РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,17.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
|
ИНА РАЙЧЕВА |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН
дело № 179 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Изпълнителната агенция по лекарствата,
чрез процесуален представител, против Решение № 273 от 19.04.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 299/2019 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № РД – И – 172 от 30.11.2018 г., издадено от Изп. директор
на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ)-София. С постановлението са
наложени четири административни наказания „имуществена санкция“ от по
3 000 лв. на еднолично дружество с ограничена отговорност под фирма
„М-Фарма“ ЕООД за допуснати нарушения по чл.16, ал.1, т.2 от Наредба
№28/09.12.2008 г. и чл.23, ал.3 от Наредба №4 от 04.03.2009 г. Поддържат се
оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на закона предвид
наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като се изтъкват
подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Направено е искане да се
отмени изцяло оспорения съдебен акт и вместо него да се постанови решение, с
което да се потвърди наказателното постановление.
Ответната в производството страна не
признава жалбата, счита, че не е налице касационно основание за отмяна на
обжалваното решение, като в писмения отговор излага подробни съображения по
наведените в жалбата доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, макар и да не споделя
изводите на въззивната инстанция за отсъствието на компетентност за
длъжностното лице. Счита обаче, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
били допуснати съществени нарушения, свързани с липсата на задължително съдържание на тези актове, които
нарушения представляват основание за отмяна на НП.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество касационната жалба е неоснователна.
С оспореното пред настоящия съд
съдебно решение РС – Русе е отменил изцяло наказателно постановление № РД – И –
172 от 30.11.2018 г., издадено от Изп. директор на ИАЛ, позовавайки се на
липсата на компетентност за лицето, което е съставило акта за установяване на
нарушение (АУАН). Съобразявайки разпоредбите относно длъжностите в
администрацията съобразно изпълняваните функции и писмените доказателства по
делото, съдът излага съображения, че към момента на съставяне на този акт,
представляващ абсолютно задължително изискване за образуването на
административно-наказателно производство, актосъставителят заема ръководна длъжност. Това обстоятелство
е посочено като съществено процесуално нарушение, което обосновава извод за
незаконосъобразност на НП. Въззивната инстанция допълнително е изложила и
подробни съображения за допуснати нарушения на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН
относно съдържанието на постановлението. След анализ на материалноправните
разпоредби от специалните нормативни актове – Закона за лекарствените продукти
в хуманната медицина и Наредба №4 от 4 март 2009 год., посочени като нарушени,
е постановен е извод за противоречие между фактическото и юридическото текстово
изражение на обвинението, като изрично се сочи, че нормативните актове не
съдържат изрично забрана за продажба на лекарствени продукти от търговец на
дребно. Така мотивиран, районният съд е отменил изцяло обжалваното пред него
НП.
Решението на въззивната инстанция е
правилно и настоящият състав напълно споделя фактическите и правни изводи,
които не е необходимо да бъдат повторени.
Възраженията в касационната жалба за
наличието на компетентност за длъжностното лице-актосъставител са
неоснователни. С разпоредбата на чл.37, ал.1, б.“а“ ЗАНН, ясно са определени
лицата, притежаващи правомощие за съставяне на АУАН – това са изрично посочените
в съответните нормативни актове. Както правилно е съобразил районният съд,
такова изрично посочване е направено в нормата на чл.295, ал.1 ЗЛПХМ, която
препраща към длъжностните лица, имащи право да упражняват непосредствен контрол
върху лекарствените продукти – чл.267, ал.3 от с.з. – длъжностни лица на експертни
длъжности, определени с нарочна заповед, т.е. при наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки. Тъй като в момента на съставянето на АУАН,
поставил начало на административно наказателното производство, за Т.Д. не е
налице първата от законно въведените предпоставки, предвид заемането на
ръководна длъжност (т.126 от Класификатора на длъжностите в администрацията),
обосновано, при анализ на относимите по този въпрос разпоредби, въззивната
инстанция постановява правилен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП
във всичките му части. Липсата на компетентност за актосъставителя е толкова
съществено нарушение на изискванията за образуване на производството, че сочи
на нищожност, но за последната липсва уредба в процедурните изисквания към
въззивното производство по НПК.
Настоящият състав счита, че в
допълнение към изложените съображения от районния съд за допуснати нарушения на
изискванията на ЗАНН по съдържанието на НП, може да се съобрази и следното:
Посочените от административно-наказващият
орган правни норми съдържат правила за предписване и отпускане на лекарствени
продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК. Нито една от тези норми, не
въвежда забрана по отношение дейността на наказаното търговско дружество, тъй
като лечебното заведение – аптека, е част от търговското му предприятие, не
представлява правосубектен участник в
търговския оборот и инкриминираните фактури са издадени не от лечебното
заведение, а от дружеството. Ето защо, с привръзките към разпоредбите на чл.218
и чл.219 от ЗЛПХМ, не се очертава посочване на законовата норма, която е
нарушена – изискване към съдържанието на НП по чл.57, т.6 от ЗАНН. Неспазването
на това изискване сочи на незаконосъобразност на НП и съставлява основание за
отмяната му.
Българското законодателство отрича
възможността да се ангажира отговорността на едно лице, без значение от
неговото качество, на базата на тълкуване на разписани в закона правни норми. В
случая е направено точно това. Цитираните правни норми (на чл.218, чл.219, ал.1
от ЗЛПХМ, на чл.23, ал.3 и чл.46, ал.3 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г.), след
като съдържат определено правило за
поведение, са приложени в контекста на извършените от търговеца продажби и е
прието, че той ги нарушава. Този подход на АНО е нарушение на правилото на
чл.46, ал.3, вр. с ал.2 от ЗНА, според което „Наказателна, административна или
дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната
алинея“, даваща възможност за приложение на законовата аналогия. Ето защо правилно
районният съд приема, че административно-наказателната отговорност е недопустимо да бъде ангажирана въз основа
на непрецизирани, колебливи изводи за наличието на обективните признаци за
извършено нарушение.
С оглед изложените съображения,
решението на РРС, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2 от
АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 273
от 19.04.2019 г., постановено по а.н.д № 299/2019 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено
наказателно постановление (НП) № РД – И
– 172 от 30.11.2018 г., издадено от Изп. директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата (ИАЛ)-София за налагане на четири административни наказания
„имуществена санкция“ от по 3 000 лв. на еднолично дружество с ограничена
отговорност под фирма „М-Фарма“ ЕООД за нарушения по Наредба №28 на МЗ от
09.12.2008 г. и Наредба №4 от 4 март
2009 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: