Решение по дело №2090/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.Н.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.С.Ж. ***, против Решение №1170/30.07.2023г по АНД № 536/2023г на РС - Варна, 1-ви състав. С решението НП №22-0819-004811/14.10.2022г на началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, е изменено в частта, с която на касатора на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба чрез редуциране на размера й от 100лв. на 50лв.; потвърдено е в частта, с която на касатора на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и в частта, с която на осн.чл.179 ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв; а в останалата си част – относно наложената на касатора на осн.чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20лв. е обявено за влязло в законна сила – в тази част решението на ВРС не се обжалва.

Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се оспорва приетата за установена от ВРС фактическа обстановка, съответно – и факта на извършени две съставомерни нарушения по ЗДвП от касатора. Претендира се отмяна отмяна на решението и на изменената/потвърдена с него част на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки по отделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства въззивният съдебен състав е приел за установено от фактическа страна, че на 04.08.2022г В.М. управлявал собствения си мотоциклет „Пиаджо М 34“ с рег. №***по бул.“Република“ в гр.Варна, в посока бул.“Владислав Варненчик“ в лявата пътна лента за движение. По същия булевард и в същата посока, но в дясната пътна лента се придвижвал св.И.Б.с л.а. „Ауди“ с рег. №***. В района на кръстовището с ул. „Младежка“ М. навлязъл в дясната пътна лента, без да пропусне движещия се направо по нея лек автомобил, което довело до съприкосновение между двете ППС – дясната ръкохватка на мотоциклета се приплъзнала по лявото странично огледало и лявата предна врата на автомобила и охлузила боята им. М. стъпил на платното и преустановил движението си, а Б. свалил прозореца и го поканил да отбие встрани, за да обсъдят ситуацията, на което М. реагирал остро и отпътувал. Б. го последвал, снимал го с мобилния си телефон и го застигнал на следващото кръстовище, като повторно му казал да спре, за да се разберат. Касаторът отново се отдалечил, независимо от предупреждението, че Б. ще уведоми полицията. След като сторил това, свидетелят изчакал пристигането на контролните органи на бензиностанция в близост. Служителите разговаряли със свидетеля и снели писмените му обяснения, извършили и оглед на автомобила, след което съставили протокол за ПТП, отразявайки само данните на св.Б. и констатациите си за причинените по автомобила му щети. Изготвили и план-схема на произшествието съобразно предоставените от свидетеля данни и в съответствие с установените охлузвания по автомобила, указващи механизма на настъпване на произшествието. По предоставените от Б. данни за регистрационния номер на мотоциклета полицейските служители направили справка и установили самоличността на водача и телефонния му номер, след което позвънили на М., но той отказал да се върне на местопроизшествието. Контролните органи преценили, че ПТП е настъпило по негова вина, и го поканили да се яви в сградата на сектор „Пътна полиция“ за съставяне на АУАН. При явяването си две седмици по-късно М. дал писмено обяснение по случая, но то не променило фактическите изводи на проверяващите, които съставили АУАН против него: за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП за това, че не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП; за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност; както и за нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП за това, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента, не е пропуснал движещия се по нея автомобил и е реализирал ПТП. При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН М. не е депозирал писмени възражения. Въз основа на акта било съставено и АУАН, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на нарушителя, така и правната квалификация на нарушенията, за които наложил на М. следните наказания: глоба в размер на 100лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП; глоба в размер на 20лв. на осн.чл.185 от ЗДвП; и глоба в размер на 200лв. на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.

Въззивният съдебен състав изложил подробно мотивирани съображения защо и кои доказателства и доказателствени средства кредитира, за да възприеме така описаната фактология. По-конкретно обосновал защо възприема изцяло показанията на пострадалия участник в ПТП – св. Б., като достоверна информация за механизма на настъпилото ПТП. Съдът посочил, че те изцяло се потвърждават от показанията на полицейския служител св.Димитров, извършил оглед на автомобила му непосредствено след ПТП и преценил, че обясненията му за случилото се съответстват на вида и разположението на щетите, който свидетел с категоричността на професионалния си опит потвърждава, че причина за инцидента е навлизането на мотоциклета в дясната лента за движение, без да пропусне движещия се в същата посока автомобил. Съдът също така посочил и защо цени писменото сведение на М. пред полицейските служители само като писмено доказателство с невисока степен на достоверност на отразените в него изявления, които при това се преценяват като неубедителни и нелогични, предвид липсата на разумна причина св.Б. без основание да се движи след жалбоподателя и да го принуждава да спре, а и понеже не са подкрепени от други доказателства. Съдът преценил, че от писменото сведение все пак става ясно, че М. е възприел съприкосновението между двете МПС и опита на другия водач да осъществи контакт с него, но въпреки това продължил движението си по пътя и се отдалечил от ПТП, а от свидетелските показания става ясно, че е отказал да се върне там впоследствие и да съобщи своята версия на случилото се.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания; че АУАН и НП съдържат минимално изискуемите за редовността им реквизити от формална страна по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН; те са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни органи; описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, позволява на жалбоподателя да разбере извършването на какви действия му е вменено и да организира адекватно защитата си срещу тях.

По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че вмененото на В.М. административно нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП (при навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не пропуска ППС, движещо се по нея и реализира ПТП) е безспорно доказано, съставомерно, вкл. и относно причиненото ПТП с минимални материални щети и правилно квалифицирано, като за него е наложена определената със санкционния чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП глоба в абсолютен размер от 200лв. Идентични изводи съдът достигнал и по отношение на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП (неоказване на съдействие за установяване на вредите от ПТП), като е посочил, че М. несъмнено е възприел съприкосновението с другото МПС, както и опитите на другия водач за контакт, на които не се е отзовал, неизпълнявайки задължението си по цитирания текст, като противоправното му поведение се изразява именно в неоказването на съдействие за установяване на евентуално настъпили щети. Предходният съдебен състав посочил, че предвид забраната на чл.189з от ЗДвП приложението на чл.28 от ЗАНН в случая не следва да бъде обсъждано. Независимо от това преценил, че определения от АНО размер на глобата от 100лв., надвишаващ минимума от 50лв, не е мотивиран, с оглед на което не дава възможност на наказаното лице да узнае мотивите му в тази насока, и препятства съда да провери обосноваността и законосъобразността на определеното наказание. С тези съображения ВРС редуцирал размера му до специалния минимум от 50лв, изменяйки НП в тази му част. С тези мотиви въззивният съд постановил решението си, с което присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от жалбата и липсата на искане за разноски от жалбоподателя.

Настоящият касационен състав преценява така достигнатите от предходния правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на касатора са неоснователни. Те се изчерпват с оспорване на възприетата от въззивния съд фактология, конкретно в частта относно механизма на настъпилото ПТП. Този вид възражения не подлежат на обсъждане в касационната инстанция, която е такава само по правото, не и по фактите. Предвид липсата на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд в хода на събиране и преценка на доказателствата по делото, а и обективната липса на такива нарушения с оглед гореизложеното относно извършения от него подробно мотивиран и прецизен анализ на доказателствената съвкупност по делото, за касационния съдебен състав не съществува основание за ревизия на възприетата от ВРС фактология – нещо повече, за него е налице изричната забрана на чл.220 от АПК за нови фактически установявания. В контекста на изложеното съдът в този си състав намира, че проверяваното съдебно решение не е обременено с релевирания касационен порок, а други такива – съставляващи основания за ревизия или отмяна на решението, не бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че макар да счита намаляването на размера на наложената глоба по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП до специалния минимум за законосъобразно, настоящия състав не споделя доводите на предходния да стори това. На първо място приложимият чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН и в предходната и в настоящата си редакция изисква в НП да бъдат посочени само вида и размера на наказанието, но не съдържа изискване АНО да мотивира същите. Поради това и противно на приетото от ВРС липсата на мотиви в това отношение не съставлява нарушение нито на правата на наказаното лице, нито отнема възможността за извършване на проверка за законосъобразност на наказанието от страна на съда. И това е така, понеже определеното от АНО наказание се преценява през призмата на правилата за индивидуализирането му – съобразно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и пр. Извършването на тази преценка е дейност по приложението на материалния закон, задължение за извършване на която има въззивният съд като инстанция по същество на спора за законосъобразност на НП, и изпълнението му не може да бъде възпрепятствано от липсващи мотиви, каквито АНО – за разлика от съда – не е длъжен да излага, нито да служи като самостоятелно основание за изменение/отмяна на НП.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1170/30.07.2023г по АНД № 536/2023г на ВРС, 1-ви състав, В ЧАСТТА, с която НП №22-0819-004811/14.10.2022г на началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, е изменено в частта, с която на В.Н.М., ЕГН **********,***, на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба чрез редуциране на размера й от 100лв. на 50лв., и е потвърдено в частта, с която на В.М. на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, и на осн.чл.179 ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв.

В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: