РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Пловдив , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20205300502108 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение №172/15.07.2020г. по гр.д.№238/2019г. по описа на РС-Карлово,ІІ
гр.с-в от ищцата,с което е отхвърлена предявената искова претенция с правно основание
чл.213 от КТ,вр. с чл.350 от КТ и чл.86 от ЗЗД,касаещо признаването на факта от страна на
първоинстанционния съд,че липсва трудово правоотношение между страните и въз основа
на този факт исковите претенции са неоснователни.Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови
друго,с което исковите претенции да се уважат.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди
обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените писмени доказателства по делото става ясно,че
ответникът и ищецът са били в трудови правоотношения,като ответникът е работил по
трудов договор в ответното предприятие на длъжност „х.” от датата на встъпване в
длъжност 06.08.2008г. до 31.12.2010г.,а от 01.01.2011г. е била назначена на длъжност „д.“ на
хижа „***“ в гр.Карлово.Тъй като ищцата сочи,че към датата на завеждане на исковата
1
молба ответното дружество й дължи сумата 14066,58лв.,произтичащи от обезщетение за
недопускането й до заемането на длъжността,която е заемала преди уволнението за периода
15.02.2016г.-15.02.2019г.;да се задължи ответното дружество да оформи трудовата й книжка
съобразно влезлите в сила съдебни решения;да бъде задължено дружеството като
работодател да внесе дължимите от ищцата осигуровки към ДОО,Допълнително
задължително пенсионно осигуряване,Универсален пенсионен фонд и Здравно
осигуряване,както и да бъде задължено дружеството да внесе за своя сметка като
работодател дължимите осигуровки към ДОО,фонд Допълнително задължително пенсионно
осигуряване,Универсален пенсионен фонд,Трудова злополука и професионална болест и
Здравно осигуряване е поставен за решаване въпроса със съществуването или не на трудово
правоотношение между ищцата и ответното дружество като инцидентен установителен
иск.И настоящата инстанция счита,че най-напред следва да се установи въпроса по така
наведения инцидентен установителен иск и едва тогава при наличие на трудово
правоотношение следва да се произнася съда относно останалите наведени искови
претенции.
Ищцата е била уволнена от работа като „д.“ в хижа „***“ в гр.Карлово,като
последното решение на съда,с което същата е била възстановена е влязло в сила преди
04.02.2013г.,тъй като на тази дата същата е получила уведомление от РС-Карлово,че в
двуседмичен срок може да се яви в дружеството-работодател и да заеме длъжността,заемана
от нея преди уволнението „д.“.Същата е депозирала писмено заявление до дружеството-
работодател от дата 14.02.2013г.,че на 15-02-2013г. същата ще се яви и ще заеме длъжността
„д.“.Ищцата се е явила на датата 15.02.2013г.,но не е била допусната да заеме
длъжността,тъй като хижата е била отдадена под наем на трето лице и това трето лице не е
било обвързано в трудово правоотношение с ищцата.
При положение,че съгласно разпоредбата на чл.123а от КТ хижата е била
отдадена под наем на трето лице,то към момента на възстановяване на работа ищцата е
следвало да се обърне към наемателя на хижата,който се явява „работодателя по
заместване“,тъй като той е новият стопанин на хижата,а при положение,че ищцата не е
обвързала по никакъв начин с писменото си заявление наемателя на обекта,то между нея и
наемателя към момента но възстановяването й не може да се породи трудовоправна
връзка.Следователно между ищцата и ЕТ „Я. Д.“ като наемател на хижа „В. Л.“ в
гр.Карлово не съществува трудово правоотношение,а трудово правоотношение между
ищцата и Туристическо дружество „В. Л.“ също не съществува,тъй като към момента на
възстановяването й на работа дружеството вече не е било стопанин на обекта и респективно
не е било вече неин работодател.
Ирелевантни за спора са останалите претенции на ищцата,тъй като след като не
е налице трудово правоотношение между нея и ответника,то и предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива спрямо дружеството и тъй като
първоинстанционния съд е постановил решението си в тази насока и е приел,че исковете са
2
неоснователни,то решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,които са направени от
въззиваемата страна в размер на 1200лв. съобразно представения списък по реда на чл.80 от
ГПК за адвокатско възнаграждение и такива следва да му се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №172/15.07.2020г. по гр.д.№238/2019г. по описа на РС-
Карлово,ІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА А. Р. Я. с ЕГН-********** от гр.К.,ул.“Х.Г.“ №*** чрез адв.С. П.
със съдебен адрес:гр.П.,ул.*** да заплати на Туристическо дружество „В. Л.” с ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление:гр.Карлово,ул.”Водопад”
№33,представлявано от К. И. К. в качеството му на председател на УС направените от него
разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1200лв./хиляда и двеста лв./за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3