Р Е Ш Е Н И E №
гр.Козлодуй, 29 май 2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйския
районен съд, Втори състав, в публично съдебно заседание на 23 май,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Адриана Добрева
при секретаря Стела
Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 68 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното.
Делото е образувано
по искова молба на А.П.С. ЕГН ********** с адрес ***,
с която е предявил против „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК *********
и адрес: *** Бизнес Център
отрицателен установителен иск с правна
основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че не
дължи вземане в размер на общо 898.55 лева, за което в полза на ответника срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 460/2015г. на Районен съд –
Козлодуй и е образувано изпълнително
дело № 189/2016г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов с район на действие Окръжен съд
- Враца, като погасено по давност.
В срока за отговор
по чл.131 от ГПК от ответното дружество е
депозиран писмен отговор, подаден от юрисконсулт А.В.,
който оспорва предявения иск по основание и размер и
излага подробни съображения.
В съдебното заседание ищецът
участва чрез пълномощника адвокат О.,
която поддържа иска.
Ответникът не изпраща в съдебно заседание
представител.
В
хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и права страна следното.
Съдът намира, че по делото е безспорно доказано
обстоятелството, че ищецът А.С. е абонат на
ответника за доставка на ел.енергия за обект - къща, находяща се
в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Зорница” № 6 и титуляр на
задължение за заплащане стойността на потребена
електрическа енергия, тъй като има качеството „потребител”
на електроенергия по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
ЗЕ, като „потребител на енергия
или природен газ за битови нужди е „физическо лице – собственик или носител на
вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот“. За
този факт страните не спорят.
Безспорно е и обстоятелството, че ответното дружество е краен снабдител с електрическа енергия.
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическата енергия при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03
от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Видно от приложения по делото
изпълнителен лист от 01.06.2015 година е, че той е
издаден по частна гражданско дело № 460/2015г. по описа на Районен съд – Козлодуй и с
него е присъдено ищецът А.П.С. да заплати
на ответника „Ч.Е.Б.“ АД ***, сумата от 666,18 лева - главница за консумирана електрическа енергия за
периода 19.10.2012r.-21.01.201 Зг., лихва в размер на
147,37 лева за периода 16.12.2012г. до 07.04.2015г., законната лихва от датата
на подаване на заявлението, 20.04.2015г. до изплащане на вземането, ведно с
направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 60,00 лева. Въз основа на изпълнителния лист и
подадена молба от „Ч.Е.Б.” АД от 01.09.2016г. е образувано изпълнително дело №
20167230400189 по описа на ЧСИ с per. № 723 Момчил Нелов с район на действие ОС
- Враца срещу длъжника, А.П.С..
Взискателят с молбата
за образуване на изпълнителното дело от 01.09.2016г. е поискал извършването на
справки за притежавани от длъжника имоти, МПС, банкови сметки и получавано
трудово възнаграждение. Поискал е със същата молба и извършване на опис на
движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, както и запор върху трудовото
му възнаграждение и/или върху вземания по банкови сметки на длъжника. На
основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил проучване на имущественото състояние
на длъжника, както и определяне начина на изпълнение. В изпълнение на
възложените му от взискателя правомощия частният съдебен изпълнител е поискал
информация от ТД на НАП чрез отправено Искане за издаване на документ с
вх.№0600И0053695 от 01.09.2016г. На 07.04.2016г. е получен отговор от ТД на
НАП- гр.Враца, че лицето няма регистрирани банкови сметки и е работило от
18.08.2015г. до 21.08.2015г. като е получавало трудово възнаграждение в размер
на 380,00 лева. На 07.09.2016г. е извършено присъединяване по чл.458 от ГПК на
държавата. На 29.09.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която
не е връчена на длъжника. На 14.08.2018г.е подадена от взискателя молба за
налагане на запор на всички регистрирани банкови сметки, получени чрез справка
от БНБ. На 24.08.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД и
„Обединена Българска Банка“АД за налагане запор на вземанията на длъжника. С
изброените действия се изчерпва съдържанието на изпълнителното производство,
като единственото извършено действие на
принудително изпълнение е налагането на запор върху вземанията, постъпващи по
банковите сметки на длъжника.
Страните не спорят,
че за основанието и размерите
на процесното задължение на ищеца към ответника, т.е. ищеца не оспорва съществуването на вземането, посочено в изпълнителния
лист от 1.06.2015г. към момента на издаването. Твърдението
на ищеца е за недължимост на сумите предмет на същия изпълнителен лиск към ответника
поради погасяването им по давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящия случай се претендира главно задължение за стойност на консумирана
електрическа енергия в размер на 666.18 лева, начислена за периода 19.10.2012г. до 21.01.2013г. Поначало
вземанията на ответника за потребената електрическа енергия възникват от
момента на доставка на услугите (консумация на електрическата енергия), но до
издаването на изпълнителния лист
вземанията на ответника за доставена електрическа енергия нямат
установена точна падежна дата за всеки конкретен период по конкретни фактури, с
оглед на което съдът приема, че изискуемостта на процесното главно задължение
възниква от падежа на задължението по последната фактура, издадена през м.01.2013г., т.е.
падежът на вземането е настъпил м.02.2013г. Следователно до м.02.2016г. кратката погасителна давност
по отношение на процесното вземане е изтекла. Вземането на ответника е за доставяне на
електрическа енергия има периодичен характер като за него е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По силата на ТР №3/18.05.2012г.
по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съдът напълно споделя доводите на ищеца основаващи се на
задължителната съдебна практика дадена с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, което е задължително за съда и с което е прието, че давността в
изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
Действията прекъсващи давността, са разграничени от тези, с които същата не се
прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Изпълнителните
действия, прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане
на запори или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В настоящия случай, след запознаване с
изпълнително дело № 189/2016г. на ЧСИ с рег.№723 – Момчил Нелов с район на действие ОС-Враца, съдът
приема, че по него след образуването на изпълнителното дело съдебният
изпълнител не е извършвал действия, прекъсващи давността. По
горепосоченото изпълнително дело са извършвани действия, с които не се прекъсва
давността – изпращане и получаване на призовка за доброволно изпълнение,
извършването на справки по установяване на имуществото на длъжника. Съдът приема, че
действията по проучване на имущественото състояние на длъжника не съставляват
действия по принудителното събиране на вземането, които да са прекъснали тригодишната давност.
Подадената от „Ч.Е.Б.“
АД, ***, молба за снабдяване с изпълнителен лист и самият
изпълнителен лист от 01.06.2015г. не са прекъсвали давността и не
представляват основание за прекъсване на давността в нито една от
хипотезите на чл. 116 от ЗЗД.
Давността не е спирана и
прекъсвана, тъй като не са извършвани в изпълнителното производство някои от
изброените в тълкувателното решение изпълнителни действия, явяващи се действия
за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, което е видно
от приложеното ксерокопие на изпълнителното дело. Запорът върху вземанията по
банковите сметки на длъжника е наложен на 24.08.2018г., когато вече
давността е била изтекла. В случая началният момент на давностния срок е
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но крайният
момент на изтичането на 3-годишната давност за погасяване на вземането за
главница е станало на 21.02.2016г., т.е. след влизането в сила на заповедта за
изпълнение и издаването на изпълнителния лист, но преди образуването на
изпълнителното производство. Поради това погасителната давност представлява
новонастъпил факт по смисъла на чл.439 ГПК, който следва да бъде взет предвид
при оспорването на изпълнението. Съгласно т.14 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск
не е предявен, какъвто е и настоящият случай, давността не се счита прекъсната
със заявлението. След като давността не е прекъсната, то не е налице основание
за изключването от давностния срок на периода от време, изтекъл между
настъпването на изискуемостта на вземането и влизането в сила на заповедта за
изпълнение. В този смисъл е и
постановеното Решение №297/19.10.2018г.по ВГД №430/2018г. на ОС-Враца.
С погасяване на главницата на
задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119
от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в заповедните производства.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ищеца не дължи на ответното дружество
сумите по посочения изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 460/2015 г. по описа на
PC- Козлодуй, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането за
главница, лихви и разноски и следва да уважи
отрицателния установителен иск.
Предвид изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца съдебните
разноски. Такива за адвокатското възнаграждение на адв.О., което
ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен материален интерес минималният размер на възнаграждението в
случая е 300.00 лева.
Ответното дружество следва да заплати на РС-Козлодуй и
държавната такса, от която ищецът е бил освободен при образуване
на делото в размер на 50.00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено, че А.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление:*** Бизнес, вземане в размер на общо 898.55
лева, за което в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 460/2015г. на Районен съд – Козлодуй
и е образувано изпълнително дело № 189/2016г. по описа на ЧСИ Момчил
Нелов с район на действие Окръжен съд - Враца, поради погасяване на
вземането по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Обезсилва изпълнителен лист от
01.06.2015г. по частно гражданско дело № 460/2015г. на РС –
Козлодуй.
Осъжда на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 Закон за
адвокатурата, „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Кремена Стоянова и Карел Крал, да заплати на
адвокат Е.О. *** адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Осъжда „Ч.Е.Б.”
АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Кремена Стоянова и Карел Крал да заплати на Районен съд – Козлодуй държавна
такса в размер на 50.00 лева.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването на съобщенията.
Районен
съдия: