Р
Е Ш Е Н И Е
№ 703
гр.
Пловдив, 18.04.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в
открито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Събина Стойкова и участието на прокурора Борис
Михов, като разгледа докладваното от
съдия Николова КАНД № 535
по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Е.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Д. против Решение № 65 от 13.01.2023 г., постановено по АНД № 5472/2022 г. по
описа на Пловдивски районен, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4512452
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
касатора е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди
се, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Според жалбоподателя липсва произнасяне
на съда относно последиците от неспазването на преклузивния срок по чл.34, ал.1
от ЗАНН. Изложени са доводи, че в хода на производството и до налагане на
санкция собственика на пътя е преценил, че при същите условия деянието вече
няма да съставлява нарушение. Твърди се, че при всички случаи за скоростния
режим на пътя не се прилага пряко норма, а правилото на поведение е въведено
съобразно волята на собственика на пътя и така става част от нормата на
поведение. Последното според жалбоподателя води до извод, че следва при
изменението на волята на собственика да се съобразява по-благоприятния режим
като по-благоприятна норма. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив и да
се отмени ЕФ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
В
с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като допълнително
излага, че когато
електронния фиш бъде връчен повече от година след като е визирано
нарушението, то излиза че преклузивния
срок за установяване на нарушението е изпуснат.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, не
изразява становище по жалбата.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 65 от 13.01.2023 г., постановено по АНД № 5472/2022г., Пловдивският районен
съд е потвърдил електронен фиш серия К № 4512452 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Е.Н.В., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен
съд - Пловдив е приел за безспорно установено извършването на нарушението.
Съдът се е позовал на снимковия материал, на Удостоверение за
одобрен тип и на Протокол за проверка, като направил извод, че използваното
автоматизирано техническо средство с № АТСС-ARH CAM S1 е било техническо годно.
В мотивите на съдебния акт е обсъдено и постъпило по делото писмо от Община
Пловдив, Общинско предприятие ,,Организация и контрол на транспорта‘‘ и е посочено,
че към 16.02.2021 г. разрешената скорост е била в размер от 50 км/ч., а промяна
в организацията на движението от 50 км/ч на 70 км/ч в контролирания участък е
въведена на 23.02.2021 г., като съдът е направил извод, че тази промяна не
представлява по-благоприятен закон. В тази връзка първоинстанционния съд е
анализирал разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП и е посочил, че в конкретния случай с
поставянето на пътен знак В26 позволяващ движение със скорост от 70 км/ч, не
представлява по-благоприятен закон, доколкото това зависи единствено от волята
на съответния орган – Общински съвет на Община Пловдив и не се променя изцяло
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението е правилно.
В съдебния акт са изложени мотиви
относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото
доказателства.
От приложените по делото
доказателства: снимка на разположението на уред, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.09.5126 на Български институт по метрология, Протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол от 28.09.2020 г. и Протокол за
използване на АТСС е видно, че процесното нарушение е установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1. През 2015 г. е приет ЗИД на ЗДвП
(ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП, като е въведено определение
на понятието "автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) и
са определени и отделните видове такива - стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от
ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени
както временно на самия участък от пътя, така и в превозно средство. Със същото
изменение на закона е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като е
предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето
именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида, определени в § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. Посочената система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение е вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под №10.09.5126.
За пълнота е необходимо да се
отбележи, че в приложения по делото протокол за използване на АТСС е посочена
дата на използване на техническото средство, именно 16.02.2021 г. (която е и
датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка). В протокола
са надлежно попълнени: вида устройство, с което е установено процесното
нарушение, начало и край на работа, като часа на заснемане на нарушението е в
рамките на отразения в протокола режим на
работа (времеви диапазон) на АТСС.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН. Според
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.д. № 1/2013
г. - съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез
издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП е
изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с
АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по
отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване - "От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.". Разпоредба на чл. 34
от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са
част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Що се
отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни
фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно
- наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая не е изтекъл.
Неоснователно е възражението, че следва при
изменението на волята на собственика да се съобразява по-благоприятния режим
като по-благоприятна норма. Както е посочил и районен съд промяната на
ограничението на скоростта не представлява по-благоприятен закон. Няма спор по
делото, че на 16.02.2021 г. към
момента на извършване на нарушението разрешената скорост в процесният пътен участък в населено място е била 50 км/ч
(по общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), а от 23.02.2021 г. в същия този
участък разрешената скорост е променена на 70 км/ч. По аргумент на чл. 6, т. 1
и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на 16.02.2021г. в процесния участък жалбоподателят, е следвало да се съобрази със забраната
да не превишава 50
км/ч. Последвалата промяна
на въведеното ограничение от собственика на пътя чрез нарочен пътен знак има
действие за напред, без да изключва наказуемостта на самото нарушение -
движение със скорост над разрешената.
Поради изложеното, обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 13.01.2023г., постановено по АНД № 5472/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: