№ 171
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000519 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ф. М. В. ЕГН **********, Ф. Й. В. ЕГН
**********, Р. Й. В. ЕГН **********, всички с адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН
********** от ****, - всички представлявани от адв. Д.Ч. с адрес **** против
Решение № 260199 от 12.05.2021г. постановено по т.д. № 233/2020г. по описа
на ОС - П., с което са отхвърлени предявените от всеки един от
жалбоподателите против Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, както следва: с
което е отхвърлен иска на Ф. М. В. против Г.Ф. за заплащане на сумата 26 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й.
В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, с което е отхвърлен иска на Ф. Й. В. против Г.Ф. за заплащане на
сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от
смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на
05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, с което е отхвърлен иска на Р. Й. В.
против Г.Ф. за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за
1
неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, с което е
отхвърлен иска на Г. Ст. М. против Г.Ф. за заплащане на сумата 26 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В.
ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на
сумата и с което са осъдени Ф. М. В. ЕГН **********, Ф. Й. В. ЕГН
**********, Р. Й. В. ЕГН **********, всички с адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН
********** от **** да заплатят на Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ ********* сумата
320 лева – разноски по делото.
Жалбоподателите молят решението да бъде отменено, а по същество –
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от всеки от тях
искове против Г.Ф. – С. в претендираните от всики от ищците размери.
Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на
закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че
изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение
№1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира
за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с починалия
им родственик. Считат, че в производството пред ОС - П. е била доказана
трайната и дълбока емоционална връзка на всеки от ищците с починалия.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ
*********, представляван от адв. С.М. с адрес: ****, с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач О.. ИВ. С. от **** не взима становище по
жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 228 ал. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./.
Ищците Ф. М. В. ЕГН **********, Ф. Й. В. ЕГН **********, Р. Й. В.
ЕГН **********, всички с адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН ********** от ****
твърдят, че на 05.06.2015г. на път **** км.* +100 в района на ж.п. гара Х.Д. е
настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което е починал
2
С. Й. В. – внук на Ф. М. В. и на Г. Ст. М. и брат на Ф. Й. В. и Р. Й. В..
Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от О.. ИВ. С. при
управление на лек автомобил „О.“ модел Т., ДК№ ** **** **. Твърдят, че
смъртта на брат им, респ. техния внук е пряка и непосредствена последица от
пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с влязла в сила Присъда по
НОХД №**** от 2016г. по описа на ОС - П., виновният водач О.. ИВ. С. е бил
признат за виновен затова, че в пияно състояние и без да има необходимата
правоспособност е управлявал МПС и като е нарушил правилата за движение
по пътищата по непредпазливост е причинил смърт на С. Й. В..
Твърдят, че всеки един от тях поотделно е бил в много близки
отношения с починалия - брат и внук. Той бил отговорен, деен и грижовен
млад човек, който подкрепял морално и финансово всички в семейството си.
Между двете ищци - Ф. М. В. и на Г. Ст. М. и починалия техен внук
съществували отношения, основани на взаимна обич, уважение, привързаност
и подкрепа. Той работил и им помагал като участвал в издръжката на общото
домакинство, в което живеели. За тях смъртта му била изключително
трагично събитие, те търпят много скръб и мъка от ненадейната смърт на
обичания си внук. Ищците Ф. Й. В. и Р. Й. В. твърдят, че всеки от тях е
разчитал на моралната подкрепа на своя по-голям брат, а в много случаи и на
неговите съвети, закрила и помощ. Твърдят, че между братята и сестрата са
съществували трайни и искрени отношения на привързаност, обич и
приятелство. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на техния брат са
понесли /и понасят/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни
психически изживявания. Твърдят, че към датата на ПТП за лекия автомобил,
с което е причинено пътно-транспортното произшествие не е била сключена
застраховка за гражданската отговорност на причинителя на вредите. Затова
считат, че са налице основанията за ангажиране отговорността на Г.Ф. – С..
Претендират заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от Г.Ф.. Молят съда да осъди ответника Г.Ф. - С. да им
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат на смъртта
на техния брат и внук С. В., настъпила вследствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно от О.. ИВ. С. при управление на лек
автомобил „О.“ модел Т., ДК№ ** **** **, за който не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
3
както следва: на Ф. М. сумата 26 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от
12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, на Ф. Й. В. - сумата
30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта
на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, на Р. Й. В. - сумата 30 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата и на Г. Ст. М.
- сумата 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от
смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на
05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, представляван от адв.
С.М. с адрес: **** оспорва предявените искове. На първо място твърди, че
ищците не са от кръга правоимащи лица, които имат право да получат
застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на тях не е налице
цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Счита, че
размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и
страдания.
Третото лице – помагач О.. ИВ. С. от **** не взима становище по
исковете.
Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищците с
техния починал брат са основани на взаимна обич и привързаност, но че те не
попадат сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г.. Затова е приел, че болките и страданията от
смъртта на брат им, съответно – техния внук не подлежат на обезщетяване от
Г.Ф..
Правният интерес от претенциите и тяхната допустимост се мотивира
от изрично отправеното искане от ищците до Г.Ф. за обезщетяване на вредите
и мотивирания отказ на фонда от 12.10.2018г. за заплащане на обезщетение.
От представената справка от регистъра на Г.Ф. за сключена застраховка
4
„Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил с ДК№ **
**** ** не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, имаща
действие към датата на ПТП – 05.06.2015г. Съгласно чл.288 ал.1 т.2 от КЗ
/отм./ Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако: а) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република Б., на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република Б., и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Видно от приложеното по делото НОХД №**** от 2016г. по описа на
ОС - П. с влязла в сила Присъда №5/19.01.2017г. по НОХД №**** от 2016г.
по описа на ОС - Х. О.. ИВ. С. е признат за виновен в това, че на 05.06.2015
год. на път *** при км.*+***м., в землището на с. Х.Д., при управление на
лек автомобил „О.“ модел Т., ДК№ ** **** ** е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП, като деянието е извършено в
пияно състояние и без водачът да има необходимата правоспособност и по
непредпазливост причинил смъртта на С. Й. В., поради което му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години и 8 месеца.
Присъдата е влязла в сила на 04.02.2017г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки /стр.25-27
от делото на ОС - П. починалият в резултат на ПТП С. Й. В. е внук на Ф. М.
В. и на Г. Ст. М. и брат на Ф. Й. В. и Р. Й. В..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по
съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение
по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък,
5
настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за
съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на
неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи.
Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че
действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения -
родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа
раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора
и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така
обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на
6
семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните
разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и
схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха
осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение
през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и мотивите на самото
ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на
друго лице следва да е налице силно изградена връзка между починалия и
увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която по
принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители,
деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от брата
и сестрата на починалото лице и неговите две баби. Обичайно е между брата
и сестрата и между братята, както и между баба и внук да се изградят и да
съществуват отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е така
създадената връзка да продължи да съществува и след като те пораснат,
станат пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот и изградят свои
семейства. Тези обичайни отношения обаче според приетото в споменатото
Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира извода, че
преживелите роднини по права линия от втора степен имат право на
обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази
7
привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищците с починалия им
брат/внук по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания свидетел С. А. С. може да се направи
извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност
между ищците и починалия техен внук, респ. брат, но не може да се твърди,
че тя е изключителна, по-силна от обичайната между братя и сестри и баба и
внук. Свидетелят посочва, че всички са живели в общо домакинство, че С. е
берял шипки, боровинки и къпини и е носел в къщи, цепел и носел дърва и се
грижел за всички в къщи. Свидетелката Н. С.а посочва, че С. е поел мъжката
работа в домакинството тъй като баща му се е разболял от рак. Работел е и е
помагал на всички. Имал е и свое семейство – жена и деца, за които се е
грижил. Всички много страдат да него и плачат. Свидетелката посочва, че в
семейството „няма радост“. Свидетелят С. С. също твърди, че близките на С.
– баби, брат и сестра не са преодолели болката от загубата му.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците и техния брат, респ. внук,
основани на обич и взаимна привързаност. Те обаче установяват единствено
обичайни взаимоотношения и връзки. Обстоятелството, че живеят в едно село
и в едно домакинство не предполага създаване на близост по силна от
обичайната за такива роднини, още повече че този тип отношения е обичаен
за обичаите в Б., особено по селата. Трябва да се отчете и обстоятелството, че
колкото и да е помагал на бабите и брат си и сестра си, С. е имал свое
семейство, за което се е грижил. Нормалните отношения на уважение и грижа
не могат да служат като основание за изводи, че е налице близост над
обичайната. Обстоятелството, че починалият е помагал приживе на бабате си,
на брат си и сестра си с работа в домакинството, също не води до извод за
близост, надхвърляща обичайната. Реакцията на ищците след смъртта на
техния брат/ внук също е нормална и естествена при загуба на роднина с
такава степен на близост и не е основание да се направи заключение за връзка
между тях по силна от обичайната. Те действително са претърпели болки и
страдания, свързани със загубата на своя брат/внук. Те обаче не подлежат на
обезщетяване, тъй като не се установи тази привързаност да е по-силна от
8
обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между прекия кръг
лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно неоснователна.
Това изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение, с което са
отхвърлени предявените от всеки един от жалбоподателите против Г.Ф. –
****, БУЛСТАТ *********, както следва: с което е отхвърлен иска на Ф. М.
В. против Г.Ф. за заплащане на сумата 26 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, с което е
отхвърлен иска на Ф. Й. В. против Г.Ф. за заплащане на сумата 30 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В.
ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, с което е отхвърлен иска на Р. Й. В. против Г.Ф. за заплащане на
сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от
смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на
05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, с което е отхвърлен иска на Г. Ст. М.
против Г.Ф. за заплащане на сумата 26 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата и с което са
осъдени Ф. М. В. ЕГН **********, Ф. Й. В. ЕГН **********, Р. Й. В. ЕГН
**********, всички с адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН ********** от **** да
заплатят на Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ ********* сумата 320 лева – разноски по
делото.
Поради неоснователността на жалбите, неоснователно се явява и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на по чл. 38
ал. 2 от ЗА за адв. Д.Ч..
От страна на Г.Ф. е направено искане за присъждане на разноски пред
въззивния съд, но не са ангажирани доказателства за сторени такива, поради
9
което и не следва да се присъждат..
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260199 от 12.05.2021г. постановено по
т.д. № 233/2020г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени предявените от
всеки един от жалбоподателите против Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********,
както следва: с което е отхвърлен иска на Ф. М. В. против Г.Ф. за заплащане
на сумата 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от
смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на
05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, с което е отхвърлен иска на Ф. Й. В.
против Г.Ф. за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, с което е
отхвърлен иска на Р. Й. В. против Г.Ф. за заплащане на сумата 30 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В.
ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, с което е отхвърлен иска на Г. Ст. М. против Г.Ф. за заплащане на
сумата 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от
смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на
05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата и с което са осъдени Ф. М. В. ЕГН
**********, Ф. Й. В. ЕГН **********, Р. Й. В. ЕГН **********, всички с
адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН ********** от **** да заплатят на Г.Ф. – ****,
БУЛСТАТ ********* сумата 320 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участие на О.. ИВ. С. от **** като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
10
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11