Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 459 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415
ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда ******, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на Д.Щ.С.,
ЕГН **********, с
адрес: ***, че съществува ЧАСТ ОТ присъденото
с издадена по ч.гр.д. № 14283/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 408.44 (четиристотин и осем лева и четиридесет и
четири стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № *********/21.07.2015г., сключен между „*****“ ООД,
ЕИК **** и Д.Щ.С., вземането
по който е прехвърлено от страна на „***“
**в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК **** по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 55.79
(петдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща договорна лихва
за периода от 24.09.2015г.
до 02.06.2016г.; сумата от 109.93 (сто и девет лева и
деветдесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 24.09.2015г.
до датата на подаване на заявлението в съда
– 31.10.2019г., както и да му се присъдят разноските
в настоящото и заповедното производство.
В
исковата молба се сочи, че по силата на договор за потребителски кредит *********/21.07.2015г. „****“ ** е отпуснало на Д.Щ.С. кредит за лични нужди в размер на 500 лв., която
сума ответникът се задължил да върне, ведно с договорна лихва в размер на 68,30
лв., при фиксиран за целия срок на договора лихвен процент, такса за оценка на
кредитно досие в размер на 25 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на
291,40 лв. за предоставена допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на
заемната сума в брой по местоживеене на кредитополучателя и услуга по седмично
събиране на вноските по кредита, също по неговото местоживеене. Посочените
такси са платими при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие
същите да бъдат включени в погасителните вноски. Така, общата дължима сума по
договора възлиза в размер на 884,70 лв., платима на 45 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 19,66 лв. (включваща главница,
договорна лихва и такси), при падеж на първата погасителна вноска –
30.07.2015г. и краен срок за издължаване на всички задължения по кредита –
02.06.2016г. Твърди, че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер
на сумата от 162 лв., с която са погасени частично задълженията му по
съответните пера. Сочи, че вземанията по договора са цедирани от първоначалния
кредитор - „Провидент Файненшъл България“ ООД, в полза на ищеца с договор за
цесия от 19.05.2017 г., като едновременно с това е ищецът е упълномощен от
цедента да извърши уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Посочва, че са
изпратени две уведомителни писма до ответника за извършената цесия, но същите
са се върнали в цялост, ведно с отбелязване, че получателят не може да бъде
намерен, поради което счита, че уведомяването е извършено с връчването на
препис от исковата молба.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва
наличието на сключен договор за потребителски кредит и получаване на сумата по
него. Оспорва активната материална легитимация на ищеца с
твърдения, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди
сезирането на съда. Счита, че уведомяване с връчването на препис от исковата
молба не може да бъде извършено. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Релевира
възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като не
отговаря на ЗПК. Не се претендират
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. №17911/2019г. по описа на ВРС се
установява, че в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат **** е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник Д.Щ.С..
От писмените доказателства - копия от Договор за паричен кредит № *********/21.07.2015г. с формуляр
за кандидатстване на кредит и стандартен европейски формуляр гаранция; договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г. със страни „*****“ **и „А.з.с.н.в.“ ** с Приложение
№ 1 към него от 19.05.2017г. и потвърждение; пълномощно от ****“ ** в полза н. „А.з.с.н.в.“ *** да извършва уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД; уведомително
писмо за извършена цесия изх. №УПЦ-П-ПВД/********* с обратна
разписка, се установява,
че: на 21.07.2015г.
между „*****“ ***и Д.Щ.С. бил сключен
договор за кредит № *********/21.07.2015г, съгласно който
дружеството като заемодател
предоставил на ответника
сума в размер на 500 лв. Общото
задължение по
договора възлизало на 884,70 лв., платима на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от
които в размер на 19,66 лв. (включваща главница, договорна лихва 68,30 лв., при фиксиран за целия срок на
договора лихвен процент, такса за оценка на кредитно досие в размер на 25 лв. и
такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 291,40 лв. за предоставена
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
местоживеене на кредитополучателя и услуга по седмично събиране на вноските по
кредита, също по неговото местоживеене). Падежът на първата погасителна вноска
бил на 30.07.2015г., а крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита – 02.06.2016г. По силата на
Приложение от 19.05.2017г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.05.2017г „*****“ ** прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ***** цялото непогасено вземане по договора за заем. На 19.05.2017г. „*****“ ООД упълномощил
писмено „А.з.с.н.в.“ ** да уведоми длъжника за
извършената цесия по чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД.
От заключението по приетата ССчЕ се установява, че в
счетоводството на „*****“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД към датата на подаване на заявлението и към момента на изготвяне на
заключението има отразени плащания по договор за
потребителски кредит № *********/21.07.2015г на стойност 162 лв. Задължението според
уговорките в него и разнасянето на плащането по пера към датата на исковата
молба е 408,44 главница, 44,51 – договорна лихва, 109,93 лв. – обезщетение за
забава.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
Искът е
допустим, тъй като е подаден в срок,
вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни
норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на
установено от ищеца наличие на валидна договорна връзка между ответника и третото лице – цедент, по силата на
договор за потребителски кредит, по която заемодателят е
изправна страна и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на
претендираните суми, които са били обявени за предсрочно изискуеми;
размера на договорната лихва, неустойка, такси и претендираното обезщетение за
забава – главница върху която се изчислява, размер на лихвен процент, период; валиден договр за цесия между заемодателя и ищеца, извършеното по
реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия, респ. ответникът
следва да докаже плащане или др. положителни правнорелевантни факти, изключващи отговорността му.
В случая са налице неоспорени писмени доказателства за наличието на сключен
между страните договор за заем, които имат характера и на разписка за
получаването на сумата. Настъпил е падежа на всички уговорени погасителни вноски
– последният на 02.06.2016г.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на съществуващо облигационно правоотношение – занапред кредитор става приобретателя - цесионер,
на когото стария кредитор - цедент е прехвърлил вземането си по силата на
сключения между тях договор. Договорът за цесия по своята същност е
двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. От това следва,
че законът не предвижда като предпоставка за действителността му изискване за
специална форма, в която да бъде изразено
съгласието на страните по договора или установяването на извършени престации по
него /за разлика от реалните договори/, не е задължително да бъде и възмезден –
арг. чл. 100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно наличието на
основание и съгласие, които са налице в случая. Достатъчно е индивидуализирано прехвърленото вземане в
приложения документ на електронен носител, който е изготвен според уговорката
на страните.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника
съобразно изискванията на чл. 99
ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва
да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма норамтивна пречака за това да бъде упълномощен цесионера. В случая
това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с
получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че
съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, Определение
№987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.
При
наличие на облигационно правоотношение - договор за заем, по който заемателят действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът
действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на
търговска дейност, меродавни са и изискванията на Закона за потребителския
кредит, според нормата на чл. от който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието
с които, съдът следва да следи и служебно.
В тази насока ВРС намира, че уговарянето на такса за оценка на
досие, дължима от кредитополучателя, на практика прехвърля задължението за
оценка на кредитоспособността му, върху самия него. Това разместване на носенето на риска
противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, по силата на която това задължение е
вменено на кредитора.
Услугата „кредит у
дома”, която се твърди да е предоставена на кредитополучателя, представляваща
такса за предоставяне на заема по адрес на клиента и такса „събиране на вноски
от дома на клиента“, касаят осъществени действия по усвояване и управление на
кредита, което влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за подобни
действия.
Първата такса „за
предоставяне на заема по адрес на клиента“, според твърденията на заявителя, е
бъдещо, но сигурно събитие, което винаги се осъществява. Това твърдение влиза в
противоречие с друго твърдение на
заявителя, че заетата сума е предадена при сключване договора. По отношение на
таксата „за събиране на седмични вноски от дома на кредитополучателя“, следва
да бъде посочено, че очевидно и тази услуга не е била реално предоставена,
доколкото се твърди, че длъжникът е спрял плащанията. Изложеното води до
извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са
извършени и няма да бъдат извършени, което предпоставки за неоснователното
обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Отделно от това,
претендираната под формата на такси за непредоставени услуги сума, представлява
над 50 % от предоставената в заем главница, което противоречи на добрите нрави,
поради което тази уговорка е нищожна в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради това заплащането им от
потребителя, съответно претендирането им със заявлението, противоречи и на
забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, последната
предвиждаща кредиторът да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази й част заявената претенция е неоснователна поради
противоречие със закона.
Систематичното
тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на цената на
услуга с необоснованите
предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага
квалифицирането на допълнителното споразумение към потребителски договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това
противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда
на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен.
Нормата на чл. 23 ЗПК разпорежда изрично, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
По делото не се спори, а и се установи от
събраните писмени доказателства и приета ССчЕ, че заемателят е извършвал
плащания по договора на стойност 162 лв., което следва да бъде приспаднато от
вземането за главница.
Въз основа на гореизложените доводи, искът следва да бъде уважен частично.
Досежно възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира, че не е
налице изтичане на предвидения срок по чл. 110 ЗЗД за главницата считано от
падежа за връщане на заема до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 31.10.2019г., когато е прекъснат съобразно чл. 422 ал.1 ГПК вр. чл. 116 б. „б“ ЗЗД.
По отношение на искането за лихви, възражението за изтекла погасителна
давност не следва да се обсъжда, тъй като е налице отхвърлянето му на друго
основание.
Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за присъждане на
разноски, такива следва да му бъдат определени според представените
доказателства в размер на 125 лв.
за авансово внесената държавна такса, 200 лв. - депозит за експертиза и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „А.з.с.н.в.“ ЕАД
ЕИК/Булстат ***** с адрес *** и Д.Щ.С.,
ЕГН **********, с
адрес: ***, че съществува ЧАСТ ОТ ВЗЕМАНЕТО присъдено с издадена по ч.гр.д. № 17911/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 338 лева, представляваща неплатен остатък от дължима главница по договор за потребителски кредит
№ *********/21.07.2015г., сключен между *****“ ООД, ЕИК **** и Д.Щ.С., вземането по който е прехвърлено от
страна на „*****“ ООД в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***** по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА сумите от: горницата
до пълния претендиран размер от 408,44 лв. – главница; 55.79 (петдесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки) лева,
представляваща
договорна лихва за периода от 24.09.2015г. до 02.06.2016г.;
109.93
(сто и девет лева и деветдесет и три стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 31.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Д.Щ.С., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
ЕИК/Булстат ***** с адрес *** сумата от 250,19 лева представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 30,45 лева разноски по ч.гр.д. № 17911/2019г.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: