№ 264
гр. Р., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и втори май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20244500100525 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Й. А. А. от гр. В. твърди, че с влязло в сила Решение **95/30.03.2022 г,
пo дело 1057/2021 г. на ОC В., потвърдено от ВНАС с Решение № 4/13.01.2023 r no
дело 445/2022 г. и оставено в сила с Решение № 128/28.02.2024 г на BKC no к.д.
1522/2023 г, е прието за установено спрямо него, че отв. Б. Б. Б. е собственик на 7/8
идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор №
**************** пo KK на В., находящ се в град В., бул. „Ц.О.“ № ******** със
застроена площ от 85.98 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение, находящо се
под ап. **, както и 2,97161% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, на основание чл.108 ЗС.
От фактическа страна излага следните твърдения: Апартамент ** е придобит през
1967 г. от с. А. и В.Б., като на 05.04.1990 г., А. Б. със саморъчно завещание се
разпоредил в полза на с. си с цялото свое притежавано имущество, вследствие на което
след смъртта му през 1992 г. едноличен собственик на имота станала В. Б.. Ha
03.08.2012 г. с нотариално завещание В. Б. завещала своето имущество на б. си А. А. и
на с. му П. А.а. След смъртта нa завещателката, А. и П. А.и станали собственици пo
завещание. А. А. починал през 2014 г, което превърнало имота в съсобствен между с.
му П. А.а и с. им Й. А.. Ha 15.08.2018 г. с договор за дарение П. А.а дарила
наследените й лични пo завещание ¾ идеални части от имота на с. си, с което ищецът
придобил целият имoт.
Ищецът твърди още, че наследодателката В. Б. е и м., при условията на пълно
ос.овяване, на починалия б. на Б. Б.- Б. А.в Б., съответно б. на ответницата.
Заявява, че Б. Б. предявила против ищеца ревандикацоинен иск по чл. 108 ЗС,
оспорвайки извършените завещателни разпореждания с оглед запазената й част по
закон, която има в качеството на наследник по права линия на завещателката В. Б..
В резултат на образуваното между страните производство, съдът приел, че
1
завещанието е нищoжнo поради нарушаване на законовите изисквания за форма на
нотариалното завещание пo смисъла нa чл. 24 ЗН. Искът на Б. Б. против ищеца по чл.
108 ЗС бил уважен с горепосоченото влязло в сила съдебно решение.
Ищецът твърди още, че веднага след дарственото разпореждане, с което П. А.а-
негова м. му дарила своите ¾ ид. ч. от имота, с което придобил целия апартамент, той
започнал да прави разходи по жилището, съставляващи необходими разноски, тъй като
то било в изключително занемарено състояние, невъзможно за ползване, както и
подобрения в имoтa. Заявява, че дълги гoдини след смъртта на А. Б. през 1992 г. В. Б.
не е предприемала никaкви действия за поддържането на имота в добро състояние, не
е извъpшвaлa дори необходими ремонти. В имота заедно с м. си живял б. нa
oтвeтницaтa Б., кoйтo имал проблеми с алкохол и наркотици, отнасял се вандалски с
имуществото, продал повечето вещи, за да си набавя дрога. След смъртта нa В. Б. през
2012 г. имотът също дълго време не бил ползван – чак до 2020 г. Преди това му бил
направен належащ основен ремонт, за да не се унищожат напълно пода, стените и
таваните, както и санитарните помещения. Твърди, че този ремонт направил изцяло
със свои средства и труд. Заявява, че придобил фактическата власт върху процесното
жилище на правно основание, годно да го направи собственик, без да е знаел, че
праводателят му не е собственик вследствие на опорочената правна форма на
нотариалното завещание на В. Б. от 2012 г. - факт, който станал известен на
добросъвестния владелец Й. А. с произнасянето на Решение **95/30.03.2022 година на
ВОС пo образуваното през 2021 г. гражданско производство с основание чл.108 ЗС.
Поради това претендира, че се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 ЗС.
В това си качество твърди, че в периода декември, 2018 г. до юли, 2020 г.
извършил необходими разноски за запазване на вещта и подобрения в имота на обща
стойност 33725,24 лв. /след направено уточнение на исковата молба, в т. ч. и след
отстраняване на допуснатите нередовности- грешки при сумирането в о. с. з. на
10.04.2025 г./, които увеличили стойността на имота с 60 000 лв., която счита, че следва
да му бъде заплатена от ответницата.
Уточнява, че ремонтите са извършвани по отделни помещения, както следва:
Подобренията в спалня № 2 са извършвани от края на декември, 2018 г дo края
на юли, 2020 г. 3а пoлoвин година, с отделни майстори, са извършени, като първо е
направено цикленето на паркета — в края на декември, 2018 година, последвано oт
поставяне на гипсокартон и шпакловане на стени и таван през януари и февруари,
2019 г, поставяне на дограма и алуминиеви врати през март-април, 2019 г, също и
поставяне на окачен таван през aпpил, 2019 г., мазилка -април, 2019 г., боядисване на
интериорна врата -април, 2019 г., външната тoплoизoлaция, шпакловка, грунд за
мазилка през – април, 2019 г., последно е монтирано осветителното тялo тип луна и е
лакиран паркета през юли, 2019г .
Подобренията в спалня № 1са демонтаж на метално винкелово остькление,
демонтаж на съществуваща дървена дограма, демонтаж на дървена врата, пренос и
натоварване на строителни отпадъци, товаро-разтоВ. дейност, доставка и монтаж на
нова PVC дограма тип вратопрозорец, петкамерна, двоен стьклопакет, двустранно
обръщане на дограма, доставка и монтаж на алуминиеви врати в цвят орех, обръщане
на алуминиеви врати, външна мазилка и са извършвани само през месец юни, 2020 г.,
като стаята е в най-лoшoтo състояние, тъй като преди завършването на ремонта,
ищецът е бил уведомен за започналото гражданско производство срещу него и е
преустановил ремонтните дейности.
2
Подобренията в коридора са преустройване на стари стени от винервайс,
демонтаж на стари мебели и инвентар, портманто, демонтаж на дървена ламперия no
стени, демонтаж на старо ел. табло и ел. инсталация, пренос и натоварване на
строителни отпадъци, товаро- разтоВ. дейност, обща работа, демонтаж на
съществуващи входни врати, демонтаж на съществуващи интериорни врати и каси,
доставка и монтаж на ново ел. табло и прекъсвачи, доставка и монтаж нa нова eл.
инсталация, вкл. кабели, ключове, контакти, грундиране с дълбокопроникващ грунд пo
стени, доставка и полагане на цялостна гипсова шпакловка пo стени Knauf, вкл.
Фугенгюлер и грундиране преди боядисване на стените, боядисване в цвят пo мостри с
ултра гладка боя Крафт — мастър, доставка и монтаж на ламиниран паркет AЦ 4 с вкл.
первази, доставка и монтаж на алуминиеви врати, доставка и монтаж нa гранитогресни
плoчи под дървесен цвят, вкл. лепило и фугираща смес, всички извършени през
февруари, 2018 г.
Подобренията в хола са циклене и лакиране на паркет, грундиране с
дълбокопроникващ грунд no стени, вътрешна изолация пo стени без лепене и
шпакловане, шпакловка с готова смес, боядисване двукратно с интериорна боя, PVC
дограма седемкамерна, триплекс Ка стъкло, пренос и натоварване нa строителни
отпадъци, товаро-разтоВ. дейност, обща работа, окачен таван тип Хънтър Дъглac,
доставка и монтаж нa алуминиеви врати, външна топлоизолация без лепене и
шпакловане, шпакловка/лепене грунд за мазилка, външнa мазилка, всички извършени
през октомври, 2019 г.
Подобренията в кухнята са доставка и монтаж нa гранитогресни плочи и
фугираща смес; шпaклoвкa с готова смес, боядисване двукратно с интериорна боя,
монтаж наосветително тялo тип луна, PVC дограма седемкамерна, триплекс Ка стъкло;
пренос и натоварване нa строителни отпадъци; товаро-разтоВ. дейност, обща работа;
окачен тaвaн пана, доставка и монтаж нa алуминиеви врати; зидария грунд зa мазилка,
мазилка външнa, всички извършени през юли, 2019 г., вкл. същия месец е поръчана и
монтирана кухня пo поръчка.
Подобрения в тоалетна и баня - демонтаж нa съществуваща фаянсова oблицoвкa,
дeмoнтaж нa съществуваща мoзaйкa, демонтаж нa съществуващи смесител и
батерии/душ, демонтаж на моноблок и на бойлер 2 бр., общи работни дейности —
пpeнос, материали и др., доставка нa структура зa вграждане Грое, тоалетна чиния и
капак Roca c биде, обличане нa структура зa вграждане Грое с гипсокартон, доставка и
монтаж нa гипсокартон на конструкция, доставка и монтаж на фаянсова облицовка и
лепило, доставка и монтаж на гранитогресни плочи и фугираща смес и лепило - 3,66
кв.м; доставка и полагане на циментополимерна хидроизолация пo стени и пoд баня и
тоалетна, доставка и монтаж на шкаф-мивка с огледало и смесителна батерия цвят бял;
доставка и монтаж на ел. бойлер „Елдом“, меки връзки и кранове, доставка и монтаж
на смесителна батерия, доставка и монтаж на алуминиеви врати, обръщане на врати с
гипсокартон двустранно, преработка на въздуховод и доставки на вентилатор за баня,
доставка и монтаж на окачен таван PVC, доставка и монтаж на осветителни тела тип
луна за вграждане, всички извършени през от 01.05.2019 г. до 30.05.2019 г.
Заявява още, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение предал
апартамента на ответницата по образуваното изп. д. № 726/2024 г. по описа на ЧСИ
СТ.а Я. като за въвода е съставен протокол от 14.05.2024 г. При предаване на
владението поискал да бъде констатирано състоянието на имота, в т. ч.
претендираните с настоящата искова молба подобрения, за което е съставен протокол.
Твърди, че впоследствие от справка в АВ узнал, че още преди въвода ответницата
3
продала процесния апартамент на П.Ч.Г. за сумата от 180 000 лв.
Претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 60 00 лв.,
представляваща увеличената стойност на апартамент с идентификатор
**************** в гр. В., на основание чл. 72 ЗС, а в условията на евентуалност
сумата в размер на 33 725,24 лв. /след направено уточнение на исковата молба, в т. ч. и
след отстраняване на допуснатите нередовности- грешки при сумирането в о. с. з. на
10.04.2025 г./, представляваща стойността на направените от него разходи за
подобрения на същия недв. имот, на основание чл. 74 ЗС.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. Б. чрез адв. Д. Д. е депозирала
писмен отговор, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Твърди, че Й. А. не е придобивал фактическата власт върху целия
имот, както и че не е владелец на целия имот, още повече добросъвестен. Възразява
същият да е упражнявал фактическа власт по отношение на целия апартамент, за да
претендира права. Твърди, че съгласно дарение, обективирано в нот. акт **, том II, рег.
*****, дело **8 от 2018 ищецът е придобил собствеността върху 3/4 идеални части от
процесния недвижим имот от дарителя - П. С. А.а /негова м./, която се е легитимирала
с нищожно нотариално завещание. Дарителката обаче запазила за себе си пожизнено
право на ползване върху 1/2 идеална част от недв. имот, като през периода, за който се
претендира, че ищецът е придобил фактическата власт върху недвижимия имот, не се
е отказвала от правото си на ползване. Възразява поради това, че съгласно
извършеното дарение от 2018 г. за ½ идеална част от недв. имот ищецът въобще не е
владелец, а единствено държател в полза на титуляра на вещното право на ползване на
имота – неговата м., т. е. за тази част ищецът не е владелец, още повече добросъвестен
и не му се следват претендираните подобрения.
По отношение на другата ½ ид. част заема позиция, че ищецът никога не е
придобивал права, тъй като завещанието, от което черпи право на собственост
неговият праводател - б. му, е нищожно, установено с влязло в сила решение на
Окръжен съд - В. по дело, в което ищецът е бил страна. Т. е. след като б.та на ищеца
никога не е придобивал собствеността върху апартамента, на още по-силно основание
не може да се приеме, че е придобит на деривативно правно основание от Й. А..
Оспорва твърденията за това, че ищецът действително е направил разходи по
необходими разноски за запазване на вещта, както и че апартаментът е бил в
изключително занемарено състояние, доведен до невъзможност за ползване. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че В. Б. не е извършвала дори необходими
ремонти и никакви действия по подържането на имота. В хода на гр.д. № 1057/2021г.
се установило точно об.ното. Оспорва ищецът да е извършвал подобрения в имота
през посочения период. Твърди, че извършваните промени в апартамента са направени
след започване на гр. д. № 1057/2021 г. по описа на ВОС с цел да бъде релевирана
настоящата претенция в това производство.
Въвежда възражение за това, че ищецът е добросъвестен владелец, обосновано с
обстоятелството, че в настоящия случай нищожността на нотариалното завещание е
прогласена на основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 24 ЗН, с оглед нарушената забрана на
чл. 584, т. 3 ГПК. Т. е налице е порок от процесуалноправна гледна точка – липса на
втори свидетел по време на нотариалното производство. Позовава се на чл. 70, ал. 1
ЗС. Излага доводи, че съобразно константната практика на ВКС във вложеното от
законодателя съдържание в чл. 70, ал. 1 ЗС относно опорочаването на формата се има
предвид такъв порок, който не прави акта нищожен от материалноправна, а от
4
процесуалноправна гледна точка, например пороци във формата на нотариалния акт,
които съгласно чл. 576 ГПК водят до нищожност на нотариалното действие и макар то
да е извършено от собственика и владелеца, последният не може да придобие
собствеността, а получава само владението.
От друга страна твърди, че поради близките родствени връзки, с. на А. А., а
именно ищецът, е бил наясно с роднинската връзка на свидетелката в нотариалното
производство по изповядване на нотариално завещание. Тъй като след като
свидетелката е първа б. на В. Б., то същата е такава и по отношение на А. А., за което
обстоятелство няма как Й. А. да не е знаел.
По отношение на твърдението за осъществен ремонт на ВиК тръби прави
възражение за некачествен ремонт, доколкото няколко дни след въвода във владение от
тоалетната прокапало на съседката отдолу. Отделно, след въвода във владение
ответницата установила, че когато не се проветрява банята мирише на мухъл /без да се
ползва/ поради некачествен ремонт. Оспорва, че е подменена цялата ел. инсталация и
цялата ВиК инсталация, както и че ел. инсталацията е била в критично състояние и е
имало необходимост от нейната подмяна /ако такава е осъществена/. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания и по
двата иска, предявени в условия на евентуалност.
Въвежда възражение за прихващане, като иска от съда в случай, че приеме
ищцовата претенция за основателна, да я отхвърли по същество като погасена поради
извършено съдебно прихващане с вземане на ответницата за обезщетение за лишаване
от ползването на собствения недвижим имот. Твърди, че за периода от 24.08.2014 г.
до 14.05.2024 г. ищецът без основание е ползвал чужд недвижим имот (процесният
апартамент, находящ се в гр. В.), с което е лишил реалния собственик - ответницата от
ползването му, респ. се е обогатил за нейна сметка в размер еквивалентен на месечния
пазарен наем на имота за гореописания почти десетгодишен период.
Заявява, че обстоятелството, че през цялото това време ищецът е осъществявал
фактическа власт върху имота се установява от материалите по гр. д. № 1057/2021 г. по
описа на Окръжен съд – В., по което дело Й. А. е направил такива признания, които за
настоящото производство следва да се квалифицират като извънсъдебни признания на
неизгодни факти. Т. е. сумата, предмет на изявлението за съдебно прихващане, е
дължима на Б. Б., тъй като за целия период собственикът е лишен от ползването на
собствения си недвижим имот. Отделно, ответницата намира, че й се дължи и лихва за
гореописаното обезщетение от деня на вписване на исковата молба по гр. д. №
1057/2021г. по описа на Окръжен съд – В., което представлява покана, т. е. от тази дата
ищецът изпаднал в забава. Заявява, че допълнително му е изпратена и нарочна покана
по време на висящия процес по отношение на процесния имот с предмет чл. 108 ЗС. В
обобщение, ответницата прави изявление за съдебно прихващане за сумата в общ
размер на 129 202,43 лв, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствения й недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор
**************** по КК на гр. В., находящ се в гр. В., бул. „Ц.О.” **, ****** за
времето от 24.08.2014 г. до 14.05.2024 г. в размер на 97 000 лв., на основание чл. 59
ЗЗД, както и законна лихва върху тази сума за периода от 29.06.2021 г. /деня на
вписване на исковата молба по гр. д. № 1057/2021г. по описа на Окръжен съд – В./ до
14.05.2024 г. в размер на 32002,43 лв., със сумата, предмет на предявените в условия на
евентуалност искове в размер на 60 000 лв. /главния иск/, респ. 37 014 лв. /евентуалния
иск/ до размер на по-малкото, на основание чл 103 от ЗЗД. Претендира разноски.
5
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От материалите към приобщеното в настоящото производство гр. д. № 1057/2021
г. по описа на ВОС се установява, че с нот.акт за собственост ************** г. А. А.
Б. и В. А.а Б., съответно дядо и б. на отв. Б. Б. са признати за собственици апартамент
**, находящ се на ул.“В.К.“, *********, който са придобили чрез покупко-продажба
след застрояване на парцел отчужден за групово жилищно строителство.
Със саморъчно завещание от 05.04.1990 г. А. А. Б. завещал на с. си В. А.а Б.
всичкото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности, влогове и застраховки,
които ще останат след неговата смърт.
С нотариално завещание ********, рег.*****, дело № 5/03.08.2012г. /л. 98/ В. А.а
Б., в присъствието на свидетелите Н.К.П. и В. М. А.а завещала на А. Й.ов А. и на П. С.
А.а, р. на ищеца в настоящото производство Й. А. цялото си движимо и недвижимо
имущество, което ще бъде открито на нейно име след смъртта й, заради грижите,
които са полагали за нея.
А. Й.ов А. починал на 24.08.2014 г. и оставил за свои законни наследници с. си П.
С. А.а и с. си Й. А. А..
С нот. акт за дарение на идеални части от недвижим имот **, том 2, рег.*****,
дело **8/15.08.2018г. П. С. А.а дарила на с. си Й. А. А. собствените си, придобити по
наследство ¾ ид.части от апартамент с идентификатор № **************** пo KK на
В., находящ се в град В., бул. „Ц.О.“ № ********, като дарителката си запазила
пожизнено правото на ползване върху ½ ид. част от дарявания недв. имот.
Страните не спорят, че с влязло в сила Решение **95/30.03.2022 г. пo гр. дело
1057/2021 г. на ОC В., потвърдено от ВНАС с Решение № 4/13.01.2023 г. по дело
445/2022 г. и оставено в сила с Решение № 128/28.02.2024 г. на BKC по к.д. 1522/2023
г., е прието за установено спрямо ищеца Й. А. А. и П. С. А.а , че отв. Б. Б. Б. е
собственик на 7/8 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор № **************** пo KK на В., находящ се в гр. В., бул. Ц.О. №
******** със застроена площ от 85.98 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение,
находящо се под ап. **, както и 2,97161% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, като ищецът заедно с другата ответница по това дело П. С. А.а
са осъдени да й предадат владението, на основание чл.108 ЗС.
Видно от приложеното на л. 16 по гр. д. № 1057/2021 г. по описа на ОС В.
удостоверение за наследници, отв. Б. Б. Б. е единствен законен наследник на б. си В.
А.а Б..
От приложените по делото писмени доказателства /263-265 от делото/ се
установява, че ответницата Б. Б. отправила на 14.06.2022 г. чрез ЧСИ Л. С. покана до
ищеца Й. А. и св. П. А.а да й предадат доброволно процесния недв. имот. В противен
случай ги уведомила, че й дължат за всеки ден неизпълнение парично обезщетение
/наем/, определен по пазарни цени в размер на 20 лв., като за месец неизпълнение й
дължат по 600 лв. С писмо от 21.06.2022 г. отв. А. и м. му отказали да предадт
владението, като заявили, че съдебното решение по гр. д. № 1057/2021 г. на ОС В. не е
влязло в законна сила и не подлежи нито на доброволно, нито на съдебно изпълнение.
Липсва спор също така, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение
ищецът е предал процесния апартамент на ответницата по образуваното изп. д. №
726/2024 г. по описа на ЧСИ СТ.а Я. като за въвода е съставен протокол от 14.05.2024 г.
6
Св. П. С. А.а- м. на ищеца дава показания, че получила по завещание апартамент
в гр. В. на ул. „Ц.О.“ **, ет. 5. След като м. й починал през 2014 г. го прехвърлила на с.
си. В този апартамент гледала л. В. 7 месеца през 2012 г. от 2-ри май до смъртта й. Тя
била на 86 години, на легло, оперирана с торбичка, в конфликт със с. си и не можела
да поддържа жилището си. След смъртта на л. й В. се върнала при големия си с. да
помага за отглеждане на децата му. Не живеела в процесното жилище, само му
плащала данъците и го наглеждала. Относно състоянието на жилището дава следните
показания: Вратата на жилището била бяла талашитена и пред нея имало метална
врата. Апартаментът бил в окаяно състояние, миризлив. Есента на 2018 г. започнали
ремонт в него заедно с с. й Й., който купувал материалите. Сменили тръбите, ел.
таблото. Свидетелства, че започнали ремонта от спалня № 2 през късната есен на 2018
г. Първо бил изциклен и лакиран паркетът. В началото на 2019 г. поставили
седемкамерна алуминиева дограма в нея. Махнали старата бяла, талашитена врата и
поставили нова алуминиева. Сложили гипсокартон на стените, измазали две ръце,
грундирали, шпакловали. Това било м. март – м. април, 2019 г. Свидетелства още, че
през пролетта на 2019 г. с. й сменил и другите дограми в жилището, като махнал
старите дървени за период около 2 - 3 месеца. По същото време започнали и ремонт на
банята, където поставили малко прозорче, сменили дървената врата с ПВЦ, поставили
нов душ и смесители, шкафче в банята отгоре и отдолу с огледало. Подът направили с
гранитогрес. Свидетелката дава показания, че тоалетната в жилището била в много
лошо състояние. През лятото на 2019 г. и там сменили вратата с ПВЦ, монтирали
моноблок, вграден водомер, биде, хубави и скъпи плочки. Й. направил вътре окачен
таван. Свидетелката изнася данни, че за всички ремонтни дейности с. й ползвал един и
същи майстор, който разбирал от всичко. Той сменил ел. таблото, контакти, ключове,
после направил пода в коридора – малко с ламинат и с гранитогрес към кухнята. Дава
показания, че стените в коридора имали някаква ламперия. Същата имало и в
тоалетната. с. й я махнал и в коридора по стените сложили мазилка, грунд, правили
шпакловка. Свидетелства още, че холът е ремонтиран от есента на 2019 г. до Нова
година. Там били съборени гипсовите корнизи по прозорците и гипсовите розетки на
осветителните тела, сменена вратата. Ел. техникът направил окачен таван с лунички.
Стените направили с фибран, измазани, изшкурени и ги боядисали със зелена скъпа
боя. Паркетът също циклили, тъй като бил в ужасно състояние. Два пъти го циклили,
тъй като бил червясал, запълнили го, вложили много труд. Идвали майстори да
обръщат врати, прозорци. с. й сменил вратопрозореца в хола, където също подмазвали.
Свидетелката дава още показания, че за кухнята, която била много мизерна,
наели друг майстор. Към нея имало малка остъклена тераса. Там ремонът бил правен
през есента на 2019 г. Майсторът махнал остъклението от кухнята, с итонг изградил
терасата, като оставил две прозорчета, измазал я и заедно с кухнята станали едно общо
помещение. На пода правили замазки, за да може да се нивелира от терасата през
кухнята към коридора. На пода в кухнята Й. сложил гранитогрес. Стените в кухнята
били ужасни, със старите бели шкафчета, които майсторът с приятели на Й. махнал.
Направили ел. инсталацията и монтирали кухня, която с. й си избрал по поръчка.
Дава показания, че в коридора сложили много хубаво и скъпо портманто и
окачен таван. Й. сменил и вратата на килера. И там състоянието било ужасно.
Наложило се да направят стените, да се почисти от старите застояли вещи. Дава още
показания, че в първата стая вдясно сменили вратата и вратопрозореца. Всички други
стени били шпакловани и боядисани. През м. септември, 2019 г. сменили двете входни
врати и сложили нова. Едновременно с новата входна врата свидетелката поръчала
7
вратопрозорец за спалня № 1, който тя сама си платила- около 600 лв. Всичко
останало плащал Й. със свои средства и с помощта на много приятели. Работел като
електроженист и бил ходил два пъти да работи в Япония, в Норвегия и в Холандия.
Освен наетите майстори ползвали и труда на големия й с., който разбирал от ВиК. Той
помогнал да се прекарат тръби от тоалетната към една съседна ниша, която също
разчистили. Й. сложил в нишата пералня и сушилня. Ремонтът приключил през м.март
– м.април 2020 г., когато вече им свършили парите.
Дава още показания, че б. В. била с остър ум. Като си вземела рентата всичко си
разпределяла. През 2010 г. или 2012 г. санирала апартамента. Свидетелства, че със с. й
постоянно заживяли в този апартамент след ремонта през 2020 г. до 2024 г. Напуснали
жилището на 1-ви март 2024 г., когато излязло решението на третата инстанция, че
окончателно са загубили делото. Свидетелства, че преди 2020 г. ходили само да го
наглеждат. През 2015 г. – 2016 г. Й. правил купони вътре с негови приятели, за да се
похвали, че това ще остане за него. Свидетелства още, че през 2020 г. продадала земи
на л. В. и парите купувачът ги дал на Б. и на втората съпруга на б. й Б..
Св. К.С.А. дава показания, че с Й. са приятели от деца и той отдавна му се
похвалил, че е придобил имот по наследство до О.б. в гр. В.. За първи път отишъл в
този апартамент преди около 10 години, за да ремонтира Д. един негов мотор.
Свидетелства, че апартаментът бил в състоянието, в което били едновремешните
соцапартаменти. В него нищо не било пипано. Бил стар, в недобро състояние, с
разлепени тапети. Вратите и дограмата били дървени. Дава показания, че е ел.техник
по професия и през 2018 г. – 2019 г. Й. го извикал да отиде да му помогне по
апартамента. Свидетелства, че сменил ел. таблото, опънал нови кабели за кухнята, за
пералното помещение, за стаята до кухнята, за коридора. Подменил навсякъде
ключове, контакти, пуснал нови кабели за осветление. Ремонтирал цялата
ел.инсталация без едната стая и хола. В хола подменил само ключовете и контактите.
След като отремонтирали хола Й. го извикал отново, за му напари окачен таван с
лунички вътре. Правили го заедно. Дава показания, че той пръв влязъл в апартамента
да започне с ел.инсталацията. После ходил да помага на ищеца да купуват разни
материали и виждал майстори, които работели вътре. Видял впоследствие, че са
сменени вратите и дограмите, в кухнята била усвоена малката тераса към нея, изцяло
наново били направени банята и тоалетната. Всички стени били шпакловани и
боядисани. Свидетелства, че едната стая останала неотремонтирана, Й. я ползвал за
склад. Дава показания, че в спалнята и кухнята монтирал лампите и там има окачени
тавани. Коридорът също бил с окачен таван.
Свидетелства, че в банята техен приятел направил венецианска мазилка. В
коридора към тоалетната, в тоалетната и в кухнята имало поставен гранитогрес. В
спалнята и в хола останал старият дъбов паркет, но вече изциклен. Големият коридор
бил с ламинат и гранитогрес. Дава показания, че Й. плащал материалите за ремонта,
който продължил година-две. Не помни кога е приключил, но последно направили
тавана на хола. Й. тъкмо щял да започва и малката спалня, когато споделил, че са
завели дело срещу него някъде през 2020 г. Свидетелства, че след като отремонтирал
имота, Й. отишъл да живее там. Споделял му, че възнамерява да живее там с м. си.
Св. И.Д.Г. – б. на ответницата дава показания, че познава другата й б.. Ходила в
апартамента й срещу О.б. в гр. В.. Състоял се от две спални и кухня. б. В. й се
обадила, че влиза в болницата и свидетелката няколко пъти я посещавала там. След
като я изписали св. П. А.а не й позволявала вече да влиза в апартамента.
8
Дава показания, че в коридора имало едно малко шкафче, в хола холова
гарнитура и секция. Дограмите били дървени, вратите също, бели на цвят. Входната
врата била една, кафява. Стените били с боя. б. В. живеела в по-малката спалня.
Кухнята била много малка. Подът в коридора бил с мозайка. Свидетелства, че
апартаментът бил стар и неподдържан, за ремонт, банята и тоалетната с лоши плочки.
Изнася още данни, че когато б. й на Б. починала, тя не била във В.. Искала да
ходи да я посещава в апартамента, но не й позволявали. Не знае дали Б., след като е
починала б. й В., е искала да влиза в апартамента, нямала ключ.
Св. М.. Е.Д. дава показания, че с Б. се познават от 2017 г., а от 2019 г. живеят
заедно в гр. Р.. Свидетелства, че никога не е влизал в процесния апаратмент в гр. В..
Още в началото, през март, 2017 г. Б. му споделила, че иска да си търси наследството
от б. си. Придружил я до гр. В.. Позвънили на звънците долу на входа, горе не се
качвали, но никой не отворил. Б. му показала отвън кой е апратаментът. Видели, че е
саниран. На следващия ден опитали отново да влязат, но пак безуспешно. Тогава
видели, разхождайки се около блока, че има отворен прозорец и простряно бельо.
Според свидетеля терасата била около 2,5 м и не била остъклена. Гледала на об.ната
страна на входа. Върнали се об.но и пред входа на блока срещнали съседка, която Б.
заговорила. Тя й обяснила, че б.та е починала и там живеят П. и Й.. Според свидетеля
терасата била около 2,5 м и не била остъклена. Гледала на об.ната страна на входа.
Дава още показания, че през м. август, 2019 г. Б. разглеждала имоти в гр. В.,
тъй като искали да си купят жилище там. Тогава случайно попаднала на обява на
агенция и видяла, че се продава апартаментът на б. й. Свързала се с представители на
агенцията, които й обяснили, че се продава точно апартаментът на б. й. Обещали да
върнат обаждане, но не го направили. Спрели да й вдигат телефона и след това
обявата била изтрита.
Свидетелства, че придружавал Б. да си вади документи за това, че е била
наследница. Търсела някакви декари ниви от б. си и ходила до с. А. за информация.
Показанията на свидетелите съдът кредитира като логически свързани,
почиващи на лични и непосредствени впечатления. Данните, изнесени от св. П. А.а и
св. М.. Е.Д., съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на
свидетелите от изхода на делото, като ги цени изцяло, тъй като не са в противоречие с
останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.
По делото е приета съдебно-иномическа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че за периода от м. август 2014 г. до м. май 2024 г. общата сума на
наемите възлиза на 71 590 лв., от която: за 5 месеца на 2014 г. е 1860 лв.; за 12 м. на
2015 г. общо е 5310 лв.; за 12 м. на 2016 г. общо е 5840 лв.; за 12 м. на 2017 г. общо е
6080 лв.; за 12 м. на 2018 общо е 6420 лв.; за 12 м. на 2019 общо е 7110 лв.; за 12 м. на
2020 общо е 6980 лв.; за 12 м. на 2021 общо е 8190 лв.; за 12 м. на 2022 общо е 8320
лв.; за 12 м. на 2023 общо е 10820 лв.; за 5 м. на 2024 общо е 4660 лв.
Експертът дава заключение, че през процесния период 29.06.2021 г. -
14.05.2024 г. основният лихвен процент, определен от БНБ е променян, с което се е
изменяла и законната лихва. Наемите и лихвите за периода от 29.06.2021 г. до
14.05.2024 г. възлизат общо на 33 899,25 лв., от които общо наеми в размер на 28 950
лв. и законни лихви, формирани за периода, общо 4949,25 лв.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
дава следното заключение:
9
Претендираните и установени като извършени подобрения в имота възлизат
на стойност 23740,41 лв. след направеното от експерта уточнение в о. с. з. при
изслушването му по реда на чл. 200 ГПК.
Увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения към
момента на тяхното извършване през 2020 г. е в размер на 24 039 лв.
Увеличената стойност на имота вследствие на тези извършени подобрения към
момента на извършване на въвод във владение в жилището на 14.05.2024 г., а също и
към момента на завеждане на иска 03.07.2024 г. е в размер на 60 979 лв.
Пазарната стойност на имота без претендираните като извършени в него
подобрения към момента, в който тяхната стойност е станала изискуема - момента на
тяхното извършване през 2020 г. е в размер на 136 735 лв.
Пазарната стойност на имота след извършване на подобренията към края на
2020 г. е в размер на 160 775 лв.
Пазарната стойност на имота без претендираните като извършени в него
подобрения към момента извършване на въвод във владение в жилището на 14.05.2024
г., а също и към момента на завеждане на иска е в размер на 274 554 лв.
Пазарната стойност на имота с претендираните като извършени в него
подобрения към момента извършване на въвод във владение в жилището на 14.05.2024
г., а също и към момента на завеждане на иска е в размер на 335 533 лв.
Пазарната стойност на претендираните от ищците подобрения, извършени в
имота през 2018 г. е в размер на 3751,21 лв.
Пазарната стойност на претендираните от ищците подобрения, извършени в
имота през 2019 г. е в размер на 18019,38 лв.
Пазарната стойност на претендираните от ищците подобрения, извършени в
имота през 2020 г. е в размер на 1701,81 лв.
Общата пазарна стойност на претендираните от ищците подобрения, извършени
в имота е в размер на 23 472,41 лв. след направеното от експерта уточнение в о. с. з.
при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК.
Пазарната стойност на имота след извършване на подобренията, т.е. към края
на 2018г. е в размер на 128 705 лв.
Пазарната стойност на имота след извършване на подобренията към края на
2019 г. е в размер на 135786 лв.
Пазарната стойност на имота след извършване на подобренията към края на
2020 г. е в размер на 160 775 лв.
Според експерта, не е възможно да се установи точния момент на извършване
на претендираните като направени в имота от ищеца подобрения.
По делото е приложен и заверен препис от искова молба вх. рег.
**017/03.12.2021 г. на ОС В., въз основа на която е било образувано гр. д. № 2930/2021
г. по описа на ОС В., с която Й. А. и П. А.а предявил против Б. Б. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК- да бъде признато по отношение на ответницата, че са
собственици по наследство и давностно владение на процесния имот, като се позовали
на кратката 5-годишна давност, твърдейки, че са добросъвестни владелци. За начален
момент на давността посочили 2012 г. Производството по тази искова молба е
прекратено като процесуално недопустимо.
10
По делото е приета и допълнителна СТЕ, вещото лице по която дава следното
заключение:
Цената на доставка и монтаж на в коридора на процесното жилище към м.
февруари, 2018 г. възлиза на 630,19 лв.
Цената на демонтаж на седем броя вътрешни врати възлиза общо на 105 лв.,
по 15 лв. за всяка.
Цената за доставка и монтаж на венецианска мозайка в банята на процесното
жилище към м. май, 2019 г. възлиза на 972 лв.
Цената на поставяне на фибран на терасата към хола към октомври, 2019 г.
възлиза на 220,68 лв.
Цената на поставянето на окачен таван в банята възлиза на 250 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде уважен иск по чл. 72, ал. 1 СК, ищцовата страна следва да установи в
съдебния процес, че е извършила подобрения в чужд имот, които са увеличили
неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на
извършването на подобренията е имала качеството на добросъвестен владелец.
Правната норма е закрепила правата на добросъвестния, респ. приравнения към
него владелец, когато той е въздействал върху чужд имот.
Добросъвестното владение, като вид владение, притежава наред с белезите на
рода си – фактическа власт, господство на едно лице върху определена вещ и
намерение за своене на същата, и специфични такива – наличието на юридическо
основание и субективна добросъвестност на владелеца, които го отличават от
обикновеното, т. н. недобросъвестно владение. Разграничаването на видовете владение
е свързано с различни правни последици.
В своята практика ВКС последователно приема, че владелецът е добросъвестен
по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, когато владее вещта на основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е опорочена, както и че е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание. Тя не отпада при последващо
узнаване от приобретателя, че праводателят му не е бил собственик. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание и тя се
предполага до доказване на противното. Добросъвестността се свежда само до
незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или
неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това
незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и
относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача или
вписана искова молба по отношение на имота не води до опровергаване презумпцията
по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин.
Съгласно дадените в т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 7/1974 правното
основание съставлява юридически акт с вещноправни последици - прехвърлителни
сделки, административни актове с вещноправни последици, съдебните решения по
конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право.
11
Всички тези общи положения отнесени към настоящия казус налагат следните
правни изводи:
В случая ищецът твърди да е придобил собствеността на ¼ ид. част от процесния
имот през 2014 г. по наследство от б. си А. А. и ¾ ид. части на 15.08.2018 г. по дарение
от м. си П. А.а. Праводателите му от своя страна се легитимирали като собственици на
имота на основание нотариално завещание от 03.08.2012 г., което е признато за
нищожно на основание чл. 42б ЗН, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 584, т. 3
ГПК, вр. чл. 585 ГПК.
Владението на ищеца досежно дарените му ¾ ид. части от имота е установено на
основание договора за дарение от 15.08.2018 г., а не на основание нищожното
завещание, както неоснователно възразява ответницата. Дарението е действителна
сделка /макар и да не поражда транслативен ефект, доколкото праводателят не е
собственик/ и е правно основание, годно да направи собственик приобретателя, по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Т. е. сключвайки сделка с лице, което не е собственик,
ищецът е установил владение върху 3/4 ид. части от имота на основание, годно да го
направи собственик, но без да знае, че праводателят му не е собственик. В чл. 70, ал. 2
ЗС е посочено освен това, че добросъвестността се предполага до доказване на
противното. Следователно в тежест на ответника е да проведе пълно об.но доказване
на посоченото обстоятелство, каквото в настоящото производството не е проведено.
Не се установи към релевантния момент, съобразно изложеното по-горе- 15.08.2018 г.,
ищецът Й. А. да е знаел, че м. му не е била собственик на дарените му ¾ ид. части.
Поради това, съдът намира, че владението на ищеца относно дарените му 3/4 ид. части
следва да се квалифицира като добросъвестно. Като такова то е започнало на
15.08.2018 г. и продължило до 13.08.2021 г.- връчването на съдебните книжа пo гр. д.
1057/2021 г. на ОC В., образувано по заведения от Б. Б. иск с правно основание чл. 108
ЗС, доколкото не се установява по-ранен момент на узнаване на предявената
претенция за връщане на имота. В този смисъл са Решение № 141/30.11.2015 г. по гр.д.
№ 2944/2015 г., II г.о. и Решение № 134 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 6161/2014 г. на ІІІ
г.о. След този момент владението му върху тези 3/4 ид. части е продължило като
недобросъвестно.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че ищецът не е упражнявал факт.
власт по отношение на 1/2 ид. част от имота, тъй като върху нея дарителката си
запазила правото на ползване. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.
Ползвателят упражнява фактическата власт върху вещта, както за себе си /във връзка с
ползването/, така и за собственика /държи за него/. Т. е. с договора за дарение от
15.08.2018 г. ищецът е установил фактическа власт върху ¾ ид. части от процесния
имот, ¼ ид. част от който държал лично, а другите 2/4 ид. части чрез ползвателката П.
А.а.
По отношение на другата ¼ ид. част от имота, върху която ищецът твърди да е
установил фактическа власт на основание наследяване от б. си А. А. през 2014 г. съдът
намира следното:
Както бе посочено и по-горе, праводателят му се е легитимирал като собственик
на имота, респ. установил фактическа власт на основание нотариално завещание от
03.08.2012 г., което е признато за нищожно съгласно чл. 42 б. „б“ ЗН, тъй като не са
спазени разпоредбите на чл. 584, т. 3 ГПК, вр. чл. 585 ГПК. Завещанието обаче не е
правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС, тъй като с него се установява универсално
12
правоприемство. То е правна сделка, въз основа на която безспорно може да се
придобие владение, но няма прехвърлително действие, съгласно и посочените по-горе
разяснения, дадени в т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 7/1974 г. Не е
правно основание по см. на чл. 70 ЗС и наследяването, което е юридическо събитие. Т.
е. установеното от наследодателя на ищеца А. А. владение върху ¼ ид. част от имота
на основание завещанието от 03.08.2012 г. е недобросъвестно. Като такова то е
продължило и досежно наследената от ищеца през 2014 г. 1/4 ид. част от процесния
имот. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г., ОСГК на
ВКС имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност
от права, задължения и фактически състояния. Т. е. владението е продължило по
право в лицето на ищеца, като в този случай владението на праводателя и
правоприемника винаги са еднакви по характер, или в случая недобросъвестни.
Ирелевантна в случая е евентуална добросъвестност на наследника /ищеца/, защото
добросъвестността се иска за началото на владението, т. е. към 03.08.2012 г.
В обобщение, установи се в настоящото производство, че ищецът е бил
недобросъвестен владелец по отношение на ¼ ид. част от имота, начиная от
24.08.2014 г. /датата на откриване на наследството от б. му/ и добросъвестен владелец
по отношение на останалите ¾ ид. части, считано от дарствената сделка на 15.08.2018
г. до 13.08.2021 г., когато владението му върху тях е смутено и се е трансформирало в
недобросъвестно. След 28.02.2024 г., когато е влязло в сила Решение **95/30.03.2022 г.
пo гр. дело 1057/2021 г. на ОC В., с което е уважен предявеният от Б. Б. иск по чл. 108
ЗС, владението на ищеца върху имота се е превърнало в държане.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - показанията на св.
П. А.а, св. К.А. и св. И.Г. се установи, че до смъртта на В. Б. процесният апартамент е
бил обитаем, но стар, неподдържан, в недобро състояние, с разлепени тапети,
дограмите дървени, вратите талашитени, бели на цвят, подът в коридора с мозайка,
банята и тоалетната с лоши плочки, терасите с винкелно остъкление. Доказа се също
така, че ищецът е извършил претендираните с исковата молба СМР в него със
собствени средства /спестявания от работата му в чужбина- показанията на св.
Алексиев и св. А.а/, както и че мащабният ремонт, който е предприел е осъществен в
периода 2018 г. до 2020 г. За недоказани, предвид показанията на св. П. А.а и първата
приета по делото СТЕ, съдът намира единствено претенциите за поставяне на външна
изолация, доколкото се установи, че апартаментът е бил саниран приживе от
наследодателката В. Б. още през 2012 г. и не се доказа ищецът да е правил
впоследствие външна изолация. Недоказана е и претенцията за доставка и монтаж на
ПВЦ дограма в спалня № 1, за която се установи от показанията на св. А.а, че не
изразходвал собствени средства. Възраженията за некачествен ремонт, въведени с
отговора на исковата молба като недоказани, са неоснователни. Не са ангажирани
никакви доказателства от страна на ответницата във връзка с това й възражение.
От приетата по делото СТЕ, изготвена от вещото лице К. К. се установи също
така, че извършените от ищеца СМР са увеличили стойността на имота, поради което
същите имат характера на подобрения. С експертизата се доказа и размера на това
увеличение, а именно 60979 лв. Претенцията на ищеца обаче е за сумата от 60 000 лв.,
поради което за да не се допусне произнасяне свръхпетитум и при съобразяване на
установеното по-горе от съда досежно действителните отношения между страните, се
налага извод, че същата е основателна за сумата от 45 000 лв. /съответстваща на ¾ ид.
части по отношение, на които ищецът е упражнявал добросъвестно владение/. За
горницата над нея до пълния предявен размер искът е неоснователен и следва да се
13
отхвърли.
Частичното отхвърляне на иска по чл. 72 ЗС налага да бъде разгледан предявения
в условията на евентуалност иск по чл. 74 ЗС за сумата от 33725,24 лв.,
представляваща стойността на направените от ищеца разходи за подобрения в
собствения на ищцата апартамент. Предвид установеното по-горе, че досежно ¼ ид.
част от имота по време на извършване на процесните подобрения ищецът е
упражнявал недобросъвестно владение, както и че подобренията са правени без
знанието на ответницата, за което липсва спор, се налага извод, че същият съгласно чл.
74, ал. 1 ЗС има право на по-малката сума измежду направените разноски и
увеличената стойност на имота, съответстващи на тази ¼ ид. част. Размерът на
действително направените разходи от ищеца за процесните подобрения съгласно
изготвената от ВЛ К. К. СТЕ възлизат на 23 740,41 лв. От тях обаче следва да се
приспадне сумата в размер на 691,53 лв. за доставка и монтаж на нова ПВЦ дограма в
спалня № 1, за която се установи, че е платена от св. П. А.а – м. на ищеца с нейни
лични средства. Следва също така да се приспадне и сумата общо от 410 лв. за
демонтаж на 7-те вътрешни врати в жилището, от които 325 лв. за демонтаж на 5 бр.
врати, уточнени устно в о. с. з . на 10.04.2025 г. от ВЛ К., 20 лв. за демонтаж на вратата
в спалня № 1 /п. 84 от табл. 4 на СТЕ, л. 231 от делото/, както и 65 лв. за демонтаж на
килера /п. 6 от табл. 4 на СТЕ, л. 230 от делото/. В тази част съдът намира, че не
следва да кредитира заключението по първоначалната експертиза, като необосновано,
предвид различните посочени от него стойности за една и съща работа. Съгласно
заключението на повторната СТЕ, дадена от вещото лице О. цената на демонтажа на 7
бр. интериорни врати излиза общо 105 лв., по 15 лв. за всяка. В останалата част съдът
не съобразява даденото от ВЛ О. заключение, тъй като претенция за поставяне на
окачен таван в коридора изобщо не е заявявана с исковата молба и уточнението към
нея. Венецианската мозайка е посочена и претендирана като декоративна структурна
мозайка 16,20 л.м. по 26,93 лв. и по отношение на нея не е направено надлежно
изменение на иска чрез увеличение. Претенцията за 5 кв. м. гранитогрес по 205,62 лв.
в коридора също е недоказана за размера, посочен от вещото лица по втората
експертиза, предвид разясненията, дадени от него при изслушването му в о. с. з. на
22.05.2025 г. и липсата на каквито и да било писмени доказателства- фактури, касови
бонове и прочие. Относно топлоизолацията вече бяха изложени съображения по-горе.
Твърденията за направена такава от ищеца са недоказани- липсват освен писмени, и
гласни доказателства, които да ги подкрепят и в същото време са опровергани от
показанията на св. А.а и СТЕ. Т. е. с изключение на посочените по-горе пунктове, в
останалата част съдът цени даденото от ВЛ К. заключение като обективно и
компетентно дадено. Или в обобщение, съдът приема че стойността на действително
направените разходи от ищеца по доказаните в настоящото производство като
извършени СМР възлиза на 22 533,88 лв./23 740,41 – 691,53 – 410 + 105/.
Както вече бе посочено, ищецът съгласно чл. 74, ал. 1 ЗС има право на по-
малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота,
съответстващи на ¼ ид. част, по отношение на която е упражнявал недобросъвестно
владение. Увеличената стойност на имота, съгласно приетата по делото СТЕ възлиза
на 60 979 лв., съответно за ¼ ид. част -15 244,75 лв. Стойността на действително
направените разходи възлиза на 22 533,88 лв., съответно за ¼ ид. част -5 633,47 лв.
Или ищецът в качеството си обикновен владелец върху ¼ ид. част от имота има
право на 5633,47 лв., която е по-малката сума измежду направените разноски и
увеличената стойност на имота, съответно на тази ид.част. За горницата над нея до
14
пълния предявен размер от 33 725,24 лв. искът е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
Според т.13 от ППВС № 6/74 г. погасителната давност за вземане на
добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва
да тече от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за
имота, в случая иск по чл. 108 ЗС през 2021 г. От този момент нататък тече давността
за подобренията. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство е подадена на 03.07.2024 г., което налага извод, че вземането на ищеца за
подобрения не е погасено по давност и въведеното с отговора на исковата молба
възражение от ответницата в този смисъл е неоснователно.
Предвид изведената частична основателност на претенциите на ищеца съдът
следва да разгледа и своевременно въведеното в условията на евентуалност с отговора
на исковата молба и прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане.
В случая ответницата претендира от ищеца обезщетение за лишаване от ползване
за времето от 24.08.2014 г. до 14.05.2024 г. в размер на 97 000 лв., обосновавайки го с
обстоятелството, че през целия този период ищецът е ползвал собствения й недв. имот
без основание, с което я е лишил от ползването, респ. се е обогатил за нейна сметка в
размер еквивалентен на месечния пазарен наем за имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗС добросъвестният владелец се ползва от
вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяване на иска за връщането й.
Въз основа на тази разпоредба съдебната практика трайно възприема виждането, че с
предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се превръща в
недобросъвестен (в този смисъл решение № 141 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 2944/2015
г. на ВКС, II г. о.; решение № 127 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. на ВКС, I г.
о.) За него се пораждат специфичните задължения, произтичащи от чл. 73 ЗС, да върне
на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и да
заплати обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените
за това разноски. Правилото на чл. 73 ЗС предвижда отговорност на владелеца, която е
проявление на принципа за забрана на неоправданото имуществено разместване, но за
разлика от уреденото в чл. 59 ЗЗД субсидиарно приложение на института на
неоснователното обогатяване, цитираната норма на Закона за собствеността урежда
задълженията на владелеца на вещта, а не на нейния държател.
Съдът намира, че макар ответницата да предявява исканията си за обезщетение
като един иск, на практика са налице две кумулативно съединени претенции с
различно правно основание, предвид установените по делото действителни
отношения. До влизане в сила на решението досежно собствеността на процесния
имот, а именно 28.02.2024 г. ищецът е оспорвал собствеността на апартамента, поради
което и претенцията против него намира своето правно основание в нормата на чл. 73,
ал. 1 ЗС - обезщетение от недобросъвестния владелец за ползите, от които е лишил
собственика на вещта. С влизане в сила на решението досежно правото на собственост
15
владелецът се превръща в държател на имота, като от този момент искът намира
своето правно основание в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Предвид идентичния
фактически състав на претенциите, няма пречка с решението съдът да преквалифицира
претенцията за част от периода.
Доколкото фактическия състав на претенциите по чл. 73 ЗС и чл. 59 ЗЗД е
идентичен, то и обезщетението следва да се изчисли общо. Както при иска по чл. 59
ЗЗД, така и при иска по чл. 73, ал. 1 ЗС защитата се състои във възстановяване на
неоснователното разместване на имуществени блага.
С оглед въведеното от ищеца възражение следва да се отбележи също така, че
пораждането на вземането по чл. 73 ЗС не е обусловено от изпращането на покана до
недобросъвестния владелец, като такава се изисква само по отношение на
добросъвестния. За възникване на задължението за заплащане на обезщетение в общия
случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД също не е необходима покана (за разлика от това по чл.31,
ал.2 ЗС). Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът (вещният
ползвател) е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира
доходи от нея. Поканата за заплащане обезщетение има значение само за определяне
на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по
чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е
обогатил, за което по-долу съдът ще изложи допълнителни съображения.
Предвид изложеното по-горе неоснователни са и възраженията на ищеца, че не
дължи обезщетение за лишаване от ползване, тъй като започнал да ползва имота след
ремонта от края на лятото на 2020 г. до получаване на исковата молба по гр. д. №
1057/2021 г. по описа на ОС В. през 2021 г. Още повече, че във въззивната си жалба,
подадена на 13.08.2022 г. против решението на ОС В., с което е уважен предявения
против него иск по чл. 108 ЗС ищецът се е позовал на придобиване по давност на
целия процесен имот, заявявайки, че го владее, считано от 2012 г. Такова позоваване е
налице и в подадената по гр. д. № 1027/2021 г.по описа на ВОС молба за
възстановяване на срока за отговор от 20.01.2022 г. За правна яснота следва да се
посочи, че когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това
ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично,
било чрез трето лице, като извлича доходи от него. За успешното реализиране на иска
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, респ. на чл. 73 ЗС не е от значение начинът на ползване, респ.
неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника,
а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с
което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното
ползване. В този смисъл са и постановките на ППВС № 1/28.05.1979 г.
По отношение на ¼ ид. част от имота, върху която ищецът е осъществявал
недобросъвестно владение от 24.08.2014 г. до 28.02.2024 г. /уважаване на иска по чл.
108 ЗС/, от който момент владението му върху нея се е превърнало в държане,
претенцията има своето правно основание в чл. 73, ал. 1 ЗС. След 29.02.2024 г. ищецът
е станал държател на тази ¼ ид. ч. от имота и от него може да се претендира
обезщетение по чл. 59 ЗЗД, т. е. за периода от 29.02.2024 г. до 14.05.2024 г.
претенцията има своето правно основание в чл. 59 ЗС. От приетата по делото СИЕ се
установява, че за периода м. август 2014 г. до м. май 2024 г. общата сума на наемите
възлиза на 71 590 лв., от които ищецът дължи на ответницата сумата в размер на
17897,50 лв. /1/4 от нея/.
16
Предвид установеното по-горе, че с договора за дарение св. П. А.а е
прехвърлила на ищеца ¾ ид. части като си е запазила правото на ползване върху ½ ид.
част от имота, се налага извод, че за тази ½ ид. част претенцията на ответницата
против ищеца за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е изцяло
неоснователна, доколкото липсва обогатяване на ищеца, в случая под формата на
спестени разходи. По отношение на тази част той е притежавал само „голата
собственост“, като е бил лишен от възможността да ползва имота. Що се отнася до
другата 1/4 ид. част от имота, дарена от м. му по-горе вече бяха изложени
съображения, че за периода от 03.08.2018 г. ищецът се явява добросъвестен владелец
по отношение на нея и съгласно чл. 71 ЗС не дължи обезщетение за ползата, от която е
лишил собственика до 13.08.2021 г. - датата на узнаване на предявената претенция за
връщане на вещта. За периода от 14.08.2021 г. до 28.02.2024 г. /датата на влизане в
сила на решението по чл. 108 ЗС/ дължи обезщетение по реда на чл. 73 ЗС, тъй като
през този период владението му се е трансформирало в недобросъвестно, а за периода
от 29.02.2024 г. до 14.05.2024 г. дължи обезщетение по реда чл. 59 ЗЗД като държател
на имота. Съгласно приетата по делото СИЕ за този размер общият размер на наемите
възлиза на 27 025 лв., от които ищецът дължи на ответницата 6756,25 лв. /1/4 от него/.
Или общо дължимото от ищеца на ответницата обезщетение за лишаването й от
ползването на собствения й недв. имот по чл. 73 ЗС и чл. 59 ЗЗД за периода от
24.08.2014 г. до 14.05.2024 г. възлиза на 24 653,75 лв. До тази сума предявеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане за главницата се явява
основателно.
Ответницата претендира и заплащане на законна лихва върху това
обезщетение, считано от 29.06.2021 г. – датата на вписване на исковата молба по гр. д.
№ 1057/2021 г. по описа на ОС В. до 14.05.2024 г.- датата на предаване на имота.
Според чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден на изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От формулировката на
разпоредбата ясно следват характерът и действието на визираната в нея покана.
Връчването на такава покана за плащане е от значение, както беше посочено,
единствено за поставяне на длъжника в забава и за възникване на акцесорното
задължение за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал.1, изр.първо ЗЗД,
съизмеряващо се със законната лихва за периода на забавата върху главното
обезщетение по чл. 59 ЗЗД, респ. чл. 73 ЗС. От друга страна, кредиторът може да кани
длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение за
вече изтекъл период на неоснователно ползване на собствения му имот. Такава покана
действа занапред във времето, както беше посочено - за възникването на обезщетение
за забава на плащането на вече съществуващото главно задължение. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 217/087.10.2013 г. по гр.д. №
1290/2013 г. на 3 г.о. на ВКС.
Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се
ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.
86, ал. 1 от ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в частност и тази по чл. 73
17
ЗС вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок,
поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, респ. и този по
чл. 73 ЗС възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен
срок настъпва след покана на кредитора. Неоснователно се явява твърдението на
ищеца, че е поставил насрещната страна в забава с предявяване на иска по чл. 108 от
ЗС, разгледан в рамките на производството по гр. д. № 1057/2021 г. по описа на ОС В..
Така заявената претенция съдържа искане за признаване по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на имота, както и за осъждане на последния да предаде
владението, но предявяването на иска не може да бъда разглеждано като покана за
заплащане на вече породило се задължение за заплащане на мораторна лихва. Такъв
ефект, по смисъла на чл. 84 ЗЗД, е произвела едва отправената от отв. Б. Б. покана на
14.06.2022 г. чрез ЧСИ Л. С.. При съобразяване на приетата по делото СИЕ е видно, че
дължимото от ищеца обезщетение за забава за периода след 14.06.2022 г. възлиза на ½
от 4407,97 лв. /4949, 25 лв. – 541, 28 лв./, тъй като съдът по-горе прие, че дължи
обезщетение досежно само ½ ид. част от имота, или 2203,99 лв.
В обобщение, въведеното от ответницата и прието за съвместно разглеждане
възражение за прихващане съдът намира за основателно за сумата от 26 857,74 лв., от
които 24 653,75 главница и 2 203,99 лв. мораторна лихва, а за горницата над тази сума
до пълния предявен размер от 129 202,43 лв. е неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на 2650 лв. за платено адв.
възнаграждение. С оглед изхода на спора, от тях му, съразмерно на уважената част от
иска му се следват 801,28 лв.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства
разноски в полза на ответницата се следват, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Такива съгласно представения списък по чл. 80 ГПК се претендират в размер на 400
лв. – платено възнаграждение на вещо лице и адв. възнаграждение за оказаната от адв.
Д. безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА. На ответницата ищецът дължи 241,30
лв. депозит за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част. При съобразяване на
защитавания материален интерес, приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата
към датата на сключване на договора редакция- 09.04.2025 г., фактическата и правна
сложност на делото, проявената процесуална активност от адвоката, съдът определя на
адв. Д. Д. АК В. възнаграждение в размер на 3600 лв.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавни
такси и разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда авансираната от
бюджета на съдебната власт сума в размер на 951,03 лв. държавна такса по исковете и
470,52 лв. депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете, или общо
1421,55 лв.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. А., ЕГН **********
сумата в размер на 18 142,26 лв. на основание чл. 72 ЗС, представляваща увеличена
стойност на собствения й недв. имот, представляващ СОС с идентификатор
**************** по КК на гр. В., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 18142,26
лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., както следва: за сумата от 26 857,74 лв.
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на Б. Б. Б. за
обезщетение за лишаване от ползване на собствения й недв. имот, представляващ СОС
с идентификатор **************** по КК на гр. В. в размер на 24 653,75 лв. и
мораторна лихва върху него за периода от 14.06.2022 г. до 14.05.2021 г. в размер на
2203,99 лв. и за сумата от 15 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. А., ЕГН
********** сумата в размер на 5633,47 лв. на основание чл. 74 ЗС, представляваща
стойността на направени разходи за подобрения в собствения й недв. имот,
представляващ СОС с идентификатор **************** по КК на гр. В., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5633,47 лв. до пълния предявен размер от 33725,24 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от Б. Б. Б., ЕГН
********** против Й. А. А., ЕГН ********** за разликата над 38 166,25 лв. до пълния
предявен размер от 24 653,75 лв., представляващи обезщетение за лишаване от
ползване на собствения й недв. имот, представляващ СОС с идентификатор
**************** по КК на гр. В. за времето от 24.08.2014 г. до 14.05.2024 г. и за
разликата над 2203,99 лв. до пълния предявен размер от 32000,43 лв. мораторна лихва
върху главницата от 97 200 лв. за периода от 29.06.2021г. до 14.05.2024 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Н. Й. В.“ ************ ДА
ЗАПЛАТИ на Й. А. А., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Б.п.“ ** сумата в размер на
801,28 лв. разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Б.п.“ ** ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Н. Й. В.“ ************ сумата в размер на
241,30 лв. разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Б.п.“ ** ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Д. Д. АК В. със служ. адрес: гр. В., ул. „Г.Ж.“ ** като процесуален
представител на Б. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Р. сумата в размер на 3600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Н. Й. В.“ ************ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Р.,
19
сумата в размер на 1421,55 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
20