РЕШЕНИЕ
№ 1005
гр. Пловдив, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501208 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Булмаркет рейл
карго“ЕООД против решение № 772/21.02.2024г. по гр.д.№ 6499/2022г. на ПдРС, ХV гр.с., с
което дисциплинарното уволнение на въззиваемия К. Д. М. е признато за незаконно и е
отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1952 лева- обезщетение за
оставането му без работа. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния
и материалния закон. На първо място се сочи, че мотивите на РС са в противоречие с
разпределената от него доказателствена тежест. Твърди се, че не са обсъдени в цялост
всички допуснати от въззиваемия нарушения, с оглед на които му е наложено
дисциплинарно наказание. Не била обсъдена цялостната фактическа обстановка, както и
събраните доказателства, като бил извършен само формален анализ на приложимите
нормативни разпоредби. Приемайки, че въззиваемият не носи вина за настъпилия инцидент,
РС не е отчел задължението му по длъжностна характеристика. Конкретно се сочи, че
въззиваемият не е изпълнил основното си задължение при приемане на влака да се увери в
неговата техническа изправност. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска по чл. 344 КТ.
От въззиваемия К. Д. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Направен е подробен анализ на
събраните доказателства и на приложимите законови разпоредби, като се иска
потвърждаване на решението на РС.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 6499/2022г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по искова
молба, подадена от К. Д. М. против „Булмаркет рейл карго“ЕООД, с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ. В исковата молба се твърди,
1
че на 11.06.2021г. М. сключил с посоченото дружество трудов договор № 27/11.06.2021г., с
който бил назначен на длъжност „***“, с място на работа Национални превози – Пловдив, на
пълно работно време. На 01.07.2021г. страните сключили допълнително споразумение към
трудовия договор, с което изменили клаузите касаещи трудовото възнаграждение. На
08.03.2022г. на ищеца била връчена Заповед № 30/24.02.2022г., с която на основание чл.188,
т.3, чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.3 предл. второ от КТ
му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Непосредствено след това, на
същата дата- 08.03.2022г., му била връчена и Заповед № 9/2022г., с която се прекратява
трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Счита така издадените
заповеди, а именно: Заповед № 30/24.02.2022г. и Заповед № 9/2022г. за незаконосъобразни. В
Заповед № 30/24.02.2022г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
било отразено, че М. не бил изпълнил вменените му в длъжностната характеристика
задължения. Била цитирана разпоредбата на чл.249, т.1 от Правилата за движение на
влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. Твърди се, че цитираната норма
не урежда задължения на ищеца, свързани с трудовата му дисциплина, които той да бил
длъжен да изпълни. Съгласно чл.249, т.1 от Правилата, след прикачване на локомотива към
състава, машинистът бил длъжен да се убеди, че локомотивът е правилно прикачен към
първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между
локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. Цитираната норма
била неприложима тъй като не било извършено прикачване на локомотив 87- 023,
управляван от ищеца. Влакът пристигнал на гара Пловдив - разпределителна от гара Капъ
Куле /Турция/. На гара разпределителна била извършена само смяна на екипа, без да се
прикачва друг локомотив, нито били извършени промени в композицията. Счита, че
настоящия случай попада в хипотезата на чл.298, т. 4 от Правилата, съгласно която
разпоредба, при отвозване на влак, който не е претърпял промяна в състава и е престоял в
гара повече от 60 мин. без локомотив или с локомотив в неработно състояние е следвало да
бъде извършена проба „В“ от съответното длъжностно лице – ***. Твърди, че в мотивите за
налагане на дисциплинарно наказание, работодателят по никакъв начин не е обсъдил факта,
че проба „В“ не е извършена от съответното длъжностно лице. Твърди се, че при налагане на
дисциплинарното наказание работодателят не бил спазил разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ.
В заповедта не били изложени, каквито и да било аргументи защо работодателят счита така
извършеното дисциплинарно нарушение за толкова тежко, че същото да бъде санкционирано
с най – тежкото предвидено в закона наказание. Не били посочени негативните последици от
нарушението и как процесният случай се отличавал от другите такива. Не ставало ясно
наказаният е имал други нарушения на трудовата дисциплина, респективно това първото
такова ли е. Липсвали мотиви и защо работодателят счита, че безспорно е доказана вината
на работника. Твърди се, че поради незаконното уволнение ищецът останал без работа от
08.03.2022г. до 08.04.2022г., на която дата постъпил при друг работодател.
С подадения от „Булмаркет рейл карго“ЕООД отговор на исковата молба предявените
искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че страните са били в трудово
правоотношение по трудов договор № 27/11.06.2021г., прекратен със Заповед №
30/21.04.2022г., с която на К. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Причините за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание били, че на 05.02.2022г.
влак № 48130 на дружество „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД пристигнал от гара Капъ Куле на
гара Пловдив- разпределителна, на шестдесет и четвърти коловоз, в 20:18 ч., в състав 16
вагона, обслужван от локомотив № 87023. На шестдесет и пети коловоз бил друг локомотив
с № 87017, който бил помощен влак № 48130. Около 4ч. на гара Пловдив - разпределителна
се явили на работа А. А. - ***, Х. А.- ***, който обслужвал локомотив № 87017, и К. М.,
назначен за *** № 87023. Всеки от работниците имал задачи преди потегляне на влака. А. А.
и Х. А. трябвало да извършат проба А на влака, а ищецът трябвало да се убеди, че
съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и
спирателните им кранове са отворени, с оглед осигуряване на необходимата спирачна маса.
В 5:21ч. влак № 48130 с локомотиви № 87017 начело и № 87023 заминал от гара Пловдив
разпределителна за гара Пловдив и гара Карлово. По време на движението до
2
предупредителния светофар на гара Карлово влакът не бил спирал, като машинистът А.
използвал само влакова спирачка. Влакът бил спрял, когато тръгнал свободно назад,
самопридвижил се, като това движение не било под контрола на екипажа. Причината за това
била, че въздухопроводът на влаковия състав не бил с отворени кранове и вагоните от
влаковия състав не били заредени с необходимото работно налягане от 5 бара за задействане
на спирачките. В 17:10ч. влакът преминал през гара Баня със скорост около 80 км/ч. и се
отправил в междугарието Баня – Долна Махала, като на 40+680 км. влак № 48130
окончателно спрял, а от влаковия локомотив се появили пламъци. Пламъците не били
овладяни с наличните пожарогасители и се наложило да бъдат изгасени с помощта на
противопожарни автомобили, дошли от гр.Карлово. Твърди се, че работниците са дали
противоречиви обяснения за това каква работа са свършили преди потеглянето на влака.
Според Х. А. била направена проба А /пълна проба/ на влака, а според А.А. е направена
проба D /съкратена проба/. Твърди се, че от исковата молба ответника разбира, че ищецът К.
М. счита, че изобщо не е имал задължение да се убеди, че локомотив № 87023 е правилно
прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод
между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. Това обаче
не било така и говорело за непознаването на работата от страна на уволнения машинист.
Извършена била проверка, за което бил съставен доклад. Установено било, че влак № 48130
е заминал от гара Пловдив разпределителна неосигурен с необходимата спирачна маса.
Влакът заминал при затворен въздухоспирачен кран на първия вагон до локомотива и
затворен спирателен кран на влаковия локомотив, а главния въздухопровод на влака не бил
зареден със сгъстен въздух с предписаното налягане. Твърди, че първо и основно
задължение на машиниста, включено под № 1 в длъжностната му характеристика, е при
изпълнение на задълженията си да спазва Наредба № 58 за правилата за техническа
експлоатация, движение на влаковете и сигнализация в железопътния транспорт, както и
актовете издадени за нейното приложение. Такъв акт били Правилата за движение на
влакове и маневрената работа в железопътния транспорт, които били издадени на основание
чл.7, ал.1 от същата наредба. Съгласно чл.249, ал.3 от Правилата, след прикачване на
локомотива към състава на влака машинистът бил длъжен да се убеди, че локомотивът е
правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния
въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са
отворени. М. погрешно считал, че след като това евентуално е направено веднъж на гара
Капъ Кале, той при встъпването си на смяна не е длъжен да извършва действията по чл.249
от Правилника. Твърди, че няма правило за приемане и предаване на състоянието
съединителните ръкави на главния въздухопровод и спирателните им кранове.
Обстоятелството, че локомотив № 87023 вече бил прикачен към влака, не било основание
ищецът да пропусне проверката по чл.249, т.1 от Правилата. Като не го е направил
работникът е нарушил техническите правила, които следвало да спазва като част от
трудовата си дисциплина. До същият извод достигнала и районната разследваща комисия
при ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“. Независимо от това, дали
техник механик е трябвало да извърши проба „Б“ или проба „А“, не освобождавало
локомотивния машинист от задължението му. В Заповед № 30/24.04.2022г. ясно били
посочени аргументите, защо извършеното дисциплинарно нарушение е прието за толкова
тежко. При издаването на заповедта за уволнение били взети предвид и обясненията на
работника. Счита, че те не оправдават поведението му, а потвърждават становището на
работодателя и това на всички проверяващи.
По делото не е налице спор относно това, че страните са били в трудово
правоотношение, като въззиваемият е заемал длъжността „***“, а също така и по отношение
на основните факти, а именно, че на 05.02.2022г. влак № 48130 е пристигнал от гара Капъ
Куле, Р.Турция на гара Пловдив, в състав от шестнадесет вагона и локомотив № 87023. Към
влака като първи локомотив е бил прикачен локомотив № 87017. В 5,21 часа на 06.02.2022г.
влакът потеглил към гара Карлово, но преди тази гара предприел свободно,
неконтролируемо движение назад, като достигнал скорост от 80 км/ч., с която преминал през
гара Баня. Спрял в междугарието Баня- Долна Махала, като от влаковия локомотив се
3
появили пламъци. Пламъците били потушени от пожарни автомобили от гр.Карлово.
Причината влакът да потегли назад е наклонът от 17 градуса преди предупредителния
светофар на гара Карлово и преди всичко липсата на необходимото работно налягане от 5
бара за задействане на спирачките, който проблем се дължал на това, че въздухопроводите
между локомотив № 87023 и първия вагон не били свързани или не били с отворени
спирателни кранове.
Видно от приетата по делото на ПдРС трудова характелистика за длъжността „***“,
задължението по т.1 от същата е формулирано по следния начин: „ При изпълнение на
задълженията си спазва изискванията на Наредба № 58 за правилата за техническа
експлоатация в железопътния транспорт и други нормативни документи“. Също така в т.6 е
записано, че машинистът е длъжен да „извършва технически преглед на локомотива преди
започване на работа и заминаване на път, като екипира същия с гориво, смазочни и други
материали“, а съгласно т.11 „при приемане на локомотива проверява цялостното му
техническо състояние, наличността на инструментите и инвентара, наличността и
състоянието на пломбите на апаратите, които трябва да бъдат пломбирани, отстранява
откритите неизправности, а при невъзможност уведомява прекия си ръководител“. В
писменото си обяснение, дадено в изпълнение на разпоредбата на чл.193 от КТ К. М. е
записал, че след като влакът е потеглил назад и след като е преминал през гара Баня, е видял
че „двата крана на челната греда на вагона са затворени, като левият акерманов кран и ръкав
са свързани / по посока на движението/ към локомотива“. Записано е също така, че към 7,25
часа влакът е спрял в района на спирка „Отдих“ и след като слезли от локомотивите, двамата
с *** А. видели, че крана на локомотив 87023 е отворен, а този на първия вагон е затворен.
Обстоятелството, че въздухопроводът между локомотив 87023 и първия вагон е бил свързан,
но спирателния кран на вагона или/и на локомотива, както се сочи в окончателен доклад №
19/28.02.2022г. на Районната разследваща комисия при НК“Железопътна инфраструктура“, е
бил затворен не се оспорва от страните. Безспорно е също така, че това е станало причина
влакът да не бъде осигурен с необходимата спирачна маса. Всъщност в тази връзка следва да
се отбележи, че по първоинстанционното дело са налице две удостоверения за спирачна маса
на влака- едното изготвено на 05.02.2022г. на гара Капъ Куле, а другото от 06.02.2022г.,
изготвено на гара Пловдив, като и в двете е отразено, че спирачната маса на влака,
надхвърля минимално необходимата.
По делото на ПдРС е разпитан свидетелят С. Т., който работи в отдел „Безопасност“ в
„Булмаркет рейл карго“ЕООД. Свидетелят сочи, че преди потегляне на влака всеки един
локомотивен машинист е длъжен да извърши визуална проверка на локомотива, като
включително се увери, че той е правилно прикачен към влаковия състав, че
въздухопроводите са свързани и спирателните им кранове са отворени. Съществен за спора
по делото е въпросът доколко сочените от свидетеля задължения са нормативно установени.
Съгласно чл.249, т.1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в
железопътния транспорт, издадени на основание чл.7, ал.1 от цитираната в длъжностната
характеристика на въззиваемия Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация,
движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, след прикачване на
локомотива към състава на влака машинистът е длъжен да се убеди, че локомотивът е
правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния
въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са
отворени. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ се сочи, че
локомотивният машинист К. М. е нарушил именно тази разпоредба. Безспорно е обаче, че
локомотив № 87023 не е прикачен към влаковата композиция на гара Пловдив, на която М. е
поел управлението му. Локомотивът е прикачен към влаковата композиция преди това от
друга локомотивна бригада. При положение, че влакът е пристигнал безаварийно от гара
Капъ Куле на гара Пловдив, то несъмнено при движението му по този маршрут
спирателните кранове на въздухопроводите между локомотива и първия вагон са били
отворени. В противен случай, както сочи и свидетеля Т., влакът би останал без спирачки.
Годността на спирачките при пристигане на влака на гара Пловдив се потвърждава както от
удостоверенията за спирачна маса от 05.02.2022г. и 06.02.2022г., така и от бордовия дневник
4
на локомотива. Следователно преди потегляне на влака от гара Пловдив неизвестно кое лице
е затворило спирателния кран на първия вагон и/или и на локомотива. От разпоредбата на
чл.249, т.1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт не може да се изведе задължение за машиниста, след всеки престой на влака на
гара, преди потегляне да извърши външен оглед на локомотива и на въздухопроводите.
Съгласно чл.242, ал.1 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата
експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, на
автоматичните спирачки се извършват следните проби: 1. проба А (пълна проба); 2. проба В
(частична проба); 3. проба D (съкратена проба); 4. топла проба. В мотивите към
обжалваното решение е коментирано, че съгласно чл.298, т.4 от Правилата за движението на
влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, на влак, който не е претърпял
промяна в състава си и е престоял в гара повече 60 минути без локомотив или с локомотива
в неработно състояние, е следвало да бъде извършена проба „В”. Настоящият състав на ПОС
намира, че доколкото извършването на тази проба не е било задължение на въззиваемия и
доколкото стана ясно, че влакът е загубил спирачна маса след потеглянето му от гара
Пловдив по причина на затворения кран на въздухопровода между локомотив 87023 и
първия вагон, то извършването на въпросната проба не е от значение за правилното
решаване на спора по делото. Приетите в настоящето въззивно производство разпечатки на
снимки от камерите на локомотива също не обосновават извод за наличие на виновно
неизпълнение от К. М. на трудовите му задължения. Що се отнася до задълженията по т.т. 6
и 11 от длъжностната му характеристика, то същите възпроизвеждат текста на чл.16 от
Инструкция за работа на машиниста на РССМ, издадена на основание чл.12 от Наредба № 58,
като този текст не вменява изрично и ясно задължения за машиниста в повече от тези по чл.249,
т.1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт, а освен това в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“
не е посочено от въззиваемия да е допуснато нарушение нито на задълженията му по т.т.6 и
11 от длъжностната характеристика, нито на чл.16 от инструкцията. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като по отношение на размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва само да се отбележи, че същият е безспорен, а и
от приетото по делото на ПдРС заключение по ССЕ се установява, че дължимото брутно
трудово възнаграждение за периода 08.03.2022г.- 08.04.2022г. е в размер от 2892 лева, т.е. че
надхвърля присъденото обезщетение от 1952 лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
въззиваемия ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски във
въззивното производство в размер от 800 лева за платено адв.възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 772/21.02.2024г. по гр.д.№ 6499/2022г. на ПдРС,
ХV гр.с., с което дисциплинарното уволнение на въззиваемия К. Д. М. е признато за
незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„***“ и жалбоподателят „Мулбаркет рейл карго“ЕООД е осъден да заплати на въззиваемия
сумата от 1952 лева- обезщетение за оставането му без работа през периода 08.03.2022г.-
08.04.2022г..
ОСЪЖДА Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на К. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 800 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6