О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.С., 28.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
при секретаря Вероника Димитрова и в присъствието на прокурор Йова Петрова
от СОП, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 679 по описа за
2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК.
С определение № 932
от 31.10.2019 г., постановено по ЧНД № 253/19 г., състав на РАЙОНЕН СЪД – Б. е определил по
отношение на осъдения Й.Д.Л. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по НОХД № 503/2017 г.,
НОХД № 103/2018 г. и НОХД № 369/2018 г., всички по описа на РС Б., а именно три
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Приспаднато е от съда на основание чл. 25, ал. 2 от НПК
изтърпяното изцяло наказание лишаване от свобода в размер на три месеца по НОХД
№ 503/2017 г. по описа на РС Б. и на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1
от НК времето, през което осъденият е бил задържан по досъдебно производство по
НОХД № 369/2017 г. по реда на чл. 72 от ЗМВР.
С определението е оставено без уважение искането на РП Б.
за прилагане на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното общо наказание
лишаване от свобода с един месец и половина.
Недоволен от извършеното групиране на наказания – в
частта относно отказа на съда определеното общо наказание да бъде увеличено, е
останал представителят на държавното обвинение, който е протестирал
определението на РС Б. в законоустановения срок.
В
заседанието пред СОС представителят на държавното обвинение заема становище за
основателност на протеста. Изразява се несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд за липсата на основание за прилагането на чл. 24 от НК,
като се счита, че аргументите за тежко социално и материално положение и
оказано от осъдения съдействие за разкриването на обективната истина, изложени
в контролираното определение, не отговарят на въпроса определеното общо
наказание способно ли е да постигне целите на чл. 36 от НК. Сочи се, че
влошеното здравословно състояние на осъдения е предизвикано от системна
употреба на алкохол и че инициативата за лечението му във всеки един от
случаите е на полицията и прокуратурата, както и че изводът на съда за оказано
съдействие в хода на разследването от страна на осъдения не почива на
обективните факти. Твърди се, че определянето на общото наказание от три месеца
лишаване от свобода представлява стимул за осъдения за извършване на множество
престъпления с предварителната увереност, че ще се търпи присъда само за едно
от тях.
Осъденият Л. е депозирал писмено възражение срещу
протеста, в което е изразил надеждата си то да бъде взето предвид.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в протеста доводи и материалите по
делото, намира следното:
За да постанови атакуваното определение по ЧНД № 253/19 г. по описа на РС Б.,
първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл.
25, вр. чл. 23 от НК, като бъдат групирани наложените на Й.Д.Л. наказания по
НОХД № 503/2017 г., НОХД № 103/2018 г. и НОХД № 369/2018 г., всички по описа на
РС Б. и бъде определено едно общо най-тежко наказание от наложените, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца.
С контролираното определение на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
постановено определеното общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на общото наказание
лишаване от свобода е приспаднато изтърпяното изцяло наказание по НОХД №
503/2017 г. на РС Б. – лишаване от свобода за срок от три месеца; а на
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през
което Л. е бил задържан по реда на ЗМВР – 10.10.2017 г.
С определението е оставено без уважение искането на прокурор при РП Б. за
увеличаване на определеното общо наказание лишаване от свобода с един месец и
половина. Прието е от съда, че и при трите наказателни производства, цитирани
по-горе, осъденият е съдействал на разследването, и трите производства са
приключени с одобряване от страна на съда на постигнатото между страните
споразумение, а деянията са извършени от осъдения при тежко материално и
социално положение. Отчетено е, че едно от престъпленията, за които Л. е
осъден, е за леко престъпление (т. е. наказуемо с лишаване от свобода под пет
години), че самото наказание лишаване от свобода за срок от три месеца
осъденият е изтърпял преди година и половина и увеличаването му не само би
обезсмислило факта за това изтърпяване, но и по недопустим начин би изключило
възможността да са постигнати заложените при определянето на наказанията цели.
Съдът е аргументирал отказа да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и с
обстоятелството, че нито едно от включените в съвкупността деяния не е такова с
по-голяма изключителност от други подобни престъпления.
Според настоящия състав на въззивния съд този
решаващ извод на първоинстанционния съд е правилен.
Данните по делото сочат, че Й.Д.Л. е осъждан, както
следва:
1.
С Присъда по НОХД №
127/1997 г. по описа на РС Б., в сила от 12.05.1998 г., за извършено на
23/24.08.1994 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено
за срок от три години;
2.
С Определение от
29.02.2000 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 169/1999 г. по описа на РС Б., за извършено на 19.12.1995 г.
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от пет
години, за извършено на същата дата престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което е отложено за срок от три години и за извършено на същата
дата престъпление по чл. 293, вр. чл. 290, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е
отложено за срок от три години – като на основание чл. 23, ал. 1 от НК
наложените наказания са групирани и е определено общо наказание лишаване от
свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от пет
години;
3.
С Определение от
03.09.2002 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 320/2002 г. по описа на РС Б., за извършено на 26.01.2002 г.
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е определено наказание
глоба в размер на 1000 лв.;
4.
С Присъда от
10.12.2003 г., влязла в сила на 14.12.2004 г., постановена по НОХД № 6823/2002
г. по описа на РС С., за извършено на 07.04.2001 г. престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 1, пр. 1, пр. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца и е определен общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание
чл. 68, ал. 1 от НК с присъдата е постановено отделното изтърпяване на
наложеното по НОХД № 169/1999 г. по описа на РС Б. наказание лишаване от
свобода за срок от три години и е определен общ режим на изтърпяване на
наказанието;
5.
С Определение от
22.04.2003 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 187/2003 г. по описа на РС Б., за извършено на 06.11.2001 г.
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като му е определено наказание глоба в
размер на 200 лв;
6.
С Определение от
20.04.2007 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 8398/2005 г. по описа на РС С., за извършено на 05.03.2005 г. престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2,
пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б А и б. Б от НК, като му е определено
наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца при първоначален строг
режим на изтърпяването му и на основани ечл. 59, ал. 1 от Нк е приспаднато
времето, през което спрямо Л. е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, а именно от 08.03.2005 г. до 19.09.2005 г.;
7.
С Определение от
19.08.2010 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 665/2010 г. по описа на РС Б., за извършено на 06.03.2010 г.
престъпление по чл. 343 в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е определено
наказание пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца;
8.
С Присъда по НОХД №
13956/2010 г. по описа на РС С., в сила от 16.11.2011 г., за извършено на
19.11.2008 г. престъпление по чл. 326 от НК, като му е наложено наказание
пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа за срок от една
година и шест месеца – 150 часа за първата година и 50 часа за следващите шест
месеца и включване в програми за обществено въздействие „формиране на умения за
ефективно справяне с гнева и агресията“;
9.
С Определение от
18.07.2017 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 256/2017 г. по описа на РС Б., за извършено на 17.07.2016 г.
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като му е
определено наказание пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ
адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от три години,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и
безвъзмезден труд в полза на обществото по 150 часа годишно за срок от три
години;
10.
С Определение от
20.12.2017 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 503/2017 г. по описа на РС Б., за извършено на 06.08.2017 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е определено наказание лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим;
11.
С Определение от
07.05.2019 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 103/2018 г. по описа на РС Б., за извършено на 25.09.2017 г.
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим;
12.
С Определение от
08.05.2019 г., влязло в сила на същата дата, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 369/2018 г. по описа на РС Б., за извършено на 08.10.2017 г. престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
С определението по НОХД № 169/1999 г. по описа на
РС Б. за одобряване на споразумение, влязло в сила на 29.02.2000 г. е извършено
групиране на основание чл. 25, ал. 1 от НК на наказанията по същата присъда и
това по НОХД № 127/1997 г. по описа на РС Б., като е определено общо наказание
лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за
срок от пет години.
С определение по НЧД № 13370/2012 г. по описа на РС
С., влязло в сила на 22.01.2013 г., е определено общо наказание по НОХД №
665/2010 г. по описа на РС Б. и НОХД № 13956/2010 г. по описа на РС С., а
именно пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа за срок от една
година и шест месеца – 150 часа за първата година и 50 часа за следващите шест
месеца и включване в програми за обществено въздействие „формиране на умения за
ефективно справяне с гнева и агресията“.
От писмените доказателства справка от ГДИН се
установява, че наказанието по НОХД № 503/2017 г. по описа на РС Б. – лишаване
от свобода за срок от три месеца е изтърпяно изцяло.
От Заповед от 10.10.2017 г. на Началника на РУ Б. е видно, че в хода на
ДП по НОХД № 369/2017 г. по описа на РС Б. Л. е бил задържан по реда на чл. 72
от ЗМВР.
При така изложеното са налице предпоставките на чл.
25, вр.чл. 23 от НК за групиране на посочените по-горе наказания по пунктове
10, 11 и 12, с определяне на общо наказание, а именно най-тежкото такова - лишаване
от свобода за срок от три месеца, както законосъобразно е преценил и
първостепенният съд.
Що се касае до искането на представителите на държавното обвинение за
увеличаване на основание чл. 24, ал. 1 от НК на така определеното общо
най-тежко наказание с един месец и половина, въззивната инстанция се
солидаризира изцяло с изложените от районния съд мотиви за отказ от прилагането
на този законов текст в конкретния случай. Съгласно този текст, когато
наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното
общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание
не може да надминава сбора на отделните наказания, нито максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание.
Към споделените мотиви допълнително следва да бъде изтъкнато, че съдът може
да приложи тази разпоредба само ако направи констатация, че и с най-тежкото
наложено наказание за отделните престъпления, извършени от осъдения, не могат
да се осъществят целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК.
Наказанието има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да
се приучи той към спазване на законите и правилата на съвместното социално
общуване, да му се въздействва предупредително и му се отнеме възможността да
върши други престъпления, а също така да се въздейства предупредително и
възпитателно и върху другите членове на обществото. За да приложи чл. 24 от НК, съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на осъдения,
на обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на
периода, на броя на случаите на деянията, включени в продължаваното
престъпление, като също така от съществено значение е и стойностният размер на
отнетото имущество, когато се отнася до посегателство върху обществено или
лично имущество и за резултата от извършеното престъпление, когато се касае за
друг вид престъпления. Преценяват се също така подбудите и мотивите за
извършването на престъпленията и всички установени по делото смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. При това след тази цялостна преценка на престъпната
дейност на подсъдимия съдът, след като се убеди и прецени, че и най-тежкото
наложено му наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на
наказанието така, както са посочени в чл. 36 от НК,
може да приложи разпоредбите на чл. 24 от НК (в този смисъл Решение № 102 от 19.III.1990
г. по н. д. № 70/90 г., II н. о).
Следователно, съдът може да използва дадената му от разпоредбата на чл. 24 от НК възможност само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния, както и че със същото това
наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия, а дадената
на съда възможност не е произволна и безконтролна и може да се упражни само при
наличието на посочените предпоставки (в
този смисъл Решение № 500 от 20.VII.1993 г. по н. д. № 195/93 г., I н. о.,
докладчик председателят на отделение М. С.)
Настоящата
инстанция, както и първостепенният съд, отчита, че престъпната дейност на
осъдения Л., изразена в подлежащите на групиране наказания, като цяло не се отличава с някаква особена
тежест спрямо останалите престъпления от същия вид. Така осъществяването на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК от страна на осъдения е установено от
полицейски служители случайно и след оказано от него съдействие. Съдействие за
разкриване на обективната истина и за своевременното приключване на
наказателното производство Л. е оказал и по отношение на деянията по чл. 343б,
ал. 1 от НК и чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Освен това, Й.Л. е с влошено
здравословно състояние, тъй като страда от личностово разстройство с алкохолна
съобусловеност, за което се води на отчет в ЦПЗ С.. Видно от приложените по
делото две епикризи от ЦПЗ С., на Л. е поставена диагноза „Личностово разстройство.
Психични и поведенчески разстройства, предизвикани от употреба на алкохол. Вредна
употреба“ и той е болен, който е познат от значителен период от време на
отделението. Видно от писмените доказателства, освен предизвиканото от употреба
на алкохол личностово разстройство осъденият е преживял и черепно-мозъчна
травма (в кома за 72 часа след катастрофа), а от материалите по приобщеното
НОХД № 103/2018 г. по описа на РС Б. е видно, че се касае за лице с
дисхармонична характерова структура, а личностовото му разстройство датира
години преди да стане обект на психичните здравноохранителни служби.
Действително, за лечение на
личностовото разстройство осъденият Л. е насочван двукратно след задържане за
срок от 24 часа поради нарушаване на обществения ред, но и двата пъти лечението
е предприемано с негово съгласие.
При така изложеното няма данни
осъденият Л. да представлява такава обществено опасна личност, че определеното
най-тежко наказание в конкретния случай да не е достатъчно да го превъзпита; а
деянията са с давност повече от две години – период достатъчен осъденият да
преосмисли поведението си и да преустанови занапред несъобразяването на
поведението си с нормите на наказателния закон.
Следователно, съответен на изискванията на закона се явява изводът на
районния съд, че с най-тежкото наложено наказание за трите отделни
престъпления, извършени от осъдения, могат да се осъществят целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Законосъобразно за
изтърпяването на това наказание е определен общ режим, а на основание чл.
25, ал. 2 от НПК е приспаднато изтърпяното изцяло наказание лишаване от свобода в
размер на три месеца по НОХД № 503/2017 г. по описа на РС Б. и на основание чл.
59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК времето, през което осъденият е бил задържан
по досъдебно производство по НОХД № 369/2017 г. по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Предвид изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 932 от 31.10.2019 г., постановено по ЧНД № 253/19 г. по описа
на РС Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………