Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……….
07.10.2019 г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И. В. като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 1334 по описа за 2019 г. на
Районен съд - ***, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от
Н.М.С., чрез адвокат Г.А., за издаване на заповед за защита на молителя срещу Ю.Д.С.
- съпруг на молителя.
В молбата е изложено описание
на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърденият акт на домашно
насилие. Твърди се, че ищецът Н.М. страда от онкологично заболяване и на
19.04.2019 г. ѝ била направена тежка операция за отстраняване на тумора.
След операцията трябвало да ходи на контролни прегледи през три месеца. Ден
преди планирания на 17.09.2019 г. преглед, а именно - на 16.09.2019 г. около 15:00 часа ответникът Ю.С.
избухнал с крясъци, като я наричал „курва” и че не трябвало да отиде на лекар,
след което ѝ нанесъл тежък побой, при който с ритник я ударил в областта
на корема, там където е операцията ѝ, след което молителят С. получила
тежък кръвоизлив. Ответникът ѝ нанесъл също и няколко удара в главата,
насинил ѝ окото, но не видяла с какво той ѝ е нанесъл ударите по
главата, тъй като се превивала от болки от удара в корема. През следващия ден
крясъците и заплахите с убийство продължили. Ищецът посочва, че съпругът
ѝ, с когото имат сключен граждански брак от 1976 г., през цялото им
съвместно съжителство периодично ѝ е нанасял тежки побои, след които тя
няколко пъти е подавала сигнали в полицията без, обаче, това да го уплаши и той
да спре. Поради това ищецът С. се изнесла да живее в къща в двора на дъщеря си,
но ответникът също се нанесъл в това жилище.
При
тези фактически твърдения моли съда да бъдат наложени мерки за защита от домашно
насилие по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1, и т. 3 от ЗЗДН за срок три години.
Горните факти и
обстоятелства са декларирани от молителя по надлежния ред с необходимата
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Представени са и други писмени доказателства. Отправено е било и искане от молителя по реда
на чл. 18 от ЗЗДН, което съдът е намерил за основателно и е уважил. Молбата
съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10,
ал. 1 от същия закон. Същевременно връзката между молителя и извършителя попада
в хипотезата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Следователно страните по делото, съобразно твърденията в молбата,
разполагат с активна и пасивна процесуална легитимация за целите на специалното
производство. Изхождайки от наведените в обстоятелствената част на молбата
фактически твърдения, сочещи на всяване на основателен страх у молителя Н.С. за
нейния живот и здраве, както и от представените писмени доказателства,
настоящият състав е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките
на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.
Ответникът не е подал
отговор на молбата.
В съдебно заседание молбата се поддържа
от молителя Н.С. и
процесуалния ѝ представител адвокат А.А.. Представя писмени доказателства
и ангажира гласни доказателства.
Ответникът се явява в съдебно заседание
лично и с процесуалния си представител адвокат Д.И.. Оспорва молбата. Представя
писмени доказателства и ангажира гласни доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно
основание чл. 8, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност,
като при проверката ѝ за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на
лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В
случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. С оглед на това съдът намира, че молителят С. има право
на защита по ЗЗДН.
Целта
на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .
Съгласно посочената разпоредба, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита,
само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В
представената такава се съдържат твърдения за упражнено психическо, емоционално
и най-вече физическо насилие, изразяващо се в телесни посегателства,
осъществени от ответника на процесната дата. Законодателят е улеснил
доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в
по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при
които се извършва, е невъзможно или значително затруднено доказването да се
осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. В конкретния случай
обаче, са налице и други писмени и гласни доказателства, в подкрепа на
твърдяното от молителя.
От направените служебно справки в НБД
„Население” и от представеното от молителя и прието в съдебно заседание
заверено копие от удостоверение за сключен на 28.12.1976 г. граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0023 от 28.12.1976 г.,
съставен в с. ***, община ***, област ****, се установява брачната връзка между страните.
От представеното от молителя и приетото ЕР
на ТЕЛК за психични заболявания № 2092 от зас. № 153 от 10.12.2012 г. на
МБАЛ „Св. Анна” - **** се установява, че Н.С. има призната 60% неработоспособност
с водеща диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство и общо заболяване: РДР.
Лек сегашен епизод. Захарен диабет новооткрит II.
По делото е представена от молителя и
приета Епикриза ИЗ № 6354 на Н.С. с дата на приемане: 15.04.2019 г. и дата на
изписване: 22.04.2019 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна – ****” АД, според която
пациентът е с хистологично доказан „Умеренодиференциран аденокарцином на
ендометриума” и на 19.04.2019 г. му е направена операция: Лапарохистеректомия тоталис
кум аднексис билатералис.
В представеното от молителя и
приетото медицинско удостоверение № 973/24.09.2019 г., издадено от Съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна – ****” АД, е
посочено, че клепачите на дясното око на Н.С. са мораво – жълтеникаво кръвонаседнали.
По предната повърхност на дясната мишница в средна трета, е установено
петнисто, мораво – жълтеникаво кръвонасядане с диаметър около 5см. Направено е
заключение, че се касае за околоочен хематом в дясно, кръвонасядане по дясната
мишница. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. В
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Съдът възприема частично възраженията
на ответника относно обстоятелството, че е възможно в медицинското
удостоверение, което е издадено осем дни след твърдяното домашно насилие на
16.09.2019 г., да са описани телесни увреждания, които да са възникнали в
рамките на този период и съответно да не касаят твърдения акт на домашно
насилие от 16.09.2019 г. Това е така, тъй като отразените в това доказателство
данни за физическото състояние на пострадалата не съвпадат напълно с изложените
от нея твърдения в молбата ѝ за защита и декларацията към нея. В тях се
твърди, че ответникът е нанесъл на ищеца удари в главата, окото и корема, но не
и че ответникът е нанесъл на ищеца удар в такава област на тялото, който да
доведе до констатираното от медика кръвонасядане по дясната мишница.
Независимо от горното, макар и осем дни след твърдения инцидент, лекарят е установил наличие
не само на кръвонасядане по дясната мишница, но и околоочен хематом в дясно, като и за
това травматично увреждане е посочил, че е резултат на удар с или върху твърд,
тъп предмет и би могъл да се получи по указаните време и начин. Няма данни
констатираната от медика травма да е получена преди или след твърдения
инцидент, като доказателства в противовес на извършената констатация, не бяха
събрани.
От представеното от ответника и приетото
писмено доказателство - Епикриза ИЗ № 24618/156 на Н.С. с дата на приемане:
16.06.2015 г. и дата на изписване: 09.07.2015 г., издадена от Университетска
болница МБАЛ „Света Марина” ЕАД - ****, се установява, че пациентът е с приемна
и окончателна диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод –
умерено тежък. В същата е отразено, че настоящата хоспитализация е поредна в
психиатрично заведение, като предходната е през 2013 г., а началото на
психичното ѝ заболяване е през 2002 г. След последната хоспитализация е
приемала поддържащо лечение и се е чувствала относително добре, но през
пролетта на 2015 г. преживяла тежка психотравма /”била разпитвана от следствени
органи”/.
По делото е представено от ответника и прието
и писмено доказателство – Епикриза ИЗ № 248/2018 на Ю.С. с дата на приемане
08.03.2018 г. и дата на изписване 11.03.2018 г., според която пациентът е с
диагноза: МКБ – I20.8.ИБС. Стабилна ангина пекторис – III ф.к. Триколонова
коронарна болест. РТСА на LAD с балонна дилатация. Състояние след PCI на LAD с
имплантация на четири медикамент – излъчващи стента, поради ин – стент
рестеноза /02.2016/. Долен и преден миокарден инфаркт в хроничен стадий /2008
г./. Исхемична дилатативна кардиомиопатия. Артериална хипертония III ст.
Новооткрит захарен диабет тип 2.
В своите обяснения, дадени в съдебно заседания,
молителят твърди, че скандалите започнали още когато започнали да отглеждат
дъщеря си. Желанието на молителя С. да помогне с нещо на дъщеря си било
посрещано от ответника с упреци, побоища и тормоз. През месец декември 2018 г. Н.С.
се разболяла и когато казала на ответника, че е болна и трябва да се лекува,
той и отговорил: „Те та ебаха, ебаха и те хвърлиха в болницата, сега аз ще ходя
да те лекувам, да си давам парите за лечение.” Последният акт на насилие бил
извършен от ответника на 16.09.2019 г. по повод предстящото ѝ пътуване на
следващия ден – 17.09.2019 г. до гр. **** за контролен преглед. На 16.09.2019
г. ответникът я попитал дали е на преглед и тя му отговорила утвърдително. Той
ѝ казал, че ще я закара, за да види какво става, че са ѝ махнали
частите вече. Тя отказала, като му отговорила, че може да отиде с дъщеря си или
внучката си, но той няма да я закара, щом като досега не се е интересувал от
нейното заболяване. След този отговор ответникът ѝ казал: „Те, те ли ще
те карат? Аз какъв съм тука?”, станал и я ритнал в корема. Преди ищецът С. да
падне ответникът я ударил с юмрук в окото и един юмрук в устата. Устната
ѝ се напукала и посиняла. Окото ѝ също посиняло. Като отишла на
преглед следващия ден не казала на лекарите какво се е случило, въпреки че са я
питали, тъй като е кървяла много. Отговорила, че е паднала. Тогава не поискала
да си направи медицинско за кървенето. Потърсила защита, тъй като ответникът все
се заканвал, че ще я убие. Твърди, че преди години получила депресия от него –
страхова невроза. Ходила по болници все заради него, от пребиване до смърт.
Стигали са до полицията и в документите пишело: „опит за убийство”. Този
инцидент се случил, защото искала да гледа внучката си, за да може дъщеря
ѝ да работи. В момента живеела с ответника в едно домакинство. Направила
си медицинско за акта на насилие от 16.09.2019 г. по – късно, защото потърсила
защита и имало три празнични дни след побоя.
В
обясненията си, дадени в съдебно заседание, ответникът Ю.Д.С. твърди, че са
стигнали дотук, защото ищецът С. вършела неща, за които той не знаел. Скоро
научил, че е теглила пари от банка, но не знае къде са парите и какво ги е
направила. Във връзка с ходенето ѝ на преглед той ѝ казал, че ще я
закара, но тя отказала. Когато казала, че ще отиде с автобуса, ѝ казал,
че няма да отиде на лекар без него. На това Н.С. отговорила, че той иска да я
умори, че не я пуска. Тогава ответникът ѝ казал да се маха, да не я
удари. Джобът на ризата му още бил скъсан. По думите му, тя се залепила за него
и той я бутнал. Това била мъжка сила. Като я бутнал, тя паднала и докато
паднала пак се залепила за него. Тогава той пак я блъснал и тя паднала на
леглото. Той не знае къде се е ударила, дали на леглото или на земята. Преди
това кракът ѝ бил превързан и той я попитал какво е станало, а тя му
отговорила, че паднала до Пощата. През годините семейният им живот протичал
като във всяко семейство – понякога били сърдити, но повечето молителят С. се
сърдила. Според ответника през есента и пролетта тя се разболявала и трябвало с
някого да се заяжда. Той всичко търпял доколкото можел да търпи. Като му се
изчерпало търпението излизал от вкъщи или отивал в другата стая. Отрича да ѝ
е посягал. Признава, че я е бутнал.
По делото са събрани и приобщени и гласни
доказателствени средства, които условно могат да се
разделят на две групи: първата група са ангажирани от молителя, а втората - от
ответника.
Свидетелят Н. Ю.Д. /дъщеря на страните/ заявява,
че отношенията между родителите ѝ не са добри. От време на време били
добри и тя се успокоявала, но в един момент избухвал някакъв скандал за нещо и
се стигало до побоища, доколкото виждала. Това продължавало откакто била дете и
досега.Разбирала, че е имало нещо между родителите ѝ, когато баща ѝ
е ударил майка ѝ по лицето и тя имала телесни повреди, но ако е навредил
на ръката или крака ѝ, дрехите не давали възможност на свидетеля да види
следите и тя не разбирала за случилото се, а майка ѝ никога не се
оплаквала. Често е виждала майка си посинена. Предупреждавала е баща си да не
го прави. Не знае какви са причините, за да се стигне дотук. Питала е баща си
защо го прави, но не е получавала отговор. Преди около 2 - 3 години родителите
ѝ живеели в началото на селото. За да са по – близо до тях и да могат да
контролират тези неща, които стават, решили да направят тази къща, в която
родителите ѝ живеят сега. Къщата била построена в дворно място, купено от
дъщерята на свидетеля и от леля ѝ. Парцелът бил разделен на три. В едното
място живеела дъщеря ѝ, в другото – леля ѝ, а по средата направили
къща за родителите ѝ. За последния побой разбрала на следващия ден от
дъщеря си. Майка ѝ предупредила леля ѝ и дъщеря ѝ, които са
съседи на майка ѝ, да не ѝ казват. Според свидетеля това се е
случило преди около месец. Тогава отишла в дома на родителите си. Майка ѝ
тъкмо се била върнала от лекар и лежала, а баща ѝ лежал в другата стая.
Тогава видяла, че майка ѝ е посинена. Видяла, че дясното око на майка
ѝ е синьо отгоре и отдолу. По горната устна също имала синина и била
подута. Майка ѝ искала да я спре, но свидетелят Д. тръгнала към баща си,
събудила го и го попитала защо е направил това на майка ѝ. От медицинското
удостоверение разбрала, че майка ѝ имала синини и по тялото, за които тя
не ѝ е казала и които свидетелят Д. не е видяла. И друг път била
преживявала това. Баща ѝ и пред нея го е правил. Спомня си, че когато
била малка пак имало нещо такова, но не се стигнало до дело. Свидетелят
изразява съмнения, че ще може да опази майка си. Предполага, че баща ѝ ще
стане по – агресивен и може да има други последствия.
Свидетелят Г.М.А./сестра на молителя/ заявява, че живее на 10
метра разстояние от страните по делото. От нейния двор и от този на внучката на
Н. направили къща, за да живее тя спокоен живот. Н. и Ю. дошли да живеят в тази
къща и една година живеели добре. После пак започнали проблемите и Н. била
постоянно в стрес и страх. За последния случай заявява, че чула Ю. да вика и
крещи навън. Хвърлял пепелници и чаши. Свидетелят А. не знаела, че сестра
ѝ е вкъщи. Обадила ѝ се по телефона и тогава сестра ѝ казала,
че е в тях. Свидетелят отишла до дома на страните. Сестра ѝ се била
заключила и цялата треперила. Лицето ѝ било посинено. Синините на Н. били
по очите и на горната устна. Преди свидетелят да влезе вратата била заключена. Ю.
бил отвън, викал, крещял, псувал и се заканвал. Свидетелят го попитала: „Може
ли така?”. Посочва, че Н. има операция, депресивно разстройство и диабет, а
ответникът я биел и я тормозел. Това се случило преди две седмици и не за първи
път. Преди също се е случвало. Н. често от страх си вземала малко дрехи и
отивала при дъщеря си докато му мине. После пак, иска - не иска, се връщала
вкъщи. Свидетелят посочва, че сестра ѝ си направила медицинско след около
седмица, но тя не го е виждала. Страните живеели в едно жилище. След скандала
мислила да позвъни на телефон 112, но понеже това не било за първи път, си
помислила, че те са мъж и жена и може да се оправят. Сестра ѝ се лекувала
от депресивно разстройство и поради това заболяване е трудоустроена. Мисли, че
през последните 2 – 3 години сестра ѝ е ходила на прегледи при психиатър,
но не е лежала в болница.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК, намира, че показанията на свидетелите, макар и роднини на страните, следва
да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с останалите доказателства по
делото и са ясни, последователни и непротиворечиви. Свидетелят Н. Д. не е била
очевидец на случилото се, но има преки впечатления за физическо състояние на
майка си на следващия ден след процесната дата. Свидетелят Г. А., макар да не е
била очевидец на твърдяното физическо насилие, е била очевидец на виковете,
крясъците, псувните и заканите, на хвърлянето на пепелници и чаши от страна на
ответника. Вторият свидетел също има преки впечатления за физическото състояние
на сестра си, при това на процесната дата. Предвид специфичността на
производството, показанията следва да бъдат ценени, тъй като допринасят за
изясняване на фактическата обстановка и отношенията между страните. Няма основание
показанията да не бъдат ценени от съда. Свидетелите заявяват собствените си
впечатления за факти, които лично са възприели, т.е. дори да се касае за
допълване на фактическата обстановка относно състоянието на молителя, не става
дума за някакво противоречие със заявените в молбата и декларацията твърдения
или отразените в медицинското удостоверение констатации, които да обусловят
недостоверност на показанията. Съдът не споделя интерпретацията на процесуалния
представител на ответника в устните състезания, че свидетелят Д. не е могла да
установи датата на инцидента, казвайки, че той се е случил преди около месец, а
от датата на твърдяното домашно насилие – 16.09.2019 г., до датата на съдебното
заседание бил изминал един твърде кратък период от време, за който би следвало
да има спомен кога се е случило. Обстоятелството, че
не си спомня точната дата, на която е станало събитието, съдът приема за
обяснимо с оглед вълнението на свидетеля, което съдът наблюдава при разпита
ѝ. Не може да бъде прието за основателно и възражението на
процесуалния представител на ответника, че нямало как за 5-10-15 минути след
нанасяне на удар, по лицето моментално да се получат синини, можело да бъде
червеникаво, но не и синьо, а свидетелят А. твърдяла, че когато молителят С.
ѝ отворила вратата, била със синини. Това е така, тъй като в своите
показания този свидетел никъде не е споменал какъв е бил цветът на синините
/ноторно е, че той се променя с времето/, а и такъв въпрос не му е бил задаван
нито от ответника, нито от неговия процесуален представител.
Съгласно показанията на свидетеля С. Ж.
А. /сестра на ответника/ тя посещавала дома на страните веднъж на 3 – 4 месеца,
но говорила често с брат си по телефона – поне пет пъти на ден. Говорили толкова
често, защото страните са се скарали нещо. Като станал този проблем по – често
звъняла, за да го пита как е, добре ли са. Интересувала се дали са се оправили,
а и се притеснявала за здравето на брат си, който е болен и е със стендове.
Изненадала се от тази случка, защото страните били хубаво семейство. Когато
посещавала дома им, винаги била посрещана. Снаха ѝ също я уважавала и
една лоша дума не са си казали. Винаги, когато свидетелят е имала нужда от пари, те са ѝ
услужвали, а когато е имала проблеми, са я подкрепяли. Не е посещавала дома им
след инцидента. Ходила преди една седмица в дома на сина на брат си. Там дошъл
и ответникът. Попитала го какво е станало и той ѝ отговорил, че са се
поскарали малко, защото Н. *** по лекари, а той ѝ предложил да я закара с
колата и са се скарали. После Н. го хванала за яката и го раздрусала, а той я
бутнал и тя паднала. Свидетелят заявява, че това знае от разказа на брат си и
че не е била там. Твърди, че никога снаха ѝ не се е оплаквала от брат
ѝ. Племенниците ѝ също не са се оплаквали, че в семейството на
родителите им има проблеми. Страните са си купили къща и я обзавели и тя се
радвала. Не е присъствала на такива неща.
Въз основа на изслушаните свидетелски
показания, представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и доказателствената
стойност, която законът й придава, както и с оглед останалите събрани по делото
писмени доказателства, съдът намира, че описаният акт на домашно насилие е
доказан. В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация има
задължителна за съда обвързваща доказателствена сила
при липсата на оборващи я доказателства. Такива от ответната страна определено
не са налице, доколкото молбата и представената декларация не съдържат
твърдения за осъществени прояви на психическа, емоционална и физическа агресия
от ответника в присъствие на трети лица. В този аспект,
възприятията на посочения от ответника свидетел С. А., не са в състояние да
опровергаят твърденията на молителя, след като лицето не е съжителствало
ежедневно и продължително в техния дом и има само странични и епизодични, а не
задълбочени и пълноценни възприятия за личните им взаимоотношения.
Ответникът оспорва да е извършвал
соченото от молителя, но не ангажира доказателства, които да оборват по какъвто
и да е начин изложеното от пострадалата, закрепено и в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, под страх от наказателна отговорност. Напротив, представената от
ответника епикриза като доказателство за твърдяното от него психично заболяване
на молителя, за което, впрочем, Н.С. също е представила доказателства, не опровергава декларираното от нея и изложеното
в молбата, а допълва картината на нейното изключително тежко здравословно
състояние. То е такова, предвид представените от молителя писмени
доказателства, че изисква подкрепата и разбирането на най – близките ѝ
хора, а не насилие в каквато и да било форма. Наред с
констатацията, че фактическите твърдения в декларацията са неопровергани от
други доказателства, следва да се изтъкне, че в съществена степен те се
подкрепят не само от показанията на посочените от молителя С. свидетели и
представеното от нея медицинско удостоверение, но включително и от заявленията
на ответника, че на процесната дата е бутнал/блъснал на два пъти молителя, от
което тя и двата пъти е паднала. При това ответникът е извършил сочените от
него действия с ясното съзнание, че „това е мъжка сила” и знаейки, че съпругата
му е оперирана.
Събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до извод, че
твърденията за осъществено домашно насилие се установяват с категоричност.
Упражненото физическо насилие е рефлектирало негативно върху телесния
интегритет на пострадалата, като последиците от него са установени от
проведения медицински преглед. Молбата за защита от домашното насилие е
основателна.
Несъмнено
се установява, че отношенията между страните са конфликтни. Спрямо съпругата
си, ответникът е упражнил физическо насилие, което е неправомерно, тъй като
засяга личността на друг индивид. Наличието на влошен семеен климат и
възникнали неразбирателства, не следва да провокира прояви от такъв характер,
изразяващи се във физическа агресия и предизвикване на отрицателни емоционални
и психически състояния, водещи до негативни изживявания, което е недопустимо,
както от законова, така и от морална гледна точка.
За
да се защитят правата на пострадалото лице, е необходимо съдът да наложи
съответни мерки за защита. Посоченото в молбата и декларацията, дава основание
за реакция и изисква намесата на съда като регулатор в отношенията между
страните, каквато именно е и целта на закона - да обезпечи неприкосновеността
на личността, обект на посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила,
които по делото несъмнено са необходими. Съдът, като
съобрази фактическите отношения между страните и поведението на ответника,
приема, че същият следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът счита, че ще способства за преосмисляне от ответника на собственото
му поведение към Н.М.С., която е негова съпруга и майка на неговата дъщеря,
съответно за промяна в отношението му към нея, за прецизиране на употребяваните
спрямо нея изразни средства и обръщения, за преустановяване на упражняваното
спрямо нея физическо насилие и отправяните заплахи за физическа саморазправа.
По отношение на
поисканата мярка да се забрани на ответника да приближава пострадалата,
жилището ѝ, месторабота и местата за социални контакти и отдих за срок
три години, съдът приема за неподходяща, предвид установеното по делото, че страните
живеят в обща къща и общо домакинство, и че здравето на ответника също е
сериозно увредено.
По делото е била издадена заповед за незабавна защита и оттогава до момента
вече е изминал период от време, в който тези мерки са били реално действащи и
осъществявали своя ефект, с което напълно и своевременно след осъщественото
насилие досега са били обезпечени нуждите от закрила. От друга страна по делото
няма доказателства, след налагане на привременната защита да е било
осъществявано ново насилие, т.е. със самото налагане на мерките те са
постигнали целта си. Отделен е въпросът, че съгласно чл. 5, ал. 2
от ЗЗДН мярката по ал. 1, т. 3 се налага за срок от три до 18 месеца, като
никъде в закона не е предвиден срок на визираната мярка до три години. Мерките
за защита нямат характер на наказание и не могат да бъдат самоцел или средство
за принуда. Следва обаче да се има предвид, че при несъобразяване с наложените
мерки или неспазването им дори еднократно, законодателят е предвидил
неблагоприятни последици за нарушителя, свързани с намеса на органите на реда и
сигнализиране на Прокуратурата - чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН, а с приетия
ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г. е предвидил и най – високата степен на
защита от домашно насилие, каквато е наказателноправната.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, следва да се посочи, че задължаването на извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие, по съдържание не се различава от задължението
на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите. Тази мярка се
налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция
на пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна сфера.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като
последица от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати глоба. Налагането на парична глоба е обусловено от основателността
на молбата за защита и е винаги кумулативно. Глобата е необходима заради
извършеното от дееца по отношение на молителя, като задължителна реакция спрямо
укоримо поведение, което следва да се преустанови. Съдът
не разполага с доказателства за доходите на ответника и неговото имуществено
състояние, но с оглед обстоятелството, че Ю.С. е на 67 години и страда от тежко
сърдечно заболяване и захарен диабет, преценява, че подходящият размер на
глобата би бил минималният такъв в размер на 200.00лева. Паричната
санкция в този размер е в състояние да окаже търсеното превантивно въздействие
занапред и без да е необходимо тя да се налага в по - висок размер, защото
целта на това наказание е с него да намери реализация идеята за поправяне и
превъзпитание на нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и
неблагоприятно икономическо въздействие върху него.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на нарушителя следва да се възложат разходите
за държавна такса за образуваното производство, възлизащи в размер на 25 лева,
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Молителят не претендира разноски, поради
което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.
15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА на Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, от осъщественото спрямо нея домашно
насилие от Ю.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА Ю.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за налагане мярка
за защита от домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН срещу Ю.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която да
бъде забранено на ответника да приближава
пострадалото лице, жилището ѝ, местоработата и местата за социални контакти
и отдих за срок три години.
НАЛАГА ГЛОБА на
основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Ю.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер
на 200,00 лева (двеста
лева), платима по сметката на Районен съд – *** в двуседмичен срок от влизане в
сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Ю.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - ***
сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна
такса по делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят
за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю.Д.С., ЕГН **********,
че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал
неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и
от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16,
ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на У - ***, и РУ - ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - **** в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: