Определение по дело №603/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 48/17.06.2009 г., постановено по гр.д. № 602 по описа за 2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил като неоснователна исковата молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявена от К. В. Б., Д. Г. Б., М. Ф. К. и К. Д. К., с която да бъде признато за установено по отношение на О.К. и Обл.у. на обл.К., че са собственици на недвижим имот – земеделска земя с площ от 444 кв.м., представляваща част от имот № 91.18 по плана на ЗЗП № 24 ”а” в землището на с.Енчец, общ.Кърджали, при граници:север – К. В. Б. и М. Ф. К.; изток – Т.М.; запад – Д.Т. и юг – горски фонд. Със същото решение и определение по реда на чл.248 от ГПК ищците К. В. Б., Д. Г. Б., М. Ф. К. и К. Д. К. са осъдени солидарно да заплатят на О.К. направените по делото разноски в размер на 180 лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите К. В. Б. и М. Ф. К., които го обжалват като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че с удостоверение № 2891/28.04.1989 г. им било предоставено право на ползуване върху слабопродуктивна земя с площ от 500 кв.м., като в последствие се снабдили с нотариални актове. Още през месец май 1989 г. оградили с ограда поземлен имот с площ 1193 кв.м., която включвала: предоставените им 500 кв.м., означени в предоставената от ищците скица на фирма “Геомини” ЕООД – Г. с дата 17.03.2009 г., под № 1, включени в имот № 91.15 по плана на новообразуваните земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в ЗЗВ № 24А; площта с № 6, включваща площите, означени в скицата с номера 2, 3 и 4, съответно с размери 70 кв.м., 48 кв.м. и 286 кв.м., които били с обща площ от 404 кв.м. Считат, че тази земя, намираща се вътре в ограденото от тях място с площ от 404 кв.м., която представлявала промененият размер на техния установителен иск, била тяхна собственост по силата на чл.77 и чл.79 от ЗС, тъй като били изпълнени изискванията на закона – ЗС, ЗОС, ЗДС. Сочат, че с предявения иск са сезирали съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О.К. и Областен управител на област с административен център – Кърджали, че с факта на изтеклата в тяхна полза придобивна давност от 10 г. (от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г.) били станали съсобственици по силата на закона по давност на следния недвижим имот – земеделска земя с площ 404 кв.м., представляваща част от имот с № 91.18 по плана на ЗЗП № 24А, в землището на с.Енчец, общ.Кърджали, при граници на имота: север – имот с № 91.15 на К. В. Б. и М. Ф. К.; изток – имот на Т.М.; запад – имот на Д.Т.; юг – горски фонд, ведно с всички законни последици от това. Първоинстанционният съд приел показанията на разпитаните по делото свидетели, а от извършения оглед констатирал, че изготвената от “Геомини” ЕООД – Г. скица с дата 17.03.2009 г. отговаряла на действително намиращите се на место граници на имота, който владеели. Не били представени доказателства, че претендираните 404 кв.м. са публична държавна или общинска собственост. Свидетелите потвърдили, че от заемането на местото през 1989 г. оградата не е коригирана и владеят процесния имот като свой. Молят съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да реши спора по същество като признае за установено, че ищците са собственици на процесния имот. В допълнение към въззивната жалба жалбодателите К. В. Б. и М. Ф. К. правят искане за приемане като ново доказателство акт № 2380/28.01.2009 г. за частна общинска собственост като излагат съображения за незаконосъобразност на акт № 2380 от 20.01.2009 г. и акт № 2384 от 28.01.2009 г. В съдебно заседание жалбодателите К. В. Б. и М. Ф. К., лично и чрез своя процесуален представител поддържат жалбата си по изложените в същата съображения. Жалбодателките Д. Г. Б. и К. Д. К., присъединени на основание чл.265 от ГПК, поддържат въззивната жалба в представени писмени становища.

Въззиваемата страна Областен управител на област с административен център – Г., представляван от мл. юрисконсулт Петрова оспорва въззивната жалба и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. В представено писмено становище се излагат съображения, че ищците не са придобили процесния имот по силата на давностно владение.

Въззиваемата страна О.К., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с въззивната жалба констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот – земеделска земя № 54/02.02.1996 г., том І, дело № 124/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, ищецът М. Ф. К. бил признати за собственик на недвижим имот – земеделска земя с площ 500 кв.м., находяща се в землището на с.Брош, общ.Кърджали, в местността “Харман кая”, зона 24А, при граници: изток – мера; запад – д-р Т.Т.; север – черен път и юг – В.Т.В. на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на предоставено право на ползуване върху земеделски земи, съгласно Постановление № 26 на МС и Решение № 5 на ИК на ОбНС – Г. от 26.04.1989 г., видно от удостоверение № 2891/28.04.1989 г. на ОбС – Кърджали. В нотариалния акт е посочено, че стойността на земята, възлизаща на 19 250 лв. е заплатена с вносна бележка № 100 от 27.09.1995 г. на ОББ – Кърджали.

От представените като доказателства по делото молба вх. № 2311/08.08.1995 г., Удостоверение № 2891/28.04.1989 г. на ОбНС – Кърджали, скица № 1260 и оценителен протокол с дата 11.09.1995 г. на комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на Кмета на О.К., се установява, че на ищеца М. Ф. К. било предоставено на основание ПМС № 26 и Решение № 5/26.04.1989 г. на ИК на ОбНС право на ползуване на слабопродуктивна земя в размер на 500 кв.м., находяща се в землището на с.Брош, общ.Кърджали, в местността “Харман кая”, Зона 24А, при граници – ползуватели: изток – мера; запад – д-р Т.Т.; север – черен път и юг – В.Т.В.. Установява се също, че ищецът е подал молба за закупуване на предоставената му за ползуване земя, която била оценена от комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на Кмета на О.К. на стойност 17 500 лв. Върху оценителния протокол е отразено “таксувано в ОББ с вн. Бележка № 100/27.09.95 г. за 19 250 лв., реж. разн. с квит. № 037355 за 96 лв”.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12/22.03.1996 г., том ІІ, дело № 330/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, ищците М. Ф. К. и К. Д. К. продали на ищеца К. В. Б. 1/2 идеална част от недвижим имот - земеделска земя с площ 500 кв.м., находяща се в землището на с.Брош, общ.Кърджали, в местността “Харман кая”, зона 24А, при граници: изток – мера; запад – д-р Т.Т.; север – черен път и юг – В.Т.В..

От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за граждански брак № 47152/18.05.1986 г., изд. от ОбНС – Кърджали и удостоверение за граждански брак № 024877/09.08.1986 г., изд. от ОбНС – Кърджали се установява, че ищците М.Ф.К. и К. Д. К. са сключили граждански брак на 18.05.1986 г., а ищците К. В. Б. и Д. Г. Б. са сключили граждански брак на 09.08.1986 г.

От представения като доказателство по делото Протокол от заседания на 17.01.2008 г., 11.01.2008 г., 06.02.2008 г., 22.04.2008 г. и 05.06.2008 г. на Комисия, назначена на основание чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ за приемане на планове по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно заповед № РД-09-3/04.01.2008 г. на Областния управител на Област Кърджали, се установява, че възражение с вх. № 94-00-1523/01.11.2007 г. от М. Ф. К. се уважава, като имот с идентификационен № 06567.91.15 с площ 556 кв.м. се записва на М. Ф. К., К. В. Б. за площ от 500 кв.м., и О.К. за площ от 56 кв.м.

Със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Обл.у. на обл.К. на основание §4к, ал.1 и 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ и протокол от 17.01.2008 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-09-3/04.01.2008 г. е одобрен Плана на новообразуваните имоти по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на зони за земеделско ползуване с № 13, 14, 15, 24, 24А, 2 и 7, намиращи се в землищата на с.Иванци, с.Рани лист, с.Солище, с.Брош, с.Енчец, с.Срединка, с.Бленика, общ.Кърджали. Заповедта е обнародвана в Д.в. бр. 66/25.07.2008 г., а помощният план на новообрзуваните имоти по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на зони за земедлско ползуване № 24, 24А, 7 и 2, намиращи с в землищата на с.Брош, с.Енчец, с.Срединка и с.Бленика, зони № 13, 14 и 15, намиращи се в землищата на с.Иванци, с.Рани лист и с.Солище, са обнародвани в Д.в. бр.86/26.10.2007 г.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от жалба вх. № РР-01-1743/05.08.2008 г. на О. А. – Кърджали се установява, че ищците К. В. Б. и М. Ф. К. са обжалвали заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Обл.у. на обл.К.. С определение № 111/20.12.2008 г., постановено от Административен съд – Кърджали по адм.д. № 114 по описа за 2008 г. на същия съд, жалбата на К. В. Б. и М. Ф. К. против заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Обл.у. на обл.К. е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено. Определението на Административен съд – Кърджали е обжалвано пред ВАС, което се установява от представените като доказателства по делото съдебно удостоверение, изд. от Административен съд – Кърджали и частна жалба вх. № 44/12.01.2009 г. на Административен съд – Кърджали.

Видно от списък на имотите и собствениците за кадастрални райони 91, 126 и 148 към Помощен план на новообразуваните имоти за земи по §4-§4л от ПЗР на ЗСПЗЗ за землищата на с.Брош и с.Енчец, общ.Кърджали, изработен от КА “Аргус” ООД – гр.София с дата юли 2007 г., имот № 91.15 е записан съответно на О.К. за 56/556 идеални части, на К. В. Б. за 250/556 идеални части и на М. Ф. К. за 250/556 идеални части, с начин на трайно ползуване “овощни насаждения”. Имот № 91.18 с площ от 1142 кв.м. е записан на О.К. с начин на трайно ползуване “храсти”. Към списъка е приложена и извадка от плана за кадастрални райони 91 и 126.

По делото е представено и копие от списък на имотите и собствениците за кадастрални райони 91 и 126 към Помощен план на новообразÔаните имоти за земи по §4-§4л от ПЗР на ЗСПЗЗ за землище с.Брош, ЕКАТТЕ 06567, общ.Кърджали, с дата юли 2007 г., от който се установява, че имот № 91.15 с площ 944 кв.м. е записан на неидентифициран собственик, с начин на трайно ползуване “овощна градина”, а имот № 91.18 с площ 646 кв.м. е записан на неидентифициран собственик, с начин на трайно ползуване “храсти”.

На 28.01.2009 г. бил съставен акт № 2384 за общинска частна собственост, с който О.К. била призната за собственик на 56/500 идеални части от имот № 91.15 по плана на новообразуваните имоти по §4 – ЗЗП – 24А на землище Брош, О.К.. В акта е посочено също, че съсобственици на имота са още К. В. Б. с 250/556 идеални части, и М. Ф. К. с 250/556 идеални части.

По делото са представени като доказателства геодезическо заснемане и 2 бр. геодезически снимки с дата 17.03.2009 г., изготвени от “Геомини-04” ЕООД – Г., писмо изх. № 304/17.03.2009г., координатен регистър на граничните точки, заявление вх. № 184/26.02.2009г., скица с дата 03.07.2003г., координатен регистър и извлечение от План на новообразуваните имоти ЗЗП 24А, от които се установява, че по възложение на ищците М. К. и К. Б., “Геомини-04” ЕООД – Г. изработило геодезическо заснемане на процесния имот.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Т., Л.В. и Л.П. се установява, че ищците К.Б. и М. К. упражняват фактическа власт върху процесния имот от 1989 г., който бил ограден от тях и до този момент нямало никакви промени.

От писменото заключение на вещото лице инж. Емил Янев, както и от разпита на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че съществува относително несъответствие между имот с кадастрален № 91.15 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в землището на с.Брош, общ.Кърджали, ЗЗП 24А, одобрен със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Обл.у. на обл.К. и имота, описан в нотариален акт № 54/02.02.1996 г., н.д. № 124/1996 г. и нотариален акт за продажба № 12/22.03.1996 г., н.д. № 330/1996 г., по отношение на местоположението на имота. По отношение на неговата площ, тя е различна по трите сравними документа: имот с кадастрален № 91.15 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в землището на с.Брош, общ.Кърджали, ЗЗП 24А, одобрен със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Обл.у. на обл.К., касае имот с площ 556.45 кв.м. (приложение 2 по експертизата), защрихован; имотът, описан в нотариален акт № 54/02.02.1996г., н.д. № 124/1996г., и в нотариален акт за продажба № 12/22.03.1996г., н.д. № 330/1996г. е с площ 500 кв.м. За имота, посочен по помощния план площта е 944.30 кв.м. (приложение 3 по експертизата). По отношение на границите на имота, те са различни по трите сравними документа, с частична идентичност, отнасяща се до сходство на северната, източната и 1/2 от южната граници, почти непроменени за имота. Оградената от ищците допълнителна площ от 444.30 кв.м., отразена в помощния план се предава на имот с кадастрален № 94.18 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в землището на с.Брош, общ.Кърджали, ЗЗП 24А, одобрен със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Обл.у. на обл.К..

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК против Областен управител на област с административен център Г. е недопустим, а искът против О.К. е неоснователен.

Ищците К. В. Б., Д. Г. Б., М. Ф. К. и К. Д. К. твърдят в исковата молба, че са собственици на недвижим имот с площ от 444 кв.м., представляващ част от имот с № 91.15 по плана на ЗЗР № 24А, в землището на с.Енчец, общ.Кърджали, при граници на имота: север – имот К. В. Б. и М. Ф. К.; изток – имот на Т.М.; запад – имот на Д.Т. и юг – горски фонд. Претендира се право на собственост, придобито по давностно владение за времето от месец май 1989 г. до 01.06.2006 г. Излагат се и съображения за придобиване на процесния имот на основание §4з отг ПЗР на ЗСПЗЗ. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищците К. В. Б. и М. Ф. К. са направили искане за изменение на петитума на предявения иск, но такова не е било допуснато с надлежно определение на съда. Освен това, искането за изменение на иска е направено само от ищците К. В. Б. и М. Ф. К., но не и от останалите ищци – Д. Г. Б. и К. Д. К., поради което настоящата инстанция приема, че не е допуснато изменение на петитума на предявения иск.

Предявеният против Обл.у. на обл.К. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е недопустим, тъй като този ответник не е заявил самостоятелни права върху спорния имот, или по друг начин да е нарушил или застрашил претендираното от ищците право на собственост. Областният управител е орган по възстановяване на правото на собственост по реда на §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като такъв издава индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване по реда на АПК. Искът по чл.124, ал.1 от ГПК евентуално би могъл да бъде насочен срещу Държавата, но не и срещу Обласният управител, който би могъл да представлява държавата в определени случаи. Като е разгледал предявения против Обл.у. на обл.К. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният съд постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството по делото прекратено.

Що се отнася до предявения против О.К. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, то същият е неоснователен и недоказан. От събраните по делото доказателства не се установи, че ищците са придобили процесния имот по давностно владение. Безспорно е, че претендираният поземлен имот попада в зона за земеделско ползуване № 24А в землището на с.Брош, общ.Кърджали и същият е земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Като земеделска земя процесният имот е бил държавна собственост и е включен в държавния поземлен фонд. По делото не е установено земеделската земя да е била включвана в земи на ТКЗС, ДЗС и други организации, поради което следва да се приеме, че същата е станала държавна собственост по силата на чл.6 от ЗС в редакцията му от Изв., бр. 92 от 1951 г., действаща до изменението с Д.в. бр. 31.1990 г., съгласно която държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. За времето от 1989 г. до 1990 г. не може да се придобие вещ социалистическа собственост – държавна и кооперативна по силата на чл.86 от ЗС в редакцията му от Изв. бр.92 от 1951 г., както и за периода от 1990 г. до 01.06.1996 г. съгласно редакцията на цитирания текст от Д.в. бр. 31 от 1990 г. С приемането на Конституцията от 1991 г. в чл.17, ал.4 е регламентирана държавната и общинска собственост, която се определя от ЗДС и ЗОС, които влизат в сила на 01.06.1996 г. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗДС имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Т.е. принципно е уредена възможността вещ – частна държавна собственост да се придобие по давност, като давността за придобиване на процесния имот евентуално би могла да започне да тече, считано от 01.06.1996 г. с приемането на чл.7, ал.3 от ЗДС. Впрочем, от този момент – 01.06.1996 г., е започнала да тече придобивна давност в полза на ищците, но тази давност е текла само до 1998 г., когато е приета ал.7 на чл.24 от ЗСПЗЗ – Д.в. бр. 88/1998 г., съгласно която земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. С приемането на този текст се осуетява възможността за придобиване по давност на земеделски земи – държавна собственост, какъвто е настоящият случай. Дори и да се приеме, че процесната земеделска зема е била общинска собственост, то давността върху такива имоти, започнала да тече след 01.06.1996 г., то съгласно § 1, т.3 от ПЗР на ЗОСОИ, с който се изменя чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизане в сила на тази разпоредба, считано от 18.11.1997 г. и би изтекла на 18.11.2007 г. На 01.06.2006 г. влиза в сила разпоредбата на § 1 от ЗДЗС обн. Д.в. бр. 46/2006 г., съгласно която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 г., поради което ищците не могат да придобият процесния имот по давност. Ето защо решението на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК против О.К. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК и чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 48/17.06.2009г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 602 по описа за 2008г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от К. В. Б., Д. Г. Б., М. Ф. К. и К. Д. К. против Областен управител на област с административен център Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на недвижим имот – земеделска земя с площ от 444 кв.м., представляваща част от имот № 91.18 по плана на ЗЗП № 24”а” в землището на с.Енчец, общ.Кърджали, при граници : север – К. В. Б. и М. Ф. К.; изток – Т.М.; запад – Д.Т. и юг – горски фонд, като прекратява производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №48/17.06.2009г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 602 по описа за 2008 г. на същия съд, в останалата му част.

Решението му в прекратителната част, с характер на определение, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по реда на чл.275 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата му част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.