№ 962
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720101269 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник” АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Г. С. Г. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4501/2023 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***************.
Предмет на исковата претенция е за част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, а именно – 1400,76 лева главница за периода от *************
включително (от обща такава 2011,85 лева), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумата. Не се претендира мораторна лихва в периода
от ************* за който е била издадена заповед за изпълнение в размер на 292,83
лева по горепосоченото ч.гр.д.
С влязло в сила определение на заповедния съд, издадената заповед за
изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 4501/2023 г. по описа на Районен съд Перник е
обезсилена за сумата от 611,09 лева главница, 292,82 лева мораторна лихва, 96,09 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника
е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи горепосочената сума. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
неоснователни. Твърди, че редовно е погасявал задълженията си, като дори е платил
1
повече от дължимото, която сума е следвало да му бъде възстановена. По указания на
съда заявил, че не предявява насрещен иск, а единствено моли съда да отчете
извършваните плащания, с които твърди, че исковата претенция е погасена.
Намира, че не са били налице предпоставките за начисляване служебно на
задължения поради неосигурен достъп, но въпреки това е приел изчисленията и е
заплатил задълженията си.
Независимо от извършените плащания, твърди, че между него и ищеца не е
налице облигационна връзка.
Твърди, че не били взето надлежно решение на ЕС за присъединяване към
топлопреносната мрежа и избор на топлинен счетоводител.
Оспорва доказателствената стойност на приложената към исковата молба
справка по партида.
С допълнителна молба в срока за отговор изразява становището си, че чл. 29, ал.
1, 2 и 3, чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ са неравноправни.
Оспорва дължимостта на лихва, тъй като не ставало ясно кога са издадени
фактурите.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Ответникът се представлява
като поддържа вече изложеното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе
в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от
29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.
Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ,
поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай, макар ответникът да е оспорил да е собственик на имота, основният
между страните спор се концентрира погасено ли е задължението на ответника с
извършените от него плащания.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на ЗТСУ се установява, че процесния имот, за който се твърди, че е
топлоснабден е закупен от С. и М. Г.и. Съгласно удостоверение за наследници, С. и М.
Г.и са починали, като единствен преживял техен наследник е ответника.
Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи
в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда
да приеме, че в конкретния случай именно ответника е пасивно материално
3
легитимирани по отношение на предявените искове. Това е така, защото след
кончината на другия наследник – Г. Г. (****), ответникът се легитимира като
единствен собственик на имота, а предявените искове обхващат период след ****
Цитираните от ответника разпоредби от приложимите Общи условия не са
неравноправни. Те, макар и договор между страните по спора, са предварително
одобрени от държавен регулатор, гарантиращ в най – пълна степен защитата правата
на потребителите.
От приетата по делото СТЕ се установява, че доставка на топлинна енергия до
имота на ответник е осъществявана.
Ответникът е твърдял погасяване на задълженията чрез плащане. В ССЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като обоснована, обективно и
компетентно изготвена, отговаряща на всички поставени задачи е посочено, че
плащания по процесното вземане са извършвани. Вещото лице е изчислило, че
задължението за процесния период е в размер на 281,95 лева главница и 134,72 лева
обезщетение за забава. В съдебно заседание пояснява, че претенцията на ищеца не е
отчела изравнителна сметка за процесния период с отрицателен знак „-1084,37“ лева.
Така с извършено на **** плащане в размер на 903,91 лева е погасено задължението за
процесния период, което е в действителен по – нисък размер (общо 416,67 лева), а не
както се е поддържано първоначално в молбата за издаване на заповед за изпълнение -
2011,85 лева главница и 292,82 обезщетение за забава.
Ето защо съдът приема, че предявения иск е неоснователен – недоказан и
погасен чрез плащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски като при този изход от спора принципно не
следва да му бъдат присъждани. В конкретния случай обаче искът е отхвърлен поради
плащане в рамките на процеса – ****, поради което ищецът е станал причина за
предявяване на исковете. Съдът съобрази също, че погасеното чрез плащане
задължение в значително по – нисък размер - общо 416,67 лева от първоначално
претендираното такова в общ размер на 2304,67 лева. Ето защо разноските следва да
се присъдят съобразно погасено чрез плащане задължение, тъй като ако не бе платено,
то и исковете биха били приети за основателни до общ размер от 416,67 лева.
Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 126,13
лева, вкл. и за процесуално представителство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 17,37 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски, вкл. и по заповедното производство.
Във всяко едно от двете производства са представени по три договора за правна
помощ (общо шест), които са трудно разбираеми. В **** е уговорена сума в размер на
420,00 лева, заплатени 330,00 лева. С платеното в следващите два договора се
установява, че в полза на адвоката е заплатено именно 420,00 лева, макар и там да се
сочат други уговорки. Ето защо съдът приема, че в исковото производство ответникът
е сторил разноски в размер на 420,00 лева. В заповедното също има три договора, като
се удостоверява плащане в общ размер на 280,00 лева. Претендираните и доказани
разноски са размер, съобразен с минимума, поради което възражението на ищеца по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. По съображенията относно определяне разноските
на ищеца, в полза на ответникът следва да се присъди такава част, съразмерно на
4
исковете, които бих били отхвърлени преди плащането от **** Така в полза на
ответника следва да се присъди сума в общ размер на 573,44 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване на установено в
отношенията между страните, че Г. С. Г., ЕГН: ********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД сумата от 1400,76 лева главница за периода от
************* включително, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *************** като
неоснователен – недоказан и погасен чрез плащане в рамките на процеса , за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
4501/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. С. Г. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 143,50 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД
да заплати на Г. С. Г., сума в размер на 573,44 лева разноски в исковото и
заповедното производства..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5