Решение по дело №4526/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4904
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20201100504526
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

гр. София, 12.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:     

                                           Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                           СИМОНА УГЛЯРОВА

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 4526 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 03.01.2020г., постановено по гр.дело № 19870/2019г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, са уважени предявените от Т.Л. Р.обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ за обявяване за недействителна на клаузата на т. 4 от трудов договор № 7/03.09.2018г., с която се определя срок на договора до 31.05.2019г. и се уговаря срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 673/06.02.2019г. на директора на **ОУ „******“, гр. София; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „старши учител от І до ІV клас“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 547, 52 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.02.2019г. до 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2019г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника **ОУ „******“, гр. София, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че не са налице предпоставките на нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ, тъй като в случая служителят е един и същ, но не се касае за „една и съща работа“, т.е. за идентични трудови функции по двете трудови правоотношения. Посочено е, че по трудовия договор в периода от 13.10.1998г. до 01.06.1999г., ищцата е заемала длъжността „начален учител“, а по трудовия договор за периода от 03.09.2018г. до 07.02.2019г. е работила на длъжността „старши учител от І до ІV клас“. Счита, че това са две различни трудови функции поради обстоятелството, че за близо 20-те години, които делят като време двата трудови договора, има съществени промени в нормативната уредба на основното и средното образование в България, в резултат на което има и съвсем различни изисквания от гледна точка на знания и умения за заемане на длъжността и за изпълнение на трудовата функция. Поддържа, че промяната не е само в наименованието на длъжността, но е същностна промяна относно изискванията за професионална квалификация на лицето, което ще я заеме. В жалбата са наведени и съображения, че разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ изисква трудов договор със срок за изпитване да се сключва само веднъж. В случая това условие било спазено, тъй като първият трудов договор между страните не е бил със срок за изпитване. Освен това са развити съображения, че нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ следва да се тълкува в смисъл на забрана за сключване на верижни трудови договори за изпитване с един и същ работодател и за една и съща трудова функция. Това, според жалбоподателя, било забрана за последователни и без прекъсване във времето трудови договори за изпитване с един и същ работодател. Тази забрана в случая не била нарушена, тъй като процесният трудов договор бил сключен със същия работодател, но с друг законен представител на училището и то близо 20 години след първия трудов договор. По тези съображения счита за необосновани изводите на СРС, че договорът е сключен при заобикаляне на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ да се отхвърли, а доколкото другите искове са обусловени от изхода на спора по този иск, то всички претенции на ищцата се явявали неоснователни.

Насрещната страна в производството – Т.Л. Р.оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест и съобразно приложимите материално правни норми.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

В конкретния случай не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява обстоятелството, че на 03.09.2018г. в гр. София, между страните по делото е бил сключен трудов договор № 7/03.09.2018г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал.1 от КТ, по силата на който ищцата Т.Л. Р.е назначена на длъжност – „старши учител от І до ІV клас“, с работно място – **ОУ „******“. Установява се, че договора бил сключен със срок до 31.05.2019г. и с 6-месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. На 28.01.2019г. между страните било сключено допълнително споразумение № 100/28.01.2019г. към трудов договор № 7/03.09.2018г., по силата на което е уговорен нов размер на основното месечно трудово възнаграждение, а и именно - считано от 01.01.2019г. този размер е определен на 986 лева. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определено в размер на 216, 92 лева, а за ПКС – в размер на 25 лева.

Със заповед № 673/06.02.2019г. на директора на **ОУ „******“, на основание чл. 71, ал.1 от КТ е прекратен трудовият договор с ищцата Т.Л. Р., считано от 07.02.2019г. В заповедта, като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено: преди изтичане срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Заповедта е била връчена на 06.02.2019г. лично на ищцата срещу подпис.

От представения трудов договор № 325/13.10.1998г., сключен между ищцата и **ОУ „******“, се установява, че Т.Л. Р.е била назначена на длъжността „начален учител“, със срок на договора – до края на учебните занятия за 1998/1999г. Със Заповед № 208/31.05.1999г. на директора на ответното училище, правоотношението между страните е било прекратено поради изтичане на уговорения срок.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ:

В случая фактическите твърдения на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващо основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с недействителност на т. 4 от сключения между страните трудов договор № 7/03.09.2018г., с която е уговорен срок на договора до 31.05.2019г. и шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. В исковата молба са наведени твърдения, че тази клауза е нищожна, тъй като противоречи на нормата на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ /в частта относно уговорения срочен характер на договора/, както и поради противоречието с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ. Ищецът твърди, че се касае за последващ трудов договор при същия работодател за длъжност, която не се отличава от заеманата преди това по първоначален трудов договор от 13.10.1998г.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на СРС относно релевираното възражение за недействителност на клаузата в частта относно уговорения срок на договора и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че с нормата на чл. 68, ал. 3-5 от  КТ са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не може да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ, тъй като договорът не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 година - изр. 1-во на чл. 68, ал. 4 от КТ, или за по-кратък срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя - изр. 2-ро на чл. 68, ал. 4 КТ. В случая в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ и не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, поради което следва, че не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Предвид че изпълняваната от ищцата длъжност "старши учител от І до ІV клас" безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. Освен това, съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ППЗНП учебната година в училищата е с продължителност дванадесет месеца и започва на 15.09., а в спортните училища – на 01.09. Налице е последователност и непрекъснатост на работата в училищата, която условно е организирана в учебни години. В трудовия договор не са посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ във връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТ и не са представени доказателства за наличието на такива причини. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ, съобразно което обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са конкретно посочени в него.

По тези съображения се налага извод, че клаузата на т. 4 от процесния трудов договор в частта относно срочния характер и срока на действие на същия е в противоречие с чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, поради което и по аргумент от чл. 68, ал. 5 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време.

По наведеното от ищцата основание за недействителност на клаузата на т. 4 от трудовия договор поради противоречието й с императивната норма на чл. 70, ал. 5 от КТ:

Правният спор по настоящото дело се конкцентрира върху въпроса дали трудовите функции, възложени на ищцата с процесния трудов договор и тези, възложени й с първия трудов договор, са идентични по съществото си, или се различават, като доказателствената тежест /процесуалното задължение/ за установяване на това правнорелевантно обстоятелство принадлежи на ответника в качеството му на работодател.

Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа - чл. 70, ал.5 от КТ, която норма е императивна. Следователно, при идентичност на работата, повторна проверка на годността на работника с договор по чл. 70 от КТ е ненужна и затова законът не я позволява. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл. 71, ал.2 от КТ. По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя / в този смисъл решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр.дело № 1023/2009г. на ВКС, ІV ГО/.

 Освен това, ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключи нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е била проверена /в този смисъл е решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело № 1477/2014г. на ВКС, IV ГО/. По тези съображения се налага извод за неоснователност на наведеното от жалбоподателя възражение, че забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ се отнася само до сключване на последователни и без прекъсване във времето трудови договори за изпитване с един и същ работодател. Няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 от КТ в случай на съществуващо трудово правоотношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният също е наясно с възможността да се справи с работата – напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност.

Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа - трудовата функция в съществените й права и задължения. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. От значение за тази преценка е естеството на възложената работа, същностните й определящи трудови функции и ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и новата длъжност по щата няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществените функции не е определящо, не е основание за въвеждане на нов срок за изпитване и въвеждане на такава клауза не поражда правно действие. За да е налице основание за проверка годността на работника или служителя, следва различието между двете сравнявани длъжности да е съществено с оглед характера и естеството на възложената работа. Следователно, при определянето на това дали трудовите функции на две длъжности са идентични или не, от определящо значение е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции.

В конкретния случай се установи, че по първия трудов договор, действал от 13.10.1998г. до 01.06.1999г. ищцата е заемала длъжността начален учител, а по процесния трудов договор – „старши учител от І до ІV клас“. По делото не са представени длъжностни характеристики по отношение на двете длъжности, но доколкото трудовите функции за длъжността „учител“ са нормативно установени, то настоящият съдебен състав счита, че сравняването на тези длъжности следва да се извърши именно въз основа на анализ на приложимата нормативна уредба.

На първо място следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 124, ал. 1 и чл. 129г от Правилника за Закона за народната просвета /ППЗНП/ регламентират учителските длъжности /младши учител, учител, старши учител, главен учител, методик/ като степени, обусловени от нивото на знания и умения, а не като видове учителски длъжности от гледна точка същностните особености на основната трудова функция на учителя - преподаването по определена материя. Безспорно всички "старши учители" в училищата имат идентични задължения по чл. 129г ал. 1, т. 1 ППЗНП, но това са "специфични" задължения, което е изрично посочено и в разпоредбата, и те са свързани със заеманата от тях старша учителска степен. Извън тях всички учители, независимо от степента им по чл. 124 ППЗНП, имат основното задължение да преподават по определен предмет. В разпоредбата на чл. 129 в, ал. 1 от ППЗНП са установени основните трудови функции на лицата, заемащи длъжностите "младши учител", "учител", "старши учител" и "главен учител", а именно:

1. планират, организират и провеждат образователно-възпитателния процес по учебния предмет или модул, по който преподават;

2. формират знания, умения и нагласи у децата и учениците;

3. диагностицират, насърчават и оценяват постиженията на децата и учениците, на които преподават;

4. анализират резултатите при оценяването на входното и на изходното равнище на учениците, на които преподават.

С нормата на чл. 129 г, ал. 1, т. 1 от ППЗНП са въведени и допълнителни трудови функции по отношение на лицата, заемащи длъжността "старши учител в училище", а именно:

а) участва в провеждането на квалификационно-методическа дейност по съответния учебен предмет или модул в училището или по съответното направление в детската градина;

б) участва в дейности, свързани с подготовката, организирането и провеждането на оценяването на входното и изходното равнище и/или външно оценяване на знанията и уменията на учениците от съответния клас;

в) подпомага дейностите по разработване на тестове, задачи, задания, материали и критерии за оценяване на знанията и уменията на учениците по съответния учебен предмет или модул;

г) анализира и обобщава резултатите, получени от оценяването на входните и изходните равнища и/или от външно оценяване по съответния учебен предмет или модул на равнище клас;

д) използва и показва ефективни методи при организацията и провеждането на образователно-възпитателния процес;

е) подпомага и ръководи дейността на лицата, заемащи длъжността "младши учител";

ж) участва в дейности по разработване на проекти по програми и/или в дейности по реализирането им;

з) изпълнява и други задължения, произтичащи от спецификата на длъжността и вида на училището;

В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че именно тези специфични задължения налагат извод, че трудовите функции на длъжността „начален учител“ и длъжността „старши учител от І до ІV клас“ се различават. За да стигне до този извод съобрази обстоятелството, че нормативната уредба, приложима към възникването на правоотношението по първия трудов договор – м.10.1998г., а именно Правилник за прилагане на Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр. 31 от 14.04.1992г., отменен ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г./ и Закона за народната просвета - обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991г., отм. от 01.08.2016г./ не е предвиждала такива допълнителни трудови функции, каквито са въведени с нормата на чл. 129г, ал. 1, т. 1 от ППЗНП.

При горната фактическа обстановка съдът намира за неоснователни изтъкнатите от ищеца в тази връзка доводи, че е налице идентичност в трудовите функции на „начален учител“ и на „старши учител от І до ІV клас“. Установи се, че двете длъжности не включват еднакви по вид, обем и естество на работата трудови задължения и изисквания за специални умения. Установи се по делото, че трудовите функции на двете длъжности са различни, а преди сключването на процесния трудов договор, годността на ищцата да изпълнява длъжността "старши учител от І до ІV клас“ не е проверена от настоящия работодател. Ето защо, съдът намира, че включването в трудовия договор на клауза за изпитване е извършено с оглед преценка за годността на служителя да изпълнява новите трудови функции и да се справи с възложените променени и по-високи отговорности, съответно уговорката за срок за изпитване в полза на работодателя не се явява недействителна. Предвид изложеното искът по чл. 74, ал. 4 КТ в тази част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

При наличие на сключен договор със срок за изпитване в полза на работодателя, последният може в рамките на изпитателния срок да го прекрати с едностранно волеизявление, без да посочва мотиви и без да е необходимо да ангажира пред съда каквито и да са други доказателства. Единственото задължение на съда в този случай е да провери дали прекратяването е настъпило в рамките на уговорения изпитателен срок /в този смисъл решение № 11 от 27.01.2015г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014г., III ГО/.

С оглед изводите на съда за действителност на клаузата в процесния договор в частта относно уговорения срок за изпитване в полза на работодателя, съдът намира, че ответникът законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71, ал.1 КТ - правото на прекратяване е упражнено от страната, в чиято полза е уговорено изпитването - работодателя; волеизявлението за прекратяване е ясно и безусловно изразено, без да е било нужно мотивирането му - в заповед № 673/06.02.2019г. на директора на ответното училище се съдържа изрично изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, а прекратяването е направено в рамките на срока за изпитване /с връчване на заповедта на ищеца на 06.02.2019г./.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от ГПК за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, неоснователни са и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.02.2019г- до 06.08.2019г.,

По тези съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която са уважени предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ за обявяване за недействителна на клаузата на т. 4 от трудов договор № 7/03.09.2018г., в частта, в която се уговаря срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя; както и в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като вместо това се постанови решение, с което тези искове да се отхвърлят.

Решението на СРС, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ за обявяване за недействителна на клаузата на т. 4 от трудов договор № 7/03.09.2018г., в частта, в която се определя срок на договора до 31.05.2019г., е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски за държавна такса съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от 193, 45 лева. В полза на ответника се дължат и направените в първоинстанционното производство разноски за адвокатска защита и съдействие, съразмерно на отхвърлената част от исковете, които възлизат на сумата от 900 лева за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора, следва да се присъди сума в размер на 60 лева, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на СРС разноските за държавна такса за разликата над 15 лева до определения размер от 401, 90 лева. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 80 лева до присъдения размер от 800 лева.

 

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 676 от 03.01.2020г., постановено по гр.д. № 19870/2019г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Т.Л. Р.иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ за обявяване за недействителна на клаузата на т. 4 от трудов договор № 7/03.09.2018г., в частта, в която се уговаря срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя; в частта, в която са уважени предявените от Т.Л. Р.обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, в частта, в която ответникът е осъден да заплати на Т.Л. Р.разноски в първоинстанционното производство за сумата над 80 лева, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт разноски за държавна такса за сумата над 15 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Л. Р., ЕГН **********,*** срещу **-то Основно училище „******“, гр. София, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****“ иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ за обявяване за недействителна на клаузата на т. 4 от трудов договор № 7/03.09.2018г., сключен между Т.Л. Р.и 49-то Основно училище „******“, гр. София, в частта, в която се уговаря срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя.

 ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове, предявени от Т.Л. Р., ЕГН **********,*** срещу 49-то Основно училище „******“, гр. София, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****“, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 673/06.02.2019г. на директора на **ОУ „******“, гр. София; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „старши учител от І до ІV клас“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 547, 52 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.02.2019г- до 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2019г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 676 от 03.01.2020г., постановено по гр.д. № 19870/2019г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, в останалата част.

ОСЪЖДА Т.Л. Р., ЕГН **********,*** да заплати на **-то Основно училище „******“, гр. София, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******“, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 193, 45 /сто деветдесет и три лева и 45 ст./ лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА **-то Основно училище „******“, гр. София, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******“ да заплати на Т.Л. Р., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 60 /шестдесет/ лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Т.Л. Р., ЕГН **********,*** да заплати на **-то Основно училище „******“, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 900 /деветстотин/ лева – разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                        

                                             

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

                                                  

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                             

 

 

                                                                              2.