Определение по дело №380/2017 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 141
Дата: 12 април 2018 г. (в сила от 23 май 2018 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20177220700380
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

             Административен съд Сливен, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                                 

като разгледа докладваното от съдията Бозукова, административно дело № 380 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази:

 

              Производството по делото е образувано по жалба на А.В.П. ***, подадена чрез адв. Е.П. ***, против Заповед № РД 15-2523/03.11.2017 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл.195 ал.6 вр. с ал.5 от ЗУТ е наредено по т. 1 в срок от два месеца от получаване на заповедта да бъде премахната едноетажна жилищна сграда с идентификатор 67338.543.64.2 със застроена площ 82,72 кв.м., като опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване и вредна санитарно-хигиенно отношение; по т.2 – премахването на сградата да се извърши при запазване на общия разделителен зид със сграда с идентификатор 67338.543.64.5; по т.3 разходите по премахване на сградата, както всички щети и повреди в резултат на строителните дейности нанесени върху сграда с идентификатор 67338.543.64.5 да са за сметка на собственика М.Х.Б..

                В жалбата оспорващата твърди, че е собственик на сграда с идентификатор 67338.543.64.5, която има общ разделителен зид с предвидената за премахване сграда, поради което за нея е налице правен интерес от обжалване на заповедта. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при неизяснена фактическа обстановка и при съществени процесуални нарушения на административната процедура по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Моли съда за отмяна на заповедта.

              Съдът намира, че жалбата е недопустима по следните съображения:

              Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК участници в производството по оспорване на индивидуалния административен акт са органа издал акта, оспорващият и всички заинтересовани лица. В процесния случай в производството по премахване на сграда, опасна за здравето на гражданите, активна процесуална легитимация да оспори заповедта има лицето, което е адресат на административния акт и което е носител на съответното вещно право върху сградата, съгласно документа за собственост или  имотния регистър. Видно от приобщените доказателства адресат на заповедта на Кмета на Община Сливен и собственик на сградата, предвидена за премахване, съгласно Нотариален акт № 154 Том VII, дело 691/2005 г. е заинтересованата страна М.Х.Б.. Подателят на жалбата - А.В.П. е собственик на сграда с идентификатор 67338.543.64.5, ведно с право на строеж върху земята, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24 Том III, дело от 850/1988 г. и Нотариален акт №7, Том VII рег.№ 10505 дело №1028/2017 г. Същата не е адресат  на акта, като за нея актът не поражда задължения, поради което няма право да го оспорва. Активната процесуална легитимация е предпоставка за допустимост на оспорването от категорията на абсолютните и отсъствието й прави оспорването недопустимо поради липса на правен интерес. В случая с издадения от Кмета на общината акт липсва пряко и непосредствено засягане в правната сфера на оспорващата. Обстоятелството, че двете сгради се намират в общ урегулиран поземлен имот не обосновава наличие на правен интерес от обжалване, тъй като по никакъв начин оспорената заповед не засяга пряко и непосредствено правата на А.П. и не създава за нея задължения. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария гражданите могат да обжалват административните актове, когато нарушават или застрашават техни права или законни интереси. Засегнати са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респективно в чиято сфера рефлектира неблагоприятно административния акт. В случая обаче липсват данни правата на А.П. да са засегнати, нарушени или застрашени от оспорения административен акт. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК правото да оспорват процесния акт имат само гражданите чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В този смисъл оспорващата А.П. не разполага с активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта по съдебен ред. Същата не е в кръга на заинтересованите лица, които могат да обжалват издадената заповед по чл. 195, ал.6 вр. с ал.5 от ЗУТ, поради което жалбата й се явява недопустима. При това положение и доколкото жалбоподателката не установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита (арг. от чл. 15, ал. 1 АПК), съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост.

              Горното налага отмяна на определението, с което делото е отложено за събиране на доказателства и е насрочено открито съдебно заседание. Жалбата, подадена от П. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

На основание чл. 78 ал.4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК административният орган има право на съдебно-деловодни разноски при прекратяване на производството по делото. На разноски има право и конституираната като заинтересована страна по делото М.Х.Б.. Съгласно практиката на ВАС по адм. д. № 13007/2015 г., II о., на страните, които с поведението си не са предизвикали образуването на съдебното производство, винаги се дължат разноски. Представени са и доказателства за реалното им извършване. Ето защо същите следва да се възложат в тежест на А.П..

Предвид горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И:

         

          ОТМЕНЯ свое Определение от 27.03.2018 г., с което делото е насрочено за 08.05.2018 г., от 13.30 часа.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.В.П. *** срещу Заповед № РД 15-2523/03.11.2017 г. на Кмета на Община Сливен, поради недопустимост на същата.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 380 / 2017 г. по описа на Административен съд гр.Сливен.

           

ОСЪЖДА А.В.П. ***, ЕГН ********** *** да заплати на Кмета на Община Сливен съдебно-деловодни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, от които 400 /четиристотин/ лева за експертиза и 100 /сто/ лева за юрисконсулт.

 

ОСЪЖДА А.В.П. *** ЕГН ********** да заплати на М.Х.Б. *** 40-Б-10, ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 600 /шестстотин /лева.

 

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС гр.София.

 

                                                        

                                                                                 Административен съдия: