Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 06.04.2020г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
19.02. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1448 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 679/21.10.2019 г.
по гр.д.№1105/2018 г. по описа на Районен съд-К..
Въззивникът „П.” ЕООД ЕИК *** излага доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Моли съда да отмени решението
и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск. В условията на
евентуалност ,в случай,че се приеме,че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена на ответника,моли да се зачете обстоятелството,че последната
погасителна вноска по кредита е с дата 20.06.2018 г. и към този момент целият
погасителен план е изтекъл и цялото неизплатено задължение е изискуемо.Претендира
за присъждане на разноски .
Въззиваемият Б.Т.Б. чрез назначения особен представител изразява становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът твърди, че на 25.05.2016 г. Б.Б. подал до „П."
ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит П. със
зададени параметри. Последният е получил разяснения, които са му дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите
и на финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите
условия на „П." ЕООД, видно от Декларации, неразделна част от приложеното
към настоящия иск Искане за отпускане на потребителски кредит. Получил е и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Заявява, че Б.Б. декларирал възможност и желание за
закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставил на кредитната
институция данни за финансовото си състояние, като също така бил уведомен, че
изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора
за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от последния.
След като „П." ЕООД одобрил отпускането на заем,
на 26.05.2016г. с ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №
**********. Клиентът Б.Б. получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет
от допълнителни услуги, за получаването на който подписал Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Отново е получил и Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредит с Допълнителна
преддоговорна информация, на който е положил имената и подписа си.
Б.Б. поел задължения (чл. 8 от Общите условия) по
Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни услуги към
него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска
по погасителен план в размер на 98.31 лева и падежна дата всяко 20-то число на
месеца.
Договор № ********** бил сключен при следните
параметри: Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към
него - 2359.44 лева, включващо: Сума на кредита: 950.00 лв.; Срок на кредита:
24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 58.73 лева; Дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20-то число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.89; Годишен лихвен процент: 41.17;
Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 1409.52 лв.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от
допълнителни услуги били както следва:Възнаграждение за закупен Пакет от
допълнителни услуги: 949.92лева; Размер на вноската по закупен Пакет от
допълнителни услуги: 39.58 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по договора,
включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги било:Общо задължение
по договора: 2359.44 лева;Общ размер на месечна вноска по договора: 98.31 лева;
Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Твърди, че „П." ЕООД изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като превел сумата по договора по посочена от Б.Б.
банкова сметка, *** от 26.05.2016г.
Изготвен бил и погасителен план с определени 24
вноски, всяка по 98.31 лева с падежна дата - всяко 20-то число на месеца.
Погасителния план бил получен от длъжника на 26.05.2016 г., заедно с Договора
за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че Б.Б. не е изпълнил задължението, което е
поел по договора.Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е
в забава, направил е само четири плащания по заема на следните дати:
На дата 28.07.2016 г. са платени 98,80 лв.; На дата
16.09.2016 г. са платени 110,00 лв.; На дата 06.10.2016 г. са платени 110,80
лв.; На дата 11.11.2016 г. са платени 78,80 лв.
Заявява, че Общата сума на направените плащания по ДПК
********** (по кредита и по споразумението) е в размер на 398,40 лева.
Излагат се съображения,че договорът за кредит е
прекратен автоматично от страна на „П." ЕООД, за което Б.Б. бил уведомен с
Уведомително писмо, въпреки, че в случая се касае за договор за кредит с
небанкова финансова институция, по отношение на който не намира приложение т.
18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.
Моли съда да постанови решение, с което да установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П." ЕООД
срещу длъжника Б.Т.Б., с ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение
на Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер на 1 965,13
лева, сума представляваща остатъчната неизплатена главница по ДПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира присъждането на направените разноски в заповедното производство и в
исковото производство.
Ответникът Б.Т.Б.,
чрез назначения особен представител счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че обявяването на
предсрочна изискуемост е кумулативно осъществяване на два юридически факта -
неизпълнение на длъжника по отношение на определен брой вноски и нарочно
волеизявление на кредитора. С оглед твърдяното приравняване на правния статут
на ищеца към този на банките, то следва да се спази и задължението за обявяване
на твърдяната предсрочна изискуемост на вземането. Заявява, че в настоящото
производство ищецът представя уведомително писмо до ответника, но не личи
същото да е било изпращано или да е достигнало до длъжника.
Счита договорените: годишен лихвен процент в размер на
41.17%; ГПР в размер на 49.89% и лихвен процент на ден в размер на 0.11 (р. IV
от договора за потребителски кредит) за неравноправии клаузи по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителя, поради прекомерност, неясна методика за
тяхното изчисляване, неяснота какви компонента са включени в тях и на каква
стойност са те. Сочи, че това лишава от възможност потребителят да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Същите са договорени при
Общи условия, а ответникът не е имал възможност да влияе върху наличието им
като клаузи в договора и техния размер.
На отделно основание, счита договора за недействителен
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.1, т.9,
т. 9а и т. 10 от Закона за потребителския кредит. Заявява, че в процесния
договор кредиторът се е задоволил да посочи като абсолютни стойности тези на
годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и дневния лихвен процент
и именно поради липсата на приложена методика за получаване на тези абсолютни
стойности е невъзможна преценката им за законосъобразност.
На
самостоятелно основание счита, че договорените годишен лихвен процент, годишен
процент на разходите и дневен лихвен процент са прекомерни и уговорени в
противоречие с добрите нрави. Същите надхвърлят повече от четирикратно размера
на законната лихва и като такива са недействителни, в противоречие с
разпоредбите на чл. 9 и 10 ЗЗД.
Относно Споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги – счита същото за нищожно на основание чл. 143, т. 3, 4 и 14 от ЗЗП. В
подписаното споразумение ищецът дава хипотетична възможност за ползване на
услуги, които нито се задължава да предостави, нито твърди да е направил.
Съгласно самото споразумение (т. 1) потребителят има право на услуга приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли така
предявените искове като недоказани и неоснователи.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело №
2658/2017 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение №
1779/19.09.2017 г. в полза на кредитора „П.“ ЕООД – С. срещу длъжника Б.Т.Б. за
изпълнение на парично задължение, за сумите: 1 965.13 лева главница, 7.66
лихва за забава от 21.11.2016 до 31.01.2017г. и законната лихва върху
главницата от 15.09.2017г., както и сумата 114.46 лева разноски. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит
№********** от 26.05.2016 г.
От представения Договор за
потребителски кредит „П. „Стандарт“ №
********** се установява, че на ответника е отпуснат паричен кредит за
сумата от 950 лева и срок на погасяване 24 месеца. Общата дължима сума на
кредита след начисляване на дължимите лихви е в размер на 1 409.52лева. В
договора е включено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949,92 лева, като общото
задължение, ведно с пакета от допълнителни услуги възлизало на 2 359.44
лева, дължими на 24 месечни вноски по 98.31 лева всяка, ГПР в размер на 49,89% и лихвен процент на ден 0,11% и
годишен лихвен процент в размер на
41,17%, което е видно и от представения погасителен план.
По делото е представено извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № **********. От същото се установява, че
общата сума на получените плащания по процесния договор към 30.04.2018г. е в
размер на 398.40 лева, като остатъчното задължение към 30.04.2018г. е в размер
на 1965.13 лева.
Представено е и уведомително писмо от 01.02.2017
година. Със същото, ищцовото дружество уведомява ответника Б.Т.Б., че считано
от 31.01.2017 г. договор за потребителски кредит № ********** е едностранно
прекратен и задължението съгласно договора е обявено за предсрочно изискуемо.Районният
съд е приел,че тъй като по делото няма данни уведомителното писмо да е било
връчено на длъжника,че предсрочната изискуемост не е настъпила.Този извод се
споделя от въззивната инстанция. Ищцовото дружество "П." ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.Разрешението,
дадено в т. 18 на ТР№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови институции,
какъвто е кредитодателят.
По делото е назначена и изслушана съдебно –
икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се
установява, че с преводно нареждане – референция : 067029970031925, сумата в размер на 950лева
е преведена от банковата сметка на ищеца
по банковата сметка на ответника в „Банка ДСК“. Посочено е, че претендираната
сума от 1 965.13лв.включва : 839.95 лева главница, 334.65 лева договорна
лихва, 790.53лева – услуги пакет. Вещото лице сочи, че е установено плащане на
четири суми за погасяване на заема от заемополучателя общо в размер на 398.40
лева. Срокът на договора към момента на изготвяне на експертизата е изтекъл.
Въззивният съд намира,че когато предсрочната
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е обявена надлежно
при подаване на заявлението по чл.417 т.2 ГПК ,то не би могло да се отрече
съществуването на вземане за неизплатената част на задължението,съставляващо
сбора от непогасени вноски с настъпил падеж до момента на приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция по аргумент на чл.235 ал.3 ГПК,който размер следва да бъде присъден./ в този смисъл решение
№7/19.05.2017г.,постановено по гр.д. №60053/2016 г. на ВКС 2-ро г.о./.
В този смисъл настоящата инстанция счита,че предсрочната
изискуемост по процесния договор не е
надлежно обявена на ответника и следва да бъде присъден сборът от непогасените
вноски с настъпил падеж,до момента на приключване на устните състезания.
Ответникът чрез назначения особен
представител, изразява становище, че клаузите относно договорен годишен процент
, както и относно закупуване на пакет за допълнителни услуги са недействителни.
Основателно е възражението на ответника в
първоинстанционното производство,че договорът за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е налице ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР /.
С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /представлявайки
общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно
нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност
на предоставения финансов ресурс.
Следва също така да се отбележи,че законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В случая в Договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси.
В случая, тъй като предсрочната изискуемост на кредита
не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват само вноските, с настъпил
падеж към момента на приключване на устните състезания във въззивната
инстанция.
Предвид изложеното ,решението на районния съд следва
да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което да бъде
уважен предявения иск за главното вземане ведно със законните последици.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 679/21.10.2019 г. по гр.д.№1105/2018 г. по
описа на Районен съд-К. като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „П.“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление град С., *** за сумата в размер на
1 965.13 лева - главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 26.05.2016г., ведно със законна лихва
от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№1779/19.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
частно гражданско дело №2658/2017 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Б.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление град С., *** сумата 114,46 лв./сто и четиринадесет лева и
четиридесет и шест стотинки/–разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Б.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление град С., *** сумата 1770,58 лв./хиляда седемстотин и
седемдесет лева и петдесет и осем стотинки/-разноски в първоинстанционното и
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: