О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1578/21.10.2020г.
гр. Пазарджик, 21.10.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1055 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, вр. чл.117 АПК и е образувано по жалба на „Пътища“ АД с ЕИК *********
срещу Решение № Ц1012-12-92#2
от 24.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърден отказ
с изх. № Ц4005-12-76#2
от 17.07.2020 г. на старши инспектор по осигуряването за издаване на задължителни
предписания по чл.108, ал.1, т.3 КСО.
Жалбоподателят поддържа
становище, че отказът за издаване на задължителни предписания за корекция на
данни е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Настоящият състав на съда намира
следното:
От приложените в
административната преписка доказателства
се установява, че жалбоподателят е подал искане до ТП на НОИ Пазарджик на
19.06.2020 г. да му бъде издадено предписание за корекция на подадени данни с
Декларация № 1 и Декларация № 6 относими за лицето И. И. П. за периода от месец
октомври 2018 г. до месец март 2019 г.
След извършена проверка по повод
подаденото искане, е издаден отказ за издаване на задължителни предписания по
чл.108, ал.1, т.3 КСО, обективиран в писмо с изх. № Ц4005-12-76#2 от 17.07.2020 г. на старши
инспектор по осигуряването. Писмото е връчено на заявителя на 22.07.2020 г. На
24.07.2020 г. е постъпило възражение срещу издадения отказ от „Пътища“ АД, гр.
Пазарджик, след което с Решение № Ц1012-12-92#2 от 24.08.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърден отказ с изх. № Ц4005-12-76#2 от 17.07.2020 г. на старши
инспектор по осигуряването за издаване на задължителни предписания по чл.108,
ал.1, т.3 КСО.
С оглед изложеното, съдът счита,
че така подадената жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без
разглеждане по следните мотиви:
В разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО са изброени лимитативно кои актове подлежат на обжалване пред ръководителя
на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В
ал.1, т.3 е посочено, че подлежат на обжалване задължителни предписания на
контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Липсва посочване, че подлежат на
обжалване отказите за издаване на такива разпореждания, за разлика например на
разпоредбите на предходната точка 2, където законодателят изрично е посочил, че
се обжалват и откази – например разпореждания за отказ или за неправилно
определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, разпореждания за отказ или неправилно определяне,
изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Това много ясно
очертава подхода на законодателя да изключи от актовете, подлежащи на обжалване,
отказа за издаване на задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 КСО. И това
е така, тъй като в тази хипотеза отказът не представлява индивидуален
административен акт, който да попада в определението по чл. 21 от АПК.
Съображенията са от една страна уведомителния характер на отказа за издаване на
задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 КСО, от друга страна липсата на
задължение органът да издаде исканите задължителни предписания, че да е налице
отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1,
3
и 4 от АПК.
В този отказ не е налице волеизявление на административен орган, с който се
създават права и задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
пък законни интереси на жалбоподателя. Характер на индивидуален административен
акт, респективно подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, имат
задължителните предписания, но в конкретния случай такива не са били дадени от
контролните органи по повод на искането на жалбоподателя. С оглед характера на
задължителните предписания и оспорването на отказ за издаване на задължителни
предписания, съдът намира, че даването на задължителни предписания се определя
като право на контролните органи, не и и като тяхно задължение при направено
искане за издаването им от осигуреното лице. В чл. 108 от КСО са посочени
правата на контролните органи, като съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения имат право
да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ; задължителните
предписания се обжалват по реда на глава осма. Не съществува разпоредба в КСО,
която да предвижда задължение за контролните органи на НОИ при направено искане
от осигурено лице да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите
по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. След като
за органа не съществува задължение за издаване на съответния акт, то при
неиздаване на такъв акт не се формира отказ по смисъла на чл. 21, ал.1 (или
ал.3 и ал.4) от АПК, който да подлежи на обжалване.
Предвид гореизложеното жалбата на
„Пътища“ АД с ЕИК ********* срещу Решение № Ц1012-12-92#2 от 24.08.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърден отказ с изх. № Ц4005-12-76#2 от 17.07.2020 г. на старши
инспектор по осигуряването за издаване на задължителни предписания по чл.108,
ал.1, т.3 КСО е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане на основание чл. 159, т.1 от АПК, а производството по делото да се
прекрати.
С оглед гореизложеното, Административен
съд Пазарджик, VІІ състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Пътища“
АД с ЕИК ********* срещу Решение № Ц1012-12-92#2 от 24.08.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърден отказ с изх. № Ц4005-12-76#2 от 17.07.2020 г. на старши
инспектор по осигуряването за издаване на задължителни предписания по чл.108,
ал.1, т.3 КСО.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 1055/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на РБ.
СЪДИЯ:/П/