РЕШЕНИЕ №....
Гр.
Свиленград , 25.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:
ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретаря Николина ставрева, като разгледа докладваното
от съдия КИРЕВА гр.д.707 по описа за
2010 г. на РС-Свиленград, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делба-фаза по допускане.
Производството е образувано въз
основа на предявен от А.М. К. с
ЕГН:********** *** против М.К. Я. с ЕГН:**********, А. К. Д., с ЕГН:**********,
Д. К. Д.с ЕГН:**********,***, И.К. К. с ЕГН:********** ***, З.
К. Б., с ЕГН:********** *** иск
по чл.34 от ЗС и иск по чл.76 от ЗН.С
допълнително определение от 01.06.2011г. по делото са конституирани в
качеството на ответници : З. В. В., ЕГН
********** *** и Я. В. И., ЕГН ********** *** 6 в качеството им на
необходими другари по иска с правно основание чл.76 от ЗН. В постъпилата искова
молба ищецът твърди,че
заедно с ответниците са съсобственици
при квоти по ¼ ид.ч. за молителя и
ответниците М. Я. и Димитър Димитров и по ½ ид.ч. за останалите
ответници на недвижим имот, представляващ : НИВА в землището на село Пъстрогор, обл.Хасково, ЕКНМ 59183 в
местността „ЮРТИЩАТА”с площ от 2,700 декара,пета категория, съставляващ имот
№069008 по картата на землището,при граници и съседи: кад.№000278-полски
път,имот №069006-нива общински земи /остатъчни/ ,имот №069004-нива на насл.на Я.А.
Я.,имот №069005-нива на насл.на
Н. В. Д.,имот №069007-нива на насл.на С. Г. С. и имот
№0690090-нива на насл. на Я.А. Я.. Имотът бил описан в нотариален акт №61, т.1, дело №65/98г. на РС-Свиленград,с който били признати
страните за собственици,като наследници на К.К. Д.,*** . Твърди,че
ответницата М. Я. се била снабдила през 2009г. с нотариален акт за собственост
върху имот по давностно владение,което обстоятелство му било станало известно
едва през 02.06.2010г. когато
се наложило от ОСЗГ-Свиленград да направи справка за имота по отношение на
неговите граници.
Тъй
като продължава да счита описания имот за съсобствен на всички наследници на К.К. Д. и оспорва издадения по давностно владение на името
на М. К. Д. нотариален акт както и впоследствие прехвърления чрез покупко
продажба на З. В. В. и Я. В. И., моли да съдът да
допусне и извърши делба между посочените в исковата молба страни на
гореописания имот и постанови изнасянето му на публична продан като неподеляем,
като отмени Нотариалният акт изповядан от нотариус В.Василева ,с който е
признат за собственик ответницата Мата
Костадинова Янчева.
Алтернативно моли съда ,ако не отмени изцяло Нотариалният акт изповядан от
нотариус В.Василева ,с който е признат за собственик
ответницата М. К. Я. ,а същият бъде
отмен частично за притежаваната от ищеца ¼ (една) четвърт идеална част
от имота, ,моли съда да допусне делба между ищеца и ответницата М.К. Я. при
квоти- ¼ идеална част за ищеца и ¾ идеални части за ответницата.
Предявява под формата на инцидентен
установителен иск срещу ответниците М.К. Я. с
ЕГН ********** , З. В. В., ЕГН ********** и Я. В. И.,
ЕГН ********** ,иск за прогласяване на относителната
недействителност на основание чл.76 от ЗН спрямо него на Нотариален акт за
покупко продажба №74/02.04.2009г.,том ІІ,рег.№2076,нот.дело 214/2009г. на
нотариус М.Митев , с който НА е прехвърлен процесният имот.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор на ответницата М.К. Я., видно от който счита че искът за делба за допустим,а по
същество за изцяло неоснователен.
На първо място имотът,
за който се искало съдебна делба, нямало характер на съсобствен, поради това, че ответницата била
негов изключителен собственик. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от Закона за
собствеността давала възможност на всеки владеещ
несобственик да придобие правото на собственост върху недвижим имот, който е
владял непрекъснато и необезпокоявано
от никого повече от 10 години. Изтеклата придобивка давност било способ за придобиване на правото на
собственост върху имота. В конкретния случай владението върху процесния имот
било продължило повече от десет години, което означавало, че
сложният фактически състав на придобивната давност се бил осъществил и тази
последица била настъпила по право. Именно наличието на предпоставките, визирани в тази
разпоредба й дали възможност да се
снабди с нотариален акт № 73/2009 г. за имота, описан в исковата молба, който се намирал непосредствено до имота, в който постоянно живее , и който
имот била владяла първоначално със
съпруга й, а след смъртта му единствено от ответницата вече повече от 13 години.
В законоустановения едномесечен срок
е постъпил отговор на ответницата З. В. В. и Я. В. И., видно от който считат
че искът за делба за допустим,а по същество за изцяло неоснователен. На първо място имотът, за който се искало съдебна делба,
нямало характер на
съсобствен, поради това, че ответницата- М.К. Я. била негов
изключителен собственик. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността
давала възможност на всеки владеещ несобственик да придобие
правото на собственост върху недвижим имот, който е владял непрекъснато и необезпокоявано от никого повече от 10
години. Изтеклата придобивка давност било способ за
придобиване на правото на собственост върху имота. В конкретния случай
владението върху процесния имот било
продължило повече от
десет години, което означавало, че сложният фактически състав на придобивната
давност се бил осъществил и тази последица била настъпила по право. Именно наличието на
предпоставките, визирани в тази разпоредба дали възможност на майка им ответницата М. Я. да се снабди с нотариален акт № 73/2009 г. за имота, описан в исковата молба, който
се намирал непосредствено до имота й , в който постоянно живеела , и който
имот била владяла първоначално със
съпруга й, а след смъртта му единствено от ответницата М. Я. вече
повече от 13 години.Впоследствие майка им ответницата М. Я. им прехвърлила
собствеността на процесния имот чрез договор за покупко продажба,поради което
двете ответници били изключителни собственици ,притежаващи по ½ ид.части
,съгласно НА №74,томІІ , рег. № 2076, дело 214 от 2009г.
Молят
да им бъдат присъдени и всички направени и доказани разноски, тъй
като с поведението си трите ответници не
били давали повод за завеждане на настоящото производство.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от представеното Удостоверение за
наследници № 40/11.11.2010 г. изд. от Кметство с. Пъстрогор,че
наследници на лицето К.К. Д.,*** ,починал на
11.09.1986г. са Е.С. К.,съпруга
на наследодателя,която също е починала , М.К. Д.син на
наследодателя, починал на 10.12.2007г. ,като е оставил наследници ищецът А.М.
К. негов син, ответницата М.К. Я. дъщеря
на общия наследодател, Кольо Костадинов
Димитров син на общия наследодател
починал на 07.12.2007 и оставил за наследници ответниците А. К. Д.-съпруга ,И. К. К.-син
и З. К. Б. –дъщеря и ответника Д. К. Д.-син на общия
наследодател.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижими
имоти,възстановени по закона за собствеността и ползването на земеделски
земи №61,том І,дело 65/98г. на районен
съдия при РС Свиленград на основание
чл.483,ал.1 от ГПК въз основа на влязло в сила Решение на поземлена комисия
Свиленград №01008 от 25.05.1995г. по чл.14,ал.1 от
ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ са признати за
собственици по наследство от К.К. Д. ***- М.
К.
Д.;
М.К. Я. ;К.
К.
Д. и Д. К. Д. на подробно описани в НА
недвижими имоти,като под т.3 е описан и процесният недвижим имот..
Представено е Удостоверение за
данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК на процесният имот,видно от което данъчната оценка е в размер на 277,80лева.
Видно от Скица № К01965/13.12.2010
г. на имот с номер 069008 в землището на с.Пъстрогор с
ЕКАТТЕ 59183,общ.Свиленград имота е
записан като собственост на ответниците З. В. В. и Я. В. И. въз основа на НА №74 от 02.04.2009г.
, том.ІІ,рег.№ 2076, дело 214.
Прието е и Решение №33/19.02.2010г. по гр.дело
№341/2008г. по описа на РС – Свиленград,видно от което на основание чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено
ползването между страните на друг наследствен имот.
От нотариален акт №74, том II,
рег.№2076, дело №214 от 2009г.се установява ,че на 02.04.2009г. ответницата М.К. Я. е прехвърлила чрез покупко продажба процесният недвижим имот на ответниците Я. В.
И. и З. В. В. по ½ идеални части на всяка една от тях.
Представен е Нотариален акт №73, том II,
рег.№2075 дело №213 от 2009г. , с всички писмени доказателства по нотариалното
дело , а именно копия на молба-декларация с рег.индекс
В-1452/13.03.2009г. от М.К. Я., Протокол от 02.04.2009г. на Нотариус Величка
Василева, Скица №Ф01598/17.02.2009г., Решение №01008, Удостоверение за данъчна
оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх. №**********/ 06.03. 2009г., Удостоверение
за наследници №4 от 04.03.2009г., Удостоверение от Общинска служба земеделие –
Свиленград с изх.№258/04.03.2009г . видно от които се установява,че на
02.04.2009г. нотариусът В.Василева е признала ответницата Мата Костадинова Янева за собственик по давностно
владение на процесният недвижим имот.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото са
разпитани в качеството на свидетели – В. Г. Д. , И. Х. Х. , Хр. Г. А. и И. А. И..
Свидетелят В. Г. Д.,твърди че
познава страните, тъй като работи като кмет от 2006г. и живеела в село Пъстрогор.
Знаела за процесния имот който бил с площ 2.700декара и се намирал в землището на с.Пъстрогор. Този имот преди
години бил на К.
Д.,
който го завещал на дъщеря си М.. Това го знаела от бившия кмет
на селото, тъй като той бил отишъл при него и му заявил устно волята си преди
да почине през 1986г., като за това обстоятелство знаели и синовете му – М., К., Н., И. и Д..Не
знаела да са имали някакви претенции относно имота. Ответницата М. имала нотариален акт и това и било известно ,т.к. тя самата била
свидетел. М.
работила имота повече
от 30години, първите години садяла с
разсад тютюн за което и помагали и децата й.
Съгласно свидетелските показания на И. Х. Х., се
установява, че св.
Х.
познава ответницата
М.,
т.к били на една граница имотите им,т.е. били съседи. Имота преди бил на бащата
на М.,
а сега на нея. Твърди ,че процесният имот се обработва дълги години от М., съпруга
й и децата й, друг никой не го е обработвал. За претенции и спорове не знаел и не знаел за уговорка между братята.
Свидетелят Х. Г. А., твърди в съдебно заседание , че имота бил на общият наследодател на страните
К.
/К./.
Не си спомня коя година поземлена комисия върнала имота на наследниците. Ищеца и баща му си
искали имота по колкото им се полагало,като целия имот бил 2,7 дка, но другите роднини ,т.к. го ползвали не му
давали достъп до процесният имот . Свидетелят твърди ,че му било известно ,че
били изкарали нотариален акт. Твърди още ,че ответниците ползвали
имота може би от около 20 години. След като починал общият наследодател
, ищеца и баща му искали имота,но ответниците не му давали да го ползва. Твърди,че ответниците лятото сеели зеленчуци в имота.Ответницата
М. имала къща на горния край на
селото,като самата нива граничала с къщата,
в един двор било всичко. Установява,че още по
времето през комунизма т.е. преди 1989г. имота се ползвал от ответницата М. ,също
така че след възстановяването на имота от
поземлената комисия ищеца и баща му многократно са искали до ползват
имота,но им било отказвано и дори не ги били допускали до имота.
В съдебно заседание свидетеля И. А. И.,твърди че
към месеца август
2010 работел в ОС Земеделие и гори в гр.Любимец и през същото време имал и фирма. По
искане на ищеца А. К. за
трасиране на част от имот двамата отишли в с.Пъстрогор,но на место
свидетелят установил ,че имота до който го завел ищеца ,не отговаря на скицата
която му бил предоставил.По скица и съдебно решение имота който следвало да
трасира бил на около 800метра в обратна посока,а имота в който го завел бил извън регулация, имал ограда и постройки
пък които били в регулация. Двата имота имали номера ,които лесно можело да се
объркат , единият бил с номер 6809 ,а другия 6908. Свидетелят твърди,че след
като ищеца установил,че е станала грешка относно имота за който водил дело за
разпределението на ползването се ядосал.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна приема,че предявеният иск за
делба на описаните в исковата молба недвижим имот за
допустим,а по същество съдът приема следното:
Не се спори между страните , а и от
събраните писмени доказателства по делото /Удостоверение за наследници №
40/11.11.2010 г. изд. от Кметство с. Пъстрогор/ се установява, че наследниците на
лицето К.К. Д.,*** , починал на 11.09.1986г. са страните по делото.
Не се спори също така,че
наследниците на от К.К. Д. ***/страните
по делото/ са признати за
собственици по наследство на недвижими имоти,възстановени по закона за
собствеността и ползването на земеделски земи въз основа
на влязло в сила Решение на поземлена комисия Свиленград №01008 от
25.05.1995г. по чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ,съгласно
Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти,възстановени по закона за собствеността и ползването на
земеделски земи №61,том І,дело 65/98г.
на районен съдия при РС Свиленград,като
под т.3 е описан и процесният недвижим имот.
Не се оспорва от страна на ответниците,а напротив същите признават ,че ответницата М. К. Я. се е снабдила с Нотариален акт №73, том
II,
рег.№2075 дело №213 от 2009г. от 02.04.2009г. с който е призната за собственик
по давностно владение на процесният недвижим имот, като с Нотариален акт №74, том II,
рег.№2076, дело №214 от 2009г. на
02.04.2009г. отв. М.К. Я. е
прехвърлила чрез покупко продажба
процесният недвижим имот на ответниците Я. В. И. и З. В. В. по ½
идеални части на всяка една от тях,които обстоятелства се подкрепят и от
приетите нотариални актове.
Спорният по делото въпрос, който се
поставя в производството под формата на възражение от страна на ответниците М. Я., Я. И. и З. В. е, придобит ли е бил процесния
имот по силата на давностно владение от ответницата М.К.
Я., за да се легитимира последната като едноличен негов собственик или се касае
за съсобствен наследствен имот, по отношение на който е възможно да се допусне,
а в последствие и извърши съдебна делба.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.В
чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго.
Следва да се има предвид ,че
наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо
преминава върху наследниците. Владеенето на един от наследниците на имота,
който още не е разделен, е за сметка и на другите наследници по отношение на
техните части. Наследникът може да измени основанието на владението от свое име
и от името на останалите наследници (проиндивизо про парте), като започне да
владее само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна
собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно,
ако произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме
такива действия, които да отричат правото на останалите наследници (или
съсобственици) върху техните части. Същественото в това изменение на
основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите
съсобственици.
В отношенията обаче между
сънаследниците / в процесния случай съсобствеността по отношение на процесния имот с площ от 2.7
дка е възникнала в резултат на наследяване/, презумпцията на чл.69 от ЗС не
намира приложение, като се приема, че упражняването на фактическата власт от
един от сънаследниците в продължение на повече от 10 години не е достатъчна
предпоставка за настъпване на последиците на чл.79 от ЗС, защото във вътрешните
отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на чуждите
идеални части е държател.За да владее само за себе си е необходимо сънаследникът
да извърши действия, обективиращи промененото отношение за своене на вещта,
които да станат известни на останалите и да не оставят съмнение, че тяхната
фактическа власт е отблъсната,т.е.
отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици) като манифестира своето намерение спрямо тях и
волята му да достигне до тяхното съзнание.Наследникът който се позовава на
придобивна давност трябва да докаже, че не само е ползвал имота, но и че е
променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като тази
промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия, която да стане
достояние на останалите сънаследници и да покажат несъмнено, че наследникът
който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи
само за себе си.
Следва да се отбележи ,че в закона
за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти чл.5 ,ал.
(2) посочва ,че изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или
по Закона за собствеността и ползуването на земеделските
земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила,която е обнародвана в ДВ бр. 107 от 1997 г. от 18.11.1997г. и в сила от
21.11.1997г.
С оглед гласните доказателства съдът
намира за установено явно и непрекъснато владение на процесния имот, продължило
повече от 10 г., считано от 1998г. и досега. Като начален момент съдът
приема времето след 26.01.1998г.,т.к.
въпреки ,че както по горе се посочи в закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти чл.5 ,ал. (2) е предвидено ,че изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи
не се зачита и започва да тече от деня
на влизането на тази разпоредба в сила,която е обнародвана в ДВ бр.
107 от 1997 г. от 18.11.1997г.. Ето защо
е без правно значение дали ответницата М. Я. е осъществявала давностно владение
за периода до 21.11.1997г.включително. Дори да е владяла имота с намерение за
своене,то правните последици от това владение са били заличени по силата на
закона.От друга страна следва да се има предвид представения и приет като
доказателство по делото Нотариален акт
за собственост на недвижими имоти,възстановени по закона за
собствеността и ползването на земеделски земи
№61,том І,дело 65/98г. на районен съдия
при РС Свиленград на основание чл.483,ал.1 от ГПК въз основа на влязло в сила Решение
на поземлена комисия Свиленград №01008 от 25.05.1995г. по чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ
са признати за собственици по наследство
от К.К. Д. ***- Михаил Костадинов Димитров; М.К. Я. ;Кольо Костадинов Димитров и Д. К. Д.
на подробно описани в НА недвижими имоти,като под т.3 е описан и процесният
недвижим имот, т.е преди тази дата ответницата не е манифестирала по безспорен
и несъмнен начин пред останалите сънаследници,че не само е ползвала имота, но и
че е променила намерението си и е завладяла частите на останалите сънаследници
и тази промяна е демонстрирана с
конкретни действия и е станала достояние на останалите сънаследници ,че отрича
техните права върху вещта и я държи само за себе си .
С оглед на горното съдът намира ,че
не само обективният елемент на владението (corpus), но и субективният елемент на
давностното владение (animus) се доказа
по делото по несъмнен начин. От всички свидетелски показания се установи, че
ответникът М.Янчева е трансформирала държането си на идеалните части на
останалите наследници във владение, като е започнал да счита целият имот като
свой собствен и е демонстрирала това свое намерение, че е владелец, а не
държател и пред останалите наследници, като не ги е допущала в имота и е
възразявала на желанията на ищецът и неговият наследодател да владеят
собствените си идеални части. По тези съображения съдът счита, че по
категоричен начин ответникът М.Янеча е демонстрирала
промяната в намерението, с което е упражнявала
фактическата власт върху имота, а именно, че от държател на
наследствените идеални части на всички останали наследници, а не само на
ищецът, е станала владелец на същите. Тази промяна, видно и от
показанията на ангажираните свидетели, е станала достояние на ищецът и баща
му/наследодател на ищеца и брат на ответницата/, които са
били гонени и не са били допускани до имота. Възникналите в тази връзка спорове
обаче не са довели до отстраняване на фактическата власт на ответницата Мата Янчева, тъй като е безспорно, че от
релевантния момент – след 26.01.1998 г., и досега същата
ползва този имот/ и след прехвърлянето му на двете й дъщери ответниците Аница Димитрова и З. В. В. / и
не е допускала останалите наследници, включително ищецът,
поради което разногласията между тях не са опорочили
владението. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС. Изискването
за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на
демонстриране спрямо другите съсобственици, т.е. владението не следва да е
установено насилствено или тайно. Наличието на спорове установява явното упражняване на владение, но
е неотносимо към преценката, дали същото е опорочено. След
като останалите съсобственици са били наясно със завладяването на правата им,
същите е следвало да ги защитят чрез предприемане на действия, водещи до
прекъсване на владението или отстраняване на фактическата власт на владелеца.
По делото липсват доказателства за предприети такива
действия, които да водят до прекъсване на давността съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност. Предявяването на настоящия иск на 16.11.2010г. е станало след изтичането на
срока от 10 години по чл.79 от ЗС, изтекъл на 27.01.2008г., поради което не
може да се приеме, че това е довело до прекъсване на давностното
владение. До този
момент съсобствениците са бездействали и не са защитили правата си,
поради което през 2008г. ответницата М.К. Я. е
придобила по давност процесният имот и съответно предявеният от ищецът А.М. К. иск за делба на
имота е неоснователен.
По изложените съображения искът за
делба на съсобствен недвижим имот следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
предявения под формата на инцидентен установителен иск срещу
ответницата М.К.
Я. с ЕГН **********,иск за прогласяване на относителната недействителност на
основание чл.76 от ЗН спрямо ищеца А.М.
К. с ЕГН ********** на Нотариален акт за покупко продажба №74/02.04.2009г.,том
ІІ,рег.№2076,нот.дело 214/2009г. на нотариус М.Митев ,
с който НА е прехвърлен процесният имот на ответниците
З. В. В., ЕГН ********** и Я. В. И., ЕГН **********. С Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004г.,ОСГК е прието, че в съдебния исков процес за
ликвидиране съсобствеността, възникнала
по наследяване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва
приобретателят по нея. Правото на сънаследника да иска
прогласяване на относителната недействителност по чл. 76
ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес, под формата на
инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. В случая ищеца в
допълнителна молба е посочил първо ,че отправя правоизключващо възражение и ако съдът приеме същото за недопустимо
,предявява инцидентен установителен иск по чл.76 от ЗН .Съгласно цитираното ТР
съдът приема ,че ищеца ,както и ответника може да предяви посочения инцидентен
установителен иск , а с
правоизключващо възражение по чл.76 ЗН може да се брани ответник срещу когото е
предявен иск за делба, основаващ се на разпоредителната сделка. Правоизключващи са
възраженията, с които ответникът твърди факти, осуетяващи възникването на
правото на ищеца,поради което съдът прие,че има предявен инцидентен
установителен иск за обявяване на недействителност по чл.76 от ЗН. Поради
гореизложеното и доколкото съдът прие,че искът за делба на съсобствен недвижим
имот следва да се отхвърли, като неоснователен ,то по изложените по горе
причини следва да се приеме,че предявения инцидентно установителен иск по чл.76 от ЗН като неоснователен
също следва да бъде отхвърлен.
Относно искането на ищеца съдът
да отмени Нотариален акт №73, том II, рег.№2075 дело №213 от 2009г.
на Нотариус Величка Василева с който е признала ответницата Мата
Костадинова Янева за собственик по
давностно владение на процесният
недвижим имот ,съдът намира следното :Действително в исковата молба ищецът е посочил правно основание чл.193 от ГПК ,но в искането си е посочил че се цели отмяна на атакуваният акт,поради
което следва да се приеме,че искането е с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК. Съобразно
ТР № 178/1986г. съгласно което при установяване правото на собственост
на ищеца по иск за собственост, респективно делба, то нотариалния акт, който
легитимира ответника като такъв, дори и да не е направено изрично искане по
чл.431 ал.2 ГПК /отм/ респ. чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде отменен. Това е
така, тъй като без да се предяви ревандикационен иск или иск за делба е
недопустимо самостоятелното предявяване на иск по чл. 537 ал.2 от ГПК, ,т.к. за
ищеца не съществува друга правна възможност да обори формалната легитимация на
ответника като собственик на процесния имот, която нотариалния акт му дава,
независимо, че той е признат за собственик въз основа на съдебното решение. /
Р № 466 от
Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариалният акт се
отменя или изменя, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата
на трети лица. По въпроса дали на отмяна по този ред подлежат само
констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена
проверка, или и тези за прехвърлителна сделка, е налице произнасяне на ВКС по
реда на 290 от ГПК, което е задължително - Решение № 483 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
991/2009 г., I г. о., ГК.
Прието е, че нотариалните актове, с които
се оформят сделки имат правопораждащо /конститутивно/ действие. Когато сделката
е сключена при порок, който води до нищожност, или унищожаемост, или когато тя
е развалена, или отменена, легитимиращия ефект за преобредателя ще отпадне с
вписване на съдебното решение, с което е установен порока, или с което е
постановено разваляне, или отмяна на сделката. При продажба
на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда права и задължения за
страните. Те не могат да се изменят, или погасяват по
иск за отмяна на нотариален акт, предявен от трето лице. Същевременно с вписване на отмяната на нотариалния акт за сделка по партидата на
отчуждителя, който не е собственик няма да се защитят правата на действителния
собственик, който има друга партида. При уважаване на петиторния иск на лицето, което се
легитимира като собственик, чиито права са засегнати със
сделка, непораждаща вещно правно действие, на вписване подлежи исковата молба и
съдебното решение и по този начин се дава гласност на това кому принадлежи
правото на собственост. /ТР № 3/2009 г. на ОСГК/. По съществото си отмяната на нотариалния акт е
законна последица от уважаването на иска за собственост, която съдът присъжда
служебно, ако за това са налице основания, дори ищецът да не е направил искане
в този смисъл. Предвид
изложеното по горе следва да се отхвърли
като неоснователен и иска по
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт Нотариален акт №73, том II,
рег.№2075 дело №213 от 2009г. на Нотариус Величка Василева и алтернативно
частична отмяна за притежаваната от ищеца ¼ (една) четвърт идеална част
от имота, доколкото същия зависи от уважаването или отхвърлянето на иска по
чл.34 от ЗС.
С оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК,
представените доказателства за разноски и направеното изрично искане в с.з. за
присъждане на разноски РС Свиленград дължи произнасяне по въпроса за направените
разноски. С оглед на факта, че с решението по делото ищцовата претенция е изцяло отхвърлена на основание чл. 78 ал. 3
във вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК следва, направените от ответната страна разноски, да
се заплатят изцяло от ищеца. Следва ищеца да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Свиленград ДТ в размер на 100лева / по двата обективно съеднинени иска -за допускане на делбата и по
чл.76 от ЗН/.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М. К. с ЕГН: ********** *** против М.К. Я. с
ЕГН:**********, А. К. Д., с ЕГН:**********, Д. К. Д.с ЕГН: **********,***, И.К. К. с
ЕГН:********** *** и З. К. Б., с
ЕГН:********** *** иск по чл.34
от ЗС за допускане на съдебна делба на следният недвижим имот представляващ :
НИВА в землището на село Пъстрогор, обл.Хасково, ЕКНМ 59183 в местността
„ЮРТИЩАТА”с площ от 2,700 декара,пета категория, съставляващ имот №069008 по
картата на землището,при граници и съседи: кад.№000278-полски път,имот
№069006-нива общински земи /остатъчни/ ,имот №069004-нива на насл.на Я.А. Я.,имот №069005-нива на насл.на Н.
В. Д.,имот №069007-нива на насл.на С. Г. С. и имот
№0690090-нива на насл. на Я.А. Я. ,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М. К. с ЕГН:
********** *** против М.К. Я. с
ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл. 76 от ЗН, за
обявяване на недействителността на договор за покупко – продажба, сключен под
формата на Нотариален акт за покупко продажба №74/02.04.2009г.,том
ІІ,рег.№2076,нот.дело 214/2009г. на нотариус М.Митев, с район
на действие РС Свиленград, на недвижим имот - НИВА в землището на село
Пъстрогор, обл.Хасково, ЕКНМ 59183 в местността „ЮРТИЩАТА”с площ от 2,700
декара,пета категория, съставляващ имот №069008 по картата на землището,при
граници и съседи: кад.№000278-полски път,имот №069006-нива общински земи
/остатъчни/ ,имот №069004-нива на насл.на Я.А. Я.,имот №069005-нива на насл.на Н.
В. Д.,имот №069007-нива на насл.на С. Г. С. и имот №0690090-нива на насл. на Я.А. Я., сключен между М.К. Я. с ЕГН:********** ***, от една страна, като прехвърлител, и З. В. В., ЕГН
********** *** и Я. В. И., ЕГН ********** *** 6 от друга страна, като
приобретатели, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна , както
и алтернативното искане за частична отмяна за притежаваната от ищеца ¼
(една) четвърт идеална част за недвижим имот :НИВА в землището на село
Пъстрогор, обл.Хасково, ЕКНМ 59183 в местността „ЮРТИЩАТА”с площ от 2,700
декара,пета категория, съставляващ имот №069008 по картата на землището,при
граници и съседи: кад.№000278-полски път,имот №069006-нива общински земи
/остатъчни/ ,имот №069004-нива на насл.на Я.А. Я.,имот
№069005-нива на насл.на Н. В. Д.,имот №069007-нива на насл.на С. Г. С. и имот №0690090-нива на насл. на Я.А. Я.,на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
НА №73, том II, рег.№2075
дело №213 от 2009г. на Нотариус Величка Василева с район на действие РС
Свиленград, като неоснователно
ОСЪЖДА А.М. К. с
ЕГН: ********** *** да заплати
на М.К. Я. с ЕГН:********** ***, З. В. В., ЕГН ********** *** и Я. В.
И., ЕГН ********** *** 6 направените
разноски по настоящото в размер на 500,00 лева за възнаграждение за адвокат .
ОСЪЖДА А.М. К. с ЕГН: ********** *** да заплати
по сметка на РС Свиленград ДТ в размер на 100лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред Хасковски окръжен
съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...................