2021 г., издадено от началник група при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на АЛ. ИВ. ЯК., с ЕГН **********, са наложени
две административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 1000 лева, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Недоволен от НП е останал Я., която го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди се, че не е шофирал автомобила,
а само се е качил, за да осъществи маневра при излизането от паркинга.
Оспорват се установените фактически обстоятелства. Иска се отмяна на НП
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да
намали наложеното му наказание.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.05.2021 г., около 18:40 часа, жалбоподателят се намирал на
паркинга на спортна зала „София“, находяща се в парк Борисовата градина и
срещу ул. „Незабравка“. Същият бил употребил алкохол, но въпреки това се
качил да управлява лек автомобил „Пежо”, с рег. № СВ **** НМ, като
предприел маневра движение на заден ход, с идеята да изкара автомобила от
мястото, където бил паркиран. При осъществяване на тази маневра той не се
уверил, че с движението си назад няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, като реализирал ПТП с паркирания зад него
автомобил „Линкълн“ с рег. № СВ **** МВ, който ударил в неговата задна
част. Действията на лицето били наблюдавани от свидетеля БЛ. БЛ., който
застанал пред автомобила на Я. и го спрял да избяга от местопроизшествието,
като се обадил на тел. 112 и подал сигнал за случилото се. На място
пристигнали полицейските служители Г. П. и ИВ. Ц. които установили
настъпилото ПТП и поискали да тестват с дрегер за наличие на употреба на
алкохол водача Я.. Последният силно миришел на алкохол, но отказал да бъде
тестван с дрегер, след което на лицето бил издаден талон за кръвно
изследване. Я. се явил в УМБАЛ „Св. Анна“, където дал кръв за изследване.
Резултатът от изследваната впоследствие кръвна проба отчел 1,11 промила
алкохол в кръвта.
На мястото на произшествието свидетелят Цанков съставил АУАН на Я.,
за извършени нарушения на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП, тъй като не било ясно дали лицето ще се яви да даде кръв за
изследване. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и срещу подпис.
След резултатите от кръвното изследване АНО, въз основа на
установените фактически обстоятелства наказващият орган е
преквалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3 в такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП и издал обжалваното (НП) № 21-4332-011162/03.06.2021 г., издадено от
началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на АЛ. ИВ.
ЯК., с ЕГН **********, са наложени две административни наказания, както
следва:
1. За извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
2
ал. 2, т. 11 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 1000 лева, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели ИВ. Ц., Г. П., БЛ. БЛ. и
Даниела Георгиева, както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични и ясни.
Съдът намира, че няма спор относно обстоятелството, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС при осъществяване на
въпросната маневра на заден ход, независимо от причините за това. Това
обстоятелство е категорично доказано и от показанията на очевидците Б. и Г..
Съдът намира, че безспорно се установява и обстоятелството, че именно Я. е
причинил процесното ПТП, като цялата доказателствена съвкупност сочи
именно в тази посока.
Няма никакво съмнение, че Я. е бил и под въздействието на алкохол, като
точната концентрация на алкохол в кръвта му е установена по надлежния ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява несъмнено,
че жалбоподателят Я. не се е убедил, че с извършването на маневра
„движение на заден ход“ няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и е ударил в задната част паркирания зад неговия автомобил лек
автомобил „Линкълн“. По отношение на това нарушение, съдът намира, че
3
АУАН и НП отговарят напълно на изискванията на ЗАНН за форма и
съдържание. То е доказано от обективна страна, а от субективна е извършено
виновно, във форма на вината непредпазливост, тъй като деецът не е
предвиждал обществено опасните последици от деянието си, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди. Ето защо, по отношение на това нарушение НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на второто нарушение, съдът намира, че е налице
нарушение на процесуалните правила, което е съществено по своя характер.
То се изразява в това, че в АУАН е констатирано нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, а деецът е наказан с НП за такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
Съдът намира, че е налице нарушение защото в АУАН не са констатирани
всички факти, които касаят съставомерността на нарушението по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, тъй като при съставянето му не е констатирано обстоятелството,
че водачът е употребил алкохол, а само това, че е отказал да бъде тестван за
наличието му. Съдът намира, че при съставянето на АУАН актосъставителят
обективно не е имал възможност да установи това обстоятелство и е съставил
акта само за това, че водачът отказва тест. Същевременно обаче, Я. е
изпълнил предписанието да се яви за даване на кръвна проба и затова АНО
правилно е преценил, че нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП не е извършено. В
случая обаче, след установяването по надлежния ред, че Я. е управлявал МПС
с наличие на алкохол в кръвта, то АНО не е имал законови правомощия да
преквалифицира нарушението, защото част от фактическия му състав не
фигурира в АУАН, каквото е изискването на ЗАНН за установяване и
санкциониране на административните нарушения. В този случай, АНО е
следвало да покани Я. да се яви в сградата на ОПП СДВР и да му
състави отделен АУАН за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Като
не е сторил това, той е нарушил правилата на ЗАНН за установяване и
санкциониране на нарушителя, като едва с НП за първи път е вменил на
лицето нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Ето защо, по отношение
на това нарушение следва да се отмени обжалваното наказателно
постановление, защото е нарушено правото на защита на жалбоподателя в
хода на административнонаказателното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-011162/03.06.2021 г., издадено от
началник група при СДВР, в частта му по т. 1, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, на АЛ. ИВ. ЯК., с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-011162/03.06.2021 г., издадено от началник
група при СДВР, в частта му по т. 2, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на
АЛ. ИВ. ЯК., с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5