Решение по дело №16978/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2530
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20215330116978
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2530
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330116978 по описа за 2021 година
Исков спор- решение , чл. 235 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Е. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.****************** против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул./ул.
„Г.М.Димитров“ № 1, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.380 КЗ.
Ищецът твърди, че на *************на кръстовището на бул. „А.“ с ул. „П.“,
настъпил инцидент, за който бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ************* на МВР, Областна Дирекция П. Автомобилът, с който настъпил
инцидента: МПС марка/модел „Сузуки СЖ 413“ С ************* притежавал
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на събитието,
издадена от „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве„ АД, с ЕИК *********. Водачът на
застрахованото при ответника дружество МПС – И. Й. К. , при наличие на пътен знак
Б-2, отнел предимството на движещият се по път с предимство ищец, с което
предизвиква настъпване на ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП ищцата получила
увреждане на здравето: **********************разтройство на здравето, като е
носила полутвърда яка за периода от 1 дни. Последвало извънболнично лечение, дълъг
период временна нетрудоспособност, от което ищцата претърпява имуществени и
неимуществени вреди.
1
Предявена е претенция пред застрахователя чрез Уведомление с вх.№
2992/21.07.2021г., вследствие на което същият изплатил на ищцата имуществени вреди
в размер на 650.13 лева, съгласно Уведомление с изх.№ 4355/01.09.2021г. и платежно
нареждане от 31.08.2021г. Твърди, че ответника не заплатил сумата от 1269,58 лева,
представляваща разлика между трудово възнаграждение, което поради инцидента
ищцата не получила и получавала обезщетение за временна нетрудоспособност от
НОИ за месец 02, 03, 04. 2021г. Инцидентът се отразил тежко физически и психически
на ищцата, най-вече от неспирни денонощни болки, ограниченост в движенията и
принудителната поза, която следвало да заеме в легнало положение, което сериозно
смутило спокойствието на съня й. Вследствие на болките в областта на шията,
сърцебиенето и прескачане на сърцето и ограничените движения, се чувствала
депресирана от факта, че преди инцидента била здрава, жизнена и със здрав дух. И до
ден днешен ищцата не се била възстановила, при по-резки движения на врата,
продължавала да изпитва болки от претърпяната травма, които по-някога били толкова
силни, че се налагало да стои по 30 мин неподвижна, за да отминат, а вечерно време по
време на сън , не можела да заспи за дълго време. В резултат на получената травма в
областта на шията и гръдния кош, за период от няколко месеца била силно затруднена
да се обслужва нормално и самостоятелно, не могла да работи и да се издържа.Това
довело и до невъзможността да се грижи за двете си непълнолетни деца на 16г. и на 8г.
Работата й преди инцидента била свързана с ежедневно управление на МПС, на ден
изминавала около 50-100 км. Поради невъзможността да управлява спокойно МПС,
продължителното виене на свят, губене на равновесие, болки в областта на шията,
рамене и китки, се наложило да излиза в принудителен болничен с диагноза:
****************. След предявяване на претенция пред застрахователя, същият
изплатил на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди сума в размер на
2000 лева, съгласно Уведомление с изх.№ 4355 / 01.09.2021г. и платежно нареждане от
31.08.2021г. Поддържа, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 13 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
продължителни страдания и психически дискомфорт, настъпили вследствие на
инцидента и представляващи разликата от изплатените 2000 лева до сумата от 15 000
лева, която счита, че представлява справедливо обезщетение, както и сумата от 1269,58
лева - обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика между трудовото
възнаграждение, което поради инцидента ищцата не е могла да получава и полученото
обезщетение за временна неработоспособност от НОИ за месец 02,03, и 04.2021г.,
ведно със законна лихва върху сумите от дата на предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя – 21.07.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба. Твърди, че И. Й. К. не носи изключителна вина за настъпване
2
на ПТП от *************г. Счита, че ищцата е нарушила правилата за движение по
пътищата и това й поведение се намира в пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с настъпилите от ПТП вредоносни последици. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва твърдените от
ищеца травми по вид, интензитет и характер, както и тяхната продължителност. Счита,
че исковата претенция е прекомерна завишена. Признава наличието на валидна ГО към
дата на ПТП между ответника и собственика на МПС марка „Сузуки“. Признава за
установено, че на 31.08.2021г. ответника е заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 650,13 лева. Счита претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за прекомерно завишено. Прави възражение за съпричиняване
във връзка с нарушаване на чл.137а ЗДвП, с оглед непоставяне на обезопасителен
колан. Счита, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, доколкото не се е
съобразила с пътните условия и не е контролирала с дължимата грижа и внимание
управлявания от нея автомобил, като по този начин нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Оспорва характера на настъпилите увреждания, във връзка с които ищеца търпи
неимуществени вреди, както и тяхната продължителност. Счита, че ищцата не е
провела пълен, своевременен лечебен и оздравителен процес, доколкото при грижа за
собственото здраве, ищцата е щяла да се възстанови напълно. Непълното и
неспоевременно лечение било причината за развитие на т.н. **************. Счита, че
твърдяното сърцебиене и прескачане на сърцето да не се намират в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП, като същите се явявали предхождащо заболяване и не
можело да се ангажира отговорността на ответника. Оспорва инцидента да се е отразил
негативно на психиката на ищеца. Оспорва претенцията за имуществени вреди,
изразяваща се в пропуснати ползи, както по основание, така и по размер. Оспорва
претенцията по акцесорните искове за лихва върху претендираните обезщетения, както
и началния момент, от който се претендират същите. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на *************г. в гр.
П. е настъпило ПТП, с посочените в ИМ участници; съставен е протокол за ПТП
№****************; Гражданската отговорност на водача на л.а.„Сузуки СЖ 413“ с
*************** е била застрахована при ответника към момента на произшествието,
съгласно полица № ****************; заплатено на ищеца застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 650,13 лева.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с
3
приетите доказателства.
Настъпването на ПТП не е спорно. Относно вредите от инцидента, са събрани
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Според отразеното в протокола за ПТП, водач 1 – И. Й. К., при наличие на знак
Б2 /стоп/, предприема маневра, отнема предимството на движещия се по път с
предимство уч. 2 /ищеца/ и го удря, вследствие на което уч.1 се удря в друго МПС, с
което се реализира ПТП.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
разположението на МПС в пространството, участниците в произшествието, отразените
материални щети, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла
на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
От приетата по делото САТЕ се установява, че лекият автомобил, управляван от
ищцата - „Мерцедес Б180“, е фабрично оборудван от производителя със система за
пасивна безопасност – предпазни колани, като с такъв е снабдено всяко място в
автомобила – два в предната и три в задната част на купето. При механизма на
настъпилото ПТП движението на тялото на водачката в момента на удара е със
скоростта на автомобила отпреди сблъсъка, след което тялото се спира от затягането и
законтрянето на предния колан. При удара тялото на ищцата се движи към точка на
сблъсъка, а не се отдалечава от нея. При настъпване на ПТП тялото е контактувало с
предпазния колан. Свободната част от тялото на ищцата – главата, първоначално е
продължила движение напред, след което се връща назад, така наречения „камшичен
удар“. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ако водачът – ищецът е бил без
предпазен колан, тялото му е щяло да се движи свободно в купето на автомобила и
можело да настъпят удари в други части на купето.
Видно от представените по делото медицински документи – копие на Фиш за
спешна медицинска помощ от 03.02.2021г. ведно с допълнителен лист за преглед на
пациента в КДБ /СО с рег.№ ******************, издаена от УМБАЛ
*************** – гр.П., се констатира, че пострадалата от ПТП не е губила съзнание,
не е имала гадене и повръщане, приета е с болки във врата. Предписано е носене на
полутвърда шийна яка, за около 10-14 дни. От представеното копие на резултати от
образно – диагностично изследване по образна диагностика на череп; цервикални
прешлени; бял дроб; корем, се установява, че клиничната диагноза е:
*************************************************************
Видно от представеното копие на болничен лист № **************, издаден от
д-р Т. е посочената диагноза:
4
*******************************************************, както и периодът на
домашно лечение: 14 дни.
От представеното копие на болничен лист № *************, издаден от членове
на ЛКК: д-р Н. д-р В. и д-р К. се установява диагноза: ****************************
и периода на лечение: болничен – 3 дни и домашен -15 дни.
От представеното копие на болничен лист № ****************, издаден от
членове ЛКК: д-р Ф., д-р К. и д-р Е. се установява диагноза:
****************************************** и периода на домашно лечение: 13
дни.
От представеното копие на болничен лист № ****************, издадено от
членове на ЛКК: д-р Д. и д-р Ш., се установява диагноза: *********************
периода на лечение: болничен -3 дни и домашен-12 дни.
От представеното копие на болничен лист № *******************, издаден от
д-р Ю. Е., се установява диагноза: **************************** и периода на
домашно лечение: 14 дни.
От представеното копие на Епикриза от 03.04.20212г., издадена от МБАЛ
С.“М.“ ЕООД – П. се установява диагноза:
*****************************************************************************************************
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
процесното ПТП на ищцата е причинена:
**********************************************************************************
След станалото ПТП пострадала е приета в СО при УМБАЛ „******** –
гр.**********, където са извършени множество образни изследвания на глава и шия,
на гръден кош и на коремни органи. Извършена е и консултация със специалист НХ,
след което е приета за лечение в кардиологично отделение. След консултацията с НХ
на пострадалата е изписана мека шийна яка за 10-14 дни. При изписване от
кардиологичното отделение е предписано приемане на ********* и *********.
Установява се, че оздравителния процес е преминал с усложнения, а именно
„******************“ от преживения стрес от ПТП. Навяхването на шията водело до
продължителни болки в шията и до частично ограничени движения в същата, докато
трае оздравителния процес. След ПТП пострадалата е търпяла от леки на моменти до
умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на
оздравителния процес затихвали до пълното им изчезване. Установява се, че
пострадалата – ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан, в противен
случай са щели да настъпят травмични увреждания в областта на лицето и гръдния кош
от волана на колата. Сочи, че *************** може да се предизвика от употреба на
някои медикаменти или от вродено състояние, тютюнопушенето, консумация на
5
алкохол, приемането на наркотици или медикаменти. Стресът също е един от
факторите, които могат да предизвикат надкамерна тахикардия. Сочи, че преживения
стрес от ПТП е възможно да е причина за отключване на надкамерна тахикардия.
*********************** описва състояние характеризиращо се с комбинация от
симптомите болка, изтръпване, слабост и подуване в областта на шията и рамото.
Причина за възникване на този синдром могат да бъдат различни травми в областта на
шията и други. Болката се усилва при физическа активност и се облекчава при покой.
При някои пациенти се наблюдава усилване на болката през нощта, което нарушава
комфорта на съня. Придружаващ симптом често е главоболието. Установява, че
оздравителния процес е продължил 3-4 месеца, през който период ищцата получила
***************. През първите 10-15 дни ищцата е носила предписана шийна яка,
била е затруднена в обличането си и при обичайните хигиенни нужди, като къпане и
други. След този период можела свободно сама да се обслужва, без чужда помощ.
Непровеждането на рехабилитация и физиотерапия са забавили оздравителния процес.
В съдебно заседание експертът е посочва, че надкамерната тахикардия може да се
отключи от стрес, като не може да посочи дали преди катастрофата ищцата е имала
този проблем. След като стреса премине ритъмът на сърцето се възстановява. След
премахване на шийната яка може да се появят боли при най малкото въртене, които
поне два месеца не могат да преминат.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че
размерът на брутното месечно възнаграждение на ищцата, преди инцидента, възлизало
на стойност 1006 лева /сума за месец януари 2021г./, а размерът на нетното месечно
трудово възнаграждение възлизало на стойност 780,64 лева /сума за месец януари
2021г./. Размерът на обезщетението за разликата между брутното трудово
възнаграждение на ищцата, което би получила, ако е ходила на работа и болничните,
които е получавала за периода 08.02.2021г.-15.04.2021г. вкл., възлиза на стойност
915,67 лева /брутна сума/. Размерът на обезщетението за разликата между нетното
трудово възнаграждение на ищцата, което би получила, ако е ходила на работа и
болничните, които е получила за периода 08.02.2021г.-15.04.2021г. вкл., възлиза на
стойност 459,59 лева /нетна сума/.
В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала и гласни
доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Т. И. С. /********
на ищцата/ и С. И. В. /протокол от съдебно заседание, проведено на 13.06.2022 г./
От разпита на свидетеля Т. И. С. /******** на ищцата/ се установява, че
инцидентът се е случил февруари месец миналата година. Вследствие на инцидента
ищцата имала уреждания в тилната част на врата. Възстановителния процес
продължил няколко месеца от месец февруари до края на лятото. Ищцата носела яка в
продължение на две, три седмици, имала и следи от колана. След инцидента се
6
чувствала зле, имала проблеми с вестибуларния апарат, не можела да стои права и да
сяда, чувствала се добре в легнало положение, не можела и да шофира, тъй като
изпитвала страх и все още не шофирала. Споделя, че след инцидента ходила и
помагала на ищцата в домакинството. Когато се налагало да отиде някъде свидетелката
шофирала. Ищцата посещавала физиотерапевт два пъти в седмицата, в продължение на
няколко месеца, като лично свидетелката я придружавала до там. Преди инцидента
работила във фирма за козметични продукти като работата и основно е свързана с
шофиране. След инцидента дълго време не шофирала и в момента е безработна.
От разпита на свидетелката С. И. В. се установява, че след катастрофата
свидетелката е помагала на ищцата, тъй като същата не се чувствала добре и поискала
помощта й в домакинството. След инцидента ищцата носила яка около две седмици,
имала и синини от колана, виело й се е свят, била зле два – три месеца. След инцидента
останала без работа.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и
отговорността на застрахователя, при когото е застрахована ГО на виновния за ПТП
водач, следва да се приемат за установени предпоставките по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
на застраховането за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране
на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени от приетите по
делото писмени и гласни доказателства. Предвид изложеното така предявеният иск е
доказан по своето основание.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към резултата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. По делото не се установи наличие на такова
поведение на самия ищец, което се намира в пряка причинно – следствена връзка с
ПТП, като е допринесло за настъпване на вредите. Според САТЕ - при настъпване на
инцидента тялото на водачката - ищцата е контактувало с предпазния колан.
7
Като съобрази обществения критерий за справедливост, вида и характера на
уврежданията, обичайната продължителност на възстановителния период, степента и
интензитета на претърпените болки, както и неблагоприятното отражение на
инцидента върху психиката на ищцата - развития страх, който все още не е отшумял и
е свързан с влошаване на качеството на живот на пострадалата – невъзможност да
управлява автомобил, съдът приема, че сумата от 5000 лв. е достатъчна да репарира
претърпените от ищцата болки и страдания.- Предвид на приетото като безспорно
обстоятелство /протоколно определение от 01.04.2022 г./, че ответникът е заплатил на
ищцата сумата от 2000 лева, с платежно нареждане от 31.08.2021 г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 3000 лв., като над този размер до пълния предявен такъв от 13 000 лева
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради горните съображения съдът приема, че следва да бъде ангажирана
имуществената отговорност на ответника да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, като видно от заключението по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, размерът на обезщетението за разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищцата, което би получила, ако е била на работа и болничните,
които е получила за периода 08.02.2021 г. – 15.04.2021 г. вкл., възлиза на стойност
459,59 лева /нетна сума/. Ето защо исковата претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да се уважи в размер на 459,59 лева, като над
този размер до пълния предявен такъв от 1269,58 лева исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
Установява се наличие на главен дълг до посочения размер. Съгласно чл. 429, ал.
3, вр. с ал. 2, т. 2 КЗ - лихвата за забава е дължима, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая
се претендира лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя, за която са ангажирани доказателства - 27.07.2021 г., която следва да се
присъди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е
направил искане за присъждане на сторените разноски както следва: 571 лева –ДТ; 140
лева – ССЕ; 200 лева – СМЕ; 140 лева - САТЕ. По съразмерност на ищеца ще се
присъди сумата от общо 254,81 лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
8
адвокат О.Д. сумата от 472,17 лева разноски за адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения. По съразмерност на адвокат Д. се дължи сумата от 114,48
лв.
Ответникът също е направил искане и е представил списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на: 260 лева – СМЕ; 160 лева – САТЕ; 20 лв. – ДТ СУ, като
се претендира и юрк. възнаграждение, което съдът определя на сумата от 150 лева,
съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото,
положените процесуални усилия и пр. По съразмерност се дължи сумата от общо
446,96 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Е. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.******************, следните суми: 3000 лева /три хиляди лева/ -
главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
вследствие на настъпило на ***************** г. ПТП между управлявания от ищцата
автомобил и водача на л.а.„Сузуки СЖ 413“ с ***************, чиято Гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество към момента на произшествието,
съгласно полица № **************, за което бил съставен протокол за ПТП №
***********; 459,59 лева /четиристотин петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/
- обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищцата, което би получила, ако е била на работа и болничните, които е
получила за периода 08.02.2021 г. – 15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 27.07.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 254,81 лева /двеста
петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 13000 лева за неимуществени вреди и над уважения до пълния предявен
размер от 1269,58 лева за имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на адвокат О.А. Д. от АК П.
адрес на кантора: ************************ сумата от 114,48 лева /сто и четиринадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/ - адвокатско възнаграждение по съразмерност за
процесуалното представителство на ищцата Е.Ч. по настоящото гр. д. № 16978/2021 г.
9
ОСЪЖДА Е. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***************************да заплати
на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, сумата от общо 446,96
лева /четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10