Р E Ш Е Н И Е
№ 267
гр.Плевен, 18.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І
-ви състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
април през две хиляди и
двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела
Дилова
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм.дело № 181 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62, ал.1 т. 4 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Производството
по делото е образувано по жалба подадена
от В.А.Н. с ЕГН ********** изтърпяващ наложено му наказание "лишаване от
свобода" в Затвора Белене, с която оспорва издадена Заповед №Л-816/01.03.2021г.
издадена от Главния директор на
ГДИН, с която е наредено преместването
на лишения от свобода В.А.Н. за изтърпяване на наложеното наказание в Затвора
Ловеч. В допълнителна жалба са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество
съображенията са за постановяването й при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че няма
никакви контакти с лицето Р.Р. налице основанието по чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗН,
като не е съгласно чл. 62 т.5 от ЗИНЗС
преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на
чл. 43 ал.4 от ЗИНЗС, в който случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода.Твърди, че никой от ръководството на Затвора Белене не го е питал и не
е съгласен с това преместване. Отправя искане до съда заповедта за преместване
от Затвора Белене в Затвора гр. Ловеч да бъде отменена.
Ответникът
по жалбата се представлява от юрк . У. ,
който в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли
за отхвърляне на жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Процесната
заповед е връчена на 06.03.2020г. лично на л.св.Н., а жалбата е подадена на 09.03.2020г.,
видно от пощенското клеймо, т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок
за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от
активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
фактическа страна, не се спори, че със
заповед № Л-816/01.03.2021г. издадена от
Главния директор на ГДИН Главен комисар И.Й., на основание чл. 62 ал.1 т.4
е наредено преместването на лишения от свобода В. А.Н. *** в Затвора Ловеч за изтърпяване на
наложеното наказание.
Не
се спори по делото, че л.св. В. *** на 23.07.2020г. за изтърпяване на наказание
по НОХД 238/2018г. на ОС Русе – 12 г. лишаване от свобода за престъпление по чл.
199 ал.1 т.3 , чл.170 ал.2 и чл.23 ал.1 от НК с начало на изпълнение
20.11.2017г. при първоначално определен от съда строг режим, закрит тип.
С
оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл. 62, ал. 1 т.4 от ЗИНЗС - за преместването на лишения от
свобода. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че между
лишените от свобода В.Н. и Р.Р. е съществувало неразбирателство още по време на
досъдебното производство, и в Затвора Белене е получена информация за възможни
конфликти между тях. В заповедта се посочва, че лишения от свобода Р.Р. е настанен във външен обект към ЗООТ
преди преместване на лишения от свобода Н..При извършена проверка е установено,
че от момента на задържането си под стража
осъденият Н. е търсил контакти с обвиняем по същото досъдебно
производство Р. с цел оказване на натиск и въздействие.Установено е, че след
получаване на осъдителна присъда Н. *** и при проведена среща със ЗНРНОД и на
НС СДВР на затвора Белене е споделил, че неправилно е осъден, за което вината е
на лишения от свобода Р. и е поискал среща и разговор за да се изяснят, но
такава среща му е била отказана, заради липса на законово основание.В заповедта
е посочено, че служителите на Затвора Белене и ЗООТ Белене, са инструктирани да
не допуснат физически контакт между двамата. В хода на проверката л. от свобода
Р. е споделил, че Н. търси възможност да осъществи контакт с него и след
преместването му в затвора Белене му е изпратил писмо, съдържащо закани и
обидни изрази. Административния орган е приел, че въпреки предприетите мерки от
страна на администрацията на Белене такива да неизбежни при посещение на
доктор, свиждане или други мероприятия и не е ясно какъв би бил завършекът на
такъв евентуален контакт. Изложени са
мотиви, че лишеният от свобода В.Н. е избирателно контактен, мнителен, прикрит,
егонцентричен и претенциозен. Емоционално волевият комплекс е с латентна
нестабилност, при фрустрация
неудовлетвореност са възможни прояви на афективно-агресивни
отреагирвания , недоволства, протести и кверулантност. С оглед възникналата
психологическа несъвместимост между двамата лишени от свобода е затруднено нормалното
третиране в условията на един и същ затвор, колкото и стриктни да бъдат мерките
за недопускане на контакт, през определен период от време ще бъде затруднено
изпълнението на целите и задачите, заложени в плана за изпълнение на всеки от
тях.
Видно
от представената по делото докладна от Началника
на Затвора Белене до Главния директор на ГДИН е, че е извършена проверка по
повод постъпила информация за конфликт между лишения от свобода Р.Р. и В.Н..
Представено е и писмо написано от л.св.Н.
до л.св. Р., предоставено на администрацията на затвора със съгласието на л.св.Р.,
в което Н. заплашва Р., че „ще го уреди с връзки“ и др. заплахи, ако продължава
да отказва да се срещне с него.
Видно от представения по делото/ стр. 56/
доклад от И.Д.-държавен инспектор в Инспекторат е, че във връзка с установените
при проверката и факти и обстоятелства е препоръчано в срок до 01.03.2021г.
лишения от свобода Н. да бъде преместен в друг затвор за доизтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Въз
основа на доклада от проверката и останалите представени по преписката
доказателства ГД на ГДИН е издал заповед № Л-816/01.03.2021г., с която е
разпоредено преместването на л. св. Н. *** в Затвора Ловеч.
От
показанията на св. П.К.-***, Н.К., А.С. *** се установява, че откакто е в
Затвора Белене Н. не е нарушавал дисциплината, спазва правилата няма налагани
наказания, спокоен е, и работи като помощник в затворническата кухня. От
показанията на св. К. и Т. се установява, че откакто е в Затвора Белене не е
посещаван от семейството си – съпруга или
деца, а само от жена която е отбелязана като негова позната, има достъп
до телефон, който се намира в коридора. От показанията на св. С. се установява,
че Н. го е попитал дали може да напише писмо на Р., който отказва да се срещнат
и говорят.Впоследствие лишения от свобода Р. е споделил със свидетеля, че това
писмо го е притеснило.
От
показанията на св. Г.П. се установява, че двамата с Н. са на няколко
километра от св. Р. и физически контакт
между тях е невъзможен.Свидетеля заявява, че за времето откогато познава Н., не
е имал свиждане с близки.
Св.
Р.Р. в показанията си пред съда заявява, че макар досега да не са имали
физически срещи с л.св.Н., но след като Н. му е написал писмо, пълно с обиди,
подигравки, заплахи и го е предал на г-н К.. Свидетеля заявява, че заплахите отправени от Н. го
притесняват от осъществяването си, независимо че двамата не са имали личен
контакт.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
безпротиворечиви, както и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства.
По
делото не се спори, че постоянния адрес на В.Н. е гр. Русе.
Съгласно
чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Видно от приложената Заповед № Л-816/01.03.2021г. е, че издателят на
оспорената заповед към момента на издаването
е назначен на длъжност "Главен директор на Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията", поради което съдът намира същата за
издадена от компетентен орган, при изпълнение на службата му и в кръга на
неговите правомощия. Същата е издадена в писмена форма като са посочени
фактическите и правните основания за издаването и. Изложени са в достатъчна
степен ясни, конкретни и разбираеми мотиви, от които волята на административния
орган може да бъде установена, както и какво е мотивирало органа да издаде оспорената заповед.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта.
Разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС предвижда няколко хипотези, при които може да се извърши
преместването на лишените от свобода от един затвор в друг. Съгласно т. 4 от
посочената разпоредба преместването може да се извърши по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода. Видно от мотивите на оспорената заповед, както и от
приложените доказателства по делото, преместването на лишения от свобода Н. ***
в затвора Ловеч е мотивирано с поведението на лишения от свобода, който търси контакт с друг лишен от свобода и в
приложено по делото писмо е отправил закани към лишения от свобода Р., които
са породили у последния притеснения и
страх от осъществяването им. Подробни съображения са изложени и в приложеното
по делото предложение от Директора на
Затвора Белене, както и препоръката от Инспектор от Инспектората на МП.В
рамките на своята оперативна самостоятелност административният орган е
преценил, че основанията, налагащи преместването на жалбоподателя от затвора в Белене
в затвора Ловеч са налице.По делото се установи, че жалбоподателят спазва
дисциплината и реда в затвора, и няма провинения, но св.Р. заяви, че се
притеснява да отиде на лекар или на друго място, на което би се оказал заедно с
лишения от свобода Н.. Тези съображения са достатъчни да мотивират
административния орган с цел опазването на реда в затвора както и здравето и живота
на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" в него да издаде
оспорената заповед.
Относно
възражението на жалбоподателя, че постоянният му адрес е в гр. Русе, поради
което следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 58 от ЗИНЗС, то настоящият състав намира, че тази предпоставка се отнася
до общото правили за първоначално настаняване по чл. 58 от ЗИНЗС. Разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС се явява
специална такава, в която са регламентирани различни предпоставки, наличието на
които са достатъчни за преместване на изтърпяващия наказание в друг затвор,
независимо то неговия адрес.Преценката да бъде преместен лишения от свобода
принадлежи на органа, който е компетентен да издаде заповедта за преместване. В
рамките на дискреционната власт на органа е да реши, с оглед конкретните
фактически обстоятелства за всеки индивидуален случай, в кое точно пенитенциарно
заведение да бъде преместен лишеният от свобода. Отделно от това
видно от приложените доказателства по делото доказателства се установи, че
откакто е в затвора Белене, жалбоподателят не е посещаван от близки или
роднини.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна,
не страда от посочените в жалбата пороци, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНС
решението на административния съд е окончателно.
На
осн. чл. 143 ал.3 от АПК В.А.Н. следва да бъде осъден да заплати на ГДИН при МП
сумата 80 лв представляваща юрисконсулстко възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I -ви състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.Н. ЕГН **********,
понастоящем изтърпяваш наказание лишаване от свобода в Затвора Белене срещу
Заповед № Л-816/01.03.2021г, с която е наредено л.св. В.А.Н. да бъде преместен от Затвора Белене в
Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 143 ал.3 от АПК В.А.Н. ЕГН **********
да заплати на ГДИН при МП сумата 80 лв представляваща юрисконсулстко
възнаграждение.
Решението
е окончателно, съобразно чл.62 ал.3 изр.второ от ЗИНЗС.
Да
се изпрати препис на страните.
Административен
съдия: