МОТИВИ
към Присъда № 260031 от
21.09.2021г., постановена по НЧХД № 68/2020 година по описа на РС- Харманли
Обвинението срещу подсъдимия Ю.М.Е., роден на ***г***, българин, български
гражданин, с начално образование, женен, безработен, с адрес в гр. Харманли,
ул. ****с ЕГН **********, осъждан, е
повдигнато за това, че на 21.12.2019г.
към 23,30 часа в гр. Харманли, ул. ****, пред дома на тъжителя, причинил на Н.М.Е.
ЕГН **********, лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно - контузна рана
на дясната ушна мида и разкъсно контузна рана и частично отделяне на нокътната
плочка на втори пръст на дясната ръка причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По делото не е
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск
от тъжителя Н.М.Е..
Тъжителят, лично и чрез своя повереник адЕ. Т.Д. ***.,
поддържа обвинението. Според повереника на частния тъжител от всички събрани по
делото доказателства можело да се направи категоричен извод, че подсъдимия е
нанесъл на частния тъжител описаните телесни повреди в тъжбата, като по този
начин е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1
от НК. Последното по безспорен начин се доказвало от свидетелските
показания и от назначената съдебномедицинска експертиза. Според повереника адЕ.
Д. на подсъдимия следвало да се наложи адекватно
наказание.
Подсъдимият Ю.М.Е., признава, че е имало сборичкване
между него и свид. А.М.А., но подсъдимия
не е нанасял удари на тъжителя Н.М.Е.. Поради това иска съдът да го признае за
невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
АдЕ. Д.С. *** пледира, че съответното обвинение, не е доказано по категоричен и несъмнен начин
от страна на тъжителя. Разпитали се три групи свидетели. Двете от групите
можели да се разделят, като роднини на
тъжителя и като роднини на подсъдимия. В техните показания действително имало
редица субективни елементи при възпроизвеждане на събитията. Всяка една от групите твърдяла съответно, че
причина за инцидента били хората от
другата група. Показанията на свидетелите от първата група на тъжителя в
своите показания не били еднопосочни и
не били категорични – първо кой е нанесъл удара и второ, кога е нанесен удара.
Счита, че не се събрани доказателства, които по безсъмнен, категоричен и ясен
начин да доказват участие на подс. Ю.Е. в нанасяне на лека телесна повреда на
тъжителя Н.М.Е. моли подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.12.2019г.
към 23,30 часа в гр. Харманли, ул. **** тъжителят бил вкъщи, когато чул викове
на улицата.Тогава видял Ф.А.А.да се опитва да разтърве, баща си А.А.и подс. Ю. М.Е.,които си
нанасяли удари.Веднага тръгнал да извика племенника си свид. Н. Г. М., за да спрат побоя. Спорът между свид.А.А.и подс. Ю.Е. бил предизвикан от
това,че свид. А. А. и свид. Е. М. В.
имали семейни проблеми, като по- рано през деня се скарали и последната се
прибрала при баща си подс. Ю.Е.. Свид. А. отишъл да се помоли на свид.Е. В. да
се върне в дома им, когато възникнал скандал, който прераснал с нанасяне на
удари между подс. Ю.Е. и свид. А. А., в който се намесил тъжителя Н.М.Е. и в този момент подс. Ю.М.Е. му нанесъл удар с метална тръба разкъсно - контузна рана на дясната ушна мида и
разкъсно контузна рана и частично отделяне на нокътната плочка на втори пръст
на дясната ръка. На този удар присъствал
и свид. Н. Г. М.,който видял,че подс. Ю.Е. не държал нищо в ръцете си, но като
видял тъжителя Н.М.Е., чичо на свид. Н. Гинком М. как подс. Ю.Е. влязъл в двора
и взел метална тръба,с която ударил тъжителя Н.Е.. Били извикани лекари от ЦСМП
Хасково, филиал гр. Харманли, които указали помощ на тъжителя, което било
отразено в във водения журнал от РКЦ – Хасково на 21.12.2019г. Местопризшествието
било посетено от свид. К.И.П., свид. А.Е.А. и свид. С.Ш., които съставили
протоколи за предупреждени на подс. Ю. М.Е., свид. А.М.А. и на тъжителя Н.М.Е..
В 01.10 часа
на отново бил получен сигнал на
22.12.2019г. за възникнал конфликт между двете страни, който бил посетен от
свид. К.И.П., свид. А.Е.А. и свид. С.Ш., които отвели част от свидетелите в РУ
– Харманли за снемане на показания.
Във връзка на изпратената в РП – Хасково, ТО –
Харманли материали по полицейска преписка с вх. № 271000-8043/2019г. по описа
на РУ – Харманли. с подадените жалби в полицията от страна на тъжителя били
заведени две преписки, като прокурора с постановление е отказал образуването на
ДП. В хода на преписката е издадено от д-р Е. и съдебномедицинско удостоверение
№ 536/2019 г. В него е отразено, че при побоя на 21.12.2019г. според фиш за
спешна медицинска помощ №10681/21.12.2019г. от ФСМП – Харманли тъжителя Н.М.Е.
е получил разкъсно - контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно контузна
рана и частично отделяне на нокътната плочка на втори пръст на дясната ръка
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза,
изготвено е заключение и е изслушано вещото лице д-р Е.. Според експерта
трaвмите на тъжителя Е. са причинени от твърд предмет и могат да се получат от
побой с метална тръба по начина и времето, както и при обстоятелствата описани
в предварителните сведения. Експертът сочи, че за да се разкъса ушната мида,
механизмът е ясен - ударът притиска мидата към черепа и се явява като гилотина.
По този начин се къса ушната мида. Другите наранявания, като това по плочката, е
защитно нараняване. По горната повърхност при вдигане на ръка да се предпази се
получавало това нараняване, а ожулването
в областта на очницата е неспицифично, тъй като скулите и веждите са по-високо
от останалите в тази плоскост елементи
на лицето и може и на терен да се ожули, но може да се ожули и при контакт с
твърд предмет. В този смисъл всеки един твърд предмет, но ако се отсяват едно
по едно, в рамките на една коректна достоверност, тръбата е един достоверен
предмет и металната тръба е годно оръжие да причини посочените увреждания на
тъжителя.
Тук следва да се отбележи факта, че от горната
съдебномедицинска експертиза по категоричен начин се доказва, че описаните
увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
тоест касае се за телесна повреда по чл. 130, ал.
1 от НК. Последната правна квалификация е в съответствие и с т.15 от
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното
разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК има, винаги когато е налице леко увреждане
анатомическата цялост на организация или тъканите, както и леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието, какъвто е настоящият
случай. Освен това в практиката на съдилищата и съгласно горното постановление
се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на
наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни
костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други. В случая
описаната по-горе в експертното заключение наранявания определят вида и
характера на телесната повреда, като такава по чл. 130, ал.
1 от НК.
Така изложената фактическа обстановка се установи
изцяло от показанията на свидетелите Н. Г. М., С.Д.Д., М.И.С., свид. К.И.П., свид. А.Е.А. и свид. С.Ш.. и отчасти от показания на
свид. Е. М. В., които съдът кредитира изцяло. В същият смисъл тя се подкрепя от
писмените доказателства писмени доказателства по делото писмо с
вх.№260086/01.09.2020 г. от РП Харманли, към което е приложена прокурорска
преписка №21/2020/04.02.2020 г. по описа на РП Харманли, съдържаща: ;
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.02.2020 г.
на РП Харманли; писмо до Н.Е. ***, с което е изпратено копие от Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 04.02.2020 г. на РП Харманли;
писмо до РУ Харманли, с което е изпратено копие от Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 04.02.2020 г. на РП Харманли; писмо с
№271000-8043/10.01.2020 г. на РУ Харманли, към което е приложена преписка
№271000-8043, съдържаща: Справка №271р-909/10.01.2020 г относно извършена
проверка; Жалба от Н.М.Е. с вх.№271000-8043/27.12.2019 г.; Обяснение от Н.М.Е.
от 06.01.2020 г.; Обяснение от Н.М.Е. от
22.12.2019 г.; Обяснение от Ю.М.Е. от 02.01.2020 г.; Обяснение от И.Ю.М. от
02.01.2020 г.; Обяснение от Е. М. В. от 22.12.2019 г.; Протокол за
предупреждение на Н.М.Е. от 06.01.2020 г.; Протокол за предупреждение на Ю.М.Е.
от 02.01.2020 г.; Протокол за предупреждение на А.М.А. от 23.12.2019 г.;
Протокол за предупреждение на И. Ю.М.; Съдебномедицинско удостоверение №536/19;
Протокол за избор на наблюдаващ прокурор от 10.01.2020 г., от журнал от РКЦ – Хасково на 21.12.2019г. и от заключението на вещото лице д-р Х.Д.Е. като
доказателство в настоящото производство по назначената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №192/20, намиращо се на лист 81 по настоящото дело.
Свидетелските показания заедно със заключението на
съдебномедицинската експертиза и разпита на ВЛ изцяло потвърждават изнесеното в
тъжбата, които пък от своя страна изцяло съвпада с изложената по-горе
фактическа обстановка. От горните доказателства и частично от показанията на
свид. Е. М. В., както частично и от обясненията на подсъдимия се доказва по
безспорен начин, на първо място конфликта между подс. Ю.М.Е. и свид. А.М.А. и в последствие съприкосновението между подсъдимия и
тъжителя, като последица от раздразнението на подсъдимия от действията на
частния тъжител. Именно в тази част и съдът кредитира и показанията на Н. Г. М., С.Д.Д., М.И.С. и обясненията на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Е.М.Г., Д.А.Д., М.Д.М., Ф.А.А.които описват разигралите се събития в 01.10
часа на 22.12.2019г. за възникнал конфликт между двете страни, който по трити
сигнал бил посетен от свид. К.И.П.,
свид. А.Е.А. и свид. С.Ш., които отвели част от свидетелите в РУ – Харманли за
снемане на показания.
Съдът кредитира обясненията на подс. Ю.М.Е., в частта
на възникналия спор между свид. А.А.и подс. Ю.Е., който бил предизвикан от това, че свид. А. А. и свид. Е. М. В. имали семейни проблеми, като по-рано
през деня се скарали и последната се прибрала при баща си подс. Ю.Е.. Свид. А.
отишъл да се помоли на свид. Е. В. да се върне в дома им, когато възникнал
скандал, който прераснал с нанасяне на удари между подс. Ю.М.Е. и свид. А. А.,
в който се намесил тъжителя Н.М.Е. и в този момент подс. Ю.М.. В останалата им част в която се твърди, че
подсъдимият не бил нанасял побой на тъжителя съдът не кредитира тези обяснения
на подсъдимия. Това е така защото с оглед факта, че показанията на подс. Ю.М.Е.
са както източник на факти, така и средство на негова защита.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло
заключенията на съдебномедицинските експертизи, които обективно и компетентно
са отговорили на поставените задачи. Въз основа на тях правилно районният съд е
приел за установени медико-биологичните характеристики на травматичните
увреждания и механизма на причиняването им.
Фактически констатации за съдимостта и
характеристичните данни на подсъдимите съдът изведе от приложените по делото
характеристики и справки за съдимост.
При така установената по делото фактология, при
анализа на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира, че съставът на районния
съд е достигнал до обосновани изводи oт правна страна, че подс. Ю.М.Е. е
извършил престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК на инкриминираната дата.
Правилното и в съответствие с правната и житейска
логика интерпретиране на доказателствените източници, установяващи поведението
на подсъдимия и пострадалия, изключва и
тезата за приложение на института на реторсията. По общо правило причиняването
на лека телесна повреда е престъпление от частен характер и при него има място
за реторсия. За такава би могло да се говори обаче, само в случай, че
пострадалият е отвърнал веднага със същата телесна повреда. В настоящата
хипотеза очевидно пострадалият не е отвърнал не само със същата, но и с никаква
телесна повреда, доколкото в подкрепа на обратното становище не са ангажирани
никакви доказателства по делото. Наред с това, за допълнение следва да се има
предвид, че за съда не съществува задължение, а само правна възможност за
приложение на института на реторсията и той "може", както се изразил
законодателя в цитирания текст, да го приложи като освободи и подсъдимия и
пострадалия от наказание по своя преценка.
От обективна страна на инкриминираната дата
21.12.2019г. към 23,30 часа в гр. Харманли, ул. ****, пред дома на тъжителя,
причинил на Н.М.Е. ЕГН **********, лека телесна повреда изразяваща се в
разкъсно - контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно контузна рана и
частично отделяне на нокътната плочка на втори пръст на дясната ръка причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Посочените
увреждания по медикобиологичната си характеристика представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК, а именно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Безспорно е установено авторството на извършеното деяние и механизма му.
Съгласно заключението на вещото лице, дадено по съдебномедицинската експертиза,
уврежданията могат да се получат по начина и обстоятелствата, приети за
установени от съда.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл
удар на частният тъжител Н.М.Е., както и че удара е нанесен с метална тръба, води до единствен
извод, че подсъдимият е желаел причиняването на телесните увреждания.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия,
съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и вида и броя на конкретно причинените увреждания, а от друга страна -
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Същият е с обременено съдебно минало
и по делото не са налице данни, характеризиращи личността на дееца в
положителен план, а точно обратното. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете изключително положителното му процесуално поведение.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен
състав прие, че наказанието за подсъдимия Ю.М.Е. следва да бъде по вид
"пробация", каквото се предвижда в наказващата норма на чл. 130, ал.
1 НК, алтернативно с лишаването от свобода. Същото бе определено при
условията на чл. 54 от НК, със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК,
а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9 месеца, с
периодичност 2 пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 9 месеца, както и "Безвъзмезден труд в полза на
обществото" – 100 /сто/ часа за 1 /една/ година. Така определеният размер
на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели,
да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът осъди подсъдимия Ю.М.Е.
на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати на
Н.М.Е. с ЕГН ********** направените по делото разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар в размер на общо 612,00
лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
Съдия: