Решение по дело №37/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във връзка с чл. 92, ал. 13 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от В. М. М. от град Добрич, с [ЕГН], срещу отказ за извършване на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес, обективиран в Писмо с рег. № 94В-00-906≠1/20.01.2025 г. на кмета на Община Добрич. Счита се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че с нотариален акт от 2008 г. жалбоподателят е признат за собственик на къща, находяща се в град Добрич, по бул. „Русия“, до сервиза на СБА, представляваща две едноетажни жилищни сгради с идентификатори 72624.609.1853.1 и 72624.609.1853.2 по КК на град Добрич, построени в общинско дворно място с идентификатор 72624.609.1853 по КК на град Добрич. Със съдебно решение на Окръжен съд – Добрич от 2011 г. е признато за установено, че Община Добрич е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ, в кв. 1121 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Север 1“ в град Добрич, с обща площ от 3297 кв.м, отреден за имоти с идентификатори 72624.609.1869 и 72624.609.1870 по КК на град Добрич, и В. М. М. е осъден да предаде владението върху терен от 31 кв.м, част от урегулирания поземлен имот, върху който е изградена едноетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1869.1 по КК на град Добрич. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1868. 2 не е обхваната от предмета на осъдителния диспозитив на съдебното решение и е останала във владение на жалбоподателя, който и до днес живее в нея. Сочи се, че В. М. М. е поискал постоянният и настоящият му адрес да бъдат в град Добрич, [улица], позовавайки се на действителната част от нотариалния акт. Административният орган е отказал да извърши исканата адресна регистрация, без да изложи валидни правни аргументи, като в обжалвания акт е обсъдена единствено собствеността на жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1869.1 по КК на град Добрич, но не и на жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1868.2 по КК на град Добрич. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на кмета на Община Добрич за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. Претендира се и присъждане на сторените разноски по делото, в това число държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът – кметът на Община Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че обжалваният отказ е правилен и законосъобразен на посочените в него основания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административно акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 8 от ПЗР на АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че на 28.01.2008 г. жалбоподателят В. М. М. се е снабдил с [нотариален акт]/2008 г. на нотариус с рег. № 175 от регистъра на НК за право на собственост по давностно владение върху две едноетажни жилищни сгради – масивна със ЗП 31 кв.м, с идентификатор 72624.609.1853.1 по КК на град Добрич, и полумасивна със ЗП 50 кв.м, с идентификатор 72624.609.1853.2 по КК на град Добрич, построени в общинско дворно място с идентификатор 72624.609.1853.

С изменение на кадастралната карта на град Добрич от 2008 г. поземлени имоти с идентификатори 72624.609.1332, 72624.609.1853 и 72624.609.1852 са закрити и на тяхно място са нанесени три нови имота с идентификатори 72624.609.1868, 72624.609.1869 и 72624.609.1870, като за поземлени имоти с идентификатори 72624.609.1869 и 72624.609.1870 е отреден УПИ ІІІ, кв. 1121, „За озеленяване и трафопост“ по действащия ПУП – ПРЗ на ж.к. „Север 1“ на град Добрич. Двете едноетажни жилищни сгради по нотариалния акт на жалбоподателя с бивши идентификатори 72624.609.1853.1 и 72624.609.1853.2 са отразени в поземлени имоти 72624.609.1869 и 72624.609.1868 и са получили съответно идентификатори 72624.609.1869.1 и 72624.609.1868.2.

С влязло в сила Решение № 455 от 19.12.2014 г. по гр.д. № 275/2014 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, постановено след отмяна от ВКС по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК на решение на Окръжен съд – Добрич по в.гр.д. № 18/2011 г. и потвърденото с него решение на Районен съд – Добрич по гр. д. № 133/2010 г., е признато за установено по отношение на В. М. М. и съпругата му С. А. Б., че Община Добрич е собственик на УПИ ІІІ, кв. 1121 по ПУП – ПРЗ на ж.к. „Север 1“ на град Добрич, с обща площ от 3297 кв.м, с идентификатори 72624.609.1870 и 72624.609.1869 по КК на град Добрич, като двамата ответници са осъдени да предадат на ищеца владението върху 31 кв.м от урегулирания поземлен имот, върху които е изградена жилищна сграда със ЗП 31 кв.м, самостоятелен обект с идентификатор 72624.609.1869.1 по КК на град Добрич, както и да премахнат за своя сметка посочената жилищна сграда. Със същото решение са отменени издадените в полза на В. М. М. [нот. акт]/2007 г. на нотариус с рег. № 175 от регистъра на НК и [нот. акт]/2008 г. на нотариус с рег. № 175 от регистъра на НК, в частта му относно едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1853.1 (сега 72624.609.1869.1) по КК на град Добрич.

На 19.12.2024 г. В. М. М. е подал заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес с рег. № 94В-00-906/19.12.2024 г. до кмета на Община Добрич. Към заявлението са приложени копия от [нот. акт]/2008 г. и решение на Окръжен съд – Добрич по в.гр.д. № 18/2011 г. В молба – пояснение към заявлението са изложени обстоятелства, че с нотариалния акт заявителят се легитимира като собственик на полумасивна жилищна сграда с ЗП 50 кв.м, с идентификатор 72624.609.1853.2 (сега 72624.609.1868.2) по КК на град Добрич. Посочено е, че тази сграда не е обхваната от предмета на осъдителния диспозитив на съдебното решение и е записана като собственост на В. М. М. съгласно скица – извадка от КККР на град Добрич от 20.10.2023 г. Позовавайки се на действителната (неотменената) част на нотариалния акт и на приложената скица жалбоподателят е поискал да бъде вписан с постоянен и настоящ адрес в град Добрич, [улица].

С обжалваното в настоящото производство Писмо с рег. № 94В-00-906≠1/20.01.2025 г. кметът на Община Добрич е отказал да извърши исканата адресна регистрация по съображения, че местонахождението на имота не отговаря на заявения от жалбоподателя адрес : град Добрич, [улица]. Този адрес се намира в срещуположната посока на имота, за който са представени документи към заявлението. Отразено е, че предмет на Решение № 455 от 19.12.2014 г. по гр.д. № 275/2014 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, влязло в сила на 13.01.2015 г., и на отменените с него нотариални актове от 2007 г. и 2008 г. е едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1853.1 (сега 72624.609.1869.1) по КК на град Добрич, докато другата сграда с идентификатор 72624.609.1868.2 се намира в поземлен имот с идентификатор 72624.609.1868, който е собственост на „Съюз на българските автомобилисти“ и попада в УПИ ІV – 1332, в кв. 1121 по ПУП – ПРЗ на ж.к. „Север 1“ на град Добрич, отреден за „ОДО – обществено и делово обслужване“. Статутът на поземления имот не е за жилищно строителство, поради което не е определен от кмета на общината като адрес на територията на общината, на който може да се извършва адресна регистрация съгласно чл. 89, ал. 5 от ЗГР. Изложени са мотиви, че сградата е изградена върху площи, за които има издадени строителни разрешения за временни постройки по чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), не отговаря на характера на застрояване на имота, няма статут на търпима и не е възможно запазването ѝ, тъй като не е възможна промяна на ПУП с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 4 от ЗУТ. Направен е извод, че не е налице правно основание за регистрацията на жалбоподателя на посочения за постоянен и настоящ адрес поради неизпълнение на изискванията на чл. 92, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 89, ал. 5 от ЗГР, което налага постановяването на отказ по заявлението съгласно чл. 92, ал. 13 от ЗГР

От представените в хода на съдебното производство скици от КК и ПУП – ПРЗ на град Добрич се потвърждава, че едноетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1868.2, за която e представен документ за собственост към заявлението, се намира в срещуположния край на заявения за регистрация адрес в град Добрич, [улица]. На този адрес се намира общински поземлен имот с идентификатор 72624.617.905 по КК на град Добрич, върху който са изградени жилищна сграда с идентификатор 72624.617.905.1 и гараж с идентификатор 72624.617.905.2, собственост на А. Б. Р. съгласно [нот. акт]/21.12.2022 г. на нотариус с рег. № 084 от регистъра на НК. По искане на това лице с вх. № 94А-00-28/18.01.2023 г. кметът на Община Добрич е издал Заповед № 631/24.04.2023 г., с която на основание чл. 93, ал. 1 и чл. 99б, ал. 3, във вр. чл. 92, ал. 3 и чл. 99 от ЗГР е наредил да се заличи адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на В. М. М. и на съпругата му С. А. Б. от адрес : град Добрич, [улица]. Съгласно писмо с рег. № 94В-00-703/23.10.2023 г. на секретаря на Община Добрич заповедта е съобщена на жалбоподателя с уведомление с рег. № 94В-00-382/02.06.2023 г., като липсват данни по делото да е обжалвана по административен или съдебен ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предмет на оспорване пред съда е отказ за извършване на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес.

Административният акт е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР, в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предписаната от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно текста на чл. 89, ал. 1 от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР. Нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗГР регламентира, че кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация, като целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите са се установили да живеят временно или постоянно.

Като специален закон ЗГР разграничава регистрацията на постоянен и настоящ адрес според това къде лицето живее и къде то получава кореспонденцията си. Постоянният адрес е адресът в населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението – чл. 93, ал. 1 от ЗГР, а според чл. 93, ал. 5 от ЗГР това е адресът за кореспонденция на лицето с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Съгласно чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее, като всяко лице има само един настоящ адрес.

От съдържанието на процесното писмо е видно, че основният мотив за отказа е неспазването на разпоредбите на чл. 92, ал. 2, т. т. 1 и т. 2 от ЗГР. Според тези разпоредби за извършването на адресна регистрация на адрес в страната е необходимо да се представи или документ за собственост, или документ за ползване на имота за жилищни нужди, когато заявителят не е собственик. В същия смисъл е и нормата на чл. 139, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2021 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация (Наредбата).

В случая е безспорно, че жалбоподателят не е представил нито документ за собственост, нито документ за ползване на имота, който е избрал за постоянен и настоящ адрес, доколкото приложеният към заявлението нотариален акт удостоверява собствеността му върху жилищна сграда, разположена на съвсем друго място, както правилно е преценил и административният орган. Вярно е, че процесният нотариален акт не е отменен от съда в частта относно едноетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1868.2, видно от цитираното в акта решение по гр.д. № 275/2014 г. по описа на Добрички окръжен съд, но тази сграда не съвпада с адреса, посочен в искането за регистрация, дори лицето фактически да я владее и обитава. Налице е специфична хипотеза на несъответствие между заявения адрес и реалното местонахождение на обекта, описан в документа за собственост, която се установява ясно и недвусмислено от съдържанието на действащата КК и материалите по приключилото производство за заличаване на адресна регистрация по чл. 99б от ЗГР, без да е необходимо сезирането на комисията по чл. 92, ал. 8 от ЗГР за извършване на проверка на обстоятелствата по реда на чл. 92, ал. 9, изречение първо от ЗГР.

С оглед на изложеното правилно и обосновано кметът на общината е приел, че не са осъществени предпоставките на чл. 92, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗГР. Касае се за формални изисквания, при липсата на които административният орган следва да откаже извършването на адресната регистрация, поради което постановеният акт е законосъобразен по същество. Действително неправилно кметът на общината е разгледал въпросите относно законността на сградата, предмет на нотариалния акт, приложен към заявлението, както и наличието на условията на чл. 89, ал. 5 от ЗГР по отношение на имота, в който фактически се намира тази сграда, защото те нямат отношение към заявения от лицето адрес, а към една последваща процедура по чл. 92, ал. 9, изречение второ от ЗГР за служебна адресна регистрация (изм. и доп. – ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.), но това не опорочава волята на административния орган, доколкото само неизпълнението на изискванията на чл. 92, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗГР е достатъчно за постановяването на процесния отказ.

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 1 – 5 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. М. от град Добрич, с [ЕГН], срещу отказ за извършване на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес, обективиран в Писмо с рег. № 94В-00-906≠1/20.01.2025 г. на кмета на Община Добрич.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.