РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Сливница, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20221890200297 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Б. В. С., чрез адв.Г. М. - САК, против
заповед за задържане на лице рег.№ 517зз-14/04.04.2022г. на инспектор Р. С. А. на длъжност
мл.автоконтрольор КПД ГПА ОДМВР София, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е
бил задържан за срок 24 часа. Към жалбата са представени писмени доказателства. Твърди
се, че заповедтта е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради
което претендира отмяната й.
В съдебно заседание, оспорващият не се явява лично, представлява се от адв.Г. М.
- САК, която в депозирано писмено становище излага подробно аргументите си за
незаконосъобразност на процесната заповед и претендира отмяната й.
Ответната страна не се явава и не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
На 04.04.2022г. 09.00ч. на инспектор Р. С. А. на длъжност мл.автоконтрольор КПД ГПА
ОДМВР София, издава на Б. В. С., заповед за задържане на лице рег.№ 517зз-14/04.04.2022г.
като основание за издаването й е посочен чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР като е цитирана правната
норма, а именно, че „Полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
звършило престъпление“. Посочено е че заповедтта е във връзка с чл.345, ал.2 НК и е
посочено БП 75/04.04.2022г. На задържания е извършен личен обиск, за което е съставен
протокол от 04.04.2022 г. в 10.00 часа, като при обиска не са намерени вещи и предмети,
забранени от закона.
Оспорващият е попълнил декларация в 10.00 часа на 04.04.2022 г., в която е
отразено, че не желае адвокатска защита; няма здравословни проблеми; не желае
медицински преглед и не иска член на семейството да бъде уведомен за задържането му. Б.
В. С. е освободен в 10,30ч. на 04.04.2022г.
От правна страна съдът прави следните изводи:
1
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Това е така, поради следните
съображения:
Чл. 72 от ЗМВР урежда условията и реда за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) – задържане за срок от 24 часа на лицата, посочени в
хипотезите на ал. 1, т. 1-8. Ограничаването на правото на придвижване на лицето следва да
става само за целите на чл. 22 от ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Член 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, „лице, за
което има данни, че е звършило престъпление ”. В обжалваната заповед е посочено
правното основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е пресъздадено
съдържанието на законовата норма.
По своята правна същност заповедта за задържане на лице, издадена на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането
на тази ПАМ е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то
да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената
ПАМ се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение,
че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към
извършване на конкретно престъпление. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.
72 от ЗМВР е ПАМ, която, в зависимост от ситуацията, би могла да има превантивен или
преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от
извършеното престъпление или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с
цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на
закона с налагането на тази ПАМ е да се ограничи вредното влияние на евентуално
извършеното престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършеното
престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на
полицейската проверка.
След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната заповед е
посочено със съответна правна квалификация основанието на издаването, а именно: "чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР – данни за престъпление по чл.345, ал.2 НК, с което не се изпълнява
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предложение първо от ЗМВР за излагане на фактическите
основания за задържане на лицето. Словесното отразяване на фактическото основание за
задържане се състои следното: “ лицето управлява МПС, без последното да е регистрирано
по надлежния ред; лицето е собственик на МПС, което не е регистрирано, но се управлява
от друг“ или други действия, според конкретиката, обуславящи извеждането на извод за
вероятност, лицето да е извършител на цитираното престъпление в заповедта.
От този начин на отразяване на фактическите основания за издаване на
оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти
административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната
съпричастност на задържания Б. С. в извършване на конкретно престъпление и за
необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка задържането за срок
от 24 часа. Въведената в мотивационната част освен цифровото изписване на конкретните
разпоредби фактическа формулировка се съдържа в диспозицията на правната норма на
чл.345, ал.2 НК, но липсва фактическа аргументация, обосноваваща издаването на
обжалваната заповед, доколкото не са изложени по ясен и недвусмислен начин фактите и
обстоятелства, въз основа на които би могъл да се направи извод за съотнасянето на
действия, осъществени от жалбоподателя, спрямо цитираната правна норма. Освен, че в
заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и
2
доказателства, такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на
издаването на акта. Следва да се отбележи, че в посочената преписка не се съдържат данни
да са били предявявани обвинения при задържането на лицето Б. С., нито са налице данни
същия да е имала поведение, с което да е създал пречки или затруднения за разследване.
Същевременно,съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР No 16/1975 на
ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка –
докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В случая не
е налице нито един документ, съдържащ такива мотиви.
Действително в ЗМВР е предвидено, че при данни за извършено престъпление е
допустимо задържането на лице, като при това не съществува изискване тези данни да бъдат
достатъчно и с такава пълнота и убедителност каквито следва да бъдат тези данни, за да
бъде привлечено едно лице в процесуално качество на обвиняем във водено срещу него
наказателно производство. Същевременно в процесната заповед за задържане не са
посочени като словесно описание конкретните данни за извършено престъпление от страна
на Б. С., което по недопустим начин препятства правото на защита на задържаното лице да
разбере защо по отношение на него се прилага ограничаваща свободата му принудителна
административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие на някой от
релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави
заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с
мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до
задържането.
Следва да се отбележи, че изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР е проявление на
установеното в разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко
арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да
отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта представлява излагане
на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може
да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият
подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в
нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми.
Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа,
налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на
местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на
задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на Б. С., не допринася за
постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез
лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им
определение в чл. 22 от ЗАНН.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при
съществени нарушения на административно производствените правила и е материално
незаконосъобразна. С издаването на оспорената заповед са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и фактически условия, въз основа
3
на които е ограничено правото на свобода на жалбоподателя – основно човешко право,
защитено от Конституцията на РБ и редица международноправни актове. По този начин,
издавайки процесната заповед, в този вид, за жалбоподателя остават неразбираеми
причините, по които е била задържан, а това е недопустимо при ограничаване на основното
човешко право на свобода и свободно придвижване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Б. В. С., чрез адв.Г. М. – САК, заповед за задържане рег.№
517зз-14/04.04.2022г. на инспектор Р. С. А. на длъжност мл.автоконтрольор КПД ГПА
ОДМВР София, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е бил задържан за срок 24 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4