Решение по дело №788/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 327
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20195140200788
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

27.09.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                  

 

състав

 

На

18.09.

                                        Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Таня Цинова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

Административен характер наказателно

дело номер

788

по описа за

2019

година.

 

Издадено е Наказателно постановление № 19- 1300- 000615 от 05.07.2019г. от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР- Кърджали, с което на Ф.А.И. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 10 точки, за това, че на 25.12.2018г. около 20.05ч. в Община Кърджали на път общински № KRZ2303 в посока с.Македонци извършил виновно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от него е останал жалбоподателят Ф.И., който го считал за неправилно и незаконосъобразно поради наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и постановено в противоречие с материалноправните норми. Излага следните съображения: актът за установяване на административно нарушение е издаден след като е изтекъл преклузивния срок на чл.34 ал.1 от ЗАНН за налагане на наказание, тъй като нарушителят е открит още на 25.12.2018г., а АУАН е съставен едва на 19.06.2019г.; не било конкретизирано кое от изброените алтернативи на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е нарушена; наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди наказващият орган да е провел акта с оглед на неговата законосъобразност и не е преценил възраженията и събраните доказателства, както и не е извършил разследване на спорните обстоятелства; некомпетентност на издалия наказателното постановление. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да уважи жалбата по съображения изложени в нея.

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 25.12.2018г. свидетелят Е.Н. бил на работа като служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали. Около 20.00ч. този ден той бил изпратен от дежурния за настъпило пътно- транспортно произшествие по пътя от гр.Кърджали към с.Македонци. Той веднага отишъл на место, където видял катастрофата между лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ЕН5222КН с водач жалбоподателя Ф.И. и друг автомобил с марка „Мерцедес“. Поради наличието на  значителни материални щети свидетелят Н. извикал дежурната оперативна група за извършване на оглед. Водачите и на двете превозни средства били отведени в Спешния център при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали, където им била взета кръв за химичен анализ. Първото изследване видно от Протокол № 325 от 27.12.2018г. установява наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя Ф.И. от 0,60 промила. По искане на последния било извършено повторно изследване по писмени данни с Протокол № 80/ 21.03.2019г., заключението на който е установено количество алкохол в кръвта на водача Ф.И. от 0,57 промила. По този повод на 19.06.2019г. свидетелят Е.Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя И. в присъствието на колегата си А.А.. Актът бил връчен на жалбоподателя на 28.06.2019г., който го подписал вписвайки, че не бил съгласен. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази безспорна фактическа обстановка се установи на база гласните доказателства дадени от свидетелите Е.Н. и А.А., от писмените- акта за установяване на административно нарушение № 615 от 19.06.2019г. бл.№ 235161, чиято доказателствена сила не бе оборена, Протокол за химическо или химико- токсилогично изследване № 325/ 27.12.2018г., Заповед за прилагане на ПАМ № 18- 1300-000968 от 28.06.2019г., Протокол за химическо или химико- токсилогично изследване по писмени данни № 50/ 21.03.2019г., Справка за нарушител/ водач. Всички тези доказателства си кореспондират и взаимно се допълват, поради което бяха кредитирани.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7- дневен срок- на датата 22.07.2019г., а наказателното постановление е било връчено лично на 15.07.2019г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според задължителните разпоредби на ЗАНН.

Текстът на чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата санкционира водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително с глоба 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От установената фактология по- горе, която се подкрепя от всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени, се установява, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние от жалбоподателя изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата от закона граница от 0,5, а именно 0,57 промила. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното под нормата на чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата и е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, които ex lege ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата инстанция установи, че в акта за установяване на административно нарушение не е посочена годината на извършване на нарушението, но това не е съществено, тъй като съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН е безспорно доказано нарушението, автора му и неговата вина.

Не се споделят доводите на жалбоподателя И. изложени в жалбата поради следните съображения: не е изтекъл срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят е открит на датата 21.03.2019г., когато е изготвен протокола от повторното изследване, което означава, че тримесечния срок изтича на 21.06.2019г., който в случая е спазен, тъй като актът е съставен на 19.06.2019г. Вярно е, че още на 27.12.2018г. е установено, че жалбоподателят Ф.И. е управлявал МПС след употреба на алкохол, но точното количество е станало ясно едва на 21.03.2019г., когато е съставен Протокол за химическо или химико- токсилогично изследване по писмени данни № 50/ 21.03.2019г.; вярно е, че не е конкретизирано коя от двете алтернативи на т.1 на чл.5 ал.3 от ЗДвП е нарушена, но това нарушение не е съществено, тъй като жалбоподателят е бил наясно за какво точно му е ангажирана административнонаказателната отговорност, тъй като още повече той сам е поискал е поискал второ химическо изследване на кръвта за установяване на количеството алкохол в него; наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. Воден от изложеното, съдът         

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1300- 000615 от 05.07.2019г. от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР- Кърджали, с което на Ф.А.И. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 10 точки, за това, че на 25.12.2018г. около 20.05ч. в Община Кърджали на път общински № KRZ2303 в посока с.Македонци извършил виновно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.         

 

  

                                                      Районен съдия: